Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
19 сеп 2007, 15:05, 5263 прочитания

ДНК баркод

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Амбициозен проект на изследователи от Смитсониевия природонаучен музей популяризира метод за разпознаване на биологични видове, основан на уникалността на ДНК на всяко растение, животно, гъба или бактерия. Подобно на стоките в супермаркет всеки вид чрез своята ДНК ще бъде разпознаван без това да коства на биолозите десетки часове срастване с микроскоп, лупа и определителни таблици.Биоразнообразието на дадена местност, държава или планетата като цяло представлява съвкупността от всички обитаващи я живи организми. Колкото по-богато е това разнообразие, толкова по-големи са шансовете на обединяващата ги екосистема да просъществува във времето. Общо за науката до момента са описани близо 1.7 милиона вида организми (над 300 000 вида растения, приблизително 100 000 гъби и лишеи, около 1 200 000 безгръбначни и 58 808 вида гръбначни животни). Всички те са именували и подредили в класификационни схеми, които отразяват родствените връзки помежду им.

Въпреки внимателното изследване на дори и най-недостъпните кътчета на света, още около 10 или повече милиона видове остават скрити за нас – не знаем имената им, нито къде живеят, нито с какво се хранят. По сметки на природозащитници всеки ден от лицето на Земята изчезва по 1 вид преди да успеем да го опишем; преди да успееем да разберем дали и с какво може да е полезен за глобални проблеми като здраве и световен глад. Безвъзвратното изчезване на всеки следващ вид очертава мрачна картина за стабилнността на екосистемите и съответно поставя на карта съществуването на стотици други видове.


Още от времената на именития естественик Карл Линей, че и преди това, разпознаването на различните видове растения и животни е сложна задача. С въвеждането на биноминалната номенклатура (всеки биологичен вид има 2 имена; например борът се нарича Pinus sylvestris), Линей поставя научните основи на разграничаването на различните индивиди в родствени групи от различен ранг. Дори днес, въоръжени с мощни микроскопи и огромен предшестващ опит, биолозите се затрудняват при категоризирането на някои растения и животни към която и да е група. Често се случва индивиди на един вид от различни автори да бъдат причислявани към различни видове. Липсата на достатъчно обективен метод позволява да се случват такива „аномалии”.

В контекста на изменящият се климат на Земята и тоталното негативно човешко влияние върху земните и водните екосистеми цялото това огромно биоразнообразие има нужда не само от опознаване и класифициране, но и от непрекъснат контрол на това кои видове са застрашени да изчезнат и кои биха навредили с повсеместната си инвазия (да вземем за пример скакалците, които унищожават хиляди декари). Чудесен инструмент за изпълнението на тази задача е т. нар. ДНК баркодиране.  Какво всъщност представлява приписването на „баркод” на живота?

ДНК баркодирането позволява бързо, точно и евтино (по-малко от 2 долара) лабораторно определяне на видовата принадлежност на неизвестно растение или животно на базата на „прочитане” на ДНК-то му. Към днешна дата са изградени бази данни, които съдържат ДНК баркод на около 45 000 вида. Всеки от споменатите 1.7 милиона известни вида е уникален по своята ДНК последователност, което е предпоставка за обективност. Определянето може да бъде извършено дори само от тъканна проба, в ларвно състояние или от какъвто и да е компонент на тялото на изследвания организъм (кръв, отпадъчни продукти от жизнената дейност) стига да присъства поне малко количество ДНК. Това ще позволи на учените да осъществяват по-ефективен мониторинг на видове, които са застрашени от изчезване или пък се използват като индикатори, например за чистота на водите.



Тази седмица в Тайван се провежда втората международна конференция по ДНК баркодиране на живите организми. По-голямата част от програмата на конференцията ще бъде отделена за представяне на новите видове, които в последните две години са маркирани с известен за учените баркод. При по-широкото използване на този метод несъмнено ще доведе до увеличаване на броя на биологичните видове. Ще открием криещите се от знанието ни твари. Въпреки че методът е чудесно разрешение на продължаващите столетия мъки на систематиците, той при всички положения ще отнеме мъничко от онова чувство, което малцина изпитват, когато след години изтощителни изследвания открият от никого невиждан нов за науката вид.

===========

Още по темата може да прочетете на официалния сайт на инициативата, а от тук свободно могат да бъдат ползвани наличните за момента резултати.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Архив" Затваряне
Най-невероятните авиокомпании

Още от Капитал
Млякото и яйцата ще са след 30 минути на вратата ви

Заради коронавируса онлайн търговията с бързооборотни стоки преживява страхотен бум в цял свят

Рекламна спортна пауза

Как ще се отрази на рекламните инвестиции отменянето на големите спортни събития през годината

Софийският адрес за френски макарони

Chez Fefe е първият специализиран бутик, който приготвя традиционния десерт

Растеж с едно наум

Българската икономика расте през първото тримесечие, но пораженията от COVID-19 през април-юни ще са по-тежки

Домът, моят приятел

Виртуална изложба представя погледа на тридесет фотографи към дома като "жив организъм"

20 въпроса: Мартин Михайлов

Михайлов стои зад две от заведенията, които бяха (отново ще бъдат?) обичайна част от нощните походи в София

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10