4-а година, сл. Х.Т.
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

4-а година, сл. Х.Т.

4-а година, сл. Х.Т.

Борислав Кандов
5015 прочитания

Трудно е да се пише обективно за човек като Томпсън, който имаше уменията, смелостта и ината да измисли нов тип журналистика - т. нар. гонзо журналистика, основаваща се на впечатленията на репортера, като последния често става част и въздейства на развитието на историята. Още по-трудно е, когато текстът трябва да бъде написан от фен. Затова всеки, който очаква да прочете тук стегната, изчистена история тип "Уикипедия" може моментално да си гледа работата и да ходи да чете за Удуърд и Бърнстийн. Ама веднага!

Така. Сега. Чистосърдечно си признавам, че първият ми спомен от нещо, свързано с Томпсън е чак от лятото на 2003 г. Тогава, в един от малкото моменти, в които можехме да се възползваме от предимствата на чистото и ясно съзнание с тогавашният ми другар по унищожаване на алкохолната продукция в югозападна София и центъра решихме да гледаме "Страх и омраза в Лас Вегас". Това беше някъде в началото на лятото и през следващите два месеца на драго сърце тормозехме всеки, който направи грешката да ни изслуша за повече от минута и половина с цитати от любимите ни моменти от филма. Когато пък успявахме да убедим останалите да дойдат на купон неизбежно им пускахме филма в един момент от вечерта.

Благодарение на въпросния филм Томпсън е най-популярен сред широките маси в България с наркоманско-пиянските видения на Раул Дюк, доктор по журналистика и неговия верен адвокат д-р Гонзо. Но той оставя след себе си много повече от книгата, по която е направен филма. Томпсън съживява журналистическото писане от зората на пресата в САЩ, когато гиганти като Марк Твен са пишели статии за вестниците. Брилянтният му стил и твърдото убеждение, че родината му отива по дяволите в края на 60-те години намират огромно море от аудитория с въпиюща нужда от отдушник, от глас, който да събере недоволството им към авторитарния режим на Никсън и да го запрати в лицето на бездушите политици и отразяващите ги безпристрастно и също толкова бездушно журналисти.

Но преди да се превърне в глас на странните, отритнатите и битите от полицията през 1968 г. в Чикаго, благодарение на него публиката отвъд океана успява да погледне зад дебелата, брутална и воняща на уиски и пот завеса на Hell's Angels през 1966 г. След това 1972 г. упражнява техниката си върху първичните избори за кандидат-президент на Демократическата партия и изиграва немалка роля в победата на Джордж Макгавърн, който впоследствие губи същинските избори от Никсън...

Мдаа, подхлъзнах се и тръгнах да разказвам историята му. От което няма никакъв смисъл, можете и сами да си я прочетете. "Страх и омраза в Лас Вегас" пък излезе преди година на български. И не забравяйте, че с пиене и употреба на наркотици не се става добър писател. Трябва и много работа и талант. "Не става само с пиене, трябва и акъл", един вид... И дано човекът ни прости, че цапаме наследството му с некадърните си ръчички.

PS Ако ви е любопитно - видео от нещо като интервю на Конан О`Брайън с Томпсън; наръчник за начинаещи читатели.

Трудно е да се пише обективно за човек като Томпсън, който имаше уменията, смелостта и ината да измисли нов тип журналистика - т. нар. гонзо журналистика, основаваща се на впечатленията на репортера, като последния често става част и въздейства на развитието на историята. Още по-трудно е, когато текстът трябва да бъде написан от фен. Затова всеки, който очаква да прочете тук стегната, изчистена история тип "Уикипедия" може моментално да си гледа работата и да ходи да чете за Удуърд и Бърнстийн. Ама веднага!

Така. Сега. Чистосърдечно си признавам, че първият ми спомен от нещо, свързано с Томпсън е чак от лятото на 2003 г. Тогава, в един от малкото моменти, в които можехме да се възползваме от предимствата на чистото и ясно съзнание с тогавашният ми другар по унищожаване на алкохолната продукция в югозападна София и центъра решихме да гледаме "Страх и омраза в Лас Вегас". Това беше някъде в началото на лятото и през следващите два месеца на драго сърце тормозехме всеки, който направи грешката да ни изслуша за повече от минута и половина с цитати от любимите ни моменти от филма. Когато пък успявахме да убедим останалите да дойдат на купон неизбежно им пускахме филма в един момент от вечерта.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    gv

    Определено ме заинтригувахте - нищо, че е чак зимата на 2009, по-добре късно отколкото никога... ;-)

  • 2
    Avatar :-|
    хммм

    Велик журналист? Малко като оксиморон звучи. Като спретнат клошар, умен милиционер, щедър евреин, честен комунист, трезвен руснак, работлив ром, гъркиня балерина, девствена полякиня, арменец изкопчия, английски готвач, негър скиор, българин шофьор, ходжа ракиджия, свинско по турски, строен американец, ирландец трезвеник, германски хуморист, честен грък, сърбин интернационалист,от костенурка вълна...

  • 3
    Avatar :-|
    Bushido

    хммм, толкова кратът постинг, а толкова много клишета и хейт...

  • 4
    Avatar :-|
    ---

    Бушидо,
    ако почнем да се формализираме, и Бушидо, бидейки кодекс, се състои само от клишета :)
    Когато пишеш за любим автор, адски е трудно да избегнеш клишетата - от страх да не пресолиш госбата.
    Кое е хейт, обаче, не разбрах. Поясни се.
    ---
    Ако някой може да си помисли, че става само с пиене, определено нищо не е разбрал :)

  • 5
    Avatar :-|
    :))

    интересно ми беше да попадна случайно на тази статия, в която ме заинтригува термина "гонзо журналистика". чух го за пръв път от Дилов в едно предаване, но поради мързел не се разрових да проверя какво точно значи. бях останала с впечатление че означа стил на писане, в който фекалните псувни са преобладаващи, но май не значело това. явно у нас този тип журналистика е побългарен от някои драскачи.
    хубава статия. любопитството ми надделя и я прочетох цялата. благодарна съм за информацията))

  • 6
    Avatar :-|
    dodo

    в един час по Personality Psych говорихме за Х.Томпсън, гледахме клипове за него, и достигнахме до заключението, че се е самоубил, защото е искал после да пише за това :)

    @ ---
    @ бушидо
    мисля че бушидо има предвид коментарът над неговия, а бушидо не е кодекс, и не включва клишета

  • 7
    Avatar :-|
    ---

    @dodo,
    до грешно заключение сте стигнали за Х.Т. Щеше да е по-удачно не да гледате клипове ЗА него, а да прочетете какво е написал. Предполагам, че споделяш това обсъждане, защото го намираш за остроумно :)
    Колкото до @Bushido, той казва "постинг", не "коментар", не мога да гадая какво има предвид, просто чета думите. Това, че коментарът се поства, не го прави постинг, ако разбираш какво искам да ти кажа :)
    А пропо, ти знаеш ли какво всъщност е Bushido?

  • 8
    Avatar :-|
    zaiac

    Изключително некадърно написана статия...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.