С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
23 14 май 2007, 16:20, 29197 прочитания

Кой е ляв и кой десен в България?

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
В България цари тотално объркване за ляво и дясно в политиката. Причините за това са много, но тук няма да се спирам на тях. Масово разпространени са заблудите, че "Атака" е дясна партия, лявата БСП провежда дясна политика, а СДС начело с Иван Костов е провеждала дясна политика в периода 1997 – 2001 г.Разграничението ляво-дясно се прави въз основа на отношението към свободата. Малко икономическа свобода е ляво (голямо бюджетно преразпределение, високи данъци, много регулации, държавна намеса на пазарите, субсидии, доста държавни предприятия и малко или липса на частни, голяма бюрокрация и т.н.), а много икономическа свобода - дясно. При личната свобода е точно обратното - лявото е повече свобода (право на аборт, равни права на хомосексуалистите, по-либерално отношение към емигрантите), а дясното - ограничена свобода. Поради това, за да установим идентичността на всяка от партиите, трябва да поставим идеите й на две скали. Следователно има не само ляво и дясно, но също горе и долу (виж илюстрацията).

Десните (републиканците в САЩ, консерваторите в Европа) са за повече икономическа и по-малко лична свобода. Левите (демократите в САЩ, социалистите и социал-демократите в Европа) са за по-малко икономическа и повече лична свобода. Центристките партии (като британските лейбъристи) са в изгодната позиция да нямат категорична позиция по отношение на свободата. Те търсят златната среда, което им позволява да избягват непопулярни действия. Тези, които са и за лична и за икономическа свобода са известни като либертарианци (в България организацията им се казва Българско общество за индивидуална свобода, в което членуват например доста от либералните икономисти).

При социализма имаше ограничаване и на личната (хомосексуализма беше извън закона, държавата решава кой къде ще живее, имаше работа по разпределение, вечерен час и еднакви униформи за ученици, ограничаване на свободата на словото и т.н.), и на икономическата свобода (централизирана икономика с напълно държавна собственост върху предприятията и пълен контрол върху пазарите). Разликата между социализма и фашизма е, че при фашизма икономическата свобода е доста по-голяма, въпреки, че също има немалко държавна намеса (но например се запазва частната собственост).

В България когато говорим за ляво и дясно обикновено имаме предвид икономическата свобода, тъй като имаме представа от икономическите възгледи на партиите, но почти нямаме идея за отношението им към личната свобода. Партиите избягват да взимат отношение по въпросите, касаещи личната свобода - към проституцията, хомосексуалистите, абортите, наркоманите, даряването на органи, привилегиите и т.н., за да не загубят част от избирателите си.

От тази гледна точка, предвид публично разпространяваните от партиите икономически идеи, моите изводи за идеологическата принадлежност на партиите са следните:

1. "Атака" (Волен Сидеров) е крайно лява политическа сила - по-ляво от искането за национализация на приватизираните предприятия е единствено пълната национализация на частната собственост.

2. ГЕРБ (Бойко Борисов) изповядва дясна идеология, но неформалният лидер на партията Бойко Борисов не показва никакви десни действия като кмет на София (например е солидарен с шофьорите, които искат увеличение на заплатите, а не му хрумва, че трябва да либерализира транспорта в столицата и да продава общинските фирми), което поставя доста въпросителни около действителната принадлежност на ГЕРБ.

3. СДС когато беше на власт провеждаше социал-демократични (леви) реформи (например в здравеопазването, пенсионната система, работническо-мениджърската приватизация) и поддържаше високи данъци и голямо преразпределение на доход през бюджета. От две години насам партията започна да лансира десни идеи.

4. ДСБ (Иван Костов) застъпва десните идеи (за данъците, преразпределението, здравната реформа и т.н.). Много хора в България обаче не осъзнават, че „здравата ръка” на “командира” може да означава повече намеса на държавата, което видяхме на практика при управлението на Иван Костов като лидер на СДС и премиер в периода 1997 – 2001 г. (виж т. 3).

5. ДПС (Ахмед Доган) е типична лява партия – против приватизацията, в подкрепа на субсидиите и мащабните инвестиции от страна на държавата.

6. БСП е лява партия. Постоянно лансира леви идеи, много от които за щастие не успява да реализира (заради МВФ, законодателството в ЕС и коалиционните партньори), но част от тях все пак минават. В същото време блокира много от десните идеи (например реформата във висшето образование и в здравеопазването, продължаването на пенсионната реформа, драстично намаляване на личните данъци и т.н.).

7. НДСВ (Симеон Сакскобургготски) е центристка партия що се отнася до действията и дясно-центристка, ако погледнем партийните й документи (особено по-новите).

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Архив" Затваряне
Атакуват фирми с фалшиви писма за регистрация на марки

Глобалният растеж през първите девет месеца подкрепи взаимните фондове

Към края на деветмесечието 3 фонда на български управляващи дружества успяват да преминат границата на двуцифрената доходност

Кои са горещите ICO на есента

Няколко интересни проекта, които ще се опитат да съберат десетки милиони чрез блокчейн технологията

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Бягай, Затопек, бягай

Писателят Ян Новак за графичния си роман, посветен на рекордьора бегач Емил Затопек

Какво ново в съвременното изкуство

Новите изложби, интересните автори и важните събития - какво да знаем и къде да отидем

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 41

Капитал

Брой 41 // 13.10.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Квотите за наемане на хора с увреждания остават, саудитският дисидент може да е умрял при разпит

Емисия

DAILY @7PM // 16.10.2018 Прочетете