Споразумението от Копенхаген
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Споразумението от Копенхаген

Дойде, видя и се споразумя. Обама без съмнение ще брои постигнатото в Копенхаген за първия си голям външнополитически успех.

Споразумението от Копенхаген

След безпрецедентна и извънредна среща на върха между САЩ, Китай, Бразилия, Индия и ЮАР, бе създаден документ-наследник на протокола от Киото. Повечето от останалите участници на форума в Копенхаген одобриха споразумението, но остава неясно дали то е документ на ООН, или не.

Огнян Георгиев
7964 прочитания

Дойде, видя и се споразумя. Обама без съмнение ще брои постигнатото в Копенхаген за първия си голям външнополитически успех.

© Reuters


След две седмици на преговори, които на няколко пъти изглеждаха безнадеждно блокирани, в края на краищата срещата в Копенхаген завърши с документ. Той бе помпозно наречен "Копенхагенското споразумение", макар да прилича доста повече на политическа декларация, отколкото на договор. Текстът на споразумението, дълго две и половина страници, бе разпространен от ООН малко след като бе представен на делегациите на 192-те държави на срещата. Някои от тях обаче не го одобриха и предстои да се види колко ще го подпишат. Така въпросът дали споразумението е прието от ООН остава отворен.

Текстът

В него се признава нуждата да се задържи повишаването на температурите в рамките на 2 градуса и за тази цел развитите и развиващите се страни ще предприемат намаляване на вредните емисии - първите задължително, вторите доброволно. Всяка от индустриално развитите страни, ратифицирали протокола от Киото (в които попада и България, заедно с останалата част от бившия соц-лагер) ще представи целите си до 2020 г. в отделна таблица към споразумението, която трябва да бъде попълнена до края на януари догодина. Всяка от развиващите се пък (в това число Китай, Индия, Бразилия и др.) ще посочи до края на януари действията, които възнамерява да предприеме за постигането на общата цел. Тези действия ще бъдат наблюдавани чрез национални механизми, но страните се ангажират да докладват напредъка си на всеки две години, като той може да бъде подлаган на международни консултации и преглед.

Тъй като вече има нужда от средства за справяне с последиците от променящия се климат в много от най-бедните и слаборазвити държави, се създава "Копенхагенски зелен климатичен фонд", който ще разпредели в следващите три години 30 млрд. долара дарения от развитите държави. След 2012 г. средствата за адаптация, нискоемисионно развитие и трансфер на технологии от богати към бедни ще нарастнат до 100 млрд. долара годишно, като ще дойдат "от широк спектър от източници, частни и публични, двустранни и многостранни, включително алтернативни източници на финансиране". Надзорът над прозрачното и ефективно разпределение на тези пари също ще се упражнява от новия фонд, както и от специален съвет към него, като и в двата борда ще влизат представители и на развитите, и на развиващите се държави (желание да стане домакин на новата структура вече изяви Германия).

Подредените в табличката цели вероятно няма да отговорят на нужните ангажименти за поставената горна граница от 2 градуса, затова държавите се съгласиха да преразгледат споразумението след шест години - до края на 2015 г. и да предприемат корекции, ако е необходимо.

Последствията

Историята за начина, по който бе достигнато до това споразумение, е достатъчно цветна (тук е разказът на един от репортерите, пътуващи с американския президент Обама). В последните часове на преговорите, американският президент буквално връхлетял на среща между лидерите на Китай, Индия, ЮАР и Бразилия и в преки преговори на най-високо ниво тази група успяла да сглоби документа, който след това беше предоставен на датското председателство и на ООН за гласуване в зала. Този текст, в който бе заложено на най-малкия общ знаменател обаче, няма да е особено добре приет нито от привържениците, нито от противниците на глобалните действия.

ЕС, който бе най-активната част от развития свят на преговорите, нарече документа "по-добър от никакъв". "Ясно е обаче, че това е под нашите амбиции", призна видимо унилият председател на ЕК Жозе Мануел Барозу. Основен недостатък от европейска гледна точка е, че споразумението няма обвързващ характер. Друг сериозен проблем е, че не се посочва никаква дата за "пик" на емисиите на новоразвиващите се гиганти - Китай, Индия, Бразилия - след който те да започнат да намаляват, нито има конкретен ангажимент за действие от тяхна страна. Според Барак Обама, "не е юридически обвързващо, но показва, че сме заедно в това начинание и ще може да се вижда кой постига целите си и кой не." ЕС и Япония, които обещават от 15 до 30% намаления, освен това ще имат бъдещи спорове със САЩ, ако Вашингтон не представи след време по-амбициозна програма за намаляване на собствените си емисии. Бедните страни пък тепърва ще чакат да видят откъде ще дойдат парите след 2012 г., за което засега няма никакви индикации.

Много от по-малките страни справедливо се възмутиха от затворения начин, по който бе взето и представено решението. Действията на Обама обаче са напълно логично следствие от неефективния начин, по който се движеше преговорния процес от страна на ООН. Абсолютният хаос, който цареше в последните дни в Копенхаген, послужи като силно доказателство на онези, които твърдят, че системата за взимане на подобни решения в организацията е пред провал. Лидерството има значение. Датското председателство например се опита на два пъти да направи онова, което по-късно направиха петте държави, но постигна само масов бойкот от страна на повечето участници.

Споразумението в Копенхаген ще спаси донякъде репутацията на ООН, но определено има нужда от преосмисляне на преговорния механизъм преди следващата конференция в Мексико, когато ще трябва да бъде решено как документът да бъде превърнат в обвързващ международен договор.

Заключението

Приетото на конференцията в датската столица не е идеално, но е, както признаха и от ЕС "единственото възможно на този етап". То съвпада напълно с доминиращия възглед последната седмица, който може да бъде обобщен с "нека започнем".

Проблемът с документа вероятно не е, че не достига очакванията, защото те така или иначе бяха недостижими засега. Проблемът беше много добре дефиниран по-рано тази седмица от един най-известните американски журналисти Томас Фрийдман.  "Ако сложиш в центъра борбата с климатичните промени, ставаш много лесно цел на присмех и окарикатуряване", каза той в разговор с няколко други журналисти в "Бела център". "Ако започнеш с климата - започваш с Деня на Земята. Ако започнеш с Деня на Земята, си свършен". Решението, според Фрийдман, е да сложиш фокуса върху факта, че светът се развива по напълно неустойчива траектория и за да продължи напред, е необходимо да премине на нов път, който освен това ще донесе икономически ръст и нови възможности и работни места. Така ще ти бъде много по-лесно да поведеш хората след себе си и 2 градуса вероятно ще изглеждат напълно изпълнима цел. Копенхагенският документ тепърва ще трябва да се бори с този проблем.

След две седмици на усилени преговори, повечето делегати бяха доволни да видят окончателен текст на масата...
Източник: Reuters
... но механизмът на ООН за водене на преговори ще трябва да претърпи промени преди срещата в Мексико догодина.
Източник: Reuters

След две седмици на преговори, които на няколко пъти изглеждаха безнадеждно блокирани, в края на краищата срещата в Копенхаген завърши с документ. Той бе помпозно наречен "Копенхагенското споразумение", макар да прилича доста повече на политическа декларация, отколкото на договор. Текстът на споразумението, дълго две и половина страници, бе разпространен от ООН малко след като бе представен на делегациите на 192-те държави на срещата. Някои от тях обаче не го одобриха и предстои да се види колко ще го подпишат. Така въпросът дали споразумението е прието от ООН остава отворен.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

10 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    Peter

    От страна на САШ подобен документ няма никаква стойност. Международен договор трябва да бъде одобрен от Сената на САЩ и приет като закон. Подобно нещо няма да стане, защото не всички са обзети от новата въглеродна отоплителна религия.

  • 2
    oggigeorgiev avatar :-|
    Огнян Георгиев

    до Peter:

    Абсолютно прав сте. Именно затова американската страна се опита по всевъзможен начин да избегне юридически представянето на каквото и да е споразумение като международен договор. Съгласно американски юристи, с които разговарях тази седмица, има начин това споразумение да бъде представено като допълнение към Конвенцията за климатичните промени на ООН, по която САЩ са страна. В такъв случай на Белия дом няма да му се наложи да се стига до одобрение на Конгреса.

  • 3
    edin_gradinar avatar :-|
    Един Градинар

    Моето виждане е, че юридическо-бюрократичните перипетии само пречат да се върви по-бързо и конструктивно напред. В това отношение съм солидарен с Обама, че не е толкова важно да е legally binding, колкото да е ефективно и да има работещи механизми за финансиране и мониторинг. Не съм солидарен обаче с обещаните съкращения, които са недостатъчни, но да се надяваме, че в Мексико ще постигнат повече.

  • 5
    fiona avatar :-|
    fiona

    В Копенхаген стана това, което се очакваше. Приетият документ си е само политическо споразумение без никаква стойност. А като се има предвид какво мизерно съкращение предлагат САЩ, не виждам защо трябва да ръкопляскаме на Обама. Т. нар. развиващи се страни пък явно искат пари, без да е сигурно за какво смятат да ги използват. Но е време светът да се стресне и да разбере, че сме на ръба.

  • 6
    ursus avatar :-|
    uzur

    http://yphalachev.blogspot.com/2009/12/blog-post_701.html

    Безизходицата в Копенхаген приключи

  • 7
    Avatar :-|
    .....

    и глобалното затопляне ще си продължи.язък за застроеното черноморие- какво ще си правят бетоните, когато морското равнище се покачи с някой и друг метър?

  • 8
    Avatar :-|
    Надя Христова




    До коментар [#7] от ".....":

    как какво ще се случи
    - "България на три морета" :))
    а защо не и "Люлин"?

  • 9
    Avatar :-P
    Музар

    До коментар [#8] от "Надя Христова":

    А "Младост" ще играе "потъналата Атлантида" :-)

    Бре, мераци, бре!

  • 10
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    До коментар [#7] от ".....": няма да се покачи моренцето с един два метъра, не се кахъри... драги ...... поне у нас... какво ще ена Малдивите остава да видим, тези които доживеем, тези които не, ще чакаме да ни разкажат.....
    -------------------------------------------
    Пукнат факт няма, че на България ще й се случи нещо "лЬошо" в следващите 100 години ако "средната" температура се покачи с 2.5 вместо с 2.0 грС.... някъде си, някога си .......


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK