Плейцентър по новозеландски

Плейцентър по новозеландски

Преди време един разказ в bg-mamma.com на българска майка от Нова Зеландия за плейцентровете там силно ни впечатли и накара да мечтаем. Сега ви разказваме за тази уникална за страната инициатива за отглеждане на деца, като не спираме да мечтаем да пренесем част от тази идея и у нас.

7741 прочитания

© Юлия Лазарова


С две думи, плейцентърът е родителски кооператив, в който родителите заедно гледат и занимават децата си. Той е като голямо семейство, в който растат заедно деца от раждането до училищна възраст, а родителите споделят грижите, обучението им и радостта да са с тях. Целта не е родителите да има къде да оставят децата си (за това си има целодневни и полудневни детски градини), а по-скоро децата да израстат в среда, най-близка до семейната, но в същото време много повече от нея: плейцентровете са специално създадени и оборудвани за деца и предлагат богатство на играчки, материали, стимули и занимания, каквито е изключително трудно сам човек да събере на едно място у дома. Освен това плейцентровете предлагат контакт с други родители, всеки от които допринася нещо уникално и предава своя опит и умения на всички деца, не само на своите, и така ползите от общуването се увеличават многократно. Родителите, които участват в плейцентъра, преминават безплатен курс на обучение за работа с деца, групови занимания, мениджмънт и т.н., и така самите те се учат и усъвършенстват като родители, развиват нови умения и израстват заедно с децата си, а и значително разширяват мрежата си от социални контакти.

Философията на плейцентъра се основава на следните убеждения: родителите се признават като първите и най-значими учители на децата си, а семейството – като фундаменталната единица на обществото и най-важната среда за отглеждането и възпитанието на децата, която трябва да се цени и подкрепя; децата имат възможност да достигнат пълния си потенциал, когато семейството разбира тяхното развитие и участва пълноценно в процеса на придобиване на нови знания и опит; съвместното участие на родителите в този процес предлага възможност за качествено ранно образование на децата; обучението, което се предлага на родителите, им позволява да разширят уменията си и да имат позитивен, професионален принос в ранното обучение на децата. Плейцентърът вярва, че качественото ранно образование на децата с активното участие на родителите е съществена и ценна инвестиция в бъдещето на децата.

Основните принципи, на които се основава плейцентърът, са: учене чрез игра, възможност децата сами да избират игрите и заниманията си, смесени възрастови групи от новородени до предучилищна възраст. Съотношението възрастни-деца е между 1:3 и 1:5. Всеки родител поема някакво занимание: моделиране с пластилин и глина, рисуване, апликация, готвене, четене на приказки и преобличане като приказни герои, драма, игра с пясък и вода, спортни игри в двора, игри в къщата на куклите и т.н. Срещите са с продължителност от 2.5 часа и се организират от родителите, които дават дежурства и присъстват веднъж седмично или най-малко веднъж на семестър от 10 седмици. В повечето случаи това е лесно осъществимо, защото става дума за родители с две и повече деца, които не ходят на работа (средният брой деца при семействата, участващи в плейцентъра, е три деца, но има и такива с четири или пет), или пък родители със свободни професии и гъвкаво работно време. При двама работещи родители обаче възможно е бавачката да замени мама и да води детето. Децата под 2.5 години задължително са с придружител през цялото време. Останалите могат да останат сами, след като са свикнали вече с плейцентъра и хората там, и при условие, че мама е минала курс на обучение и участва пълноценно, когато дойде нейният ред за дежурство.

Обучението на родителите е безплатно и включва курсове като философия на плейцентъра, развитие на детето, учене чрез игра, родителски умения, общуване с деца и възрастни, групова динамика и т.н., а също и практически курсове като работа с глина, драма за деца, готварство. Обучението завършва с издаването на специална диплома, лицензирана от Министерството на образованието. Счита се, че подготовката на родителите след преминаване на курс на обучение е достатъчна за ролята им в плейцентъра и не се изисква присъствието на професионален педагог, освен при заниманията с по-големите деца. По-важното е обаче, че родителите отнасят тези умения и у дома, и така вече децата получават много по-цялостно обучение и възпитание, базирано на единна философия и разбирания.

За да се подчертае съществената роля на семейството в процеса на обучение, плейцентърът създава специални възможности за участие на всички членове: организират се специални дни на бабите и дядовците; петъчни вечери, на които се канят татковци, каки и батковци, пораснали вече членове на плейцентъра; всеки месец се организира някакво събитие – пикник, разходка сред природата, посещение на атракциони, зоологическата градина, куклен театър, барбекю вечер в двора на плей центъра; децата празнуват заедно рождените си дни в центъра в събота или неделя; а веднъж годишно има лагер сред природата за цялото семейство. Майките релаксират, татковците измислят игри, водят децата за риба, на походи, ритат топка, гребат заедно кану, плуват … Като добавим към картината и невероятната природа на Нова Зеландия, започва да прилича на изрезка от рекламната брошура на Рая.

Всичко това се случва на пределно ниски цени поради същественото субсидиране от държавата и други източници и така става достъпно буквално за всички. Плейцентрове съществуват из цялата страна, във всеки по-голям квартал. Първите плейцентрове се зараждат като родителски кооперативи през 40те години на 20 век, като мрежата бързо се разраства. Ккъм днешна дата съществуват над 500 плейцентъра в цяла Нова Зеландия, обединени в трийсетина регионални Асоциации и една национална Федерация. В тези центрове участват над 1200 семейства и се отглеждат 15 000 деца от 0 до 6 годишна възраст. Явно в Нова Зеландия и родителите, и държавата, и всички други, които подпомагат дейността на плейцентровете разбират, че макар че качественото ранно обучение на децата поглъща значителни времеви и материални ресурси, това е важна инвестиция в бъдещето – може би най-важната за едно процъфтяващо общество, изградено от щастливи хора.

Още информация за плейцентровете можете да прочетете тук:

http://www.playcentre.org.nz/

http://www.teachnz.govt.nz/pathways/ece/early-playcentre.html http://www.cyf.govt.nz/1691.htm

http://www.barnardos.org.nz/home/index.asp

*Статията е предоставена за блог Родители на вестник Капитал лично от авторката.

С две думи, плейцентърът е родителски кооператив, в който родителите заедно гледат и занимават децата си. Той е като голямо семейство, в който растат заедно деца от раждането до училищна възраст, а родителите споделят грижите, обучението им и радостта да са с тях. Целта не е родителите да има къде да оставят децата си (за това си има целодневни и полудневни детски градини), а по-скоро децата да израстат в среда, най-близка до семейната, но в същото време много повече от нея: плейцентровете са специално създадени и оборудвани за деца и предлагат богатство на играчки, материали, стимули и занимания, каквито е изключително трудно сам човек да събере на едно място у дома. Освен това плейцентровете предлагат контакт с други родители, всеки от които допринася нещо уникално и предава своя опит и умения на всички деца, не само на своите, и така ползите от общуването се увеличават многократно. Родителите, които участват в плейцентъра, преминават безплатен курс на обучение за работа с деца, групови занимания, мениджмънт и т.н., и така самите те се учат и усъвършенстват като родители, развиват нови умения и израстват заедно с децата си, а и значително разширяват мрежата си от социални контакти.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
mb-3
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


9 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    милена

    продължавайте да си мечтаете,защото с това ще си останете-абсолютно непреносимо явление по нашите ширини още повече ,ако се субсидира от държавата и ако се разчита на безплатно обучение от министерството на финансите,да не говорим,че колко от тукашните семейства имат по две ,че и по три деца и колко родители могат да си позволят да не работят,за да се занимават с това и което ми се вижда най-нереалистично е ,че нашата държава не инвестира в децата и в тяхното щастливо бъдеще,нито има стратегии за това,ни то желание, а по-голямата част от семействата вече също не го правят,щото нямат време от свързване на двата края

  • 2
    Avatar :-|
    Gretel

    Новозеландия?

  • 3
    Avatar :-|
    Michel

    Новозеландия?

    Ей, капиталци! Не беше ли "Нова Зеландия" преди?...

  • 4
    Avatar :-|
    Sunder

    -Възможност за бизнес?
    -Ти пък - повод да се заоплакваме.
    -Аха, ясно.

  • 5
    Avatar :-|
    lol

    Ето, чудесно решение за оная тетка дето се оплакваше, че нямало кой да и гледа децата докато учителите стачкуват и то не само за нея! Идилия.

  • 6
    Avatar :-|
    Коректор

    Айде стига забележки по езика. Казва се "Нова Зеландия" и "новозеландски", точно както е написано в статията. И да не беше така, това не е съществено - чистотата на еизка не е съществен проблем.

  • 7
    Avatar :-|
    дядо от село

    И в Австралия е същото само че за страна като България е малко рано да се приложи. Права е #1 че затова самите семейства трябва да са финансово осигурени. "Другите източници" освен държавата за подпомагане на тези работи е католическата църква. У нас няма такава помощ.
    А лично според мен това е направено за да има с какво да се занимават всички тези родители понеже не ходят на работа (професия майка).
    Също така понеже обществото е разнородно и няма много приятели (да не казвам никакви почти), това е едно решение на проблема.
    За тези които не са съгласни ще кажа че живея точно срещу един такъв и съм ходил 3 пъти с децата.

  • 8
    Avatar :-|
    протокол

    "А лично според мен това е направено за да има с какво да се занимават всички тези родители понеже не ходят на работа (професия майка).
    Също така понеже обществото е разнородно и няма много приятели (да не казвам никакви почти), това е едно решение на проблема.
    За тези които не са съгласни ще кажа че живея точно срещу един такъв и съм ходил 3 пъти с децата. "

    С това съм съгласна. Да погледнем как е у нас. Майката намира някакво занимание на детето в апартамента, докато тя почисти. После го води навън да подиша чист въздух, да поиграе с приятели, а тя да изпие едно кафе със съседката, докато децата се социализират. Покрай цигарката и кафето майките обменят информация по отглеждането на децата. Толкова. След това децата тръгват на ясла и градина.
    Как е било у нас преди 60 години, когата бабата на детето ми е била малка. Детето се разхождало из двора, хванато за фустана на майката, докато тя нахрани животните и извади вода, после му умивали очите, обличали му новата рокля, връзвали му една джувка и го водили в местната забавачка, да се социализира. Но тук да кажа, че става дума за моята майка. И да не забравя да спомена, че баба ми е завършила училище за домакини. Кой да знае, че ще трябва след 9-ти всички да ходят на работа. И разбира се кой да се окаже най-квалифициран да поеме детската градина - моята баба.
    Сега новозеландците, откриват изграждане на социално общество. Там има приоритетна грижа за детето и то посещава такива плейцентрове докато навърши 5 години и тръгне на училище. Нека не забравяме, че там и разстоянията са големи и такива центрове има обикновено към предградията. Майката пуска детето да си играе на двора, по маниера на баба ми, и когато свърши домакинската работа, не тръгва наред из къщите да търси деца за игра, защото именно към плайцентровете има сформирани групи за деца с различна възраст и интереси. Грижейки се децата, майката не заема работно място, а не се води и безработна. Това си е добро отношение, към децата и защита на трудовия пазар от друга страна.
    Нашата обществена грижа за децата тук е по-развита, това именно е детската градина. Ако определена група майки си търсят оправдание да не работят след третата година на детето си е тяхно право. Сестра ми има три деца, които бяха ходили на ясла и градина в БГ, и когато се озоваха в новозеландски плейцентър им доскуча. Едно е да ходиш в детска градина и да получаваш систематизирани знания, а съвсем друго, да презкачаш до центъра, като няма майкати какво да прави.

  • 9
    Avatar :-|
    зоя

    За първи път чувам от вас за тези забавачки и само мога да съжалявам, че в Щатите няма такава практика, най-вече, мисля си, защото тук възнаграждават индивидуалните инициативи, а не социална обществена политика. Но аз просто си мечтая за такова нещо. Отглеждам трите си деца - близнаци на три години и момиченце на петнайсет месеца сама, съпругът ми работи, аз съм принудена да ги гледам, вместо да работя, защото не желая/ех да си захвърля децата в детска градина на крехка възраст (преди да навършат две години), въпреки че съотношението е 1:8. Всеки вторник ги водя в библиотеката, където присъстваме на поне две сесии четене на книжки, които се водят от обучени библиотекарки. Родителите ми идват на смени от по шест месеца да ми помагат, и забелязах, че колкото повече хора влизат или живеят в моята къща, и колкото по-установен е социалният ни режим, толкова по-щастливи са децата и по-добре се развиват. Тук се организират така наречените срещи за игра, като за тази цел трябва да напоравя контакт с майки, като се включа към някой интернет майчин клуб. Не участвам в подобни, защото дори и така да е, пак всяка майка си има ангажимент само към своето дете. След като навършиха две години, близнаците ходят на градина три дни в седмицата, което е предостатъчно социализиране, но дори и в добра градина,каквато е тяхната, не им се обръща индивидуално или по-често внимание. Новозеландското съотношение 1:3 или 1:5 за по-големи е просто идеално. Отделно сме организирали неделно българско училище, където деца с минимален български, но се оказа, че има изключително нисък интерес от страна на другите български майки, а тези, които водят децата си, не желаят да участват в преподаването и заниманията или при първа възможност се отказват от ролята си - отново ангажиментът им е единствено и само към собствените им деца и заетост, и дори им е странно защо аз си губя времето да преподавам, при условие, че децата ми не участват равноправно в тези сбирки. Всъюност и две- и тригодишните учат много по-добре, когато са в контекста на учебна стая,с други деца и целенасочен материал за преподаване, дори и да не могат да говорят добре все още. Ето този манталитет български, а и американски, не позволява такива експерименти да се проведат успешно. Иначе, това, че новозеландските родители дават пример на децата си за това какво е социален ангажимент, че ги обучават, е изключително умно и далновидно решение. Но имайте предвид, че в страни като Нова Зеландия и Америка все още има хоризонт на планиране на живота и стабилност (макар и застрашена в момента) - тоест, в българския хаос и принципна незаинтересованост и непоносимост към организираните форми на живот, не виждам как ще се получи.

    __________________________
    http://zoya2008.blogspot.com/


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал