ПП предлага да отпадне облагането на фермерските субсидии до 100 хил. лв.
Мярката би лишила бюджета от около 100 млн. лв. на година, ако бъде одобрена в малкото оставащо време на този парламент
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
- Заявената цел е защита на малките и средни земеделци, които срещат куп сезриозни проблеми в кризите
- Практиката в ЕС е разнородна - част от страните третират субсидиите като необлагаем доход, докато - не
- Ако все пак мярката бъде одобрена, по-вероятно е тя да влезе в сила от 2024 г, за да не се прекорява бюджетът за тази година
Депутати от "Продължаваме промяната" са внесли предложение за данъчно облекчение за земеделските производители, които получават субсидии. Текстовете предвиждат регистрираните като земеделски стопани да могат да приспадат от данъчната си основа (ако са физически лица) или от облагаемата печалба (ако са фирма) до 100 хил. лв. Мярката е разписана в законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица и Закона за корпоративното подоходно облагане, внесен в парламента в края на миналата седмица.
Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове- Заявената цел е защита на малките и средни земеделци, които срещат куп сезриозни проблеми в кризите
- Практиката в ЕС е разнородна - част от страните третират субсидиите като необлагаем доход, докато - не
- Ако все пак мярката бъде одобрена, по-вероятно е тя да влезе в сила от 2024 г, за да не се прекорява бюджетът за тази година
Депутати от "Продължаваме промяната" са внесли предложение за данъчно облекчение за земеделските производители, които получават субсидии. Текстовете предвиждат регистрираните като земеделски стопани да могат да приспадат от данъчната си основа (ако са физически лица) или от облагаемата печалба (ако са фирма) до 100 хил. лв. Мярката е разписана в законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица и Закона за корпоративното подоходно облагане, внесен в парламента в края на миналата седмица.
Темата за данъчните отстъпки върху субсидиите се повдига периодично през годините от фермерите. Практиката в ЕС е разнородна - част от страните третират субсидиите като необлагаем доход, докато други, сред които и България - не. Дискусиите по темата се засилиха миналата година заради кризите. В България обаче има ниски данъчни ставки и плосък данък, а подобни щедри жестове към определена група, каквито примери има неколкократно в последните няколко години, бутат страната към вдигане на данъци.
В момента проектът предвижда мярката да влезе в сила през 2023 г., след като получи нужното одобрение от Брюксел, но по всяка вероятност между четенията срокът ще бъде променен - от 2024 г., за да не се наложи по-голямо прекоряване на бюджета за тази година, който вече е одобрен. По най-груби сметки мярката би лишила бюджета от около 100 млн. лв. годишни приходи. Според вносителите, преложението има реален шанс да бъде одобрено, тъй като и други политически сили, вкл. ГЕРБ, активно са участвали в дискусиите и изготвянето на законопроекта. Друг е въпросът обаче колко живот остава на настоящия парламент преди очакваните нови парламентарни избори. Той вероятно ще бъде разпуснат към края на месеца, но може и по-рано. Затова на предложението може да се гледа отчасти и като на предизборно.
Колко и за кого
Промяната е мотивирана със защита на малките и средните земеделци, които срещат затруднения на фона на високите цени на торове и фуражи, инфлацията и климатичните промени. Отстъпката обаче ще е за всички - това са над 50 хиляди фермери, които получават субсидии.
И докато малките земеделци може и да имат затруднения, то това не се отнася до големите стопани от зърнения сектор, които отчетоха огромни печалби в отминалата година, когато борсовите цени се изстреляха до безпрецедентни нива. В този вид облекчението до известна степен влиза и в противоречие с друга мярка, която действа в България от началото на новия програмен период, който започва тази година: нов, по-висок таван на субсидиите за едно стопанство - до 100 хил евро, макар и само по линия на плащанията за единица площ. Това ограничение адресира проблема с прекомерното окрупняване на земеделския сектор в България, което води до концентрацията на огромни субсидии към едри икономически субекти, основно в зърнопроизводството.
Един от вносителите на предложението - бившият зам-министър на земеделието Иван Христанов, заяви, че споделя това притеснение и каза, че са обмисляли по-тясно таргетиране на мярката. В крайна сметка са стигнали до извода, че то пък ще доведе до сериозна бюрокрация и затруднения при прилагането й от НАП, както и до известен риск от злоупотреби. "В крайна сметка потърсихме пресечната точка между ползи и усилия и за това и се спряхме на този таван от 100 хил. лв. Той е достатъчно висок, за да донесе сериозни ползи за най-нуждаещите се от подкрепа фермери и достатъчно нисък, за да не облагодетелства значително големите земеделци", смята Христанов.
В проектопредложението няма точни разбивки колко фермери получават субсидия в размер на до този таван и колко над. В България земеделски субсидии получават около 54 хил. фермери годишно, като през миналата година общата сума по всички линии на подпомагане достига около 1.6 млрд. лв.
Има ли шанс да мине
Промените са разписани в данъчните закони за тази година, макар те да бяха редактирани само преди месец. Обяснението на вносителите за това е, че просто не са били готови с предложението, когато е бил гласуван бюджета за 2023 и свързаните с него закони.
Дори да има политическа подкрепа, обаче липсва време. След като и вторият мандат бе върнат неизпълнен в понеделник, шансовете третият да бъде успешен са минимални. Така най-вероятно ще се стигне до поредни предсрочни избори през март или април. Това означава, че настоящият парламент ще бъде разпуснат в края на януари или най-късно началото на февруари. Възможно е и това да стане по-рано, ако получателят на третия мандат го върне бързо. Така предложението е по-вероятно да остане само като предизборно намигане към земеделците.
Друг е принципният въпрос дали той трябва да се случва през данъчни промени. В момента всички фермери дължат данък върху доходите на физическите лица или едноличните търговци за всеки вид субсидия, която получават. В първия случай при определянето на облагаемия доход те имат право на 60% или 40% нормативно-признати разходи, т.е. ефективната им ставка е сравнително ниска - между 4 и 6%. Едноличните търговци, регистрирани като земеделски стопани, пък имат право да преотстъпват данъка върху годишната данъчна основа в размер до 60%. Юридическите лица - земеделски стопани се облагат с корпоративен данък от 10% върху печалбата.
Секторът иначе, както отбелязват вносителите в мотивацията си, има обективни проблеми - тежки структурни дисбаланси, остър недостиг на работна ръка и тесни специалисти, непропорционална концентрация на активи и земя, постоянно намаляване на малките и средните стопани, непривлекателност на отрасъла до степен той да не добавя млади земеделци, ниска автоматизация и цифровизация, отлив на инвестиции, липса на среда за иновации в първичното производство и преработката. Тези проблеми се задълбочиха сериозно от пандемията, войната в Украйна и климатичните проблеми, които се очертават като проблем с по-дългосрочни измерения.
2 коментара
Предизборното наддаване започна.
Аман от социализъм във вид на обикновени измамници и кокошкари!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.