Код "Червено" за розовия домат?

Розовият домат е заплашен от търговците, преди всичко. Той е нетраен, лесно загнива и предполага загуби. Затова се предпочитат пластмасовите домати, които изкарват по две седмици в хладилник.

Розови домати ползваме на село единствено за лютеница, бидейки по-месести; за салата - червени, сочни, с подчертана киселинност, които са и далеч по-вкусни. Тоест, това е един кажи-речи технически сорт. Тая криворазбрана мания по розовия домат е поредната жълтопаветна серсемщина, но има десетки други стари и нови български сортове с отлично качество.
Колкото до стандартното грантаджийско напъване да се "разобличи" поредния "национален символ" или "мит" - смешни сте и жалки ...

Основното противопоставяне при културата домат се състои в това, че много трудно се поддържа температурен режим, поради различните изисквания на корена и надземната част. Така, че този параметър винаги е компромисен и при контролирана обстановка (оранжерии)б е препоръчително използването на автоматизирана система за контрол.

При условията на оранжерийния комплекс източно от гара Куртово Конаре, конкретния сортов състав, е, добре да се извършва според препоръките на ИЗК Марица - Пловдив, където при сортоизпитването се залагат генетичните низове - следващи измененията в климатичните характеристики. Т.е. по-висока влажност на въздуха със силно юлско слънцегреене. Като цяло, предвид това, че високата влажност буферира и изтегля средната температура в низходящ ред през по ранните етапи на ср.ранното полско производство (в оранжерийни усл.), то това лесно се компенсира с дебелината на фолиото (и стоманено-стъклени), като лимитираща остава светлината, която през посочените етапи, през последните години е в достатъчни количества (светлолюбиви, но невзискателни).

Листоминиращата муха (Liriomyza solani, L.strigata) в условията на по-високи летни темеператури, когато моментът на хибридизацията на генетичните дисперсии, съвпадне с много горещо лято, може да се забележи отчетливост на вълната на намножаване на вредителя, поради нарасналите възможности за преживяемост (широта генетични маркери на ензими). Така или иначе, задължителната дълбока почвена обработка (оран) и почистване на растителните остатъци, са основен начин за профилактиране на всички заболявания и неприятели по културите. Друг начин за унищожаване на зимуващите в почвата ларви, е, чрез обработка на почвата с препарат, която не бива да се извършва при темеператури на почвата под 20 градуса, защото от една страна се запазва през зимата в почвата, а от друга страна не въздейства достатъчно.

Друг постоянен посетител, който прилича на молец, е оранжерийната белокрилка (T.vaporariorum), която през лятото формира поколенията си на полето, а в края на вегетационният период преминава в оранжериите. Третирането е със а.в.делтаметрин 0,25 g/l (Децис м/у 20~30 целзиеви гр.), но предвид седемдневния карантинен срок се внимава при цикличността на беритбените етапи. Имайки предвид високата адаптивност (резистентност) към препарати, може да се приложи физичен метод на унищожаване, чрез поставяне на йонизатор над доматените растения (йонизиране на въздуха). Предвид очакванията за по-високи температури (което води до по-голям брой поколения през годината), разработването на растително-защитните практики може да се разнообрази чрез по-ранно заселване на хищни дървеници (Macrolophus caliginosus), запушване отворите в полиетилена, мрежи на вентилационните отвори, двойни врати, феромонови уловки, тотален хербицид(глифозат) спрямо намиращите се по вятъра плевели от сем.картофови.

Относно полифагите, които биха се присламчили към тази култура (предвид удължения по-топъл период в неотоплени оранжерийни условия) могат да се посочат сребърноточковата нощенка (Ch.chalcytes), чиито гъсеници в напреднала възраст могат да разпробият цял домат. За целта се прилагат хормонални препарати, които смущават синтезът на хитин, от който са изградени челюстните апарати - и така гъсениците загиват от глад. В случаите на по-студена зима, какавидират в почвата, но обикновено се откриват под листата в растителните остатъци.

При наличие на зелеви насаждения или плевели от сем.кръстоцветни, биха могли да се очакват гъсеници от пеперудата зелева нощенка. Те също могат да навреждат чрез навлизане в самите домати. Основният проблем се състои в двугодишната диапауза през което време се създава илюзия, че са унищожени. Биологично се третират чрез B.turingiensis и яйчния паразит Trichograma.

Начин за справяне с неприятелите нагризващи стъблото, е, своевременното торене, което води до бързо израстване на растението, което само по себе си е непреодолим фактор.