Другото лице на активизма
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Другото лице на активизма

Придворният масов убиец на Хитлер Хайнрих Химлер се е самоубил с алкален цианид. Следователно цианиди не трябва да се ползват в металодобива.

Другото лице на активизма

6092 прочитания

Придворният масов убиец на Хитлер Хайнрих Химлер се е самоубил с алкален цианид. Следователно цианиди не трябва да се ползват в металодобива.


В скорошен постинг в блога на Капитал излезе забележителна статия на Ясен Пекунов "Активизмът и науката" (вж. свързаната статия). В самото начало авторът поставя целта си съвсем ясно: "Този текст представлява опит за есе, чиято теза е, че невежеството на активистите е вредно за науката, ако невежите използват (или пренебрегват) науката като оправдание за грешните си тези и емоционално формираните си цели. Целта на текста е да провокира и да предизвика разумна дискусия."

Естествено, напълно в съответствие с тезата на автора, резултатът е неразумна дискусия (виж коментарите по статията на сайта на Капитал), която реално доказва принципната му правота.

Целта на този текст е да подкрепи тезата на "Активизмът и науката" като опише класически пример от родната ни действителност за казус, при който невежеството на активистите пречи на икономическото развитие и вреди на обществото.

В последните няколко години металодобивния бизнес в България (Челопеч Майнинг, Горубсо, КЦМ) проявява интерес към внедряването на цианидното излужване на злато – технология, чрез която се добива 90% от златото по света. Това не е случайно – цианидната технология е доказана като най-ефективна и с най-ниско общо въздействие върху околната среда (според изследване на Американската агенция за опазване на околната среда) в сравнение с всички други методи за извличане на злато по химичен път. Физичните методи (гравитация и флотация) просто не вършат работа в условията на повечето находища и оставят в отпадъка твърде много ценни и тежки метали – тоест не дават нито икономически, нито екологични предимства.

Разбира се, будният активизъм реагира светкавично на думата "цианид" и се хвърля в защита на гражданското общество. Създават се коалиции, пишат се статии, изравят се данни и снимки от аварии, организират се протести и подписки, правят се анализи и предсказания без никаква връзка със спецификата на проектите в България – прекрасно занимание за любителите на партизанската война. Преди няколко дни присъствах на такава кръгла маса за цианидната технология, организирана от някои от водачите на екологичния активизъм у нас. Лично за мен, а и за много от присъстващите, смесицата от некадърност в организацията и провеждането, представянето на уникално изкривени и множество неверни факти и ужасната злоупотреба с естествените страхове на хората от химикали, окончателно преля чашата на търпението към подобен род активизъм.

Ето някои от митовете, създадени от креативната анти-цианидна мисъл:

  • Цианидната технология е виновна за последствията от разлива при Байа Маре (Румъния), който доведе до екологична катастрофа в басейна на р. Тиса преди 10 години. Това е ключов аргумент против цианидите, който обаче пренебрегва две истини. Разливът на хвостохранилище сам по себе си е екологична катастрофа, чиито последици биха били сравними, дори ако в него нямаше цианиди – огромното количество тежки метали е напълно достатъчно да я причини – точно това показва историята на разлива в Испания от 1998 г (без цианиди). Освен това, в Байа Маре е извършвано престъпление както от компанията, така и от контролните органи, практически нищо не е работело както трябва и са използвани концентрации на цианиди стотици пъти над нормите и технологичните нужди на проектите в България. Ако все пак смятаме, че и в България масово не се спазват екологичните норми (което не е съвсем вярно), никой тук не би го направил, просто защото това би било неоправдан разход.

     
  • Цианидите се натрупват в почвите и водите, чрез които те се разнасят и замърсяват и околните региони. Кога активистите ще започнат да четат учебници по химия?
 
  • Разлив от Челопеч / Крумовград / Кърджали ще унищожи живота в р. Марица / Арда и ще достигне територията на Гърция, където ще замърси плодородните земи на съседите. Когато говорят за разлив, активистите имат предвид изливане на цяло хвостохранилище в река, което може да стане при: а) земетресения над 8-ма степен по Рихтер; б) наводнение тип библейски потоп; в) точен удар от метеорит / балистична ракета или г) тотална некадърност едновременно в проектирането, управлението и контрола в комбинация с мек вариант на някой от горните три (виж Байа Маре). Първите три сценария ще имат последствия (стотици хиляди жертви и разрушения), при които едва ли някой ще забележи, че и хвостохранилище се е разляло. Стават за Холивуд. Последният е възможен, но се отнася за всеки един голям промишлен обект (язовир, АЕЦ, химически / оръжеен завод) – аварии стават навсякъде, но това не може да бъде аргумент да не се прави нищо.  
  • Транспортирането на цианиди е изключително рисковано – както при катастрофата на камион в Киргизстан през 1998 г. Аргументът за транспорта е особено интересен, защото поставя на масата въпроса с приложението на цианидите въобще. Оказва се, че само 6% от световното производство на циановодород намира приложение в добива на злато (като натриев цианид). С транспортния аргумент активистите реално искат да спрат работата в множество химически, фармацевтични козметични и металообработващи индустрии, които ползват много повече цианиди от минния бизнес. Защо да се ограничаваме – нека спасим света от цианидите веднъж завинаги!  
  • Цианидната технология е забранена в много страни – Чехия, щати в САЩ, провинция в Германия, Гърция, Турция, а отскоро и в Унгария. От пръв поглед се вижда се, че списъкът всъщност не е особено дълъг и България би била много прогресивна страна, ако се прибави към него. Освен това във въпросната немска провинция просто няма златни залежи, ограничението в Монтана се отнася само за куполно излужване (специфична технология, при която се ползват много големи количества цианиди – никой не говори за прилагането й тук), а Гърция и Турция присъстват само за бройка – там просто няма такава забрана. В Чехия наистина има забрана, но какво означава тя на фона на факта, че един от най-големите заводи за цианиди в Европа се намира недалеч от Прага? Унгария е особен случай – там активистите успяват, защото разливът при Байа Маре замърсява преди всичко реките в Унгария и предизвиква силно обществено недоволство – отлична среда за дезинформация и игра със страховете на хората, в която активистите с катастрофичните си сценарии се чувстват най-добре.
  •  

    А ето и някои от типично българските аргументи:

    • Химлер, Гьоринг и Ева Браун са използвали натриев цианид при самоубийството си. Да знаеха само какви проблеми ще докарат на минната индустрия!

       
    • Инвеститори по тези проекти (в България) са минните компании с най-лоша слава в света, чиито ръководства имат зад гърба си престъпна дейност по целия свят. Звучи много криминално и твърде плитко измислено.  
    • Минната мафия краде страната и изнася печалбите в чужбина. Друга ключова дума – "мафия" – сама по себе си достатъчна да насочи патриотизма на българина към борба.
     
  • Златото в света се използва почти само (95%) за инвестиции и украшения, така че светът няма нужда от него – добивът трябва да спре. Тук има някаква логика за този, който иска да намери такава. За съжаление нямаме влияние над решенията на Международния валутен фонд и Световната банка, нито пък можем да откажем църквата да ни слага златни халки.

     

  •  
  • Всеки опит да бъде намерена връзка в горепосочените аргументи с цианидната технология е обречен на неуспех.

    Да се върнем на Земята. България е доста богата на злато, но находищата са сравнително бедни и повечето могат да бъдат извлечени ефективно само при използване на цианидно излужване. При сегашните цени на златото (над 1100 $/унция) и икономическата криза трябва да използваме всяка възможност за нов добив и създаване на допълнителна добавена стойност – не просто производство на концентрат, а на краен продукт с много по-висока цена. Нещо повече, осъвременяването на инсталацията в Челопеч например, ще доведе до множество ползи за околната среда – намаляване на концентрацията на тежки метали в хвоста, решаване на проблема със свободния арсен, възможност за използване на хвоста при запълване на извлечените галерии в мината и др. Тези аргументи обаче убягват на анти-цианидните вождове, тъй като не стоят добре сред техните.

    Всичко написано дотук няма за цел да докаже, че цианидната технология е абсолютно сигурна и чиста. Никъде в никоя индустрия няма 100% застраховка от аварии. Вероятността да се случат обаче може да бъде ограничена и сведена до минимум. За целта трябва бизнесът, контролните органи и неправителствените организации (тези, които имат конструктивни намерения и практики) да работят заедно за намиране на най-добрите решения. Българската държава например може да изиска от всички фирми, прилагащи технологията на територията на страната да спазват изискванията на Международния кодекс за управление на цианидите – това би намалило вероятността от фатални инциденти до минимум. Екологичните НПО от своя страна биха могли да изискват отчетност, да помагат на бизнеса с експертния си капацитет, да организират обществени комитети за контрол по места и да реализират проекти, насочени към решаването на многото екологични проблеми в районите на рудодобив, наследство от безумните производствени практики до края на 90-те години.

    Ако екологичните активисти искат да правят дебат, свързан с минния бизнес, по-добре да повдигнат темите за старите замърсявания, управлението на хвостохранилищата (вкл. изоставените и нестопанисвани), практиките на рекултивация (създаване на възможно най-близки до местните хабитати), въглеродния отпечатък на бранша (гигантски и с огромен потенциал за намаляване) и въобще устойчивото развитие в по-широк план като развитие на алтернативни бизнеси в минните общности, които да осигуряват работа и след неизбежното изчерпване на находищата.

    Минният бизнес вероятно смята, че някой плаща на активистите, за да му пречат. Аз не мисля така. Просто г-н Пекунов е прав – става въпрос преди всичко за невежество, което търси аргументация за постигане на емоционалните си цели, без да се интересува от последиците и нуждите на общностите, които живеят далеч от София, където всяка нова инвестиция може да направи разликата между мизерията и жизнения стандарт на средната класа.

    ===============

    Боян Рашев е управляващ партньор в Денкщат България, експерт по управление на околната среда и устойчиво развитие. Мнението на г-н Рашев е получено по имейл и е публикувано без редакторска намеса. Снимката е на редакцията.

    В скорошен постинг в блога на Капитал излезе забележителна статия на Ясен Пекунов "Активизмът и науката" (вж. свързаната статия). В самото начало авторът поставя целта си съвсем ясно: "Този текст представлява опит за есе, чиято теза е, че невежеството на активистите е вредно за науката, ако невежите използват (или пренебрегват) науката като оправдание за грешните си тези и емоционално формираните си цели. Целта на текста е да провокира и да предизвика разумна дискусия."

    Естествено, напълно в съответствие с тезата на автора, резултатът е неразумна дискусия (виж коментарите по статията на сайта на Капитал), която реално доказва принципната му правота.


    Благодарим ви, че четете Капитал!

    Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
    Влезте в профила си
    Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
    Вижте абонаментните планове

    48 коментара
    • 1
      Avatar :-?
      изумена

      Аха, значи това е новата обида след комунист и хипар:активист. Г-дата корпоративни представители вече са намерили новия враг на народа и твърде "непропагандно" обясняват защо новите врагове на човечеството и прогреса са абосюлтни тъпанари, цитирам: "Цианидите се натрупват в почвите и водите, чрез които те се разнасят и замърсяват и околните региони. Кога активистите ще започнат да четат учебници по химия?" Отговарянето с въпрос е нещо от стила на "А вие защо биете негрите", характерно повече за кликата, чийто представител стои на снимката.

    • 2
      Avatar :-|
      Разсмян

      Ми то комунист си е обидно, пък и обляно в толкова кръв, че пред нея мазните ръчички на изверга от снимката изглеждат милосърдни.




    • 3
      Avatar :-?
      Nice!

      Най-накрая чуем от един истински sustainable thinker!

    • 4
      Avatar :-|
      Плочкаджията

      До коментар [#1] от "изумена":
      Е, ами наистина не се натрупва. Пише го не само в учебниците, но и в нета.
      Авторът по принцип е прав в тезите си. Куцо, сляпо и сакато се писа зелено напоследък и от там идват повечето проблеми.
      Обаче, за нашия случай.
      Дъндито до края на 2008 въобще не бяха си получили акредитацията по Международния Кодекс по Цианиране. Опитваха се да минат по тънката лайсна като размахваха някви тапии от местни Щатски организацийки и наште баламурници им се връзваха. Това първо.
      Второ. Минните компании акредитирани по Кодекса ги има тука:

      http://www.cyanidecode.org/signatorycompanies.php
      Вижда се, че Дъндито имат подпечатан папир само и единствено за проекта в Челопеч. Горубсото и КЦМ-то въобще да не се бутат гагите дето не им е работата, щото наистина става страшно. Това не е теохнология за побългаряване. Проблемът, е че Дънди, както се вижда, нямат никакъв опит с тия неща.
      Дали Боян би си доверил ремонта в банята на плочкаджия, който никога не е слагал плочки, но с тапия?


    • 5
      Avatar :-|
      Хаха

      Ами хората не ги искат тия цианиди бе! Челопеч цял месец стояха на хълма до селото на палатки и не ги пуснаха! Цялото село...цял месец!
      Затова го е яд този господин по "устоичиво развитие"(к*ра ми янкоо) Да иде да практикува устоичиво развитие по пустинните полета на Банско, Пирин или Слънчев бряг...
      Колкото повече мутрите ги е яд, толкова по-добро място за живеене става България! :)

    • 6
      Avatar :-|
      минка

      Чудя се по какви причини Капитал пое кампания в защита на Челопеч майнинг? Започвам да си мисля, че има някаква скрита за обикновения гражданин причина. Всеки, който е бил някога на това място, ще види унищожителните последствия за околната среда, причинени от мината.
      Моля, вземете се помръднете и вижте на место какво е положението, вместо от висините на бюрото си, информирайки се само по телефона, да раздавате правосъдие.

    • 7
      Avatar :-|
      Гражданин

      Г-н Боян Рашев е заинтересовано лице, по негови думи "Дънди са ни клиент" т.е. на Денкщат България, казани на кръглата маса миналата седмица.

      Следователно, мотивацията му е ясно свързана с облага.

      В този смисъл, мнението му няма място в блого-сферата, където хората публикуват гражданска позиция, а в корпоративно-рекламните страници.

      Ако той и Денкщат България искат да отворят обществен дебат за националната стратегия на България за златодобива, защо не?

    • 8
      Avatar :-|
      Bushido

      До коментар [#7] от "Гражданин":

      А на теб какво ти дава право да отнемаш думата на заинтересованите страни? И нямат ли те право да защитят позицията си с разумни аргументи по същия начин като незаинтересованите? Според мен в спора се ражда истината, другото е да си запушваме ушите (като в рекламата на една банка) всеки път, когато фактите не ни изнасят. И да викаме "па-па-па-па-па"...

    • 9
      Avatar :-|
      Климентина

      До Гражданин:

      За щастие, г-н Рашев е от малкото напредничеви българи, които познават смисъла на словосъчетанието "зинтересована страна" и показват открито какъв е ангажиментът им, без това, повярвайте ми, да означава директно мислене за облаги. В България има хора, които вярват в нещата, които правят, правят ги защото искат да променят нещо и наистина искат конструктивни решения, а не емоционални подвиквания. Да си заинтересована страна е естествено положение и изисква морален ангажимент. Вие не мислите ли ? Не знам какъв човек сте, за да израрите подобна позиция, но вие не вярвате ли в нещо, и поради това да ви се случи да имате и облага, или наистина правите всичко заради облагата ? Ами след като Дънди са му клиенти, значи има достъп до истината и другата гледна точка, която вие не желаете...

      Бъдете достоен и да не сте анонимен, защото така оставате под нивото на г-н Рашев, нали ?

    • 10
      Avatar :-|
      dgd

      Напоследък 'активист' не е определение, а диагноза.


    Нов коментар

    За да публикувате коментари,
    трябва да сте регистриран потребител.


    Вход

    Още от Капитал

    С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.