С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
8 2 ное 2006, 12:23, 8595 прочитания

Как и защо музиката може да е безплатна и легална

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Как авторското право трябва да се промени, след като вече има в интернет. И кои са модерните правни течения, които ще го направят
"Безплатно" и "законно" са две различни неща

За изкуството днес все по-често се говори като за съвкупност от обекти на авторското право, уязвими за попълзновенията на пирати. В този контекст се ражда и схващането, че безплатното използване на защитени произведения в интернет е незаконно, докато платеното е законно. Това не винаги е вярно. Например, някои торент тракери изискват от потребителя заплащане за регистрация, която позволява достъп до произведения, включително такива, които се разпространяват в нарушение на нормите на авторското право. Това е пример за платено, но незаконно използване. От друга страна, автори, които споделят идеите на свободната култура, могат да предоставят на неограничен брой лица правото да използват произведенията им безплатно при спазването на определени условия, въз основа на стандартизираните договори за използване Криейтив Комънс. Това е пример за безплатно и законно използване.

Обхватът на авторското право и неговото времетраене непрекъснато растат. Днес наследниците на починал автор се ползват от правата върху произведението 70 години след смъртта му; не се знае дали утре този срок няма да бъде законодателно удължен за пореден път. Основният аргумент е насърчаване на творческата дейност. Идеята е, че ако достъпът до обекти на авторско право е обвързан задължително със заплащане на възнаграждение, авторите ще реализират печалба и следователно ще имат по-силен стимул да творят. Ако този аргумент е коректен, би трябвало свободният достъп до произведения да осуетява възможността да се печели от тях и това на свой ред да потиска творческия порив.

Но съществуват алтернативи и бизнес модели, които комбинират свободно използване на произведенията с възможностите на интернет и успяват да реализират печалба без да ограничават некомерсиалното потребление. Пример за такъв модел са нетлейбълите (или "звукозаписните компании в интернет"), които разпространяват своята музика в интернет въз основа на договорите Криейтив Комънс.

Договорите Криейтив Комънс за използване на обекти на авторското право са създадени през 2001 г. от професора от Университета Станфорд, САЩ Лорънс Лесиг като реакция срещу непрекъснатото разрастване на обхвата на авторското право. През 80-те години на 20 век Ричард Столман основава движението за свободен софтуеър; договорите Криейтив Комънс пренасят неговите либерални идеи от програмните продукти към останалите обекти на авторско право като произведения на литературата, музиката, изобразителното изкуство. Автор, който желае да предостави на обществото широки права за безплатно използване на дадено произведение, може да избира между шест варианта на стандартни договори за използване, които предоставят различен обем от права. Договорите първоначално се създават с оглед правната система на САЩ и по тази причина не винаги са приложими в други юрисдикции. Предвид тези ограничения стартира проект за превод и адаптиране на договорите към различни правни системи. Криейтив Комънс вече са преведени на български и адаптирани към нашето законодателство.

Като бизнес модел разпространението на музикални произведения в интернет, на което залагат нетлейбълите, има своите теоретични основи. Една от най-популярните тези за бъдещето на медийните и културни индустрии е представена от Крис Андерсън в неговата статия от 2004 г. за списание Wired със заглавие “Дългата опашка”, която по-късно прераства в книга. Според него бъдещето на тези индустрии не принадлежи на няколкото хитови заглавия на върха на класациите, а на неизброимите малки нишови заглавия, чиито кумулативни продажби далеч надхвърлят пазарния дял на хитовете. Пренебрежимите разходите за предлагане на нишови заглавия в интернет и улесненото търсене обещават икономически успех за продуцентите, които се ориентират към многобройни, специализирани и неголеми аудитории, вместо към масовия вкус. Очаква се, че и самият масов вкус ще се трансформира, защото достъпът до такива нишови произведения постепенно ще убеди потребителя, че предпочитанията му лежат извън утъпканата пътека, дълбоко в каталозите на интернет магазините.

Обикновено се счита, че ако разпространяваш музиката си чрез нетлейбъл, има вероятност да бъдеш чут от широка аудитория, но не и да спечелиш пари; че музиката, достъпна там е некомерсиална; че това е форум, подходящ за електронна музика; че известните изпълнители не биха се насочили към нетлейбъл; че за собствениците на такива сайтове това е по-скоро хоби, отколкото бизнес. Във всички тези твърдения има известна доза истина, но с развитието на интернет културата се развиват и нетлейбълите. "Капитал" ще публикува интервюта с мениджърите на два доста различни нетлейбъла. Единият е базиран в САЩ, другият – в Европа; начините за разпространение на музиката им, достъпът на изпълнители до услугите им и бизнес моделите им са различни. И двата нетлейбъла предлагат музика въз основа на договорите на Криейтив Комънс. Сближава ги още убеждението, че интернет радикално ще промени начина, по които издирваме, избираме и купуваме музика.

* Светозара Петкова работи шест години в областта на правната реформа. Има публикации за европейски юридически издания. В извънработно време не се занимава с нищо достатъчно структурирано, за да се нарече хоби. Обича да пътува, освен с градския транспорт; също да ходи пеша. Намира за любопитни неща, които смесват жанрове и дисциплини, без да създават кич.

Светозара е първият от серията външни автори в блога на Капитал, който скоро ще бъде отворен за публикация на ваши текстове.


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Архив" Затваряне
"Традиционните лейбъли се интересуват от музика, за която очакват да се продава"

Джон Бъкман, основател и собственик на Magnatune

Още от Капитал
Хранителна добавка към лекарствения бизнес

Германският генеричен гигант Stada купи чешкия производител на хранителни добавки Walmark в показателна за дефектите на свръхрегулирания лекарствен пазар сделка

Мениджърът, който удвои гиганта VMware

Пат Гелсингър, изпълнителен директор на американската технологична компания, пред "Капитал"

Местните избори отвъд резултатите

В София и други градове проличаха възможности за по-широк фронт срещу наложения от ГЕРБ модел на управление

Мавродиев, който назначи Мавродиев, който вдигна заплатата на Мавродиев

В явен конфликт на интереси директорът на ББР се е избрал да управлява дъщерни дружества и е увеличил възнаграждението си

Да бъдеш Дубравка Угрешич

Писателката за обърканото детство, инстинкта да принадлежим към стадото и вечните неприятелства

Календар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10