С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
25 2 апр 2008, 14:57, 7717 прочитания

Еко религиозните

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Еко религиозните

Автор: СТАНКА ЖЕЛЕВА
Зелените консуматори изместват остарялата представа за природозащитникСпасяването на планетата е крайно сериозно занимание. Констатира го един британски автор, решил да изследва за еко хумор статии, книги с анекдоти и ток шоута. Почти не открил вицове за околната среда. “Може би причината за това се крие в строгостта и проповедническия характер на битката с климатичните промени”, казва журналистът и цитира известен комик, според когото е “много трудно да се гъбаркаш с бавно приближаващо бедствие”.

Сещаме се, все пак, за един епизод на “Семейство Симпсън”, в който Лиза живее на клоните на дърво, за да го спаси от отсичане. Всичко това, защото е влюбена в природозащитен лидер. Той е пета степен веган – не яде нищо, което хвърля сянка. Докато Джеси е в ареста, след поредната си акция, Лиза обещава да му пише писма на оризова хартия, със соево мастило. Той е нейният герой. Успял е да спре парада за деня на Св. Патрик, защото “всяка година премазва по няколко гущера”, а докато е в затвора убеждава властите да въведат енергоспестяващ електрически стол. Кадър: несретник потреперва на новия стол, където вече 24 часа му пускат слаб ток.

Зелените в България със сигурност са малка група. Ако вярваме на тематичните сайтове, най-успешната им подписка е успяла да събере 50 000 подписа, а известните като зелени НПО не могат да се похвалят с особени размери (Зелени Балкани, например, има 4 000 членове). От друга страна, непрекъснато се раждат нови

Граждански инициативи, сдружения, подписки

сайтове, виртуални племена и реални акции, и накрая на човек му се струва, че зелените са маса народ.

В тази група има разнообразие. Вътре са професионалистите – образованите природозащитни, които се занимават с видовете, познават буболечките, пишат проекти. Те това работят. Тук намираме и “хипари” – хората, готови да застанат зад всяка хуманна кауза, които, според клишето, са облечени в нещо като индийски одежди, ходят на къмпинг, пеят и танцуват.

Този типаж малко се маргинализира, за да отстъпи място на най-новия феномен, консумиращите зелени. Става дума за растящия брой градски хора, увлечени от зеления лайфстайл, които покрай модата, научават разни полезни неща и започват да популяризират каузата. Или поне зеленото поведение. Търсете ги не “на барикадата”, а по-скоро на някой щанд с биопродукти.

За тях е предназначено всичко, което се рекламира като “еко”, “био”, “здравословно”, „органично”. Тях се опитват да преметнат лицемерни инициативи тип “Да засадим дърво”, в които организаторите са повече от участниците.

Ако трябва да сглобим събирателен образ на “зеления” българин днес, това е интелигентен, по-скоро млад човек, облечен в дрехи втора упортеба, с расти и ню-ейдж интереси, който пише проекти, измисля креативни форми на протест, пие fair trade чай с био мед, прави компост на балкона, придвижва се с велосипед, на стоп или в изключителни случаи с хибрид, поддържа блог, свири на китара, не принтира имейлите си, не гледа телевизия, разчита на слънчеви батерии, рециклира и закусва с яйца от свободна кокошка, освен ако не е “пета степен веган”.

Серия от интервюта с природозащитници показва, че

Повечето от тях или поне по-активните са жени

Те учат или учат и работят, обикновено имат относително добър, макар и непостоянен доход. Разбира се, сред зелените има и хора, които живеят с доходи далеч над средните. Въпреки че те реално могат да налагат политики, т.е. имат повече достъп до ресурси, с които да определят решения, те не са във видимия център на тази група.

Тази малка, но много активна и видима група ни дава възможност да разберем няколко важни и неочаквани промени. Първо, младежи на възраст до 30 години се ангажират с нещо, което по-възрастните биха нарекли политическа кауза.

Зелените умея да организират (основно с имейли и есемеси) улични действия и алтернативни форми на протест. Те инициират граждански движения, групи за защита на природата, но избягват да се институционализират. Когато се налага да кандидатстват по програми, използват някое от вече създадените НПО-та, но наричат себе си „Граждани за Рила”, например и се опазват от това да заприличат на организация. Остават си група от приятели, доброволци, съмишленици.

И измислят акции, на които най-добре пасва дефиницията на Тери Пратчет „умерен протест в рамките на закона”.

Защо защитата на природата да не е политическа кауза? Първо и много просто, това е поколение, за което политическо и партийно съвпадат, а партията е организация, при това по определение корупционна. И второ, имат проблем с политическите координати, в които трябва да се ориентират. Ако много настоятелно ги питате какви са, те се определят ту като десни, ту като леви и най-интересното:

Тук сме десни, на запад сме леви

Разбира се, проблемът с политическите координати не е техен, а на политическото тук, но нека си представим един екстремен случай. Много от тези младежи определят себе си като анархисти. В конкретните си протести, обаче, те обикновено настояват държавата да наложи правилното прилагане на определен закон, ограничаващ правото на строеж в природните паркове, да речем. Така излиза, че анархистът се бори за силна държава.

За да бъдеш зелен, трябва много да се грижиш за тялото си. Да го храниш със здравословна, чиста, местна храна. Много от зелените признават, че преди 2-3 години са станали вегетарианци и дори вегани (строги вегетарианци, които изключват от хранителната си диета не само месото, но и рибата, яйцата и млечните продукти; освен това не използват изделия от животински произход - кожа, коприна, вълна и пр.).

Истината е, че в този момент битката за защита на природата придобива друга окраска: тя твърде много заприличва на религиозна практика, на един от многото new age култове. Една от акциите в защита на Рила протича като „Пост и молитва за Рила”, в която програмата по време на 40 дневния пост и „верижните наряди” включва на всеки два часа

Молитви „за Рила и българския народ”

Култът си има своите мисионери, които проповядват вегетарианството, пречистването на тялото, опазването на Странджа. Своите аскети – те седят в малки оазиси, където отглеждат плодове и зеленчуци, снабдяват се с храна от бабите от околните села и обикалят по горите. Разбира се, култът има и обикновени вярващи – тези, които виждаме най-често. Те остават да живеят в света, за да се спасят, докато пият билков чай.

Нека сега си представим ефектите от появата и видимостта на подобна група. Първо, те успяват наистина да наложат зелените теми. Вече бележат малки, но все пак някакви успехи в екологичната политика на държавата, не без помощта на ЕС - техен естествен съюзник. Те, въпреки че се борят с консумацията, реално формират пазарна ниша – на вегетарианските ресторанти, на органично произведените продукти, на еко-дрехите и локалните продукти.

От гледна точка на политическото – успяват да представят активно гражданско поведение, което със сигурност ще зарази и други групи с желание да преследват интересите си. Тяхната поява едва ли е добра новина за традиционните партии, но пък открива възможност за нова партия, която да изразява тъкмо техния интерес. Не сега, защото те са още твърде далеч от усядането и търсенето на политическо представителство (тъкмо затова не разпознаха появилите се на последните избори зелени партии), но все пак е открита възможност за нова политическа алтернатива или поне за алтернативен политически дневен ред.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Архив" Затваряне
Смях в офиса

Още от Капитал
Две италиански офис сделки

Инвеститори от Рим купиха сгради до летището и над бизнес парка за 23.5 млн. евро

Свинското: скъпо и дефицитно

Чумата по свинете в Азия вдигна световните цени, създаде дефицит и проблемите заразиха и България

БТК ще бъде купена почти изцяло с дълг

Купувачът на телекома пласира облигации за общо 1.2 млрд. евро, които ще бъдат усвоени преди финализирането на сделката

Възраждането на "Пирогов"

В болницата бяха открити нови клиники и приходите я нареждат на първо място в София

Берлинска ръченица

Електронният артист Стефан Голдман за новаторския си поглед към музиката и защо винаги ще имаме нужда от човека в технологията

Ален де Ботон, писател, философ, основател на The School of Life: Ние сме любов и мрак

Ботон за емоционалната интелигентност, стоицизма и деструктивното в човешкия вид пред "Капитал"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10