Комисията по досиетата издаде сборник с документи за международния тероризъм в архивите на ДС
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Комисията по досиетата издаде сборник с документи за международния тероризъм в архивите на ДС

Комисията по досиетата издаде сборник с документи за международния тероризъм в архивите на ДС

Публикуваните материали обхващат периода 1970-1991 г., премиерата е в понеделник

Христо Христов
8871 прочитания

© Комисия по досиетата


Комисията по досиетата издаде нов документален сборник, озаглавен "Международният тероризъм в досиетата на Държавна сигурност". Той съдържа 98 архивни документи от периода 1970-1991 г. Премиерата на сборника ще се състои в понеделник, 29 ноември, от 17 ч. в Нова конферентна зала на СУ "Св. Климент Охридски".

Тематичният подбор е ограничен в рамките на проявленията на международния тероризъм. Голямата част от публикуваните в сборника документи са на специализираните отдели на Първо главно управление на ДС (разузнаването) и на Второ главно управление на ДС (контраразузнаването) по линия на направление "Терор".

Подбраните в сборника документи са обособени в четири раздели. Първият включва основни инструктивни документи, които дават представа за вътрешната организация на ДС при създаването на специални отдели през годините и тяхното преструктуриране предвид на новите задачи, свързани с оценките и борбата с международния тероризъм.

Вторият раздел представя оперативно-аналитична информация за повече от 100 международни терористични организации, придобита от българското разузнаване и контраразузнаване или получавана при обмена с КГБ и другите източноевропейски служби. В третия раздел са включени документи за присъствието и активността на международни терористи на територията на НРБ и предприетите ответни контратерористични действия през последното десетилетие на Студената война. Четвъртата част проследява международното сътрудничество в борбата с тероризма.

В разширения дигитален вариант, ще бъдат публикувани още близо 400 документи с общ обем над 2500 страници.

Представянето на вътрешния тероризъм на територията на страната, както и "износът на революция" в страни от Третия свят по време на комунистическото управление не са обект на настоящия документален сборник.

Това е третото издание на комисията по досиетата. През 2009 г. беше публикуван сборникът "КГБ и ДС – връзки и зависимости", а този октомври сборникът "Държавна сигурност – структура и основни документи.

Комисията по досиетата издаде нов документален сборник, озаглавен "Международният тероризъм в досиетата на Държавна сигурност". Той съдържа 98 архивни документи от периода 1970-1991 г. Премиерата на сборника ще се състои в понеделник, 29 ноември, от 17 ч. в Нова конферентна зала на СУ "Св. Климент Охридски".

Тематичният подбор е ограничен в рамките на проявленията на международния тероризъм. Голямата част от публикуваните в сборника документи са на специализираните отдели на Първо главно управление на ДС (разузнаването) и на Второ главно управление на ДС (контраразузнаването) по линия на направление "Терор".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    desjardinseli avatar :-|
    desjardinseli

    Ясно е, че до 1978г. ДС е защитавала интересите на нацията. От определен период, вероятно около 1980г. е започнала да търси източници за валута и е продобила някои методи от Западните страни - "треска за злато". Впоследствие висши органи на ДС са се подчинявали на определени заповеди на Луканов и на външни секретни служби, и са участвували в двата преврата през 1989г. и този през 1997г. Резултат, корупция във властта, контрол на нашия политически живот от външни секретни служби, унищожаване на българската икономика, явление като Сергей Петров, което напомня за намесата на САЩ в политическия живот в Италия, терористичните акции на войската на НАТО в Западна Европа... Много данни сочат, че тази секретна армия "Гладио" сега се намира в новите страни членки на НАТО... Жестоко е, че честните служители на ДС са били натопени, а истинските престъпници все още вилнеят...Какво правят 16 секретни служби на САЩ, когато нито една не знае задачите на другата ? Защо никой не спомена, че NSA е подслушвала всички изходящи и входщи разговори в САЩ, и как САЩ са прецаквали други държави в сделки ? На всяка цена, сделката да бъде сключена със САЩ! За да си резервират сделките за оръжие, са заплашвали, шпионирали, микрофончета...А ние имаме само една и Костов я разсъблече.

  • 2
    right avatar :-|
    Десен

    Дали е включила и следното:

    През 1960 г. България има външен дълг от 3 млрд. лева. Причините за натрупването му са две - неизпълнение на годишните планове от предходните години и погрешна икономическа политика на лидера на БКП Тодор Живков, чието олицетворение се явява провала на широко рекламирания му “Голям скок” от 1958 г., с който по китайски образец страната е трябвало рязко да увеличи промишленото си и селскостопанско производство. Правителството на Антон Югов не е в състояние да обслужва кредитите както към западни, така и към съветски банки. На 1 април 1960 г. става ясно, че задълженията на държавата достига 134 млн . долара към двете съветски банки в Париж и Лондон - Ейробанк и Московска народна банка, от които страната получава валута. Шефовете на двете банки отказват нови кредити, докато не се намалят задълженията по ползваните дотогава. Политбюро на ЦК на БКП разбира, че общият недостиг на валута за осигуряване на плащанията надхвърля 50 млн. долара.

    Единственият изход за излизане от критичната ситуация Кирил Несторов - председател на БНБ по това време - вижда в продажбата на златните ни резерви, които се намират на съхранение в Държавната банка на СССР.

    Златният ни запас от септември 1958 г. е в Москва, тъй като министър - председателят Антон Югов смята, че сградата на БНБ, намираща се срещу Археологическия музей в центъра на София, не би издържала на пряко попадение от фугасна бомба и на ударна вълна от атомен взрив!

    Посветените в тъмната сделка са Тодор Живков, Кирил Несторов и проф. Нешо Царевски, началник на управление “Валутно” в БНБ, според когото причината за продажбата на голямото количество злато на СССР е, че “вече никой не искаше да даде кредит на България, даже и съветското правителство.”

    Тодор Живков все пак моли съветския ръководител Никита Хрушчов да получи нови кредити и да отложи плащането на старите. Хрушчов приема само точката за купуване на златния ни резерв, с който да се покрият спешно част от дълговете ни към съветските банки. Задълженията към западни банки - Московска народна банка, Лондон - 20 млн. долара, Банк Комерсиал Пур Л `Ероп дю Норд - 60 млн. долара, към западногермански - 18 млн. долара и към италиански - 6 млн. долара - остават да чакат по-добри времена.

    Златото, съхранявано в СССР, е с тежест 20,153,479,83 кг - приблизително 21 тона.

    Сделката по продажбата на родния златен резерв на СССР е оформена официално с писмо на председателя на БНБ Кирил Несторов до шефа на Госбанк Александър Коровушкин от 7 май 1960 г.

    Съветската страна продава златото на 11 юли 1960 г. на четири партиди - две в Цюрих и две в Лондон при цена на тройунция 35,10 щатски долара.

    Получени са 22,738,255 долара, от които в България не постъпва нито цент, тъй като веднага се заплащат просрочените задължения на нашето правителство към СССР.

    Едноличното решение на Живков за продажбата на златния ни резерв не почива на никакви законови основания, то е и престъпно по своя характер, тъй като левът остава без златно покритие, а само след десет години цената на златото на международните пазари скача над 10 пъти и по този начин комунистическият ни диктатор ощетява държавата в огромен размер.

    Осъзнавайки криминалния характер на постъпката си Тодор Живков ревниво я пази в дълбока тайна десетилетия наред. Осчетоводяването на тайната сделка става на два етапа през 1962 и 1964 г., когато той е вече и министър - председател.

    През юни 1964 г. БНБ изготвя доклад до първия ни партиен и държавен лидер, с който предлага на Бюрото на МС да одобри продажбата на златото с четиригодишна давност, като средствата бъдат използвани за погасяване на задълженията ни към съветската държава.

    Любопитно е, че първият екземпляр от доклада с положителната резолюция на Живков, одобряваща сделката, не е заведен нито в архива на БНБ, нито в този на МС.

    Тодор Живков дълго крие истината за тази срамна сделка и едва пред разследващите го за икономическата катастрофа е принуден да признае на 26 август 1991 г. - “Липсваха ни финансови средства и страната беше пред пълен финансов банкрут.”

    Това, което не иска да каже правешкият хитрец, е, че благодарение на тази престъпна комбинация Хрушчов го спасява като партийно-правителствен лидер, безпределно предан на съветската политика, отпускайки му кредит от 600 млн. рубли през ноември 1960 г.

    Същевременно съветското ръководство удовлетворява молбата на българските ръководители за отлагане плащането на 210 млн. рубли, които страната ни трябва да заплати по погашения и лихви за минали финансови задължения.

    Тези общо 810 млн. рубли са най-големият кредит, отпускан някога от Съветския съюз, даващ спасителна възможност на нашите комунистически управници да преодолеят дълговата криза, в която България изпада в края на 50-те години на миналия век и да продължат с гигантоманските си амбиции да развиват безперспективната тежка промишленост у нас.

    Излязъл сух от далаверата, Живков още няколко пъти осъществява секретни операции със злато.

    През май 1962 г. МС се съгласява БНБ да депозира 6 тона злато в Унгарската народна банка срещу кредит от 10 млн. долара. Продадените 5878 кг злато са използвани за погасяване на кредити. Проблемите с платежния баланс и необходимостта от валута принуждават Тато да продава злато и в следващите години.

    На 10 декември 1962 г. са експедирани 20,15 тона злато за Госбанк - СССР, а на 2 ноември 1964 г. следват още 5,85 тона злато.

    През 1967 г. БНБ депозира в Банката за международни плащания в Базел четири тона злато за получаване на кредит, което е върнато в България пет години по-късно. Фокусите със златните сделки временно закърпват дупките в бюджета и подпомагат оцеляването на Тодор Живков на върха.

    Те обаче не могат да решат основния въпрос на държавата - преодоляването на кризисното състояние на нашия валутен баланс.

    Всъщност БНБ е фалирала през 1968 г., осем години след първия финансов крах на НРБ.

    В края на 1989 г. външният дълг, завещан на българската държава от комунистическите управници, надминава 10,4 млрд. долара. След 1960 и 1978 г. държавата банкрутира за трети път.

    http://www.argumenti.net/?p=257

  • 3
    right avatar :-|
    Десен

    Единственият изход за излизане от критичната ситуация Кирил Несторов - председател на БНБ по това време - вижда в продажбата на златните ни резерви, които се намират на съхранение в Държавната банка на СССР.

    Златният ни запас от септември 1958 г. е в Москва, тъй като министър - председателят Антон Югов смята, че сградата на БНБ, намираща се срещу Археологическия музей в центъра на София, не би издържала на пряко попадение от фугасна бомба и на ударна вълна от атомен взрив!

    Посветените в тъмната сделка са Тодор Живков, Кирил Несторов и проф. Нешо Царевски, началник на управление “Валутно” в БНБ, според когото причината за продажбата на голямото количество злато на СССР е, че “вече никой не искаше да даде кредит на България, даже и съветското правителство.”

    Тодор Живков все пак моли съветския ръководител Никита Хрушчов да получи нови кредити и да отложи плащането на старите. Хрушчов приема само точката за купуване на златния ни резерв, с който да се покрият спешно част от дълговете ни към съветските банки. Задълженията към западни банки - Московска народна банка, Лондон - 20 млн. долара, Банк Комерсиал Пур Л `Ероп дю Норд - 60 млн. долара, към западногермански - 18 млн. долара и към италиански - 6 млн. долара - остават да чакат по-добри времена.

    Златото, съхранявано в СССР, е с тежест 20,153,479,83 кг - приблизително 21 тона.

    Сделката по продажбата на родния златен резерв на СССР е оформена официално с писмо на председателя на БНБ Кирил Несторов до шефа на Госбанк Александър Коровушкин от 7 май 1960 г.

    Съветската страна продава златото на 11 юли 1960 г. на четири партиди - две в Цюрих и две в Лондон при цена на тройунция 35,10 щатски долара.

    Получени са 22,738,255 долара, от които в България не постъпва нито цент, тъй като веднага се заплащат просрочените задължения на нашето правителство към СССР.

    Едноличното решение на Живков за продажбата на златния ни резерв не почива на никакви законови основания, то е и престъпно по своя характер, тъй като левът остава без златно покритие, а само след десет години цената на златото на международните пазари скача над 10 пъти и по този начин комунистическият ни диктатор ощетява държавата в огромен размер.

    Осъзнавайки криминалния характер на постъпката си Тодор Живков ревниво я пази в дълбока тайна десетилетия наред. Осчетоводяването на тайната сделка става на два етапа през 1962 и 1964 г., когато той е вече и министър - председател.

    През юни 1964 г. БНБ изготвя доклад до първия ни партиен и държавен лидер, с който предлага на Бюрото на МС да одобри продажбата на златото с четиригодишна давност, като средствата бъдат използвани за погасяване на задълженията ни към съветската държава.

    Любопитно е, че първият екземпляр от доклада с положителната резолюция на Живков, одобряваща сделката, не е заведен нито в архива на БНБ, нито в този на МС.

    Тодор Живков дълго крие истината за тази срамна сделка и едва пред разследващите го за икономическата катастрофа е принуден да признае на 26 август 1991 г. - “Липсваха ни финансови средства и страната беше пред пълен финансов банкрут.”

    Това, което не иска да каже правешкият хитрец, е, че благодарение на тази престъпна комбинация Хрушчов го спасява като партийно-правителствен лидер, безпределно предан на съветската политика, отпускайки му кредит от 600 млн. рубли през ноември 1960 г.

    Същевременно съветското ръководство удовлетворява молбата на българските ръководители за отлагане плащането на 210 млн. рубли, които страната ни трябва да заплати по погашения и лихви за минали финансови задължения.

    Тези общо 810 млн. рубли са най-големият кредит, отпускан някога от Съветския съюз, даващ спасителна възможност на нашите комунистически управници да преодолеят дълговата криза, в която България изпада в края на 50-те години на миналия век и да продължат с гигантоманските си амбиции да развиват безперспективната тежка промишленост у нас.

    Излязъл сух от далаверата, Живков още няколко пъти осъществява секретни операции със злато.

    През май 1962 г. МС се съгласява БНБ да депозира 6 тона злато в Унгарската народна банка срещу кредит от 10 млн. долара. Продадените 5878 кг злато са използвани за погасяване на кредити. Проблемите с платежния баланс и необходимостта от валута принуждават Тато да продава злато и в следващите години.

    На 10 декември 1962 г. са експедирани 20,15 тона злато за Госбанк - СССР, а на 2 ноември 1964 г. следват още 5,85 тона злато.

    През 1967 г. БНБ депозира в Банката за международни плащания в Базел четири тона злато за получаване на кредит, което е върнато в България пет години по-късно. Фокусите със златните сделки временно закърпват дупките в бюджета и подпомагат оцеляването на Тодор Живков на върха.

    Те обаче не могат да решат основния въпрос на държавата - преодоляването на кризисното състояние на нашия валутен баланс.

    Всъщност БНБ е фалирала през 1968 г., осем години след първия финансов крах на НРБ.

    В края на 1989 г. външният дълг, завещан на българската държава от комунистическите управници, надминава 10,4 млрд. долара. След 1960 и 1978 г. държавата банкрутира за трети път.

    http://www.argumenti.net/?p=257

  • 4
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Е и гутици, докато вървите уж напред и гледате все назад сте в позиция да вървите с това отзад напред, а това е опасно занимание.... международните терористи от 1970-те няма как да ви помогнат, нито златният резерв от 1958, тях отдавна ги няма.... ......

  • 5
    donio avatar :-|
    donio

    До коментар 1
    Напълно съм съгласен с коментара тиВбившите служби е имало и дисиденти,някои от които дори си изпатиха многои повече от така наречената"опозиция"която никога не е съществувала.Особено работещите в икономическите поделения на ДС-ВГУ и след това Четвърто управление(не подслушването).Именно тях най-много ненавиждат "героите" на прехода и разните комисии по досиетата защото знаят,че те знаят и трудно могат да бъдат излъгани и манипулирани.Бъди сигурен един ден ще излезе истинската история за честните и почтени служители,които са рискували бидейки между чука и наковалнята,но не написана от разни поръчкови комисии,а от неплатени съвестни изследователи ,които не живеят на гърба на българския данъкоплатец.

  • 6
    ventsy avatar :-|
    ventsy

    До коментар [#1] от "desjardinseli":

    Ясно е че до 1978 ДС е защитавала интересите на Партията. От там нататък съм съгласен.

  • 7
    viictor avatar :-?
    Драго ми е- Драгой Европейчев

    Откъде ги знаете тези неща?

  • 8
    shwarzspeht avatar :-P
    Клюводървец

    bobi 1945 знам че си много напред ,ама пази си гъза.Бил е място на много к....е,и пак ще бъде.

  • 9
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    До коментар [#8] от "Клюводървец": ти себе си гледай, не върви с гъзо напред, гледайки назад, за да не се случи случка..... а какво било било... връщане назад няма......


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK