С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
3 2 окт 2007, 13:00, 3007 прочитания

Седмица в Средна Азия: В търсене на сделки

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Със закъснение от няколко дни, ето и поредната (може би последна) част от серията впечатления от обиколката в Централна Азия. Този път в нея има малко авторитарен капитализъм с военна дисциплина, малко оръжия, много петрол и газ и, както се полага на всеки бизнес, малко лъжи.На летището в столицата на Туркменистан - Ашхабад, ВИП-ът носи малко по-различно име. Надписа гласи "CIP zone", а отдолу е специално пояснено - commercial important persons. Дори с беглия опит, който придобих за по-малко от два дни в тази странна държава, мога да твърдя, че този надпис би трябвало да ви казва много за настоящия Туркменистан. Това е страна, която иска от света само едно - да прави бизнес с нея. Идеята за бизнес на местна почва е следният: идвате с предложение и се надявате то да бъде прегърнато от единствения човек, от когото зависи всичко в Турменистан, тъй като тогава финансирането е осигурено. Достатъчно проста система, която явно допада извънредно на чуждите компании. Българските специално, са изненадани от почти по военно организираната програма: делегацията е разпределена по министерствата, където както научавам по-късно, е посрещната от висшите чиновници с въпроси за конкретни проекти. "Те не искат да се занимават с дребни проекти, дават ти един град или парче от него и ти казват, заповядай, развивай го", споделя един от бизнесмените след срещата. Накрая на деня има планьорка, на която се събират всички туркменистански представители и всички чужди гости, за да се обобщят проектите. В разговор с туркменистански представител откривам, че така се действа с всички делегации, независимо дали са американски, френски, английски или каквито и да били. Ашхабад има склонността да обещава всичко на всички, но Туркменистан освен това е прегърнал модерната напоследък сред диктаторските държави идея за "свободни икономически зони". Под това тези държави явно разбират малки парчета земя, около които тоталитарните им закони биват огънати, за да привлекат туристи, любители на хазарта, компании обичащи риска и др. Причината тази изолирана, доскоро световно неизвестна държава да харесва чуждестранните бизнесмени, е ясна: те носят както пари, така и престиж и не искат в замяна нищо, което дори бегло да наподобява промяна на политическата система.

Не много по-различно стоят нещата в Казахстан, където желаещите да вземат участие в икономическия бум вече е прокарал пътека до вратата на президента Нурсултан Назърбаев. В интерес на истината, Назърбаев е толкова зает, че има специална група журналисти, чакащи всеки ден пред вратата му, за да говорят с гостите, които излизат през час. Българският външен министър също чака в огромното предверие около 15-ина минути, за да бъде приет от президента на Казахстан. Докато той е в залата, гледам през прозореца към двете златни кули на бизнесцентъра и планираното сити. В Астана наистина имаш усещането, че бизнесът е по-свободен откъм инициатива и по-малко регулиран отгоре (особено предвид на приятната наглед книжка "Инвестирай в Казахстан", която се раздава на бизнес форума), но това вероятно е само привидно. Все пак, на последните избори президентската партия стана единствения член на новия парламент.

Всъщност, българската държава се ползва с доста добро име навсякъде в този регион. Причината разбира се е износът за СССР, като тук ни помнят с "консервите и дрехите". Каквото и да е възраждане в точно тези области, разбира се е изключено с Турция и Китай наоколо и в българската делегация има строители, еко-предприемачи и свързани с развлекателния бизнес. Единият бизнесмен, който е много доволен от срещите си в Казахстан е представител на оръжейна фирма, макар да отказва да коментира каквито и да е подробности след разговорите в Астана. Другият не е точно бизнесмен, нито е ясно дали е много доволен, но тъй също изглежда като човек, почти сключил сделка. Името му е Йвайло Калфин, а сделката е българския дял в Бургас-Александруполис, за който оставам със силното впечатление, че ще бъде продаден още преди края на годината. 

Бизнесът в Таджикистан (доколкото разбирам, има надежди и за такъв), виж, си е различно изживяване. Наблюдавайки лицата на хората в залата, събрани за бизнес форум, освен липсата на който и да е член на кабинета (при наличието на български външен министър, което си е прецедент), откривам присъствието на хора, които явно нямат особен интерес не само към българска продукция, но и към правенето на бизнес изобщо. По-късно друг член на делегацията споделя същото впечатление. "Събирали са ги от улицата", изказва предположение той. Не зная обаче откъде са събирали числата за презентацията, която прави един от таджикските представители. Данните за растежа и развитието на таджикската икономика които показва, ми напомнят за тези в Агенцията за чуждестранни инвестиции в Ирландия. Разликата е, че там стигаше да погледнеш през прозореца, за да повярваш.

П.С. Не получих обяснение защо на нито едно от трите места, където българският външен министър бе на официално посещение, нямаше осигурен превод. Едното ми предположение е, че се разчиташе на познанията по руски както на бизнеса, така и на Калфин, което може и да изглежда приятелско и да сближава, но е най-малкото доста непрофесионално. Второто би било свързано с факта, че в Таджикистан и Туркменистан нямаме посолства или представители, а посолството ни в Казахстан е управлявано от човек, когото мярнах два пъти за цялото посещение и който едва изчака излитането на правителствения самолет, за да излезе в отпуск. За това обаче, друг път..



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Първо частно такси в космоса 8 Първо частно такси в космоса

През 2012 г. ще бъде тествана първата мини-совалка, наречена Dream Chaser

13 окт 2011, 10206 прочитания

Екологична катастрофа край Нова Зеландия 14 Екологична катастрофа край Нова Зеландия

Либерийският товарен кораб "Рена" причини най-голямата екокатастрофа в островната държава от десетилетия насам

12 окт 2011, 11526 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Глобус" Затваряне
Балкан Експрес - 2 октомври

ПИК-ът на отровената среда

Очернянето на годеницата на кандидат-кмет на София от кафявия сайт "ПИК" за първи път породи консенсус сред политици, журналисти и PR-и за това какво НЕ е журналистиката

Експериментът Бобов дол

В замрялото сърце на въгледобива е разрешено най-мащабното изгаряне на отпадъци на Ковачки

Ковачки цапа, всички му плащат

Горенето на отпадъци става с разрешението на държавните институции въпреки съмненията за спазване на еконормите

Как започва вносът на боклуци в България

Отпадъци за горене започват да се внасят в периода 2014 - 2016 г., като зад начинанието е бившият директор на "Лукойл България" Валентин Златев.

Софийската Индиана Джоунс

Какво остана под паважите: за Магдалина Станчева (1924–2014) и археологията на София през социализма

Изкуството, майна

Нощта на музеите и галериите се завръща в Пловдив (13-15 септември) със силно международно участие