Отчетохме 30 успешни години на българския и на международния пазар на зърно

Пламен Борисов - собственик на "Фарм сенс"

Пламен Борисов - собственик на "Фарм сенс"
Пламен Борисов - собственик на "Фарм сенс"
Пламен Борисов - собственик на "Фарм сенс"
Пламен Борисов - собственик на "Фарм сенс"

Господин Борисов, фамилната ви компания навърши 30 години на българския, а и на международния пазар - дълъг период, при това в трудния сектор на производството и търговията със зърно. Каква равносметка на вашия бизнес правите? Кои предизвикателства успяхте да преодолеете, от кои "зърна" израснаха успехите ви?

- През изминалата година се навършиха 30 години, откакто осъществяваме дейността си на българския, както и на международния пазар на зърно. Първият ни експорт на зърно бе през лятото на 1991 г., 25 000 тона пшеница. Поради факта, че тогава кооперациите бяха в период на ликвидация, се наложи да закупим зърното от държавната структура "Сортови семена" - клон Ямбол, тъй като те разполагаха с достатъчно големи количества, от които имахме нужда. Последващото активно развитие на дейността ни се осъществи благодарение на нашата прозорливост и сътрудничеството с швейцарски дружества, както и на предоставената ни възможност за финансиране от швейцарски банки. Тези фактори се оказаха ключови за развитието на бизнеса и за това да продължим да работим в тази област и досега.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

Господин Борисов, фамилната ви компания навърши 30 години на българския, а и на международния пазар - дълъг период, при това в трудния сектор на производството и търговията със зърно. Каква равносметка на вашия бизнес правите? Кои предизвикателства успяхте да преодолеете, от кои "зърна" израснаха успехите ви?

- През изминалата година се навършиха 30 години, откакто осъществяваме дейността си на българския, както и на международния пазар на зърно. Първият ни експорт на зърно бе през лятото на 1991 г., 25 000 тона пшеница. Поради факта, че тогава кооперациите бяха в период на ликвидация, се наложи да закупим зърното от държавната структура "Сортови семена" - клон Ямбол, тъй като те разполагаха с достатъчно големи количества, от които имахме нужда. Последващото активно развитие на дейността ни се осъществи благодарение на нашата прозорливост и сътрудничеството с швейцарски дружества, както и на предоставената ни възможност за финансиране от швейцарски банки. Тези фактори се оказаха ключови за развитието на бизнеса и за това да продължим да работим в тази област и досега.

Безспорен факт е, че това, което успяхме да научим в този период за международната търговия и сътрудничеството с швейцарски банки, се оказа безценно на по-късен етап. Може би тук е моментът да отбележа, че през 90-те години в България условията за търговия и финансиране на този вид бизнес бяха трудни и липсваше организация, която да ни въведе в международната търговия със зърно. След 2000 г. ние, както и други български фирми, получихме възможности за по-лесно контактуване с големи международни фирми и финансови институции, които подкрепяха бизнеса. Тогава започнахме изграждане на свое собствено транспортно звено, а малко по-рано - в края на 90-те, започнахме изграждане на собствени складови бази, в които изградихме и лаборатории с необходимата апаратура за проверяване качеството на постъпилото зърно, и привлякохме специалисти, които да организират закупуването и окачествяването на зърното.

Как във вашето търговско портфолио се подреждат българското зърно и това от други страни? На каква основа изградихте добрите си отношения с производителите?

- Дружеството ни основно търгува с всякакво качество пшеница, ечемик, царевица и по-ограничено със слънчоглед. Равносметката към настоящия момент е, че разполагаме с 8 складови бази с обща вместимост над 300 хил. т. Централният ни офис се намира в София, но разполагаме с офис и в гр. Добрич, тъй като основната ни дейност е съсредоточена в Североизточна България. Основно осъществяваме експорт през пристанище Варна и пристанище Балчик, както и с автомобилен транспорт към пристанище Констанца. Експортът на зърно представлява около 90% от дейността на дружеството, но освен на българския пазар развиваме търговска дейност и чрез структури извън страната. Търгуваме със зърно от Украйна, Румъния, Русия, Бразилия, Аржентина и Южна Африка. По този начин си осигуряваме допълнителни обороти и обеми, както и по-голяма гъвкавост. Зърното с различен от български произход представлява около 30% от общия обем на търгуваните от дружеството стоки.

Може да се каже, че търговската дейност в страната, особено в Североизточна България, е успешна, особено като се има предвид периодът, в който започнахме своята дейност - период, в който беше стартирала ликвидация на ТКЗС, учредяване на нови земеделски кооперации и появата на частни земеделски производители. Ние познаваме всички производители в областта от дълго време, установили сме добри взаимоотношения и търговски връзки с тях.

Кои проблеми все още са нерешени? Инфраструктурата и логистиката остават ли слабо звено в търговията със зърно?

- За съжаление моята констатация, както и на много други хора е, че преходът в България продължава повече от очакваното време, което ни доведе до една нестабилност и колебливост, усещаща се дори след присъединяването ни към ЕС. Тази нестабилност се усеща както в сферата на финансите, така и във всяко отношение в сферата на логистиката и транспортната инфраструктура. Много процеси, които трябваше вече да са факт, все още са незавършени, а инфраструктурата, вместо да се развива и подобрява, се влошава и всичко това се случва поради несигурността и нестабилността на управниците ни. Основните въпроси на бизнеса остават нерешени. Бизнесът е фундаментът на една държава - наема хора, плаща данъци, работи с финансови институции, от него идват парите в държавата, а не от политиците. Ако трябва да дадем пример конкретно в бизнеса със зърно, нека вземем под внимание района на Добруджа, т.нар. житница на България. Тук ежегодно се отглеждат и транспортират милиони тонове зърно. По своето същество районът е специализирана индустриална зона, която генерира огромни търговски обороти. Производството и търговията се осъществяват чрез много скъпа и модерна техника, а в същото време инфраструктурата е с век назад във времето.

Да вземем за пример пристанищната инфраструктура - пристанище Варна е практически музей на открито и показва как е изглеждала пристанищната структура в средата на миналия век. Сравнение между поддържаното в такова състояние пристанище с намиращото се на около час път пристанище в Констанца е като сравнение между "Трабант" и "Мерцедес". Кой плаща за липсата на ангажимент за развитие на държавна инфраструктура?! През 1998 г. бе отправено искане за модернизация и развитие от страна на американска компания, което ѝ бе отказано и впоследствие дружеството осъществи проекта на терена на пристанище Констанца. Отново личният интерес и облаги взеха превес над възможностите за развитие на бизнеса в страната.

Как оценявате ролята на държавата за подкрепа на земеделските производители и търговци? Ползвахте ли и помогнаха ли ви субсидиите от европейските фондове и програми за развитие на селското стопанство?

- Почти нищо не се прави у нас за подкрепа на търговските структури. Има страни, в които производството на зърно е силно развито и техните правителства осъзнават интереса си да го подкрепят и поддържат като приоритетен отрасъл. Що се отнася до субсидиите и програмите за развитие, всички те са насочени към производството, за търговията няма предвидени насърчителни мерки.

Вие търгувате в Европа, Африка, Азия, от Чикагската стокова борса до офиса на фирмата ви в Сингапур, в сътрудничество с водещи международни компании. Как се котира българското зърно на световния пазар? С какво печели или отстъпва на конкуренцията в бранша?

- Българското зърно се котира относително добре на международните пазари. Когато започнахме в началото на 90-те години, основно търгувахме със страните от Близкия изток и Северна Африка, където нашето зърно се търгуваше с охота и без забележки. Това явно се дължеше на набраната инерция от периода, в който имаше строг държавен контрол и държавните структури изнасяха стандартизирано зърно - добре почистено и в отличен търговски вид. Впоследствие след появата на частните производители и земеделски кооперации липсваше възможност за почистване и фумигиране, както и добра техника за прибиране на зърното, в резултат на което качеството му се влоши. Започнахме да получаваме дълги списъци с изисквания, на които трябва да отговорим, и сертификати, които трябва да удостоверяват качеството и състоянието на търгуваното зърно. Това заедно с опитите на някои търговци по това време, меко казано, да "прецакат" пазара доведоха до отказа на някои държави да приемат внос на зърно от България.

След 2000 г. с подобрението на техниката, използването на усъвършенствани семена и препарати се подобри и имиджът на българското зърно и това ни улесни в известна степен. Не мога да кажа, че всичко е перфектно, тъй като има още какво да се желае: липсва партидност на отделните сортове, както и почистване на зърното. Част от фермерите в опит да постигнат по-големи добиви засяват много на брой сортове, след което ги складират заедно, без да ги отделят, в резултат на което имаме една изключително пъстра картина, която не се харесва на мелниците, търсещи качествено зърно. Този стремеж към увеличаване на добивите води до нарастване производството на фуражно зърно, т.е. зърно с ниски качествени показатели за сметка на качественото зърно, което се използва в мелниците.

През тази година напрежение сред производителите и търговците на зърно в България възникна заради проблемите с износа на зърно от Украйна и Русия. Как се отразиха те на вашия бизнес и на пазарите на зърно, на които присъствате?

- Що се касае за тази година, тя започна сравнително добре, с отлични изгледи за търговията и производството, но за съжаление действията в Украйна доведоха до непредвидимост на ситуацията. Това е най-големият бич за търговията: пазарните принципи практически да не работят, което доведе до застой в търговията, необичайни и нереални очаквания за ценовите нива на пазарите, което се отразява пагубно. Ситуацията е неблагоприятна както за търговците, така и за производителите, тъй като поражда погрешни преценки и непредвидими промени. В момента буквално работим ден за ден, всяка партида или тонаж представлява отделен случай. За съжаление този период на неопределеност се очертава доста дълъг. Нужни са завидни умения и прозорливост, за да се премине през тази изключително тежка и неблагоприятна ситуация, която е опасна за всички участници. Надявам се човешкият разум и нормалните човешки решения да ни запазят в тези трудни времена.