Държавна сигурност. Част 1: Първо главно управление – филиалът на КГБ
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Държавна сигурност. Част 1: Първо главно управление – филиалът на КГБ

Сградата на бившето Първо главно управление на ул. "Хайдушка поляна" в столицата, където днес е настанена Националната разузнавателна служба.

Държавна сигурност. Част 1: Първо главно управление – филиалът на КГБ

Разузнаването, най-секретната структура в ДС, е изградено и действа по съветски образец

Христо Христов
44182 прочитания

Сградата на бившето Първо главно управление на ул. "Хайдушка поляна" в столицата, където днес е настанена Националната разузнавателна служба.

© Дневник


През последните 20 години се е изписало много по темата за Държавна сигурност, но са редки изследванията, които дават по-голяма представа за структурата на ДС и нейната мащабна дейност. В блога "Досиета" предлагам поредица от текстове, с които ще представя отделните управления на ДС и самостоятелните й отдели. Започвам с Първо главно управление. Първа част от текстовете, посветени на разузнаването, е озаглавена "Първо главно управление – филиалът на КГБ", втората част е "Фирмите на научно-техническото разузнаване", а третата "Чистката на досиетата в ПГУ".

Всички текстове от поредицата за управленията и отделите на ДС може да намерите в рубриката "Държавна сигурност" в блога.

"Да изпълним указанието на другаря Тодор Живков – да заслужим правото да се наречем филиал на съветското разузнаване."

Из строго секретен доклад на началника на ПГУ ген. Димитър Кьосев пред ръководния състав на управлението, 1972 г.

Външнополитическото разузнаване при комунизма е рожба на редица секретни решения на Политбюро на ЦК на БКП. В развитието си то неотлъчно следва съветския модел на организация и структура. Преди 9 септември 1944 г. звеното, което се занимава със събиране на разузнавателна информация зад граница, е едно отделение в системата на ДС. През 1947 г. в структурата на дирекция "Държавна сигурност" е обособен т. нар. ІІІ отдел, на който са възложени разузнавателни функции.

По-сериозното развитие на разузнаването започва в началото на 50-те години. Тогава Политбюро изпитва остра нужда от важна и изпреварваща секретна информация от политическо естество. Това става особено меобходимо след 1951 г., когато Гърция и Турция (с най-многочислена армия след тази на САЩ) са приети за членове на НАТО. На тях се гледа като на пряка заплаха за НРБ и социалистическия лагер в югоизточния фланг на северноатлантическия пакт. Възприето е положението, че двете южни съседки се използват като бази от разузнавателни служби на основните западноевропейски държави и САЩ. Югославия също е приоритет за разузнаването след разрива между Сталин и Тито.

Съветски агент на чело на разузнаването

През 1950 г. Политбюро разглежда критичен доклад за дейността на ІІІ отдел (разузнавателен) в дирекция "Държавна сигурност". Посочени са редица слабости – липса на ръководни и оперативни кадри, слаба организационна структура в разузнаването. Със строго поверително постановление висшето партийно ръководство приема, че международната обстановка налага максимално активизиране на външнополитическото разузнаване.

Главната му задача е да насочи всички усилия за разкриване намеренията на Турция, Гърция и Югославия спрямо НРБ. Политбюро утвърждава променя статута на ІІІ отдел и го нарича "Отдел за външнополитическо разузнаване". Взети са и редица мерки, които да подобрят ниската ефективност на разузнавателната дейност. Решено е оперативните работници от разузнаването да преминат задължителна политическа и специална подготовка, а новите назначения в отдела да са строго обвързани с партийната принадлежност на кандидатите.

Политбюро гласува и редица финансови стимули за кадрите в разузнаването. Приета е и специална инструкция за взаимодействие между външното разузнаване и учрежденията, служещи за прикритие. В нея е уредено разделението на военното и политическото разузнаване и подчинеността им съответно на Министерството на народната отбрана и МВР. В инструкцията е посочено:

"На външнополитическото разузнаване на МВР се възлага да води политическо, научно-техническо разузнаване, да разработва и разузнава централите на реакционната емиграция и вражеските разузнавателни централи и да обслужва оперативно българските официални учреждения и организации в чужбина."

В периода 1950-1952 г., когато започва същинското изграждане на разузнаването при комунизма, за началник на разузнавателния отдел е назначен Христо Боев. Той е смятан за "бащата" на външнополитическото разузнаване. Партията прилага изцяло съветския образец при формирането на разузнаването, а Боев използва богатия си опит като агент на съветското военно разузнаване, какъвто е от 1921 г. (виж биографичното каре).

През 1952 г. външнополитическото разузнаване е издигнато в Първо управление на ДС, но обемът и качеството на информацията, постъпваща от него, продължава да бъде слаба. Това принуждава Политбюро, начело с Вълко Червенков, да предприеме нови мерки по укрепването му. Със секретно решение от 21 ноември 1953 г. то "задължава ръководството на МВР да вземе решителни мерки и преодолее слабостите по външно-политическото разузнаване, което незадоволително решава задачите по разкриване плановете и намеренията на управляващите кръгове в капиталистическите страни против НРБ".

За началник на разузнаването е назначен ген. Господин Гочев (1952-1964). Партийното ръководство дава указания на Центъра и всички резидентури да се вербуват ценни секретни сътрудници за създаване на солидна агентурна мрежа преди всичко в Югославия, Гърция, Турция, както и в Англия и САЩ. За тази цел е наредено през 1954 г. в чужбина да се изпратят "най-добрите в оперативно отношение работници, политически добре подготвени, с достатъчно обща култура и знаещи чужди езици като преминат известен стаж в МВнР и Министерството на външната търговия".

Правителството на СССР е помолено да разреши през 1954 г. да бъдат изпратени допълнително 25 служители от ДС за едногодишно обучение по линия на разузнаването. Указано е от випуск 1953/54 на висшите учебни заведения в страната да бъдат назначени на работа в МВР надеждни висшисти с чужди езици, от които 35 членове на БКП или социалистическата младеж да попълнят щата на разузнаването.

След по-малко от две години, през март 1955 г., министърът на вътрешните работи Георги Цанков предлага на Политбюро ново преустройство на разузнаването. За главни направления в работата на разузнавателните органи на ДС се определят Турция и Гърция. Според доклада на министъра двете съседни държави са "плацдарм против НРБ и държавите от социалистическия лагер."

Освен своевременна информация за плановете на Вашингтон и Лондон за използването на Турция и Гърция при евентуален удар срещу България, пред разузнаването е формулирана нова задача. Тя е пряко свързана с дейността на българската емиграция:

"Проникване във вражеските емигрантски организации и центрове за разкриване и проваляне плановете на американското, английското, турското, гръцкото и други капиталистически разузнавания да използват емигрантите против нашата страна. Да се води активна работа за разлагане на емигрантските организации, за разобличаване и компрометиране на техните ръководители, за склоняване към завръщане в родината и отричане от противодържавната им дейност в служба на американските и английски империалисти."

По-малкият "брат" на КГБ

Политбюро насърчава взаимодействието на ДС, в това число и разузнаването, с органите на Държавна сигурност на Съветския съюз и страните от социалистическия лагер. Разпоредено е те да обменят информация, да провеждат съвместни мероприятия "за проваляне на плановете и замислите на капиталистическите държави, насочени против Източния блок; за нанасяне на съвместни удари на вражеските центрове и организации; за обмяна на агентурни и други оперативни възможности". Указано е да се засили обучението на кадри в СССР и да се създаде постоянна телефонна и радиовръзка с органите на сигурността в Съветския съюз и други социалистически страни.

Развитието на разузнаването става приоритетно след идването на Тодор Живков на власт. През 1963 г. Секретариатът на ЦК на БКП приема първия устройствен документ, по който разузнаването се ръководи – "Основно положение за работата на разузнавателното управление". Върху документа е поставен гриф с най-висока степен на секретност в държавата "Строго секретно от особена важност".

Първа страница от секретното "Б" решение на Секретариата на ЦК на БКП за разузнаването от 1963 г.
Автор: Красимир Юскеселиев

Партийната постановка за подчинеността на разузнаването гласи, че "в своята работа то се ръководи от решенията и указанията на ЦК на БКП, правителството на НРБ и заповедите, инструкциите, директивите и указанията на ръководството на МВР и КДС". Основните усилия на разузнавателното управление са насочени против "главния враг на социалистическия лагер – САЩ и техните съюзници и на първо място Турция и Гърция, които империалистите непосредствено използват като база против НРБ и Съветския съюз".

В устройствения документ за първи път се дават конкретни задачи на новосъздадения 04 контраразузнавателен отдел (КРО). Задачите му са да разкрива плановете на противникови организации и разузнавания за подривна дейност, да провежда активни мероприятия зад граница и осъществява защитата на българските представителства и лица в чужбина от вражеска дейност.

Едно от основните направления обаче е работата му против "вражеската" емиграция, за която в отдела съществува специално отделение. На негов отчет се водят делата срещу емигрантите, разработвани от ПГУ. Структурата в резидентурите зад граница предвижда най-малко един от оперативните работници да работи по линия на 04 КРО. Аналог на 04 КРО в КГБ е управление "К" (контраразузнаване) в съветското ПГУ, където обемът и размахът на дейността са несравнимо по-големи.

В "Основното положение" от 1963 г. за първи път се посочват категориите за вербуването на чужденци в страната – дипломати, търговци, туристи, както и сътрудници по линия на българската емиграция – "членове на ръководствата на вражеските емигрантски организации и други лица, които могат да разкриват връзките на реакционната емиграция с капиталистическите разузнавания, а така също и други подходящи лица за компрометиране и разлагане на вражеската емиграция".

Определена е и йерархията на агентурния апарат. Той е разделен на агенти-маршутници, агенти-вербовчици и агенти за специални задачи. Посочени са и принципите за придобиването на агентите – идейна основа, материална заинтересованост и компрометиращи материали. Указано е при вербовката да се използват личните слабости, амбиции и склонности на лицата.

"Независимо от базата, на която е придобита агентурата, работниците на разузнавателното управление трябва да работят системно и упорито за нейното правилно възпитание и идейно укрепване", са част от партийните указания. Узаконено е и материалното поощряване на най-ценните сред агентурния апарат – "агентите, които работят честно и добросъвестно и дават добри резултати по възложената им работа, могат да бъдат поощрявани с подаръци и пари".

Първа страница от "Основното положение" за разузнаването от 1963 г.
Автор: Красимир Юскеселиев

В периода 1964-1968 г. началник на разузнаването е ген. Янко Христов, а след това до 1972 г. на поста го сменя ген. Димитър Кьосев. След него за ръководител на разузнаването е назначен ген. Стоян Савов. През 1973 г. той е издигнат за зам.-вътрешен министър, който отговаря за ПГУ до края на комунизма. На неговото място в разузнаването е издигнат Васил Коцев (виж биографичното каре), който се превръща в най-дългогодишния ръководител на ПГУ (1973-1986). Последен началник на ПГУ става ген. Владимир Тодоров (виж биографичното каре), който преди това е дългогодишен зам.-началник на разузнаването.

През всичките години обаче пълната подчиненост на българското разузнаване на съветското не се обяснява само с това, че към ПГУ има назначен специален съветски съветник, но и самото Политбюро поставя зависимостта от "Лубянка" на първо място, както с обучението на кадрите там, така и с клетвена вярност към Съветския съюз:

"Оперативният състав на разузнавателното управление се комплектува от български граждани – комунисти и комсомолци, безпределно предани и верни на българския народ, на БКП и на дружбата със СССР..."

Политбюро задължава разузнавателното управление да "работи в най-тясна връзка и сътрудничество със съветското разузнаване, като непрекъснато разширява и задълбочава интеграционните процеси между двете разузнавания в страната и в чужбина".

Тази политика от съветска страна се засилва с избирането на Юрий Андонов за председател на КГБ. Той е първият ръководител на комитета, който посещава София за сключването на двустранно споразумение за взаимодействие между комитета и българската ДС. Делегацията, водена от него, е в България между 5 и 9 април 1972 г. От българската страна домакин е тогавашният вътрешен министър Ангел Цанев, а ПГУ е представено от неговия началник ген. Димитър Кьосев. Присъства официалният ръководител на представителството на КГБ в България ген. Иван Савченко (1969-1980).

Андропов и генералите му са приети лично от Живков. На 8 април е подписано първото по рода си споразумение за сътрудничество между КГБ и МВР. В речта си пред съветските гости министър Цанев заявява:

"Няма успех, няма разработка и реализация на обект и подготовка на оперативни действия, при които съветските органи за сигурност да не са ни оказали съдействие, да не са ни насочвали, помагали и съветвали. Положителните резултати от съвместните мероприятия по линия на разузнаването, контраразузнаването, оперативно-техническата служба, в борбата против идеологическата диверсия на противника и контрареволюционните остатъци биха били немислими без помощта, сътрудничеството и съдействието на съветските органи за Държавна сигурност."

Той подчертава че "повелята на ЦК на БКП и лично на нейния първи секретар другаря Тодор Живков е и в бъдеще нашите взаимоотношения да се развиват, задълбочават и обогатяват, да се укрепи с всички сили братството, единомислието и единодействието с органите на КГБ".

Веднага след визитата на Андонов в София делегация на българското ПГУ, водена от неговия началник ген. Димитър Кьосев, посещава Москва. Домакин е началникът на ПГУ-КГБ Фьодор Мортин. Там е подписано споразумение между двете разузнавания. След завръщането си началникът на ПГУ изнася през оперативния състав на разузнаването подробна беседа за посещението.

В нея той заявява, че "както винаги, и този път съветските другари проявиха готовност да оказват помощ на своя по-малък брат, на своя съюзник. Нашата гордост е още по-голяма, защото за първи път в половинвековната история на разузнаването на СССР се подписва такъв план за съвместни действия с друго разузнаване и това разузнаване е българското".

Подчинеността на българското разузнаване на съветското намира израз в думите: "Нашите чувства на гореща благодарност, уважение и братска обич отново се отправят към нашите учители – съветските чекисти, които в първите дни на съществуването ни с братска любов, настойчивост и търпение ни показаха първите стъпки в разузнавателната работа."

През септември 1974 г. и вътрешният министър Димитър Стоянов посещава Москва. В речта си пред домакините от КГБ начело с Андропов Димитър Стоянов не се колебае да цитира Тодор Живков: "Ако в другите области на нашия живот ние говорим за творческо прилагане на съветския опит, то в областта на дейността на МВР той може и трябва да се ползва направо."

"Филиалът" на КГБ в България постига нова договореност с "по-големия брат" през 1975 г., когато е подписан следващият перспективен план за взаимодействие между двете разузнавания за 1975-1980 г. След визитата си министър Димитър Стоянов отчита:

"В изпълнение на указанията на другаря Тодор Живков координацията и взаимодействието между ДС и КГБ да се издигат на такова равнище, че те да функционират като единна система, ДС да работи като филиал на КГБ. Утвърдени бяха НАСОКИ за по-нататъшно развитие и задълбочаване на сътрудничеството. Проведени са срещи между началниците на централните управления на ДС и КГБ за изготвяне на перспективни планове и уточняване на обектите и проблемите, по които ще се работи съвместно."

Българското ПГУ плътно следва повелите на Живков. През следващите години "големият брат" дава добри оценки на българското разузнаване. В архивните документи на ПГУ от този период може да се срещне на доста места позицията, че тези оценки са "чест и гордост за нас, но те същевременно ни задължават да подобряваме и издигаме нашите разузнавателни работи на още по-голяма висота, за да изпълним указанието на другаря Тодор Живков – да заслужим правото да се наречем филиал на съветското разузнаване".

Докладната записка на вътрешния министър Дико Диков до Политбюро на ЦК на БКП с мотивите за приемане на устойствен документ за разузнаването през 1963 г.
Автор: Красимир Юскеселиев

Мокри поръчки

Разузнаването се ръководи по "Основното положение" на Секретариата на ЦК на БКП от 1963 г. в продължение на 10 години до 1973 г. Тогава току що назначения министър на вътрешните работи Димитър Стоянов предлага на политическото ръководство нов устройствен нормативен документ за разузнаването, което през 1969 г. е издигнато в Първо главно управление (ПГУ).

Промяната е продиктувана от изменението на международната обстановка и новите приоритети пред ПГУ. Според доклада на вътрешния министър противникът активизира своята дейност срещу страните от Източния блок и акцентира особено върху засилилата се идеологическа диверсия. Съдържанието на новия документ е предварително съгласувано с КГБ. Задължителното допитване до съветския Комитет за Държавна сигурност по това време вече се смята за естествена част от интеграцията с големия "брат", скрепена със споразумението между МВР и КГБ от 1972 г.

Нещо повече, в новите партийни постановки се указва разузнавателното управление да "работи в най-тясна връзка и сътрудничество със съветското разузнаване, като непрекъснато разширява и задълбочава интеграционните процеси между двете разузнавания в страната и в чужбина". Извършването на основната подготовка на оперативните работници изцяло преминава в специализираната разузнавателна школа на Комитета за държавна сигурност при Министерски съвет на СССР.

Новите "Основни положения" за работа на ПГУ са приети от Политбюро със строго секретното решение на 24 юли 1973 г. Като приоритетни задачи са изведени разузнавателната дейност срещу САЩ, Китай, НАТО и главно срещу Югоизточното крило на северноатлантическия пакт за своевременно разкриване намеренията, плановете и действията на противника за подготовка на военни действия срещу социалистическата общност.

Следващ пункт е проникване в правителствените, политическите, военните, икономическите и научно-техническите учреждения на Турция, Гърция, САЩ, Англия, ФРГ, Франция, Италия, НАТО и създаване на трайни агентурни позиции в тях. На трето място е поставено разкриване намеренията, плановете и дейността на партийното и държавно ръководство на Китайската народна република и Народна република Албания за "разбиване единството на социалистическата общност и международното комунистическо и работническо движение".

Разузнаването трябва да осигурява тази секретна информация за нуждите на "ЦК на БКП и висшите органи на държавната власт при решаване задачите на външната политика, сигурността на страната и при изграждането на развито социалистическо общество". Освен това то е натоварено с провеждането на активни мероприятия за политическо въздействие в чужбина, с които да се дискредитира "агресивната политика на САЩ и на техните главни съюзници от НАТО, задълбочаване противоречията между тях и отслабване на военнополитическите им и икономически позиции на Балканите и в арабските страни; разобличаване и париране подривната дейност на вражеските емигрантски и ционистки организации и други центрове за идеологическа диверсия на противника срещу СССР, НРБ и други страни от социалистическата общност".

Едно от най-важните правомощия, което обаче Политбюро дава на ПГУ в новите "Положения", е правото на разузнаването да извършва специални операции като убийства и отвличания зад граница. Официалната формулировка в документа е:

"Разузнавателното управление планира, подготвя и извършва на територията на капиталистическите и развиващите се страни остри агентурно-оперативни мероприятия срещу обекти на противника и лица, които се занимават с активна вражеска дейност или са извършили престъпления срещу НРБ."

На оперативния език на разузнаването "остри" мероприятия означават изключително секретни операции за извършване на убийства, отвличания, саботажни акции. Мишени при острите мероприятия са враговете зад граница – отделни представители и водачи на българската емиграция. Използването на подобни методи не е новост за ДС, която в предходните години прибягва до тях за разправа с "враговете" на партията. Но този път Политбюро официално ги узаконява в основния нормативен документ за дейността на разузнаването.

Употребата на такива крайни средства също са копирани от СССР. Убийствата са често използвано средство от арсенала на Сталин за разчистване на сметки с политическите му врагове, изпълнител на които е НКВД. Тази практика е развита при КГБ. Официално КГБ никога не признава, че извършва убийства. Последният началник на съветското ПГУ ген. Леонид Шебаршин потвърждава само някои от тези случаи: "В различни периоди от живота си нашата служба също се е занимавала с подобни неща. В историята й остават убийствата на Троцки и на Степан Бандера".

Използването на "мокри" поръчки от комунистическото разузнаване е потвърдено от дългогодишният директор на разузнавателната служба в ЩАЗИ на ГДР ген. Маркус Волф. Още "през 50-те години българските и полските секретни служби имаха репутацията на най-често прибягващи до убийство", пише той в своите мемоари.

В ПГУ с острите мероприятия е натоварен самостоятелен 16-ти отдел "Специален" или ОМ (остри мероприятия). Една от разработките по линия на острите мероприятия е операцията за ликвидирането на българския писател Георги Марков през 1978 г. За осъществяването й ПГУ се консултира и получава техническа помощ (отрова, неоставяща следи и специален уред за изстрелването й) от КГБ.

Както след промените бившият шеф на контраразузнаването в съветското ПГУ ген. Олег Калугин публично ще признае с разработката от българската страна са ангажирани шефът на разузнаването ген. Васил Коцев и заместникът му ген. Владимир Тодоров, "много верни другари на СССР", по думите на Калугин.

През 1992 г. ген. Владимир Тодоров (в средата) е осъден от Върховния съд за унищожаване на разработките на ДС срещу пистаеля Георги Марков, убит в Лондон през 1978 г.
Фотограф: Архив на автора

Сключването на първия генерален план за сътрудничество между МВР и КГБ през 1972 г. става основа за изготвянето на двустранни споразумения за сътрудничество между отделните управления на КГБ и ДС, които се утвърждават като практика до 1990 г. Едно от най-важните споразумения е перспективният план между двете външни разузнавания, подписан още същата 1972 г. от тогавашните ръководители на двете разузнавания ген. Димитър Кьосев (1968-1972) и ген. Фьодор Мортин (1971-1974).

Неговата значимост се определя от факта, че в цялата си 50-годишна история съветското външно разузнаване за първи път сключва подобен документ, по силата на който се задължава да споделя свои тайни с чужда разузнавателна организация, било тя и от социалистическия лагер. Споразумението не се оказва лист хартия, а реално действащ механизъм, въз основа на който българското разузнаване и на практика Тодор Живков, който пряко го контролира, получава достъп до най-големите секрети на Първо главно управление на КГБ. И в това едва ли може да има съмнение, след като българският държавен и партиен ръководител дава ясно да се разбере, че в ПГУ на ДС трябва така да се работи, че да заслужи названието "филиал на КГБ".

Неразделна част от Плана за съвместна дейност на външните разузнавания на СССР и НРБ за периода 1972-1975 г. е и дълъг списък с материали и общо 16 приложения към него. Изключително рядък и особено ценен документ, който дава напълно ясна представа за характера на сътрудничеството между двете разузнавания, е строго секретно Приложение №13. То е озаглавено "За помощта, която е необходимо да бъде оказвана от ПГУ-КГБ при Министерския съвет на СССР на ПГУ-МВР на НРБ по линия на ОМ за периода 1972 – 1976 г."

Всъщност става въпрос за оперативна и техническа помощ, която могъщият КГБ предлага на българското ПГУ за подготвяне и извършване на мокри поръчки срещу неудобни лица и противници на режима, завоалирани зад евфемизма "остри мероприятия" (ОМ). Съдържанието на този рядък документ е следното:

"В настоящия момент се явява необходимост специализираният 16 отдел да бъде запознат с опита на ПГУ-КГБ по следните въпроси:

1. Контингент за придобиване на агентура за подготовка и провеждане на ОМ:

а) местни граждани;
б) чужди граждани; в) оперативни работници;

г) бандитски групи от чужд произход;

2. По подготовката на агент-изпълнителите:

а) въпроси, по които се подготвя агентурата; б) по единично или групово;
в) връзки – радио, тайнопис, безлична, лична; г) усвояване на взривни, запалителни, технически, химически и други средства за провеждане на ОМ;

д) база за провеждане на подготовка;

3. Работа на агентурата по разработките:

а) едни и същи агенти за издирване, установяване, изучаване и провеждане на ОМ или различни;

б) структура на агентурната група, която работи за провеждане на ОМ; принципи за връзка между отделните агенти и ръководителя на групата;

4. Възможности да бъдат предоставени на ПГУ-МВР следните специални средства:

а) взривни и запалителни мини; - със закъснително действие;
- с дистанционно управление; - магнитни; - камуфлажни;
б) мини-сюрпризи; в) уреди за безшумно, механично изхвърляне на специални игли, съдържащи бързодействащи отрови - комплект;

г) силни и бързодействащи отрови;

5. Да бъдат доставени на ПГУ-МВР през второто тримесечие на 1973 г. за ползване по конкретни разработки:

а) магнитни мини с взривно действие с радиоуправление; б) камуфлирани мини с взривно действие и радиоуправление;
в) запалителни камуфлирани мини с радиоуправление;

г) уред за безшумно механично изхвърляне на специална игла - комплект.

Необходимите технически данни за исканите по т. 5 средства ще бъдат представени допълнително.

6. При възникване на необходимост по конкретни разработки да се провеждат срещи между представители на ПГУ-МВР и ПГУ-КГБ на съответното ниво за оказване на помощ."

Специализираният 16-и отдел на българското ПГУ всъщност е отдел "Остри мероприятия". Ръководител на отдела в един период е ген. Иван Горинов, който преди това се подвизава като шеф на затвора в София. След времето, когато оглавява "Остри мероприятия", той е издигнат до зам.-началник на ПГУ. Неговата съпруга Ангелина Горинова е дългогодишна лична секретарка на Тодор Живков.

Архивите на разузнаването показват, че 16-ти отдел фигурира в структурата на ПГУ до към средата на 70-те години. Направление "Остри мероприятия" е обособено и в 04 КРО, който води разработките срещу вражеските емигранти и в който се намира делото за оперативна разработка срещу Георги Марков. За координиране на изготвянето на "острите мероприятия" в 04 КРО е определен специален офицер.

Съдържанието на Приложение №13 е категорично доказателство за съществуването на прословутия арсенал от отрови и специални устройства за изстрелването им, с които КГБ е разполагал. Точно такъв безшумен уред и отрова са предоставени от КГБ на Живковото разузнаване за убийството Георги Марков шест години по-късно.

Друго показателно в Приложение №13 е как КГБ предлага своя богат опит в подбора, подготовката и използването на агенти убийци. И нещо много важно – според документа е дадена най-широка възможност "при възникване на необходимост по конкретни разработки" да се провеждат срещи между представителите на двете разузнавания на съответното ниво за "оказване на помощ".

Развитие на ПГУ през 70-те и 80-те години

С документа, одобрен от Политбюро през 1973 г., е определена структурата, която следва да има всяка една резидентура зад граница. Тя включва следните длъжности:

резидент – организира, контролира и отговаря за разузнавателната и контраразузнавателната работа на резидентурата, осъществява пряко ръководство на оперативните работници и лично се занимава с агентурно-оперативна работа, като е подчинен на началника на управлението;

оперативни работници – изпълняват агентурно-оперативни задачи под ръководството на резидента;

шифровач – води шифрована кореспонденция на МВР, МВнР и Министерството на външната търговия и извършва техническата обработка на оперативна поща, под контрола на резидента;

радист – предава и приема шифрованата кореспонденция на министерствата;

шофьор – отговаря за техническото състояние на колети на резидентурата и по указание на резидента изпълнява технически и спомагателни оперативни задачи;

оперативни работници по охраната – осъществяват денонощна въоръжена охрана на представителствата, без да им се възлага допълнителна дейност. Шифровачът, радистът и оперативните работници по охраната живеят в сградата на представителството и нямат право да създават и поддържат връзки с граждани на капиталистическите страни.

ПГУ и неговите отдели осъществяват връзка с резидентурите чрез дипломатическата поща, шифровата радиовръзка, командироване на оперативни работници (ОР) в резидентурите, извикване на резидентите или отделни ОР на доклад. Пренасянето на пощата на разузнаването се извършва от дипломатически куриери – оперативни работници на ДС, назначени в МВнР.

Документът указва местата, където оперативните работници могат да работят под прикритие - в задграничните български официални учреждения и представителства, както и в смесени дружества, международни организации, учебни заведения, институти и другаде, където се допускат български граждани. На посланиците е позволено да знаят кои сред дипломатите са разузнавачи под прикритие в съответната страна на пребиваване, с изключение на тези по секретния щат.

Структурата на ПГУ през 70-те години.
Автор: Ася Колева

Като основно оперативно средство в разузнавателната работа е посочена агентурата. Чрез нея се решават главните и най-сложни задачи на разузнаването. ПГУ вербува за агенти не само чужденци, но и български граждани, особено такива, които работят или могат да бъдат внедрени в обекти на разузнаването. Използвани са и секретни сътрудници – български граждани, за които е преценявано, че имат разузнавателни възможности, притежават необходимите политически и делови качества и съзнателно и конспиративно изпълняват поставените им задачи. 

ПГУ може да разработва и вербува за агенти лица, членове на братски компартии, само по изключение и със санкция на ЦК. Не е разрешено да използва за целите си български държавни и обществени ръководители - министри, зам.-министри, секретари на ЦК, посланици, търговски представители и академици.

Като обекти за проникване са посочени разузнавателни и контраразузнавателни органи на противника, идеологически и пропагандни центрове, които активно работят срещу НРБ, централи и организации на българската вражеска емиграция.

Партийният комитет и комсомолската организация при управлението са задължени да "водят партийно-политическа и възпитателна работа за изграждането на високо съзнателни и единно-устойчиви разузнавачи, способни своевременно и правилно да се ориентират в сложната задгранична обстановка, безпределно предани и верни на Партията и народа, на дружбата ни със СССР, убедени борци в тържеството на комунизма". Основната подготовка на оперативните работници се извършва в специализираната разузнавателна школа на КГБ в СССР.

Разузнаването разполага с щатни бройки в МВнР, Министерството на външната търговия, външнотърговските обединения и организации, Министерството на транспорта, КИК, Комитета за наука, технически прогрес и висше образование, Комитет за отдих и туризъм, Комитет за културни връзки с чужбина, БТА, вестниците "Поглед" и "Отечествен фронт" и други ведомства.

От едно по-късно решение на Политбюро е видно, че до 1988 г. ПГУ има на разположение 246 бройки за прикритие в задгранични представителства и организации. Тогава Политбюро ги увеличава щата с още 80 бройки. Според стратегията на ПГУ движението на кадрите изисква в разузнаването да има на свободно разположение 150 щатни бройки. Те дават възможност за извеждане на 50 разузнавачи всяка година и за връщането на толкова в страната.

Предвидено е 20 да действат при непредвидени обстоятелства, а 30 оперативни работници да бъдат дълбоко легендирани за извеждането им в страни с тежка агентурно-оперативна обстановка. Година и половина по-късно плановете за увеличението на разузнавателното присъствие в чужбина рухват заедно с комунизма и Тодор Живков, който ги е благословил.

През 1980 г. Политбюро на ЦК на БКП издига Научно-техническото разузнаване в самостоятелно управление в рамките на ПГУ, поради приоритетното развитие на българската електроника и увеличаване на необходимостта за набавяне на западни технологии от забранителния списък на КОКОМ. За целта са създадени специални задгранични фирми, чрез които от България са изнесени национални капитали, чиято точна сума остава неизвестна и до днес.

ПГУ участва в набавянето на външно-политическа информация за Политбюро през 1985 г. и следващите години при провеждането на насилственото преименуване на българските турци. За участието си във "възродителния процес" част от ръководството на ПГУ начело с ген. Владимир Тодоров получава специални награди със секретния указ на Държавния съвет №1313, подписан от Тодор Живков.

След принудителната оставка на генералния секретар на БКП на 9 ноември 1989 г. в ПГУ започват да се унищожават различни архиви и разработки, чрез изгарянето им в пещите на металургичния комбинат "Ленин" (днес "Стомана") в Перник. Процесът по унищожаването на материали в разузнаването предхожда с няколко месеца секретната операция по унищожаване на архивите на ДС, разпоредена в края на януари 1990 г. от тогавашния министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев.

През февруари 1990 г. ПГУ е преименувано с указ на председателя на Държавния съвет Петър Младенов в Национална разузнавателна служба. По силата на тези документи тя е подчинена на президента на републиката. Архивите й остават затворени по време на всички правителства. Разсекретяването на част от архива започва едва през 2007 г. по силата на съдебно решение на Върховния административен съд, а след това и по силата на новия закон за досиетата. И днес наследникът на ПГУ продължава да работи повече от 20 години след промените без устройствен закон, което говори за липсата прозрачност и на ефикасен контрол.

Христо Боев – съветският агент и нелегал

Христо Боев е роден на 7 януари 1896 г. в с. Одърне, Плевенско, учи в Априловата гимназия в Габрово, владее шест езика. Завършва Школата за запасни офицери и с чин поручик. Боев е един от водачите на Войнишкото въстание през 1918 г. След разгрома му край Владая минава в нелегалност. Софийският военно-полеви съд му издава доживотна присъда. Бяга в Румъния, където попада в затвора.

През април 1920 г. Боев осигурява пътуването с лодка до СССР на първия български представител в Коминтерна Иван Недялков – Шаблин. Същата година организира пътуването на делегацията на БКП за Втория конгрес на Коминтерна. Лодката, в която Боев пътува с Георги Димитров и Васил Коларов, обаче е спряна от румънските власти, и тримата са арестувани и престояват месец във военен румънски затвор. През 1921 г. Боев започва да работи под ръководството на Ян Карлович Берзин – тогавашен зам.-началник на Регистрационното управление на Червената армия и началник на военното разузнаване от 1924 до 1937 г. Берзин е офицерът, който ръководи в Япония разузнавателната дейност на Рихард Зорге.

На Боев е възложено да създаде нелегална разузнавателна организация в България под прикритието на фиктивното дружество за мореплаване и търговия "Матеев, Кремаков и сие" в Бургас. Той действа като нелегал под името Фьодор Русев. Финансиран от съветското военното разузнаване, купува в Истанбул бързоходен кораб "Иван Вазов", който служи за осъществяване на връзка с Коминтерна и за пътувания до Одеса и Севастопол, за пренасяне на информация, хора, оръжие, литература. Изградената от него нелегална резидентура е определена като най-ефикасната от всички съществуващи по това време в страните на Балканите.       

През 1926 г. Боев заема длъжността вицеконсул в съветската мисия в Прага под името Христофор Иванович Димов, откъдето е изгонен, след като полицията разкрива дейността на ръководената от него нелегална група. Боев действа като нелегал в Австрия, Турция, Берлин, Париж. Под легендата на австрийски търговец предприема пътуване със съпругата си до Китай. Там разузнава движението на войските в Китай след манджурския конфликт. В този период успява да завърши военна академия за механизация и моторизация на Съветската армия с диплома на инженер и звание полковник. При Сталинските чистки през 1938 г. неговият водещ офицер Берзин е арестуван и разстрелян, а Боев е освободен от разузнаването.

В България се завръща през 1945 г. и започва работа в следствения апарат на ДС. Заедно с вътрешния министър Руси Христозов е един от хората, които са обвинени от Политбюро за извращенията в следствието в края на 40-те години. Боев отговаря на обвиненията с открито писмо до ЦК на БКП, в което протестира срещу намесата на съветските съветници в работата на следствието:

"В средата на ноември 1949 г. доложих на Коларов (Васил Коларов, министър-председател, б.а.), че извращенията в следствието стават главно поради това, че съветските съветници дават нареждания на нашите следствени работници, без да ги съгласуват предварително с мен... На мен ми беше казано да видя някак си да се оправят работите. Това указание по най-очебиен начин показва безсилието на нашето партийно и държавно ръководство пред съветските съветници..."

Впоследствие Боев е изпратен на дипломатическа служба в Англия, откъдето е обявен за персона нон грата. През 1956 г. и 1962 г. е наказан със снемане от партийна и държавна работа и пенсиониран. Нелегалната му дейност е призната от Кремъл, чак през 1967 г., когато в Москва посмъртно е награден с орден "Ленин".
Ген. Васил Коцев – най-дългогодишният шеф на ПГУ

Васил Коцев е роден на 15 април 1922 г. в Скравена, Софийска област. Става член на РМС от 1938 г., а на БКП през 1948 г. В партийната му биография е посочено, че преди 9-ти септември като ученик в гимназията взима дейно участие в провежданите от РМС акции. Отговорник е на РМС в класа, а по-късно и на VІІ мъжка гимназия в София. Като войник в казармата преди 1941 г., а след това и в родното село развива активна работа по ремсова линия.

Непосредствено след 9-ти взима активно участие при установяването на народната власт. Участник е в двете фази на Отечествената война, награден е с орден "За храброст". След завръщане от фронта е привлечен на работа като инспектор във военния отдел на областния комитет на РМС-София. Постъпва на работа в органите на МВР през 1948 г. За добра работа последователно е издиган на ръководни длъжности.

От 1963 г. до 1965 г. работи в отдел "Военен" на ЦК. Изпращан е два пъти на задгранична работа. Преди да бъде назначен за началник на ПГУ ръководи една от най-важните резидентури на ДС – тази в Турция. Навсякъде получава висока оценка. В характеристиката му, подписана от министъра на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов, се посочва:

"Др. ген. Коцев има много добра марксистко-ленинска закалка и дългогодишен партиен опит. Безрезервно предан на делото на партията и дружбата ни със СССР. При решения на задачите проявява творчество, инициативност, находчивост. Като ръководител е принципен и отговорен. Спазва ленинските принципи и норми на партиен живот. При решаване на задачите се опира на партийната и комсомолска организации и активно работи за издигане на тяхната авангардна роля."

Васил Коцев загива при автомобилна катастрофа през 1986 г., чийто причини не са докрай изяснени. Катастрофата става на прав участък от пътя при едно от пътуванията му от родното село Скравена за София.

Генералът оставя двама синове Бойко и Емил. След промените Бойко Коцев, който е дипломат, е назначен за зам.-министър на вътрешните работи в кабинета на Сакскобургготски, пост, който запазва и в правителството на Станишев. Като зам.-министър ръководи преговорния екип за присъединяването на България в Европейския съюз в областта на правосъдието и вътрешните работи.

През 2007 г. е назначен за ръководител на постоянното представителство на България в ЕС в Брюксел. Впоследствие е изпратен за официален представител на България в Брюксел.

Другият син на ген. Васил Коцев – Емил Коцев също се издига при правителството на Сакскобургготски. Тогава е назначен за изпълнителен директор на държавната "Техноекспортстрой" и шеф на концесионера "Магистрала Тракия".

 

 Ген. Владимир Тодоров – последният началник на разузнаването при комунизма

Владимир Тодоров е роден на 30 август 1925 г. в с. Аврамов, Сливенски окръг в семейство на земеделец. В официалната му кадрова характеристика в разузнаването е отбелязан факт, който дори по комунистическо време не е заличен – като ученик в Котленската гимназия е включен в организацията "Бранник". Това петно в биографията му изглежда не повлиява негативно на бъдещата му кариера, тъй като по-късно комунистическата власт приема, че той не е развивал активна дейност в организацията, обявена след 9-ти септември за фашистка.

Тодоров участва в туристическия съюз, а през 1943 г. става член на РМС и ятак на партизаните от отряд "Съби Димитров". След провал през ноември 1943 г. е задържан от полицията и осъден на 15 години затвор. Присъдата си изтърпява в Сливенския затвор, откъдето е освободен на 9 септември 1944 г. Избран е за председател на ремсовата организация и за член на околийския комитет на РМС. През 1945 г. става член на БКП. След завършването на средното си образование Тодоров започва работа в окръжния комитет на РМС като завеждащ организационния отдел.

В системата на вътрешното министерство постъпва през февруари 1947 г. като разузнавач по ДС в окръжното управление на МВР в Бургас. През 1948 г. преминава на работа като началник на група в Трето управление ДС в София, чиято главна задача е да се разправи с политическите противници на БКП. Оттук натрупва и богат опит за борба с "вражеската" емиграция, за която по-късно отговаря в ПГУ. През 1950 г. е издигнат за инспектор и началник на отделение, през 1951 г. за главен инспектор, а през декември същата година за зам.-началник на окръжното управление на МВР във Варна. През 1959 г. е преназначен за началник на окръжно управление МВР в Толбухин (Добрич). 

През 1961 г. по решение на ЦК на БКП е изпратен на тригодишна партийна школа в СССР. По време на престоя си в Москва се жени за рускиня. След завръщането си от съветската столица е назначен за зам.-началник на окръжно управление МВР във Варна. На 1 септември 1965 г. е преназначен за началник на отдел в Първо управление – ДС.

В периода 1968-1972 г. оглавява резидентурата на ДС във ФРГ, където работи под прикритието на търговски представител и изпълнява консулски задължения. След това е издигнат за зам.-началник на ПГУ, а през 1976 г. е повишен в звание генерал-майор. През 1977 г. става първи зам.-началник на ПГУ. Награждаван е с редица държавни отличия и е признат за активен борец против фашизма и капитализма.

През 1990 г. е обвинен от военната прокуратура за унищожаването на досиетата на убития през 1978 г. в Лондон писател Георги Марков, водени в ПГУ и в Шесто управление на ДС. След повдигнатото му обвинение напуска за известно време България и се установява в СССР. Завръща се в страната малко след края на августовския пуч през 1991 г. в Москва.

През 1992 г. е осъден от състав на Военната колегия на Върховния съд на 14 месеца лишаване от свобода за унищожаване на разработките срещу писателя Георги Марков. Присъдата му е намалена на 10 месеца затвор, които той излежава ефективно.

В статията са използвани следните източници и библиография:

Архив на Националната разузнавателна служба (НРС), предоставен през 2007 г. по делото Христо Христов и фондация "Програма достъп до информация" срещу директора на НРС ген. Кирчо Киров.

Централен държавен архив, фонд 1Б, опис 64, секретни "Б" решения на Политбюро на ЦК на БКП.
Андрю Кристофър, Митрохин Василий, "КГБ – Архивът на Митрохин", ИК "Прозорец" & "Труд", С., 2001 г. Волф Маркус, "Супершпионин", ИК "Труд", С., 1998 г. Колпакиди Александър, Прохоров Дмитрий, "Империята ГРУ", ИК "Труд", С., 2001 г.
Станков Димо, "След дълго мълчание" (42 години в българското разузнаване) – ИК "Хр. Ботев", С., 2001 г. Христов Христо, "Убийте Скитник" (Българската и британската държавна политика по случая Георги Марков), изд. "Сиела", С., 2005 г. Христов Христо, "Двойният живот на агент "Пикадили", изд. "Икономедиа", С., 2008 г.

Шебаршин Леонид, "Животът изглежда тежък само вечер", изд. "Абагар", В. Търново, 1995 г.

През последните 20 години се е изписало много по темата за Държавна сигурност, но са редки изследванията, които дават по-голяма представа за структурата на ДС и нейната мащабна дейност. В блога "Досиета" предлагам поредица от текстове, с които ще представя отделните управления на ДС и самостоятелните й отдели. Започвам с Първо главно управление. Първа част от текстовете, посветени на разузнаването, е озаглавена "Първо главно управление – филиалът на КГБ", втората част е "Фирмите на научно-техническото разузнаване", а третата "Чистката на досиетата в ПГУ".

Всички текстове от поредицата за управленията и отделите на ДС може да намерите в рубриката "Държавна сигурност" в блога.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

27 коментара
  • 1
    bogi avatar :-(
    bogi

    Интересно е,и много тъжно след толкова години да рзбереш и да откриеш отговорите на много въпроси.
    Надявам се да напишете и такива рубрика за останките на ДС днес и как сега те влияят на живота на хората.Твърде очевидни прилики с някои неща откривам и днес.
    Защо хората се съгласяват да участват и поддържат такова нещо?И колко лесно се манипулират и стават доносници!Кога ще свърши всичко това...

  • 2
    komitata avatar :-|
    komitata

    Това неволна грешка ли е, че започват да се унищожават досиета от 9-ти ноември 1989-та г.?

  • 3
    james1 avatar :-|
    james1

    Всички структури на ДС отпреди 1989 г. трябва напълно да се възстановят.

  • 4
    hristoh avatar :-|
    hristoh

    До Комитата: Не, няма грешка, дори неволна. Унищожаването на досиетата започва най-напред в Първо главно управление. Но изчакайте третата поредица, посветена на ПГУ.

  • 5
    jerman avatar :-|
    jerman

    Забелязахте ли кой участва в приемането на "първия устройствен документ, по който разузнаването се ръководи – "Основно положение за работата на разузнавателното управление"
    Другарят Борис Велчев - той не е ли чичото на г-н Главния прокурор на Републиката?
    Някой го беше казал : Енергията никога не се губи, тя преминава от едно състояние в друго.

  • 6
    hollies avatar :-|
    Хан Крум

    И какво излиза? ДС се е саморазпуснала, качила се е в тоалетната чиния и просто е пуснала водата след себе си?
    Нищо подобно. Тук не се казва и думица за трансформациите на зловещата структура до наши дни. За какво да чета тази безмислена информация, щом не отговаря на най-важния въпрос -контролиран ли е от ДС политическия и икономическия живот в България през последните двадесет години.

  • 7
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    До коментар [#5] от "jerman":дядото за да си точен, както е прието у нас, прокурорът е кръстен на името на дядо си Борис...


    До коментар [#6] от "Хан Крум": нали ти казва човекът "..През февруари 1990 г. ПГУ е преименувано с указ на председателя на Държавния съвет Петър Младенов в Национална разузнавателна служба..." а една разузнавателна служба какво прави, разузнава, т.е. косвено контролира...

  • 8
    npaine avatar :-?
    NPaine

    До коментар [#4] от "hristoh":

    Г-н Христов, какви са "гаранциите" че досиетата наистина са унищожени? По какъв начин е отбелязано това в архива, досиетата просто липсващи ли са или има нещо като протокол за унищожаването им? Как може да се разбере, дали всъщност не са направени копия на тези досиета, а само оригиналите са унищожени. Има ли някакви протоколи или това е нещо което никога няма да разберем? Вие имате ли някакви лични предположения дали има съществуващ таен център на такава съхранена информация в момента?

    Мисълта ми е, че използването на компромати за междуличностни войни е нещо особено характерно за кадрите на комунистическите тайни служби още от първия показен процес срещу враговете с партиен билет в КПСС мисля през далечната 1928/29а година. Тъй че унищожаването на такива досиета е крайно нетипично и недалновидно от гледна точка на службите. Много по печелившо е досиетата да се пазят за да може да бъдат извадени в подходящия момент и съответната личност бъде дискредитирана.

  • 9
    info111 avatar :-|
    info111

    Темата за Държавна Сигурност, обслужваща една самозабравила се върхушка и чужда държава и интереси е раната на България.
    Няма и не може да има сериозен анализ и отговори на такива съществени въпроси, като защо сме такива, кои сме ние - българите днес, какво точно става и ще става в държавата, без да се бръкне в раната, т.е. без да се извадят на светло многобройните престъпления и национални предателства на т.н. държавно управления на България (от Политбюрата на ЦК на БКПдо съвремеите управления) и на обслужващата ги ДС.
    Статията е добра, защото леко открива завесата по темата за широката публика, но не навлиза в дълбочина точно по тези жизнено важни въпроси - за множеството престъпления, осъществени от тази репресивна още със създаването си организация. А трябва, жизнено важно е българите да се запознаят в дълбочина и дадат своята обществена оценка, както маправиха другите държави от т.н. социалистически лагер.
    Друг важен аспект е организираното участие на ДС и управленията и в масовото разграбване на дуржавата и политическия живот на страната...
    Това са изключително важни въпроси, в чиито отговор се крие разковничето как България да стане нормална държава и да се пребори с организираната престъпност!
    Държавна Сигурност и Политбюро на ЦК на БКП не бяха съдени и осъдени, и - което е най-важното публично заклеймени и отстранени от обществено-политическия и икономическия живот на България след 10 ноември и това се оказа фатално за страната ни! Точно те проведоха може би най-мащабното си активно мероприятие на 10 ноември 1989 г., което нарекоха "демократична революция" в България, с което имитираха демократични промени, за да оглавят и канализират огромното недоволство на българския народ от дългогодишните им престъпления и посоката, в която водеха страната ни.
    Точно защото ДС не можеше да съществува в традицонния си вид и структури след "демократичните промени", тя премина в "нелегалност", т.е. "потопи се" в различни нелегални форми и структури (сега много от тях са съвсем явно и скандално подкрепяни от Гоце, например...)
    И тъй като жизнена част от техните методи и същност е заплахата и терора, съвсем логично те създадоха нови репресивни структури, като т.н. борци, освободиха и амнистираха множество престъпници в затворите, корумпираха и доунищожиха остатъците от т.н. "правораздавателна система в България", разложиха и деформираха и съда, и прокуратурата, и следствието, и полицията. Никога не изпуснаха от контрол т.н. "тайни служби".
    А както виждате и Бойко Борисов, и Гоце не застават с лицепред тези проблеми.
    За Гоце е вече пределно ясно на всички!
    Явно предстои на българския народ да си научи поредния урок - що се касае до Борисов.

  • 10
    hristoh avatar :-|
    hristoh

    До коментар №8 NPaine: В Държавна сигурност е същестувал строг ред, както за съхранение, така и за унищожаване на материали - описан в Инструкциите за оперативен отчет. Първо главно управление има отделна от другите органи на ДС инструкция за оперативния отчет. След смяната на Живков в разузнаването са съставени формални комисии, които са преглеждали определени дела, предимно на обекти, тоест на хора, които са следели и срещу които е осъществявана репресия. Определените дела са били изгаряни и са съставяни протоколи. Кой обаче може да ви даде гаранции, че определени материали не са били извадени и запазени, когато комисиите са съставени от бивши служители на разузнаването? И не само това. Случаят с досиетата на Георги Марков е показателен - по съдебен път със свидетелски показания на служители на разузнаването беше установени, че началникът на разузнаването ген. Владимир Тодоров е наредил да му донесат разработката на писателя в ПГУ, след това никой не я вижда, но за да заличи всички следи е необходимо да се заличат и картоните на писателя в картотеката, по които може да се установи, че той е имал дело за оперативна разработка. Картоните са унищожени. По-късно обаче следствието открива в един от чувалите със "секретен боклук" - имат и такъв термин, разписката (скъсана на две), с която секретарката на Владимир Тодоров е изискала делото на Георги Марков, където не е отбелязано, че то е върнато в архива. Така че всякакви материали е могло да бъдат заличени незаконно по собствените им правила, а също така и да бъдат укрити такива материали. Когато говорим за това може само да предполагаме, че има укрити или копирани материали, защото няма как да имаме доказателства за това. Сигурно е едно, че много хора през последните години са били обект на изнудване и шантаж с досиетата. Може също така да се предполага, че КГБ и в архива на съвременните специални служби на Русия има богато количество данни, било те архивни или на друг носител за обектите на ДС, както и с нейната най-важна агентура. ДС не е имала важна операция или разработка без тя да е споделена със съответната структура в КГБ. И не забравяйте, че взаимодействието е било на такова ниво, че от целия бивш социалистически лагер само в България КГБ е имало две официални представителства - в София и във Варна.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Валутните престъпници на соца

Валутните престъпници на соца

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK