Новият брой: Пътят към Шенген
Close

Най-големите животновъди: чумата на скъпите фуражи и скъпия ток

Животновъдството е достигнало приходите си отпреди пандемията, но разходите за производство скачат драстично

През изминалата 2021 г. свиневъдите, загубили продукцията си заради африканската чума, са успели в някаква степен да възстановят приходите си от 2019 г.
През изминалата 2021 г. свиневъдите, загубили продукцията си заради африканската чума, са успели в някаква степен да възстановят приходите си от 2019 г.
През изминалата 2021 г. свиневъдите, загубили продукцията си заради африканската чума, са успели в някаква степен да възстановят приходите си от 2019 г.
През изминалата 2021 г. свиневъдите, загубили продукцията си заради африканската чума, са успели в някаква степен да възстановят приходите си от 2019 г.
Темата накратко
  • Животновъдството е достигнало приходите си отпреди пандемията, но разходите за производство скачат драстично
  • Свиневъди и птицевъди продължават да са основните представители в топ 20 на сектора
  • През изминалата 2021 г. свиневъдите, загубили продукцията си заради африканската чума, са успели в някаква степен да възстановят приходите си от 2019 г.

Изминалата година донесе невиждани рекорди за агрогигантите, търговци и производители на зърно, заради добрата реколта и високите глобални цени. За животновъдите нещата не са така безоблачни, а предизвикателствата са в пъти повече.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Животновъдството е достигнало приходите си отпреди пандемията, но разходите за производство скачат драстично
  • Свиневъди и птицевъди продължават да са основните представители в топ 20 на сектора
  • През изминалата 2021 г. свиневъдите, загубили продукцията си заради африканската чума, са успели в някаква степен да възстановят приходите си от 2019 г.

Изминалата година донесе невиждани рекорди за агрогигантите, търговци и производители на зърно, заради добрата реколта и високите глобални цени. За животновъдите нещата не са така безоблачни, а предизвикателствата са в пъти повече.

Големите 20 компании все пак успяват да достигнат общите приходи от 2019 г. след значително по-слабата 2020 г. Те имат общо 754 млн. лв. постъпления, което е 25% ръст на база 2020 г. В класацията по традиция има компании основно от свиневъдството и птицевъдството, като говедовъдството и овцевъдството остават са все така бутикови.

През 2019 г. африканската чума по свинете (АЧС) удари силно България и огромна част от животните бяха избити. Последваха COVID пандемията и спадът в консумацията на месо поради затворените ресторанти и неработещите хотели.

Настоящата 2022 г. е поредната тежка за животновъдите. Войната в Украйна и последвалата инфлация, която започна още от края на 2021 г., донесоха мащабен скок на цената на фуражите. Вторият критичен момент за животновъдите е поскъпването на електроенергията. А комбинацията от двете оскъпи драстично производството в последните месеци и доведе до ръст на цените на месото за крайните потребители.

За юли тази година цената на тон кланично тегло на говеждото и телешкото месо е с 84% превишение спрямо нивото от същия период за миналата година, показват данните на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство. При свинското месо прогнозите са за плавно покачване в краткосрочен план, надвишавайки с около 15% миналогодишните нива. Още през март цената на едро на пилешкото е достигнала 4.07 лв. (4.25 - 4.35 лв. през юли), най-високата цена за последните пет години, като е надвишила дори цената на свинското.

Резултатът от всичко това е спад в потреблението на определени меса, като от някои подсектори, като овцевъдите например, заявиха, че може да намалят размера на стадата за следващия Гергьовден.

Бъдещето на прасетата и пилетата

В последната позиция на страната, подготвена за Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство, се казва, че брутната продукция в животновъдство в България се свива в дългосрочен период от време в целия подотрасъл, а добавената стойност постоянно пада.

По думите на Димитър Михайлов, изпълнителен директор на Асоциацията на свиневъдите в България, цитиран от bgfermer.bg, няма точна статистика колко точно са прасетата у нас, но не са повече от половин милион. За сравнение - в началото на 90-те години са били 4 млн.

Той описва моментната ситуация за сектора в ЕС като особена, тъй като поради АЧС няма пазар на свинско месо и износ за САЩ. В същото време производството намалява. За България броят на животните е спаднал с 8%, а според статистиката за целия ЕС - с 8% до 12%. Причините са две: първата е, че в Европа фермерите имат свръхпроизводство, но не могат да изнасят, а втората е заради екологични причини. Той дава за пример Нидерландия, където има програма за намаляване на животните, за да се постигнат целите по Зелената сделка, и съответно държавата изплаща определени средства на фермерите, които искат да се откажат.

В България заради лошите икономически условия към момента няма увеличение на производството на свинско месо, а по-скоро опазване на бизнеса в сектора. Негативните фактори са недофинансирането на сектора през последните две години, сривът на пазарите заради африканската чума по свинете, ковид кризата, а сега и войната в Украйна и рекордното повишение на цените на фуражите със 70%, а за някои и 100%. Така нарастването на производствените разходи е изпреварвало в пъти продажната цена, като към момента едно прасе, което се продава от български производител, било на загуба със 100 лв., или по 1 лев на килограм. Вдигането на изкупните цени на живите животни през последните месеци е глътка въздух, но не и достатъчно за компенсиране на дългогодишната работа на загуба, затова и някои от фермерите са спрели дейността си поради невъзможността да възстановят бизнеса си.

През пролетта на тази година стачна готовност обявиха и птицевъдите. По думите на Даниел Божанков, председател на Асоциацията на промишленото птицевъдство, за миналата година загубите в сектора са били 80 млн. лв., като бизнесът отчитал и огромна междуфирмена задлъжнялост. Поскъпването на фуражите е над 100%, като те формират 70% от себестойността на продукцията.

На върха на класацията

Лидер в класацията на големите животновъди е "Аякс - 1", която се занимава със свиневъдство. За изминалата 2021 г. компанията има приходи 74.2. млн. лв., като те падат с 16.5%. Голямо свиване има и при печалбата на дружеството, която от 16.7 млн. лв. вече е 379 хил. лв.

Групата разполага с три свинекомплекса в три ферми край Стара Загора (Пъстрен и Боздуганово) и Добрич, село Козлодуйци. Дружеството беше от тези, които се опитаха по алтернативен начин да се предпазят от чумата. За да не се стига до зараза в големия комплекс, от компанията предложиха на стопаните в Козлодуйци и в околните села да заколят прасетата по дворовете си срещу обезщетение 250 лв. на глава.

Възраждането на свинекомплексите

За разлика от лидера няколко големи свинекомплекса бяха сериозно ударени от чумата и трябваше да елиминират производството си през 2020 г. Добрата новина е, че през изминалата 2021 г. те успяват в някаква степен да възстановят приходите си от 2019 г. и съответно имат значителен ръст на база нулевата 2020 г., като скоро след елиминирането на последиците от АЧС свинекомплексите започват отново да си осигуряват животни, най-често чрез внос на свине майки от чужбина.

Пример са две от дружествата от групата "Бони холдинг" - африканската чума влезе във варненския "Свинекомплекс Брестак", където в края на 2019 г. е имало почти 34 хил. животни. Заразата достига и до шуменския свинекомплекс на холдинга - "Тетрахиб", който купува млади прасенца от "Брестак" (на 100 дни до 35 кг и ги угоява 80 дни). В началото на 2020 г. там имало 24 хил. животни. От отчета на "Свинекомплекс Брестак", който е пети в класацията, се вижда, че през 2021 г. са реализирани над 81 700 животни, като в края на 2021 г. балансовата стойност на тези в свинекомплекса е близо 7 млн. лв. Приходите на компанията растат с 330%, но все още са под нивата от 2019 г. "Тетрахиб" също все още е далече от приходите й от 2019 г., когато има 57 млн. лв. Те се сриват на 6.2 млн. лв. през 2020 г., а през 2021 г. са 24.3 млн. лв.

Почти с резултати като от 2019 г. е русенският "Свинекомплекс Бръшлен" - приходите са били 33 млн. лв., а дружеството трябваше заради чумата да се раздели с 40 хил. прасета. Компанията беше сред свинекомплексите, водили дела срещу държавата в лицето на Българската агенция по безопасност на храните за размера на обезщетенията за умъртвените животни.

Друг представител на сектор свиневъдство, който възстановява и леко изпреварва приходите си от 2019 г., след като пострада по време на африканската чума, е свищовската "Биляна", собственост на Лефтер Лефтеров. Дружеството, започнало дейност през 1966 г., е ориентирано към производството на угоени прасета. От 2002 г. на територията на обекта функционира кланица за животни. Разполага и с фуражен цех. През 2008 г. е регистрирано дружеството "Биляна Мес" с цел добив на месо от свине - производство на "Биляна", като дружеството разработва пазари на свинско трупно месо и разфасовка.

На градус

На втора позиция в класацията на големите животновъди е лидерът в птицевъдството "Градус - 98". Компания е част от старозагорската група "Градус" на братята Иван и Лука Ангелови, водеща началото си от 1992 г. от селскостопанския едноличен търговец "Градус - Иван Ангелов" и разраснала се до холдинг с дъщерни компании, специализирани в различни направления като фуражен завод, люпилня, ферми за родителски стада, ферми за угояване на бройлери, предприятие за преработка на птиче месо.

"Градус - 98" (преди под името "Бисер Олива - 98") се занимава с отглеждане на родителски стада за бройлери, като производствената база се намира в село Червена вода и село Средна кула, Русенско. Приходите на компанията растат с 32%, достигайки 70.7 млн. лв.

Към старозагорската група е и компанията под номер 3 в класацията - "Милениум 2000", с приходи 69.7 млн. лв., позиционирана в Сливен. Под номер 13 е още една компания на групата - "Жюлив", с приходи 25.3 млн. лв., също от групата. На 17-о място е "Лора - 2004", която стопанисва център за бройлери, а приходите й растат с 22.4%.

Другите големи птицевъди

На четвърта позиция е базираният в с. Панайот Волово птицекомбинат "Камчия" с приходи 59 млн. лв. Собственик на капитала на акционерното дружество е "Амета холдинг" (марката "Лудогорско пиле"). Основният предмет на дейност на компанията е производство, изкупуване и преработка на птици, птиче месо, яйца и яйчни продукти.

В списъка на големите птицевъди е и "Яйца и птици Зора". Компанията представя себе си като най-голямата птицеферма в България и е 100% частно дружество с годишен капацитет на яйца около 140 млн. От отчета й става ясно, че приходите са нараснали с 3.4 млн. лв. до 26.2 млн. лв.

Под номер 12 се нарежда и "Джени Ово". Началото на фермата в близост до Сливен, в землището на с. Панаретовци, за производство на пресни яйца е през 2006 г. Тя е оборудвана със съоръжения за отглеждане на стокови носачки, а яйцата се реализират под бранда "Джени". За изминалата година приходите на дружеството растат с близо 20%.

И малко разнообразие

На фона на пълното господство на свиневъдите и птицевъдите има и някои малки изключения. Все така продължава растежът и на "Елит - 2095", занимаваща се с търговия на гъши дроб и патешки продукти. Компанията има ръст на приходите 33% през 2021 г. Те достигат 42.5 млн. лв., като през 2019 г. са били наполовина. Основите на компанията са поставени през 2013 г. Първоначалната й дейност е в сферата на логистиката, производството и търговията с мляко и млечни продукти, като от момента на създаването й досега обработва собствени и наети земеделски площи.

В кравекомплекса в село Поповица се отглеждат 5000 крави. "Елит" стопанисва две млекопреработвателни предприятия в с. Дълбок извор и с. Мирово, произвеждащи млечни продукти под марката "Елит" от собствено краве и биволско мляко.

С разширяване на основната си дейност през 2016 г. дружеството се насочва и специализира в отглеждането на патици мюлари и започва да се занимава и с дистрибуция на патешки продукти, като през 2018 г. е създаден и нов по-обширен комплекс.

С отглеждането на крави се занимава компанията под номер 20 "Милкком България" на Борис Азаркевич в Раковски. Тя започва дейността си през 2010 г. Към края на 2021 г. разполага с 2284 животни, като освен крави компанията отглежда и земеделски култури - пшеница, слънчоглед, царевица, ечемик, като има наети 4055 декара.