ING се разцепва

ING слага край на продължилата 18 години експанзионистична политика.
ING слага край на продължилата 18 години експанзионистична политика.    ©  ING Group
ING слага край на продължилата 18 години експанзионистична политика.
ING слага край на продължилата 18 години експанзионистична политика.    ©  ING Group

Холандската банкова и застрахователна компания ING Group обяви в понеделник, че ще се раздели банковата и застрахователната дейност и ще се превърне в по-малка европейска кредитна компания. Освен това ING ще емитира акции на стойност 7.5 млрд. евро и с постъпленията ще плати половината, или 5 млрд. евро, от държавната помощ, получена през октомври миналата година.

Така ING ще сложи край на продължилата 18-години експанзионистична политика, в резултат на която се превърна в глобална финансова институция и ще се върне към корените си на европейската спестовна банка.

От прессъобщението, публикувано на сайта, става ясно, че отделянето на застрахователния и инвестиционния бизнес от банковия ще се извърши до четири

години чрез директна продажба, емисия акции или по двата начина. По-малката компания ще съсредоточи дейността си върху страните от Бенелюкс, Източна Европа и Турция.

На сайта на ING изпълнителният директор Ян Хомен обясни, че решението не е било взето лесно, но изискванията за по-голяма прозрачност, за опростяване на дейността и за повече надеждност са взели превес.

От изявлението на банката става ясно, че тя се е съгласила да не бъде ценови лидер в банкирането на дребно и в банковите продукти за малките фирми, докато не върне държавната помощ и че ще се въздържа от придобиване на нови финансови компании, които биха могли да забавят връщането на държавната помощ. Репортер на MarketWatch твърди, че Ян Хомен е отказал да коментира на пресконференцията в понеделник преговорите с регулаторите.

Икономическите медии отбелязват, че радикалната промяна на холандската група се извършва под натиска на антимонополните власти за намаляване на размера на банките, получили държавна помощ. Според Reuters ING е най-яркият пример за дълбоките промени, които настъпват или ще настъпят в банковия сектор.

Със сигурност може да се очаква, че регулаторният натиск ще доведе до нови сделки и до трансформиране на банковия ландшафт на Стария континент в следващите месеци.

През май еврокомисарят по въпросите на конкуренцията Нели Крус разреши на германското правителство да спаси втората по големина банка в страната Commerzbank, при положение, че тя намали баланса си с 45%.Белгийската KBC и френско-белгийската Dexia също очакват решението на Европейската комисия.

Говори се, че подобни изисквания са предявени дори към британските банки Royal Bank of Scotland и Lloyds Banking Group, които получиха държавна помощ, за да оцелеят в кризата. Държавата в момента държи в тях съответно 70% и 43%.

Още от Капитал