Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
6 6 сеп 2007, 12:34, 4783 прочитания

Слънчеви баКтерии

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
След 120 годишни изследвания върху болестотворни бактерии учени откриват странен факт – дори без да притежават специални светлочувствителни елементи, бактериите могат да "видят" слънчевите лъчи. Нещо повече – живота на някои от тях зависи от това.
Бруцелозата е инфекциозна болест, която върлува както сред животни, така и сред хора. Причинителят – бактерия с име Brucella sp., предизвиква подобни на грип симптоми у засегнатите. Често при селскостопанските животни болестта е с фатален изход. Още по-мъчителна е болестта, когато засегне бременни индивиди – една от фазите на инфекцията е помятане на плода. Краят на живота на нероденото бележи възхода на колонии от бактериални клетки. Възможно ли е абортът да е свързан с необходимостта от слънчеви лъчи за бактериите, поразили нищо неподозиращият за слънчевия свят ембрион?

Според експериментални резултати на изследователи от University of California - Santa Cruz това е напълно възможно [1]. Тяхно вълнуващо откритие показва, че бактериалните клетки притежават възможност за регистриране на слънчева светлина по начин характерен за... зелените растения. Специални фоточувствителни ензими (или по-точно участъци от молекулите им) са отговорни за реакция към светлина. Въпреки че не притежават нито специален клетъчен органел (компонетнт на клетката както стигма например при други едноклетъчни), нито пигмент, чувствителен към определен вид лъчи, изследваните бактерии са показали увеличаване на тяхната жизнеспособност и болестотворност при излагане на слъчева светлина. Така след като фотопроцесите при бактериите бяха постулирани само за автотрофните видове (тези, които се хранят самостойно чрез фотосинтеза) се оказват характерни за почти всички представители от този древен клон на живота.


Точният механизъм, който е в основата на увеличаване на болестотворността, не е известен. Предполага се, че светлината активира фоточувствителен протеин, свързан с ензима хистидин киназа. Впоследствие той активира поредица от процеси, свързани с присъединяване и отнемане на фосфор – каскадно фосфорилиране и дефосфорилиране (основен начин за вътреклетъчна сигнализация). Светлинното активиране се предизвиква от светлина в синята област на видимия спектър. В резултат на каскадните процеси се мобилизира „машинарията”, отговорна за клетъчното размножаване. Това изследователите доказват чрез поставяне на тъмно и последващо освобождаване на светло на експериментални бактериални колонии. Способността да се размножават на тъмно е намаляла с 90 % в сравнение с тази, когато бактериите имат достъп до светлина. Изследователският екип се подготвя за още по-задълбочени проучвания, с които да изнамерят нови начини за лечение на инфекциозни болести.

Ръководителят на екипа д-р Богомолни споделя, че с описването на фотоактивиращата способност на хистидинкиназите се открива съвършено непозната област в биологията на фотопроцесите. Началото на най-новия етап в развитието и е поставено преди 10 години. Тогава за първи път при растенията е описан обособен участък от молекули, наречени фототропини, отговорен за фототропизмите (движения на растенията предизвикани от светлина, класически пример за което е слънчогледа). Участъкът, наречен LOV domain (произнася се както английското любов и идва от способността на домена да реагира на светлина, кислород или електроимпулс – Light, Oxygen, Voltage), е описан за царствата растения и гъби. Сега този "домейн" с романтично име изследователите откриват и в хистидинкиназите на бактериите [2]. Дали от любов към слънцето, или просто защото е древен еволюционен трик, бактериите показват завидни способности да използват скришом силата на светлината.


===================



[1] Swartz E. T. et all. 2007. Blue-Light-Activated Histidine Kinases: Two-Component Sensors in Bacteria. Science, Vol. 317: 1090-1093.

[2] John T. M. Kennis and Sean Crosson 2007. Microbiology: A Bacterial Pathogen Sees the Light. Science, Vol. 317: 1041-1042.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Архив" Затваряне
Полската PKN Orlen е най-голямата компания в Централна и Източна Европа

Още от Капитал
Млякото и яйцата ще са след 30 минути на вратата ви

Заради коронавируса онлайн търговията с бързооборотни стоки преживява страхотен бум в цял свят

Рекламна спортна пауза

Как ще се отрази на рекламните инвестиции отменянето на големите спортни събития през годината

Чиновници в излишък

Държавната служба е желана заради сигурността по време на криза и гарантираната заплата

Магистрала без правила

"Хемус" вече се строи и планът на властта е да бъде готова след четири години. Цената обаче е заобикаляне на законите и непрозрачно харчене на милиарди левове

Кино: "Едно последно парти"

Антиромантична комедия за щастливото време в Ню Йорк

20 въпроса: Мартин Михайлов

Михайлов стои зад две от заведенията, които бяха (отново ще бъдат?) обичайна част от нощните походи в София

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10