Държавна сигурност. Част 2.2:"Неявните фирми" и ИНКО
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Държавна сигурност. Част 2.2:"Неявните фирми" и ИНКО

Строго секретната заповед за създавене на "неявни фирми" от Инко.

Държавна сигурност. Част 2.2:"Неявните фирми" и ИНКО

Създаденото през 1975 г. външнотърговско дружество "Индустриално коопериране" е прикритие на научно-техническото разузнаване за ембаргови операции

Христо Христов
30213 прочитания

Строго секретната заповед за създавене на "неявни фирми" от Инко.

© Красимир Юскеселиев


През последните 20 години се е изписало много по темата за Държавна сигурност, но са редки изследванията, които да дадат по-голяма представа за структурата на ДС и нейната всеобхватна дейност. В блога "Досиета" предлагам документална поредица, с която ще представя отделните управления и самостоятелни отдели на ДС. Третата част от поредицата е посветена на "неявните фирми" на Научно-техническото разузнаване и по-специално на ИНКО.

Всички текстове от поредицата за управленията и отделите на ДС може да намерите в рубриката "Държавна сигурност" в блога.

Целият сектор на българската електроника, включително научноизследователските звена, производствените комплекси и Държавния комитет за наука и технически прогрес (ДКНТП), е поставен под контрола на Управление Научно-техническо разузнаване (УНТР) в Първо главно управление на ДС. Неговата дейност се наблюдава от отделен представител на СССР с достъп до ПГУ, който осъществява пряката връзка с КГБ в Москва. Технологията на работата на УНТР изисква всички служители да са с висше техническо образование и да владеят поне един западен език.

Завършили са тримесечна разузнавателна школа в управлението и едногодишна школа в КГБ. Всеки отдел извършва дейност, залегнала в предварително утвърдени от ръководството годишни планове.

Структура на УНТР

Структурата на УНТР се състои от пет отдела:

01 отдел – Америка, Канада

02 отдел – Европейски страни, Япония и Индия

03 отдел – Териториален (работи на територията на НРБ)

04 отдел – Информационен (връзка с ЦИНТИ)

05 отдел – Ембаргови операции.

Отделите имат пряка връзка с Министерството на външната търговия (МВТ), Министерството на промишлеността, МВнР, ДКНТП, всички висши учебни заведения. За прикритие служат и външнотърговските организации по отрасли – химия, машиностроене, електроника, биотехнологии, селско стопанство, както и част от задграничните фирми с българско участие. Следят се всички, които се готвят за пътуване в чужбина, специализантите и научните работници, командированите специалисти във външнотърговските организации от различните институти и университети.

Всеки отдел има подотдели за Италия, ФРГ, Англия, Испания, Гърция. Във всеки подотдел има по един служител, който обработва материалите, свързани със съответната страна (входящи и изходящи за и от съответната резидентура). Пощата пристига един път месечно. Анализират се получените материали, изготвя се оценка, поставят се нови задачи на обектите. При спешност се изпращат шифрограми по съответната резидентура в чужбина.

В МВТ по линия на НТР отговаря Петър Башикаров, бивш кадрови офицер на разузнаването (след промените министър в правителството на Андрей Луканов 1990 г. и депутат от БСП), а връзката се осъществява чрез отдел "Специална дирекция" в министерството, ръководена от Лъчезар Спасов, син на дългогодишния зам.-министър на вътрешните работи и приближен на Живков ген. Мирчо Спасов.

Създаването на ИНКО

Особен интерес представлява дейността на 05 отдел "Ембаргови операции" в УНТР. Негов началник е Божидар Петров, а заместник е Владимир Серкеджиев, син на дългогодишния началник на архива на МВР ген. Нанка Серкеджиева. Към дейността на отдела пряко отношение има Стоян Евтимов, зам.-началник на УНТР. Той е съветник на Огнян Дойнов и свръзка между НТР и Политбюро от 1977 г., а в един период е и резидент на УНТР в Западна Европа, базиран във Виена.

За реализирането на секретните разузнавателни операции, чрез които се придобиват забранени западни технологии, със секретна заповед №234 на Министерския съвет от 8 април 1975 г. се създава външнотърговското дружество "Индустриално коопериране" (ИНКО). Неговата основна задача е да осъществява внос на ембаргово оборудване за изпълнение на програмите от стратегическите направления на електрониката и машиностроенето и други технологии, попадащи в забранителния списък на КОКОМ.

Освен за прескачане на ограниченията фирмата се използва и за обезпечаване на сложните схеми по плащанията. Въпреки търговските функции щатният състав на ИНКО без изключение се състои от оперативни работници на НТР и от негови секретни сътрудници. ИНКО е настанено в неугледна на пръв поглед сграда на бул. "Черни връх" 57 в кв. "Хладилника" в столицата.

От различни архивни документи се установява, че ИНКО осъществява търговска дейност с австрийската фирма SEMKOTEC за доставка на специализиран софтуер Silvar Lisco за завода в Ботевград, със западногерманската МВМ и австрийската CORE за доставка на интегрални схеми, както и с източногерманската "Електроник-експорт-импорт". ИНКО извършва специфична дейност за доставка на различни видове оборудвания по програмите "С" (електроника) и "С-2" (технологии за мощностите в Ботевград).

Стратегията с "неявните фирми"

Терминът "неявни фирми" е използван за пръв път именно във връзка с дейността на ИНКО. В строго поверителна заповед от април 1983 г. на министър-председателя Гриша Филипов на дружеството е наредено "да разкрива свои неявни фирми в Западна Европа и в други оперативно интересни райони за извършване на търговско-производствена дейност, като се използват основно средства във валута, натрупани от специфична реекспортна дейност на дирекцията".

Копие на строго секретната заповед на министър-председателя Гриша Филипов от 1983 г., с която е наредено ИНКО да разкрива неявни фирми на Запад.
Автор: Красимир Юскеселиев

Тези операции се съгласуват с министъра на външната търговия и с министъра на вътрешните работи. Секретният документ указва "участието на българската страна при извършваните от фирмите инвестиционни или организационни разходи да се представя по неявен път чрез доверена фирма, като се осигурява изцяло контролът от нашата страна". Ръководенето на доверената фирма се осъществява чрез упълномощени служители на ИНКО, а административно-финансовият контрол е възложен на Министерството на финансите и на МВР.

По това време ИНКО има изградени търговски бюра зад граница, концентрирани във Виена, Франкфурт, Токио и Москва, и получава допълнително увеличение на щата. Ръководителите на бюрата също без изключение са или оперативни работници, или секретни сътрудници на УНТР. Вносът на ембарговото оборудване се осъществява по канали и източници, осигурени и контролирани от разузнавачите в УНТР и Центъра на ПГУ. Средствата за комуникации са секретни – оперативна поща, шифрограми и радиограми.

Втора част от секретния документ.
Автор: Красимир Юскеселиев

За улесняване на дейността на фирмите на разузнаването в Министерството на външноикономическите връзки, оглавено от Андрей Луканов през 1987 г., е създадено специално звено – отдел "Научно-техническо сътрудничество", ръководено също от офицери от УНТР. То осигурява безпрепятственото получаване на вносни разрешения. По същия начин се оперира и с митниците.

На голяма част от разузнавачите, прикрити като търговски състав, са осигурени паспорти с многократни изходни визи, а на зам.-директорите и на директорите – дипломатически паспорти. Специалният статут на предприятията на УНТР позволява редица плащания да се извършват в брой. За целта сумите се оформят като дипломатически багаж и се изнасят от оперативните работници зад граница. На колко общо възлизат валутните средства, отпускани по тази линия на ПГУ, не е известно. Със сигурност става въпрос за десетки милиони долари.

Практиката в разузнаването е изисквала залаганите за изразходване суми да се отбелязват в съответните оперативни дела. Съществува и втори източник на вписване – специални оперативни тетрадки, чрез които са се правили заявките за необходимите средства. След ноември 1989 г. на оперативните работници в ПГУ с устни заповеди е наредено да прочистят водените от тях разработки от доказателства, насочващи към изразходваните средства. Съдбата на оперативните тетрадки също е неизвестна.

Същият статут като на ИНКО е даден и на друго търговско предприятие – "Матхим", за да работи в областта на химията и микробиологията, както и на дъщерната фирма на "Кинтекс" – "Авала". Заедно с ИНКО те са гръбнакът на НТР. Освен позициите си в тях 05 отдел "Ембаргови операции" ползва за прикритие ВТО "Изотимпекс", ВТО "Техника", търговско предприятие "Инсист".

След промените през 1989 г.

До политическите промени в края 1989 г. ИНКО, "Матхим" и "Авала" създават редица смесени фирми с чуждо участие. Влизането в сила на Указа за стопанска дейност №56 от началото на 1989 г. поставя държавните и частните фирми при еднакви условия. Това дава възможност на ръководствата на ИНКО и "Матхим", въпреки че оперират с държавни средства, да ги използват нецелесъобразно. През март 1990 г. ПГУ е закрито, като негов правоприемник става Националната разузнавателна служба (НРС). УНТР също е закрито.

Тези структурни промени позволяват предприятията на разузнаването да се откъснат напълно от контрола на Центъра. От страна на търговските предприятия започват да се прехвърлят валутни средства в смесени дружества и да се задържат печалбите от тях зад граница. Редица служители от ръководния състав напускат разузнаването, но не и фирмите, в които работят. Започва и създаването на дъщерни фирми, в които се прехвърлят печелившите дейности на ИНКО и "Матхим". 

След падането на комунизма ИНКО става обект на интензивно източване на общо над 142 млн. лева. През 1992 г. от ИНКО са прехвърлени 3,5 млн. долара в израелското дружество на ДЗУ Ди Пи Ей по проекта "Нева", откъдето следите им се губят.

Голяма част от служители на ИНКО продължават бизнеса в сферата на безмитната търговия, трети просперират като бизнесмени, а някои от сътрудниците на ИНКО днес са преуспели банкери. Бивши служители на някогашното УНТР днес имат отлични позиции в различни фирми на химическата промишленост, фармацевтиката, електрониката, ИТ сектора, правни кантори и фирми за недвижими имоти, за селскостопански стоки, транспорт, банково оборудване, охранителна техника, търговия с метали и брокерски къщи, туризъм, търговия с хартии и петролни продукти, както и в застрахователния бизнес.

Националната разузнавателна служба и директорът й ген. Кирчо Киров (на снимката) не участват в междуведомствената група за установяване на изнесените български капитали зад граница от български фирми, създадена от правителството след решение на Народното събрание през 2004 г.
Фотограф: Надежда Чипева

Източените през Първо главно управление на ДС и подчиненото му Управление "Научно-техническо разузнаване" капитали обаче са табу за всеки един то директорите на Националната разузнавателна служба, на всяко политическо мнозинство, управлявало след 10 ноември 1989 г. досега и за президентите Желю Желев, Петър Стоянов и Георги Първанов. Една от причините за силната съпротива срещу отварянето на архива на разузнаването, останал затворен 20 години, е именно да не станат ясни пътищата и хората, участвали в трансферните операции на милиони западна валута, за да не им се потърси отговорност.

Разследването за източването на ИНКО

В първите години на промените прокуратурата образува дело за финансови злоупотреби в ИНКО. За тази дейност е разследван назначеният през 1992 г. директор на дружеството Стамен Петров. Един от случаите е свързан със 17 млн. долара, източени от ИНКО, с които бизнесменът Дилян Дорон прави опит за тайна приватизация на банка "Биохим". По време на разследването на злоупотребите в ИНКО неговият директор Стамен Петров напуска България. Обявен е за издирване чрез Интерпол и по-късно е открит и арестуван в Португалия, откъдето е екстрадиран. Съдебната власт не е оповестила, че разследванията срещу него е приключило и делото е разгледано в съда.

В статията са използвани следните източници и библиография:

Архив на Националната следствена служба – следствено дело №4/1990 г. на Главна прокуратура за икономическата катастрофа в България, протоколи от разпити на различни комунистически функционери и стопански ръководители, архивни документи свързани с икономиката в периода 1960-1989 г.

Държавна агенция "Архиви", фонд 136, опис 86 секретни решения на Министерски съвет.

Христов Христо, "Империята на задграничните фирми" – създаване, дейност и източване на дружествата с българско участие зад граница 1961-2007 г., Институт за изследване на близкото минало, изд. "Сиела", С., 2009 г.

Следва: Проектът "Монблан" и "неявните фирми" на ДЗУ

През последните 20 години се е изписало много по темата за Държавна сигурност, но са редки изследванията, които да дадат по-голяма представа за структурата на ДС и нейната всеобхватна дейност. В блога "Досиета" предлагам документална поредица, с която ще представя отделните управления и самостоятелни отдели на ДС. Третата част от поредицата е посветена на "неявните фирми" на Научно-техническото разузнаване и по-специално на ИНКО.

Всички текстове от поредицата за управленията и отделите на ДС може да намерите в рубриката "Държавна сигурност" в блога.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

20 коментара
  • 1
    tucker_case avatar :-P
    tucker case

    эх виена... :)

  • 2
    bluewater avatar :-|
    BlueWater

    "След ноември 1989 г. на оперативните работници в ПГУ с устни заповеди е наредено да прочистят водените от тях разработки от доказателства, насочващи към изразходваните средства. Съдбата на оперативните тетрадки също е неизвестна."

    Тоест "другарите" на Станишев, Първанов и компания са приватизирали нелегално по комунистически всички фирми създадени с държавни пари и цел промишлен шпионаж. Това са тяхните "герои" от външно разузнаване разкриването на чиито досиета щяло да бъде във вреда за държавата.

  • 3
    bluewater avatar :-|
    BlueWater

    Тук:
    http://www.bsdp.bg/document/?document_id=225
    има още много информация по темата от:

    Д О К Л А Д
    от ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ - министър на отбраната

    Ето един цитат:
    "От 1987 г. от валутния план на страната е започнал процес на превеждане на суми от Българска външнотърговска банка в чуждестранни банки под формата на депозити. В един момент под тази форма се е била набрала сума в размер на над 1 млрд.ЩД. тази сума започва бързо да се "топи" през периода 1988/1989 г. и на 31 декември 1989 г. е имало само 115 млн.ЩД, които напълно изчезват към 31 март 1990 година. Засега се твърди, че с тези средства се е разпореждал лично Тодор Живков, но в операциите активно са участвали и бившите председатели на двете банки - господата Васил Коларов и Иван Драгневски. Няма да е изненада, ако се окажат замесени в тези операции и други бивши "държавни и партийни” ръководители, тъй като след 10 ноември 1989 г., когато Тодор Живков вече го няма са похарчени и останали 115 млн.ЩД."

  • 4
    nigmand avatar :-(
    Елена Ангелова

    Човече, искаш ли да бъдеш жив? Те са навсякъде около нас, не знаеш ли?
    Не си ли чувал за разни устройства под колите на журналисти. Дано ходиш на работа с колело. Искрено се надявам.

  • 5
    strk avatar :-|
    strk

    Еленке, един истински журналист не се плаши от някакви дребни закани за зривни устройства. Ти какво искаш - всички да си стоят като теб под масата и да си траят? Аз съм горд, че въпреки всичко, в България има и свестни журналисти.

  • 6
    strk avatar :-|
    strk

    зривни да се чете "взривни"

  • 7
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Е, котета, светнахте ли се накрая, че служилите в ДС са били хора от класа?
    Или още мислите, че са само доносничета от квартален калибър, като Въпросян, Гарелян, Адамян...... и тути кванти....
    Предложение към автора, повече цитати и факсимилета и по-малко "пряка" реч и собствени домисли, вие не сте били в ДС и не звучи сериозно да говорите от името на ДС....
    Щом имате достъп до материалите "покажете" ги на хората, те сами ще решат, кой кум, кой сват, кой на булката брат....
    Интересно е какво нарежда Атанасов, а не преамбюла към нареждането + ваши компилации.... нали така аФторе....?

  • 8
    tucker_case avatar :-P
    tucker case

    голема класа... "удостоен" инжинер с английски от АОНСУ и маниери на кагебейски разведчик... :)

  • 9
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    До коментар [#8] от "tucker case": наистина голяма класа! Колко от хората около тебе влизат в определението:
    "Голяма част от служители на ИНКО продължават бизнеса в сферата на безмитната търговия, трети просперират като бизнесмени, а някои от сътрудниците на ИНКО днес са преуспели банкери. Бивши служители на някогашното УНТР днес имат отлични позиции в различни фирми на химическата промишленост, фармацевтиката, електрониката, ИТ сектора, правни кантори и фирми за недвижими имоти, за селскостопански стоки, транспорт, банково оборудване, охранителна техника, търговия с метали и брокерски къщи, туризъм, търговия с хартии и петролни продукти, както и в застрахователния бизнес. "
    Я се пребройте... пък после "блестете" с англиЦки и инженерни умения ....

  • 10
    menteto avatar :-P
    Syuelymancho Assanoff Osmanoff

    друго си е да си "осведомен" , още по-друго си е-след 20 год , т.е. след дъжд / чадър ..............а най-друго си е да продължаваш овчедушно да съжителстваш с тези,които са били зад теб когато си бил в партер
    ------------
    не е важно да си обичан - оправдано е да си мразен (но само като тези от ИНКО , МИНКО,СИНКО , СТРИНКО и пр..) ...........аз предпочитам да съм бил като тях и сега да съм мразен...............лошото е,че съм само мразен ;)

    поне ще се продава броя на Капитал.......след подобни "разкрития" ...
    сексът,"циркът" и пикантериите продават жълтата преса...........всъщност коя преса е жълта ???
    ---------------
    според мен - продаваната преса .............а според вас ?
    --------------
    щом коментирате подобни "открития" - ще ви трябват поне още 45 год за да разберете ,че не се търсят продавачи (ние сме продавачите) - търсят се купувачи на илюзии,мечти...............ПАРИТЕ ТРЯБВА ДА СА В ПРАВИЛНИЯ ДЖОБ - другото е жълта промишленост ;)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Валутните престъпници на соца

Валутните престъпници на соца

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK