С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
30 2 дек 2009, 17:08, 5657 прочитания

Международната експертна оценка на БАН е положителна

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Разместване на старите шапки

ГЕРБ пропусна шанса да направи ефективна промяна в БАН

10 дек 2010

Оковани в миналото

БАН планира неубедителни реформи без ясна визия какъв ще е ефектът

5 фев 2010
Академията се справя относително добре въпреки неотложната нужда от множество промени. Това е балансираният извод от едногодишния труд на 40 европейски учени, които изготвиха доклад за състоянието на БАН.Резултатите от оценката бяха огласени в понеделник на специална пресконференция. За момента се въздържаме от оценки, преди да се запознаем с обобщения доклад в оригинал и в детайли. Документът и преводът му на български могат да бъдат свалени от сайта на БАН (връзки в края на текста). Едно от изискванията на Европейската научна фондация и Европейската федерация на академиите на науките и изкуствата, които са извършители на оценката, бе докладът да бъде публично достояние. Следва да се подчертае също така, че атестацията на БАН бе поръчана от самата академия.

Докладът започва с описание на панелите, извършили оценката и методиката, по която е извършена. За нас тези детайли са важни и интересни, доколкото чрез тях можем да се ориентираме колко сериозно са подходили двете европейски институции към проблема. Всеки от 69-те института на БАН е оценен по три критерия: (i) качество и продуктивност на научния труд, (ii) социо-иконимически ползи и (iii) перспективност за периода от 2004 до 2008 г.


Оценките са индивидуални за всеки институт по всеки един от трите критерия. По първия критерий 17 института имат оценка А, 34 - B, 17 - C и 2 - D. Най-високата оценка А* не е присъдена на нито един институт, което не бива да ни учудва - А* науката струва милиони. Най-добре се представят институтите в областта на точните науки, които по-лесно си намират европейски проекти и международни сътрудничества, тоест източници на финансиране. Хуманитарните институти страдат най-тежко от липсата на научно финансиране.

Недостатъчното финансиране е непрестанно повтарян в доклада проблем. Оценителите подчертават, че БАН произвежда повече от половината българска наука, като в БАН работят едва 20% от учените на страната (оценителите се заблуждават, че във всички университети се прави наука). Нищожното финансиране на БАН е обект на постоянна критика, а ръководителят на експертния панел, проф. Райндер ван Дойнен, учен със забележителна кариера, сподели на пресконференцията, че ако българската държава реши да остане без наука, я чака много мрачно бъдеще. Професорът, който е един от хората, които определят как се разпределят десетките милиарди научен бюджет на ЕС, сподели, че интерпретацията на доклада е въпрос на приоритети. Във въздуха остана усещането, че той не може да определи дали сред приоритетите на страната ни има и наука.

В отговор на журналистически въпрос професор ван Дойнен нарече изказването на министър Дянков, че "науката не е приоритет по време на криза", странно. Добави, че не е чувал от друг европейски политик подобна позиция. Проф. Дойнен бе учуден и от въпроса, дали в други страни съществуват държавни научни институти или науката се прави само в университетите. Той посочи, че голяма част от научно-изследователския труд във Франция и Германия се прави в държавни научни институти, например в CNRS и Max Planck Gesellschaft.



Ако приоритетите на България включват наука, то докладът за БАН е положителен, както всеки може да се увери сам. Ако новото българско правителство желае да намали научното производство на страната (измерено като научни статии в международни списания) с над 50%, то БАН следва да бъде закрит. Това ще намали и научните публикации на университетите с около 1/3, колкото са съвместните им трудове с учени от академията.

Оценките на институтите по другите критерии са подобни. 30-40% добри институти, 40-50% прилични и няколко, които не се справят добре.

Докладът препоръчва поредица реформи, които са обособени в седем приоритетни области. Многократно се подчертава, че тези реформи без помощта на държавата не могат да се извършат. Думата "финансиране" се среща постоянно. Двете Европейските институции не се свенят да критикуват политиката на страната по отношение на науката.

Първата област за реформиране обаче не е финансовата, а са младите учени. 40-те европейски професори са изключително притеснени от липсата на млади учени и кариерни възможности пред тях. Притеснени са от факта, че много от докторантите не защитават и че към младите не се поема конкретен ангажимент. Препоръките са многобройни и няма да ни стигне мястото да ги изброим. По тази точка академията може да направи много и е жалко и срамно, че досега не го е сторила.

Втората област за реформа са финансите. Тук БАН без държавна помощ няма какво толкова много да стори.

Третата обособена област препоръки се отнася до това, че много учени от БАН се отдават на преподаване, за да си увеличат доходите. Това ги отдалечава от лабораториите. Експертите препоръчват настойчиво разликата в заплащането между университетите и БАН да се премахне. Отново камък в градината на правителството.

Следват съвети за създаване на специализирани звена за трансфер на технологии от академията към индустрията (такива учените в някои институти започнаха да изграждат сами).

По-насетне се препоръчват поредица мерки за увеличаване качеството на публикуваните научни статии, включително закриване на ненужни "институтски" научни списания, създаване на архиви с отворен достъп, създаване на фонд за финансиране на авторските разходи при публикуване в списания със свободен достъп (т.нар. open access модел). Подчертава се, че езикът на науката е английски и българските трудове следва да имат поне резюме на този език.   

Последните две групи препоръки засягат нуждата от стимулиране на мобилността на учените и огромната полза, която ще има БАН от създаването на международни и независими научни комисии, които да наблюдават и насочват развитието на академията.

Ако БАН изпълни всички препоръки, особено първата и последната, и ако държавата покаже с дела, че науката е приоритет, то можем да се надяваме, че след 20 години някои институти ще получат оценка А*. Потенциалът, както донякъде изненадващо показва международната оценка, е налице. Останалото зависи от волята на самите учени в БАН и правителството на страната.

Проф. Рейнард ван Дойнен не греши, когато предсказва мрачно бъдеще на страната ни, ако тя продължи да пренебрегва науката, както досега. Един прост анализ на богатите държави показва, че всяка от тях е и водеща научна сила. Не е трудно да се съобрази, че преди да преуспее една страна, тя трябва да създаде продукти, технологии и нововъведения, които да задвижат икономиката й.  

***

От сайта на Българска академия на науките:

Доклад на Комисията за оценяване на научното ниво на институтите на БАН (Раздел 1) четете тук

Research at the Bulgarian Academy of Sciences A Report by the 2009 Science Review Committee Overall Evaluation Report

Всеки български гражданин може да получи електронно копие на всеки от петте доклада като се обърне по електронната поща към главния научен секретар на БАН професор Стефан Хаджитодоров: sthadj at cu.bas.bg или на съветниците към ръководството на БАН ст. н. с. Симеон Ангелов: sanguelov at eagle.cu.bas.bg и професор Наум Якимов: yakimoff at cu.bas.bg.

                                               
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Архив" Затваряне
Съюзът на съдиите предложи на парламента да избере Румен Янков за член на ВСС

Дизелът залязва на изток

Забраните за стари дизели в западноевропейски градове се превръщат в износ на мръсен въздух към Източна Европа, а решенията трябва да се взимат и на двете места

Проверките на банките: Отново под стрес

Влизането на България в единния европейски надзор ще мине през проверка от ЕЦБ на шест български банки

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Звезда и половина

Историкът Уилям Юинг за ретроспективата на легендарния фотограф Арнолд Нюман в София

Всичко е игра

Изложба изследва сложното взаимодействие между видеоигрите и реалността

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 17.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Нов вицепремиер в кабинета; ЕК срещу Италия заради бюджета

Емисия

DAILY @7PM // 21.11.2018 Прочетете