Кой е ляв и кой десен в България?
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кой е ляв и кой десен в България?

Кой е ляв и кой десен в България?

31055 прочитания

Разграничението ляво-дясно се прави въз основа на отношението към свободата. Малко икономическа свобода е ляво (голямо бюджетно преразпределение, високи данъци, много регулации, държавна намеса на пазарите, субсидии, доста държавни предприятия и малко или липса на частни, голяма бюрокрация и т.н.), а много икономическа свобода - дясно. При личната свобода е точно обратното - лявото е повече свобода (право на аборт, равни права на хомосексуалистите, по-либерално отношение към емигрантите), а дясното - ограничена свобода. Поради това, за да установим идентичността на всяка от партиите, трябва да поставим идеите й на две скали. Следователно има не само ляво и дясно, но също горе и долу (виж илюстрацията).

Десните (републиканците в САЩ, консерваторите в Европа) са за повече икономическа и по-малко лична свобода. Левите (демократите в САЩ, социалистите и социал-демократите в Европа) са за по-малко икономическа и повече лична свобода. Центристките партии (като британските лейбъристи) са в изгодната позиция да нямат категорична позиция по отношение на свободата. Те търсят златната среда, което им позволява да избягват непопулярни действия. Тези, които са и за лична и за икономическа свобода са известни като либертарианци (в България организацията им се казва Българско общество за индивидуална свобода, в което членуват например доста от либералните икономисти).

При социализма имаше ограничаване и на личната (хомосексуализма беше извън закона, държавата решава кой къде ще живее, имаше работа по разпределение, вечерен час и еднакви униформи за ученици, ограничаване на свободата на словото и т.н.), и на икономическата свобода (централизирана икономика с напълно държавна собственост върху предприятията и пълен контрол върху пазарите). Разликата между социализма и фашизма е, че при фашизма икономическата свобода е доста по-голяма, въпреки, че също има немалко държавна намеса (но например се запазва частната собственост).

В България когато говорим за ляво и дясно обикновено имаме предвид икономическата свобода, тъй като имаме представа от икономическите възгледи на партиите, но почти нямаме идея за отношението им към личната свобода. Партиите избягват да взимат отношение по въпросите, касаещи личната свобода - към проституцията, хомосексуалистите, абортите, наркоманите, даряването на органи, привилегиите и т.н., за да не загубят част от избирателите си.

От тази гледна точка, предвид публично разпространяваните от партиите икономически идеи, моите изводи за идеологическата принадлежност на партиите са следните:

1. "Атака" (Волен Сидеров) е крайно лява политическа сила - по-ляво от искането за национализация на приватизираните предприятия е единствено пълната национализация на частната собственост.

2. ГЕРБ (Бойко Борисов) изповядва дясна идеология, но неформалният лидер на партията Бойко Борисов не показва никакви десни действия като кмет на София (например е солидарен с шофьорите, които искат увеличение на заплатите, а не му хрумва, че трябва да либерализира транспорта в столицата и да продава общинските фирми), което поставя доста въпросителни около действителната принадлежност на ГЕРБ.

3. СДС когато беше на власт провеждаше социал-демократични (леви) реформи (например в здравеопазването, пенсионната система, работническо-мениджърската приватизация) и поддържаше високи данъци и голямо преразпределение на доход през бюджета. От две години насам партията започна да лансира десни идеи.

4. ДСБ (Иван Костов) застъпва десните идеи (за данъците, преразпределението, здравната реформа и т.н.). Много хора в България обаче не осъзнават, че „здравата ръка” на “командира” може да означава повече намеса на държавата, което видяхме на практика при управлението на Иван Костов като лидер на СДС и премиер в периода 1997 – 2001 г. (виж т. 3).

5. ДПС (Ахмед Доган) е типична лява партия – против приватизацията, в подкрепа на субсидиите и мащабните инвестиции от страна на държавата.

6. БСП е лява партия. Постоянно лансира леви идеи, много от които за щастие не успява да реализира (заради МВФ, законодателството в ЕС и коалиционните партньори), но част от тях все пак минават. В същото време блокира много от десните идеи (например реформата във висшето образование и в здравеопазването, продължаването на пенсионната реформа, драстично намаляване на личните данъци и т.н.).

7. НДСВ (Симеон Сакскобургготски) е центристка партия що се отнася до действията и дясно-центристка, ако погледнем партийните й документи (особено по-новите).

Фотограф: Юлия Лазарова
Източник: Дневник

Разграничението ляво-дясно се прави въз основа на отношението към свободата. Малко икономическа свобода е ляво (голямо бюджетно преразпределение, високи данъци, много регулации, държавна намеса на пазарите, субсидии, доста държавни предприятия и малко или липса на частни, голяма бюрокрация и т.н.), а много икономическа свобода - дясно. При личната свобода е точно обратното - лявото е повече свобода (право на аборт, равни права на хомосексуалистите, по-либерално отношение към емигрантите), а дясното - ограничена свобода. Поради това, за да установим идентичността на всяка от партиите, трябва да поставим идеите й на две скали. Следователно има не само ляво и дясно, но също горе и долу (виж илюстрацията).

Десните (републиканците в САЩ, консерваторите в Европа) са за повече икономическа и по-малко лична свобода. Левите (демократите в САЩ, социалистите и социал-демократите в Европа) са за по-малко икономическа и повече лична свобода. Центристките партии (като британските лейбъристи) са в изгодната позиция да нямат категорична позиция по отношение на свободата. Те търсят златната среда, което им позволява да избягват непопулярни действия. Тези, които са и за лична и за икономическа свобода са известни като либертарианци (в България организацията им се казва Българско общество за индивидуална свобода, в което членуват например доста от либералните икономисти).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

23 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    jurnalisti

    hubavo che niakoi se seti da iziasni tezi nesta. no ima niakoi greshki i netochnosti. purvo, leyburstite v UK ne sa centristi. te sa levi, tova che sa za t. nar. treti put ne gi pravi centristi. vtoro, ne mojesh da opredelish koiato i da e stupka na pulno razdurjaviavane kato liava, puk bila i tia s PMD. V tozi smisul Kostov ne beshe liav kato premier. 3. DSB kato partia vupreki che pretendira za krayna desnica ima tipichni levi ukloni kato razdavane na visoko pensii ot izlishuka ili ot fondovete ne EU, otnemane na sobstevnost sus zakon i tn. obiasnenieto za libeertariancite e malko netochno. tam opoziciata e mejdu durjavata i obstestvoto. durjavata triabva da izpulniava samo strogo ogranichenie funkcii kato zastita primerno. tova e. aide

  • 2
    Avatar :-|
    libertarian

    Изобщо не е ли по-добре да изоставим остарялата скала ляво-дясно и да ползваме (поне) двумерна система? Полит-компасът е добър пример: politicalcompass.org

  • 3
    Avatar :-|
    nabliudatel

    ami tia ne ostariala. liavoto i diasnoto prosto vkliuchvat vse poveche nesta v sebe si.

  • 4
    Avatar :-|
    nabliudatel

    politcompass - india i rusia sa prosto durjavi s po-osobeni politicheski i partiyni sistemi. tam trudno se tursi liavo i diasno po mnogo prichini. makar che v india zapochva oformoaneto na liavo v liceto na nacioanalen konges i diasno v liceto na narodnata partia BJP/

  • 5
    Avatar :-|
    mapto

    Трудно е да си различен в страна, където всичките избиратели имат лява ориентация. Тези, които са над 50 са за откровен комунизъм, а по-младите се палят по евро-зелени идеи. Дори най-капиталистически настроените не могат да възприемат някои форми на пазарна свобода. Би било крайно късогледо политиците да не се съобразят с това и да си философстват под носа.

  • 6
    Avatar :-|
    Йордан Матеев

    #1

    Англичаните са по принцип по дясно настроени и затова тяхното ляво е континенталния център. Затова слагам лейбъристите като центристи.

    Когато има преобладаващо държавно участие разликата между лявото и дясното е не дали, а как приватизираш. Като добавим и другите политики, например използването на социалдемократическия модел Бисмарк в здравеопазването и пенсионната система, огвомните данъци и осигуровки и по-високо от сегашното преразпределение, то без съмнение можем да кажем, че СДС е била социал-демократическа партия, а Иван Костов е социал-демократ.

    Когато писах текста ми хрумна този пример за пенсиите, но реших да не влизам в детайли и затова само намекнах, че Костов има склонност към повече държавна намеса.

    За либертарианците не разбрах кое е неточно. Като либертарианец и член на Българското общество за индивидуална свобода мога дълго да ви разказвам за либертарианството, но вместо това ще ви изпратя линк към нашия сайт, където ако темата Ви вълнува можете да намерите интересни неща за четене: http://www.libertarium.net/


  • 7
    Avatar :-|
    Браво момчета,

    много хубаво сте писали. Действително комбинацията от две оси дава правоъгълник с четири кьошета и всичко си идва на мястото или почти всичко. Единственият проблем е, че това са западни политически идеи, докато нашата политическа система е съветска марка и поради това е разположена в петия ъгъл. В крайна сметка сте положили много усилия, за да изясните дали Дедо, Лучано и онова пухкавото тото-момченце са центристи, консерватори или може би либертарианци, когато и за чиче без образование отдавна стана ясно, че са си най-обикновени мошенианци. Побългарена по този начин, либертарианската идея се нарежда до останалите вече употребени такива, и на човек му става неудобно да чете.

  • 8
    Avatar :-|
    хан крум

    Аз лично не съм чул Сидеров някога да говори за национализалия на предприятията, а за ревизия на сделките. А и да беше така, да не би в ппограмата му да се говори само за предприятията? Много просто ги обяснявате нещата, граничи с несериозност.

  • 9
    Avatar :-|
    #1

    ok, priemam za kostov do niakude, prosto ne go narichaite social-demokrat, taka ste stene oste po-oburkano za publikata, a celta vi e druga))) za Uk - ne znam kak tochno ste stignal do tozi izvod. no kakto i da e. da ne pulnim foruma s izlishni nesta. blagodaria za saita, zachital sum se v nego. Uspeh, ste cheta s interes statiite vi v budeste.

  • 10
    Avatar :-|
    Йордан Матеев

    А пък аз ще поразпитам приятели от Великобритания за лейбъристите дали не са по-леви отколкото аз си мисля.

    Между другото, линкът, който #2 дава е по-детайлен вариант на този: http://www.theadvocates.org/quiz.html, от който ще разберете повече за илюстрацията с двете скали в текста ми по-горе.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK