Що е то изкуствен живот?
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Що е то изкуствен живот?

Снимка: Карта на гените на бактерии от род Mycoplasma. Източник: Office of science, U.S. Department of Energy

Що е то изкуствен живот?

4108 прочитания

Снимка: Карта на гените на бактерии от род Mycoplasma. Източник: Office of science, U.S. Department of Energy


Космическият оазис от вода, слънце и живот, наречен планета Земя, е населен от приблизително 250 хиляди вида растения, около 1 милион вида животни, десетки хиляди бактерии, вируси... Откриването на нови видове, населяващи спотаени кътчета от сушата, водата или леда е едно от най-вълнуващите преживявания за биолозите. То продължава и до днес като очакваният общ брой видове, за които науката ще разполага с име и място на обитание, е около 10 милиона вида. Безспорно това е несметно богатство! Ала явно тръпката от описване на съществуващите твари е на път да се превърне в романтична част от историята на познаването на разнообразието на живота на планетата ни.

Изкуствен живот. Така кратко и сензационно световната научна общност определи успешните експерименти при превръщането на един вид микроорганизми в съвършено друг. Е, като за сензация е добре казано. Истината е, че споменатите опити с микроорганизми дават основание да се смята, че конструирането на изкуствени живи системи е въпрос на изключително малко време.

Кому е нужно създаването на изкуствени клетки? За период около 50 години са усъвършенствани разнообразни биотехнологични производства на хранителни продукти, лекарства, различни вещества за промишлеността и бита, дори в последните години биогорива. Тези начини на получаване са основани на генетично изменение на някои бактерии – способност, заложена в самите тях. Нетърпеливото и все по-нуждаещо се човечество измисля начин за повишаването на производителността от биотехнологичните си производства. Начинът е създаване на изкуствена бактериална клетка с толкова гени, колкото да изпълнява елементарните си жизнени процеси, да може да бъде наречена жива. Останалата част от генома ще се конструира в епруветки от биоинжинерите така, че производството на биогорива или пречистването на токсични отпадъци да е максимално ефективно и изгодно.

Преследвайки тази цел, изследователи от Института Крейг Вентер съумяха успешно да трансплантират цял геном* (съвкупността от всички гени на един вид) от един вид микроорганизми в друг. Резултатът от това е придобиването на всички характерни свойствата на бактерията донор от приемната бактериална клетка. Микроорганизмите, с които учените работят (род Mycoplasma), са удобни поради сравнително малкия им и предварително „разчетен” геном. Така цялата клетъчна машинария на бактерията приемник вече се подчинява на инструкциите на чуждите гени и произвежда тези биологични вещества, които са принципно неприсъщи за собствения и живот (т.е.,когато се изпълняват повелите на собствените гени). Д-р Вентер заявява, че следващата стъпка е конструиране на изкуствен геном в лабораториите и имплантирането му в бактериална клетка. Изкуствен живот? Да, тези създания ще могат вече да се нарекат изкуствени. Технологична аналогия, която може да се направи в случая, е работата на един и същ хардуер с различни операционни системи и софтуерни продукти.

Методите, които са използвани при създаването на „новите” бактерии е измислен от екипа на д-р Лартиг, водещ автор на публикуваната миналата седмица в сп. Science статия*. Претенцията на учените за оригиналност по право ги отвежда в патентното ведомство. Ала какво е правото да се патентова живот, е изцяло нова морална научна дилема, която ще възпрепятства както изследванията в други научни центрове, така и ще подхрани опасенията за спекулации с новите форми на живот. Най-изявените противници на подобни изследвания се аргументират с факта, че това е лесен начин за получаване на съвършени биологични оръжия. Може би не само това. Както последствията от описването на ядрения разпад са били непредвидени в своята кошмарна част, така и тези успехи могат да крият в себе си неподозирани опасности. Пък и когато „производството” на нови видове е монополирано от една организация, то съмненията в обществото ще достигнат критични нива.

Как точно се е случило прехвърлянето на генетичната информация и как новата бактерия успява без каквито и да е сътресения да живее, е въпрос, на който учените засега не могат да отговорят. Изглежда има да учим още много за това как се създава живот по начин различен, от онзи, с който природата ни е дарила. Ала е напълно вероятно „създателят” ни да не ни позволи да го изпреварим в сътворението на чудото, наречено нов живот...


* Genome Transplantation in Bacteria: Changing One Species to Another. Carole Lartigue, John I. Glass, Nina Alperovich, Rembert Pieper, Prashanth P. Parmar, Clyde A. Hutchison III, Hamilton O. Smith, and J. Craig Venter. Published online 28 June 2007 (Science, doi: 10.1126/science.1144622)

Космическият оазис от вода, слънце и живот, наречен планета Земя, е населен от приблизително 250 хиляди вида растения, около 1 милион вида животни, десетки хиляди бактерии, вируси... Откриването на нови видове, населяващи спотаени кътчета от сушата, водата или леда е едно от най-вълнуващите преживявания за биолозите. То продължава и до днес като очакваният общ брой видове, за които науката ще разполага с име и място на обитание, е около 10 милиона вида. Безспорно това е несметно богатство! Ала явно тръпката от описване на съществуващите твари е на път да се превърне в романтична част от историята на познаването на разнообразието на живота на планетата ни.

Изкуствен живот. Така кратко и сензационно световната научна общност определи успешните експерименти при превръщането на един вид микроорганизми в съвършено друг. Е, като за сензация е добре казано. Истината е, че споменатите опити с микроорганизми дават основание да се смята, че конструирането на изкуствени живи системи е въпрос на изключително малко време.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    Avatar :-P
    oliGOfree

    гууууууд

  • 3
    Avatar :-?
    Ангел Грънчаров
  • 4
    Avatar :-|
    Очарована

    Първото нещо, за което се сещам, е за една професия на бъдещето: Художник на генетични карти :) сериозно
    Второто: Първите организми ще бъдат проектирани за условията на Марс :)

  • 5
    Avatar :-|
    k

    изкуствен живот? първо някой да ми каже кое е живот и как да го разпознаваме, а после да го създават, тва по ми прилича на хай-тек генно изнженерство, прехвърлили генните от една бактерия в друга

  • 6
    Avatar :-|
    k

    до очарованата: картите не се рисуват от художници, сериозно.

  • 7
    Avatar :-|
    Глиги

    Думата геном (genome) обикновено се ползва да означи ВСИЧКАТА ДНК в даден ОРГАНИЗЪМ, а не всички ГЕНИ (в смисъл на цистрони или оптимони). Съвкупността от всички ГЕНИ на дадена популация (или, ако предпочитаме класическата терминология - на даден таксон, в частност "вид") обикновемо се означава като gene pool, което може да се преведе като "генофонд". И двете дефиниции са уязвими по отношение на въпроса за "собствеността" върху ДНК/гените.

    Относно живота - на абстрактно ниво може да се дефинира като съвкупност от Сложни Адаптивни Системи; на физическо - като съвкупност от системи, които умеят активно да намаляват вътрешната си ентропия; от еволюционна - като съвкупност от репликатори, техните носители и ефектите им върху света. Следва да се отбележи, че тези определения не се ограничават с формите на живот, изградени върху върху въглеродни полимери.

  • 10
    Avatar :-|
    k

    глиги, тия определения са толкова общи, че чак не означават нищо, да не би един робот, който синтезира нещо си вътре в себе си и си намалява ентропията да е жив?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.