За да контролира създаването на широка агентурна мрежа още през 1947 г., когато с помощта на Москва БКП налага еднопартиен режим, Държавна сигурност въвежда специфични изисквания за вербуването на агенти. Те се състоят в проучване на набелязаните лица и вътрешен ред, по който се докладва и разрешава вербуването.

Изграждане на агентурна мрежа

Интересен факт е, че още в началото на изграждане на агентурната мрежа на комунистическата власт е разрешено ценните агенти да бъдат възнаграждавани. Задължително условие е в досието на агента да бъде записвано характера на възнаграждението (пари или друго материално възнаграждение и защото то е давано – за ценно донесение, усърдна работа и др.

Тези специфични изисквания за работа са агентите са приемани със съответни инструкции и заповеди на министъра на вътрешните работи. В един от първите документи от този род – "Инструкция по придобиването, възпитанието и ръководство на агентурата на органите на Държавна сигурност" от края на 40-те години – се посочва, че "агентурата е основно и решаващо средство на органите на ДС в безпощадната им борба с подривната дейност на разузнаванията на капиталистическите страни, вражеската подмолна дейност и другите антинародни елементи в нашата страна".

Пак там е посочено, че условие за успешната борба на ДС срещу "враговете на народа" е създаването на надежден и квалифициран надежден апарат".

Още в този начален период е въведена и забраната да не се създава агентура в БКП и нейните институти. Съществува и изключение, обвързано с оперативната необходимост при агентурното разработване на "трайчокостовисти и троцкисти" да се осъществява вербуването на членове на БКП по специален ред, изискващ разрешение от вишестоящото ръководство на МВР. Иначе на ДС е позволено да придобива агентура от "всички класи и слоеве на нашето общество".

В началото на 50-те години за първи път в устройствените документи на ДС, свързани с агентурата, е направено и разделение между видовете агенти. По това време те се делят на агенти, информатори и резиденти (виж материала "Кой какъв е в агентурния апарат на ДС"). Впоследствие системата на агентурния апарат е развита и според основните документи на ДС за агентурата агентите, резидентите, съдържателите на явочни и конспиративни квартири са отделни видове секретни сътрудници.

Разрешения за вербовки

За да има контрол върху агентурната мрежа още в началния период от съществуването на ДС е въведено и правилото вербовката на агенти от определени среди да се извършва с разрешението на помощник-министъра по линия на дирекция "Държавна сигурност" в Главната дирекция на народната милиция и от зам.-директорите на ДС. Става въпрос са вербуването агенти от:

- средите на чуждите поданици, работещи в дипломатическите представителства и консулства;

- за работа в чужбина;

- сред лицата, които заемат високо служебно и обществено положение (академици, големи специалисти, висши духовници, във войската от командир на дивизия нагоре и др.).

- сред членовете на БКП, които имат видно служебно положение в стопанския и административен апарат на страната.

Само със санкция на министъра на вътрешните работи се разрешава вербовка на признали се шпиони и други агенти на разузнаванията на капиталистически страни.

Един от задължителните елементи на вербовката е лицата, които ставата сътрудници на ДС да подписват доброволна декларация за това. Самата вербовка се извършва или на патриотична основа или на компрометираща основа.

Забраното е на агентурата да се дават оскърбителни псевдоними. ДС обръща внимание, че успехът на работата с агентурата "зависи не само от удачния подбор и умелото извършване на вербовката на агентите, информаторите и резидентите, но и от правилното ръководство, възпитание и инструктаж на агентурата".

Едно от основните изискванията към оперативните работници е те да имат строго делови характер в отношенията с агентурния апарат. "В същото време тия отношения не могат да бъдат сухи, формални, казионни. Оперативните работници трябва да бъдат внимателни и отзивчиви към нуждите на агентурата, като поощряват материално преданите и добре работещи агенти", се казва в едно от най-ранните инструкции на ДС за работа с агентурния апарат.

Устройствени документи по време на шпиономанията

През първата половина на 50-те години тогавашният министър на вътрешните работи ген. Георги Цанков издава серия от строго секретни заповеди, чиято цел е да се постови под строг контрол работата с агентурния апарат в период, в който в България се вихри шпиономанията, насадена от първия държавен и партиен ръководител Вълко Червенков.

По примера на Сталин в СССР в страната се извършват повсеместни чистки, като главното оръдие за наложената от висшето партийно ръководство политика за разправа с враговете на народната власт, включително и с тези с "партиен билет",  е Държавна сигурност. В тези многобройни строго секретни заповеди на вътрешния министър се променят реда и категориите лица, изискващи разрешение за разработки, както и разрешенията за арести и воденето на следствие.

В този период ДС е критикувана от висшето партийно ръководство за липсата на надеждна агентура, което от своя страна води и до голямо напрежение в структурите на ДС и приемането на цяла серия от мерки за подобряването на работата са агентурата от ръководството на МВР.

Критиката на ДС заради агентурата

ДС е критикувана за ниското ниво, на което се намира работата с агентурния апарат, за несериозния и формален подход, и за незадоволителното ръководство и възпитание на агентите.

Спусканите от ръководството на МВР мерки се изразяват в преглед на агентурния апарат и с цел "да се съкрати и очисти от всякакви предатели, двойници и негодни сътрудници".

В този период е възприета извършването на системни проверки за истинността на агентурните донесения. Едно от указанията е "да се предупреди агентурата, а така също и оперативния състав да не допускат ненужно обобщаване и украсяване на фактите, изисквайки в донесението да се излагат само истински данни и по възможност дословни изказвания".

През 1952 г. със заповед на вътрешния министър е утвърден строго секретен ред за агентурно-оперативните мероприятия в Първо управление на ДС (разузнаването). С него е определен реда и правата на началниците за извършването на вербовки в разузнавателното управление на ДС. Характерно е, документът посочва конкретни суми за възнагражденията на агентурата на разузнаването. До 500 лв. те се дават от началниците на отдели, а от 500 лв нагоре от началника на управлението

Работата с агентурния апарат при Живков

ДС е подложена на критика за работата с агентурния апарат и след Априлския пленум на БКП, когато за първи секретар на Политбюро на ЦК на БКП е утвърден Тодор Живков. В началото на 60-те години тази критика е подновена с нова сила като акцентът е насочен към слабата дейност на ДС в "борбата против разузнавателната дейност на капиталистическите страни, за разкриване на техните враждебни планове и на тяхната разнообразна подривна дейност".

По това време се допуска вербовката на членове на БКП само "по изключение, когато обстановката налага това, след съгласуване с първия секретар на съответния окръжен (градски) комитет на партията". От привлечените към сътрудничество членове на БКП също се изиска да бъде подписана писмена декларация, с която са задължени да пазят в тайна това си сътрудничество. Допуснато е обаче изключението, че при крайна необходимост тези агенти, членове на БКП, могат да уведомяват за агентурната си принадлежност съответния първи партиен секретар и на ЦК на БКП.

Новите изисквания са "вербовката на български граждани да се извършва преди всичко на патриотична основа чрез пряко договаряне или по метода на постепенното привличане. Вербовката на основата на компрометиращи материали на български граждани да става по изключение при доказана необходимост".

Определен е и нов ред за утвърждаване на определени разработки от страна на министъра и неговите наместници, от началниците на управления в ДС, от окръжните началници на МВР и началниците на самостоятелни отдели в ДС, както и от началниците на отдели в ДС.

Сред едно от новите изисквания в работата с агентурата е "настойчиво, системно и търпеливо да се повишава идейно-политическото и оперативно възпитание на агентите, с оглед органите на ДС да работят само с честна, предана и способна агентура".

Най-важните постановки за агентурния апарат в влизат в главния документ, по който ДС работи в периода 1962-1974 г. – "Основни положения за работата, правата и задълженията на МВР и неговите органи по места", утвърден със секретно решение на Политбюро на ЦК на БКП през ноември 1962 г., веднага след като Тодор Живков оглавява и правителството. В този документ е посочено, че "граждани, които са привлечени в агентурния апарат на МВР, в случай на загуба на трудоспособността си при изпълнение на заданията имат право да получат пенсия и други облаги наравно със сътрудниците в МВР".

Любопитен факт е, че след опита за военен преврат срещу Тодор Живков през пролетта на 1965 г. от групата на Иван Тодоров – Горуня, с решение на Политбюро на ЦК на БКП е премахнато изричното дотогава условие при вербовка на членове на БКП това да става с разрешение на съответните партийни органи. При разкриването на заговора Живков осъзнава, че  основната опасност за управлението му идва от средите на БКП той бързо променя тази забрана като дава картбланш на ДС да вербува партийни членове без изключения, на общо основание, "както всички останали граждани".