Плейцентър по новозеландски

Преди време един разказ в bg-mamma.com на българска майка от Нова Зеландия за плейцентровете там силно ни впечатли и накара да мечтаем. Сега ви разказваме за тази уникална за страната инициатива за отглеждане на деца, като не спираме да мечтаем да пренесем част от тази идея и у нас.

   ©  Юлия Лазарова

С две думи, плейцентърът е родителски кооператив, в който родителите заедно гледат и занимават децата си. Той е като голямо семейство, в който растат заедно деца от раждането до училищна възраст, а родителите споделят грижите, обучението им и радостта да са с тях. Целта не е родителите да има къде да оставят децата си (за това си има целодневни и полудневни детски градини), а по-скоро децата да израстат в среда, най-близка до семейната, но в същото време много повече от нея: плейцентровете са специално създадени и оборудвани за деца и предлагат богатство на играчки, материали, стимули и занимания, каквито е изключително трудно сам човек да събере на едно място у дома. Освен това плейцентровете предлагат контакт с други родители, всеки от които допринася нещо уникално и предава своя опит и умения на всички деца, не само на своите, и така ползите от общуването се увеличават многократно. Родителите, които участват в плейцентъра, преминават безплатен курс на обучение за работа с деца, групови занимания, мениджмънт и т.н., и така самите те се учат и усъвършенстват като родители, развиват нови умения и израстват заедно с децата си, а и значително разширяват мрежата си от социални контакти.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
9 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    Avatar :-|
    милена

    продължавайте да си мечтаете,защото с това ще си останете-абсолютно непреносимо явление по нашите ширини още повече ,ако се субсидира от държавата и ако се разчита на безплатно обучение от министерството на финансите,да не говорим,че колко от тукашните семейства имат по две ,че и по три деца и колко родители могат да си позволят да не работят,за да се занимават с това и което ми се вижда най-нереалистично е ,че нашата държава не инвестира в децата и в тяхното щастливо бъдеще,нито има стратегии за това,ни то желание, а по-голямата част от семействата вече също не го правят,щото нямат време от свързване на двата края

    Нередност?
  • 2
    Avatar :-|
    Gretel

    Новозеландия?

    Нередност?
  • 3
    Avatar :-|
    Michel

    Новозеландия?

    Ей, капиталци! Не беше ли "Нова Зеландия" преди?...

    Нередност?
  • 4
    Avatar :-|
    Sunder

    -Възможност за бизнес?
    -Ти пък - повод да се заоплакваме.
    -Аха, ясно.

    Нередност?
  • 5
    Avatar :-|
    lol

    Ето, чудесно решение за оная тетка дето се оплакваше, че нямало кой да и гледа децата докато учителите стачкуват и то не само за нея! Идилия.

    Нередност?
  • 6
    Avatar :-|
    Коректор

    Айде стига забележки по езика. Казва се "Нова Зеландия" и "новозеландски", точно както е написано в статията. И да не беше така, това не е съществено - чистотата на еизка не е съществен проблем.

    Нередност?
  • 7
    Avatar :-|
    дядо от село

    И в Австралия е същото само че за страна като България е малко рано да се приложи. Права е #1 че затова самите семейства трябва да са финансово осигурени. "Другите източници" освен държавата за подпомагане на тези работи е католическата църква. У нас няма такава помощ.
    А лично според мен това е направено за да има с какво да се занимават всички тези родители понеже не ходят на работа (професия майка).
    Също така понеже обществото е разнородно и няма много приятели (да не казвам никакви почти), това е едно решение на проблема.
    За тези които не са съгласни ще кажа че живея точно срещу един такъв и съм ходил 3 пъти с децата.

    Нередност?
  • 8
    Avatar :-|
    протокол

    "А лично според мен това е направено за да има с какво да се занимават всички тези родители понеже не ходят на работа (професия майка).
    Също така понеже обществото е разнородно и няма много приятели (да не казвам никакви почти), това е едно решение на проблема.
    За тези които не са съгласни ще кажа че живея точно срещу един такъв и съм ходил 3 пъти с децата. "

    С това съм съгласна. Да погледнем как е у нас. Майката намира някакво занимание на детето в апартамента, докато тя почисти. После го води навън да подиша чист въздух, да поиграе с приятели, а тя да изпие едно кафе със съседката, докато децата се социализират. Покрай цигарката и кафето майките обменят информация по отглеждането на децата. Толкова. След това децата тръгват на ясла и градина.
    Как е било у нас преди 60 години, когата бабата на детето ми е била малка. Детето се разхождало из двора, хванато за фустана на майката, докато тя нахрани животните и извади вода, после му умивали очите, обличали му новата рокля, връзвали му една джувка и го водили в местната забавачка, да се социализира. Но тук да кажа, че става дума за моята майка. И да не забравя да спомена, че баба ми е завършила училище за домакини. Кой да знае, че ще трябва след 9-ти всички да ходят на работа. И разбира се кой да се окаже най-квалифициран да поеме детската градина - моята баба.
    Сега новозеландците, откриват изграждане на социално общество. Там има приоритетна грижа за детето и то посещава такива плейцентрове докато навърши 5 години и тръгне на училище. Нека не забравяме, че там и разстоянията са големи и такива центрове има обикновено към предградията. Майката пуска детето да си играе на двора, по маниера на баба ми, и когато свърши домакинската работа, не тръгва наред из къщите да търси деца за игра, защото именно към плайцентровете има сформирани групи за деца с различна възраст и интереси. Грижейки се децата, майката не заема работно място, а не се води и безработна. Това си е добро отношение, към децата и защита на трудовия пазар от друга страна.
    Нашата обществена грижа за децата тук е по-развита, това именно е детската градина. Ако определена група майки си търсят оправдание да не работят след третата година на детето си е тяхно право. Сестра ми има три деца, които бяха ходили на ясла и градина в БГ, и когато се озоваха в новозеландски плейцентър им доскуча. Едно е да ходиш в детска градина и да получаваш систематизирани знания, а съвсем друго, да презкачаш до центъра, като няма майкати какво да прави.

    Нередност?
  • 9
    Avatar :-|
    зоя

    За първи път чувам от вас за тези забавачки и само мога да съжалявам, че в Щатите няма такава практика, най-вече, мисля си, защото тук възнаграждават индивидуалните инициативи, а не социална обществена политика. Но аз просто си мечтая за такова нещо. Отглеждам трите си деца - близнаци на три години и момиченце на петнайсет месеца сама, съпругът ми работи, аз съм принудена да ги гледам, вместо да работя, защото не желая/ех да си захвърля децата в детска градина на крехка възраст (преди да навършат две години), въпреки че съотношението е 1:8. Всеки вторник ги водя в библиотеката, където присъстваме на поне две сесии четене на книжки, които се водят от обучени библиотекарки. Родителите ми идват на смени от по шест месеца да ми помагат, и забелязах, че колкото повече хора влизат или живеят в моята къща, и колкото по-установен е социалният ни режим, толкова по-щастливи са децата и по-добре се развиват. Тук се организират така наречените срещи за игра, като за тази цел трябва да напоравя контакт с майки, като се включа към някой интернет майчин клуб. Не участвам в подобни, защото дори и така да е, пак всяка майка си има ангажимент само към своето дете. След като навършиха две години, близнаците ходят на градина три дни в седмицата, което е предостатъчно социализиране, но дори и в добра градина,каквато е тяхната, не им се обръща индивидуално или по-често внимание. Новозеландското съотношение 1:3 или 1:5 за по-големи е просто идеално. Отделно сме организирали неделно българско училище, където деца с минимален български, но се оказа, че има изключително нисък интерес от страна на другите български майки, а тези, които водят децата си, не желаят да участват в преподаването и заниманията или при първа възможност се отказват от ролята си - отново ангажиментът им е единствено и само към собствените им деца и заетост, и дори им е странно защо аз си губя времето да преподавам, при условие, че децата ми не участват равноправно в тези сбирки. Всъюност и две- и тригодишните учат много по-добре, когато са в контекста на учебна стая,с други деца и целенасочен материал за преподаване, дори и да не могат да говорят добре все още. Ето този манталитет български, а и американски, не позволява такива експерименти да се проведат успешно. Иначе, това, че новозеландските родители дават пример на децата си за това какво е социален ангажимент, че ги обучават, е изключително умно и далновидно решение. Но имайте предвид, че в страни като Нова Зеландия и Америка все още има хоризонт на планиране на живота и стабилност (макар и застрашена в момента) - тоест, в българския хаос и принципна незаинтересованост и непоносимост към организираните форми на живот, не виждам как ще се получи.

    __________________________
    http://zoya2008.blogspot.com/

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал