Крале в кеш

Петродоларите вдъхват все повече смелост на инвеститорите от Близкия изток за нови сделки.<br />
<br />
Петродоларите вдъхват все повече смелост на инвеститорите от Близкия изток за нови сделки.<br /> <br />    ©  Reuters
Петродоларите вдъхват все повече смелост на инвеститорите от Близкия изток за нови сделки.<br />
<br />
Петродоларите вдъхват все повече смелост на инвеститорите от Близкия изток за нови сделки.<br /> <br />    ©  Reuters

Те са богати и мощни. Натрупали парите си по време на петролния бум и сега излизат на световната сцена с многомилиардни сделки. Все по-често поглъщат активи в западни компании, които са станали достатъчно апетитни и в резултат на световната икономическа криза изпитват силна нужда от пари в брой.

Не, не става въпрос за руските олигарси, а за суверените фондове на страните от Персийския залив. След като през 2005 г. фондът от Абу Даби Mubadala купи 5% във Ferrari за 114 млн. евро (136.8 млн. долара), а през миналата година Abu Dhabi United Group купи първодивизионния английски отбор Manchester City за предполагаемата сума от 200 млн. британски лири (354 млн. долара), в понеделник инвестиционната компания от същото емирство Aabar Investments придоби 9.1% в германския автомобилен гигант Daimler за 1.95 млрд. евро (2.67 млрд. долара). В резултат на сделката се оказа, че най-големите акционери в Daimler вече ще бъдат в Близкия изток, защото втория по големина акционер в компанията е кувейтското правителство. Едва ли инвестиционният интерес на тези фондове към западните автомобилни компании е породен от слабостта им към лукса или от популярността на мерцедесите в арабския свят. Изданието [email protected] на Пенсилванския университет неотдавна писа за характера и начина на инвестиране на суверените фондове от Близкия изток, прогнозирайки че в близко бъдеще те ще играят все по-голяма роля в световната икономика със своите инвестиции.

Според [email protected] в света съществуват около 53 суверени фонда, които към началото на 2008 г. управляват активи на стойност близо 3.8 трилиона долара. Суверените фондове на страните от Съвета за сътрудничество в Персийския залив (Саудитска Арабия, Обединени арабски емирства (ОАЕ), Катар, Кувейт, Оман и Бахрейн) се смятат за най-богатите и според консултантската компания Booz & Company те контролират около 40% от общите активи.

Дейността на суверените фондове по принцип е обвита в тайна и за нея се публикуват малко на брой числа. Те съществуват от 50-те години, но бурният им разцвет настъпва през последното десетилетие и в момента такива фондове притежават над 30 държави, твърди агенция Reuters.

Суверените фондове изиграха ключова роля за стабилизиране на Близкия изток през 90-те години, когато петролът поевтиня до около 10 долара за барел (1 барел = 158.9 литра). Саудитският фонд Saudi Arabian Monetary Agency (SAMA) бе натрупал значителни средства по време на високите цени на горивата през 70-те години, които бяха използвани през следващото десетилетие на нисък растеж. Kuwait Investment Authority (KIA) се оказа основен двигател за възстановяване на кувейтската икономика след Войната в Персийския залив.

Някои фондове като сингапурския Government of Singapore Investment Group (SIG), който разполага с активи около 300-350 млрд. долара, прилага конвенционалния подход за управление на активите и инвестира в облигации, долари и други чуждестранни валути и придобива дялове в компании. Други като китайския China Investment Corp (CIC) с активи около 200 млрд. долара придпочитат да купува стратегически дялове в компании от суровинния сектор. По принцип суверенните фондове избягват инвестициите на стоковите пазари. Предполага се, че вложенията им на тях варират между 10 и 20 млрд. долара, но това положение може бързо да се промени, защото и тези инвеститори все по-често биват съблазнени от риска.

Все по-големи любители на риска

До 90-те години близкоизточните суверени фондове бяха инвеститори с консервативен подход, които трупаха активи във валута и само при необходимост ги вливаха обратно средства в местните икономики. Но впоследствие няколко важни регионални политически събития подчертаха необходимостта на икономиките да намалят зависимостта си от петрола и да разнообразят източниците си на приходи. Поради малкото налични възможности за инвестиции в местните икономики, тези фондове започнаха да влагат в сравнително по-рискови активи в чужбина като акции и недвижими имоти. Тенденцията се усили с поскъпването на петрола в началото на настоящото столетие и намери допълнителен стимул в разрастващата се глобализация, за която съдействаха институции като Световната търговска организация.

Някои от по-старите и по-консервативни фондове бяха подмамени в общата преориентация да заменят инвестициите в по-сигурните облигации с по-рисковите, но носещите по-голяма възвръщаемост инвестиции в акции, които навремето на бяха запазена територия за частните инвестиционни фондове и хедж фондовете. Примери за агресивни инвеститори сред близкоизточните са Abu Dhabi Investment Authority, Kuwait Investment Authority и Qatar Investment Authority (QIA).

QIA също е част от клуба от суверени фондове, възникнали по време на петролния бум с цел да осъществяват амбициозни планове за вътрешно социално икономическо развитие. Те се стремят към инвестиции в страната и чужбина, насочени към подпомагане на икономическото развитие и привличането на знания и технологии. Тези активни фондове се стремят също така към по-голямо участие в управлението на компаниите, в които инвестират. Примери за подобни фондове са Mubadala Development Company и Dubai Investment Corp.

Mubadala е вероятно един от най-успешните активни суверени фондове в Близкия изток, твърдят експертите на Пенсилванския университет. Той следва примера на азиатските представители като сингапурския Temasek Holdings и малайзийския Khazanah Nasional Berhad. Mubadala купи 5% във Ferrari с цел да стимулира туризма в Абу Даби. Неотдавна Mubadala инвестира 8 млрд. долара в научно-изследователско партньорство с General Electric, която от своя страна пое ангажимент да увеличи инвестициите си и трансфера на технологии към ОАЕ.

Независимо от инвестиционните стратегии на суверените фондове на страните от Съвета за сътрудничество в Персийския залив, икономистите смятат, че те трябва да инвестират все повече средства в други активи, за да постигат растеж и в бъдеще. В дългосрочен план именно тези активи ще им носят приходи, когато природните богатства на съответните страни бъдат изтощени, твърди [email protected] Norway, например, един от най-отворените суверени фондове с активи в размер на около 300 млрд. долара, предпочита да не инвестира в добива на нефт и природен газ с цел да намали зависимостта си от природните ресурси.

Този стремеж в бъдеще вероятно все по-често ще поставя суверените фондове в светлината на прожекторите, когато разнообразяват портфейлите си със западни корпоративни диаманти като Daimler и Ferrari.

Още от Капитал