С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
32 30 ное 2010, 9:01, 11812 прочитания

Каква полза има България от wikileaks?

Шест причини да сме благодарни на Джулиан Асанж и Хилъри Клинтън

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Изтичането на разнообразни документи от дипломатическата поща на американския държавен департамент предизвика няколко първосигнални реакции в България. От официалната, че публикациите няма как да влошат отношенията между България и САЩ, през "егати държавата щом могат да им открадната тайните" на форумните сатирици, до "ето на, стана ясно че американците агресивно преследват интересите си" от борците против империализма. Дори по-заинтересованите от световната дипломация няма какво толкова да открият в документите, освен че Владимир Путин бил алфа личност, или пък че Муамар Кадафи много разчитал на украинска медицинска сестра, която между другото била руса и добре тапицирана отвсякъде.

Вероятно единствената "новост" е разкритието, че американските дипломати вече си играят и на шпиони, събирайки конфиденциална лична информация, като биометрични данни, номера на кредитни карти и т.н. Дипломатическото прикритие така или иначе винаги е било използвано за подобна работа, макар че тази двойна идентичност е стриктно забранена от дипломатическия протокол (във Великобритания е изрично забранена) – разкритието води до квалифицирането на лицето като персона нонграта. Това размиване на разликата между дипломация и разузнаване тепърва ще създава главоболие на Вашингтон, точна така както преди години приемането на журналистически самоличност от агентите на ЦРУ доведе до проблеми както на репортерите, така и на разузнавачите (тази практика вече е официално забранена в САЩ). В бъдеще лидерите на опозицията в N-ската страна, ще се замислят още повече дали искат да се свържат с политически отдел на съответното американско посолство, тъй като няма да знаят с кого говорят и какви интереси преследва човека пред тях, представящ се за първи секретар на посолството.


България обаче има поне шест индиректни ползи от изтичането на информация от американския държавен департамент, за което специално трябва да благодарим на wikileaks.

1. Първата и най-очевидна полза е примера за качество. Целият кашон с документи от американската дипломатическа поща трябва да стане настолно четиво за българската държавна администрация. Не че много от служителите и досега не са били наясно с разликата на това което "пишат там", и това което "пишем тук", но сега поне стандарта е публично известен. Ако чиновник не може да напише scenesetter (подготовка за среща) като тази за Хилъри Клинтън преди срещата й с египетския й колега Ахмед Абул Гейт, или пък анализ като на този за новата турска външна политика, вероятно трябва да си търси друго призвание. Същото може да се каже и за началниците, ако не могат да формулират задание за работа, както това, което Държания департамент дава на посолствата си за набиране на информация.

Единственият проблем е, че подобно изтичане от българските държавни ведомства няма, за да стане и сравнението публично. Но пък ние така или иначе подозираме какво е нивото.



2. Втората поука за българската администрация е свободата на мнението в "грамите". Анализът отразява становището на писалите ги, а не това на тези които ще ги четат, както много често се получава в България. В България дори се случва записки от срещи на български министри да не отразяват правилно водените от тях разговори.

3. Информацията се разпространява широко в Държавния департамент. По някои оценки достъп до изтеклите документи са имали над хиляда човека. Това не е доказателство за мащабите на американската администрация, а за това, че се търси мнението на максимално голямо число от експерти – в крайна сметка няколкостотин човека мислят по-добре от министъра и близкия й екип. Както каза министърът на отбраната Робърт Гейтс, след 11 септември 2001 г. е станало ясно, че всеки детайл трябва да се разглежда от максимално количество хора. Това вероятно ще навее тъжни усмивки у българските чиновници, които добре познават практика за разпарчатосване на папките, т.е. разделянето на една тема между няколко служители, така че никой да няма цялостно познание по въпроса. Crowd sourcing?! Крауд к’во?

4. Едно от големите разочарования беше липсата на кой знае какви разкрития в документите – това че Силвио Берлускони е парти звяр, а германският министър на външните работи Гидо Вестервеле е заел този пост случайно е тайна за малцина. По-важното е, че едва ли някой намира особено противоречие между "тайната" кореспонденция и явната американска дипломация. Ок, министърът на отбраната Робърт Гейтс не е казал открито в Москва, че руската демокрация е мъртва (както става ясно от разговора му с френския му колега Ерве Морин). Но пък никой не се съмнява, че Вашингтон точно това си мисли.

В България такава двойственост липсва може би само за Либия.

5. Когато става въпрос за национални интереси, те трябва да се преследват агресивно, колкото и да се възмущава Der Spiegel. Пак поради липсата на изтичане на документи от българските държавни ведомства (поне един договор за "Белене" да бяха пуснали иначе съвестните чиновници) не е ясно как се защитава националния интерес в България, макар че всички подозираме, че всъщност нито има кой да формулира, камо ли кой да го защитава.

6. И на последно, но не и по важност място, стана очевидно, че американското посолство се интересува повече от състоянието на демокрацията в България, отколкото много български медии.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Първо частно такси в космоса 8 Първо частно такси в космоса

През 2012 г. ще бъде тествана първата мини-совалка, наречена Dream Chaser

13 окт 2011, 10232 прочитания

Екологична катастрофа край Нова Зеландия 14 Екологична катастрофа край Нова Зеландия

Либерийският товарен кораб "Рена" причини най-голямата екокатастрофа в островната държава от десетилетия насам

12 окт 2011, 11553 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Глобус" Затваряне
Пет мита за АЕЦ "Белене"

Иван Котев и Ян Ондрих от Candole Partners разбиват митове в анализа "Защо България трябва да се откаже от АЕЦ"

Още от Капитал
Rifiniti отскочи на глобално ниво

Българско-американският стартъп е купен от FM:Systems - един от световните лидери в мениджмънта на работното пространство

Втори опит: Келнер взима bTV

Фондът на чешкия бизнесмен PPF е съвсем близо до сключването на сделка за целия бизнес на американската компания CME

Да сготвиш Боби Михайлов

Как расистките изстъпления на агитките, които властта използва за собствена употреба, свалиха президента на БФС и отекнаха по света

Сирийската авантюра на Ердоган подкопава НАТО

Може ли Северноатлантическият алианс бъде въвлечен във война заради Турция

Спорният Петер Хандке

Нобеловата награда за литература за 2019 г. предизвика възмущение и полемика относно ролята на писателя

Книга: Олга Токарчук - "Бегуни"

Една от ключовите книги на полската писателка, която получи Нобелова награда за литература

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10