Каква полза има България от wikileaks?
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Каква полза има България от wikileaks?

Reuters

Каква полза има България от wikileaks?

Шест причини да сме благодарни на Джулиан Асанж и Хилъри Клинтън

12185 прочитания

Reuters

© Reuters


Изтичането на разнообразни документи от дипломатическата поща на американския държавен департамент предизвика няколко първосигнални реакции в България. От официалната, че публикациите няма как да влошат отношенията между България и САЩ, през "егати държавата щом могат да им открадната тайните" на форумните сатирици, до "ето на, стана ясно че американците агресивно преследват интересите си" от борците против империализма. Дори по-заинтересованите от световната дипломация няма какво толкова да открият в документите, освен че Владимир Путин бил алфа личност, или пък че Муамар Кадафи много разчитал на украинска медицинска сестра, която между другото била руса и добре тапицирана отвсякъде.

Вероятно единствената "новост" е разкритието, че американските дипломати вече си играят и на шпиони, събирайки конфиденциална лична информация, като биометрични данни, номера на кредитни карти и т.н. Дипломатическото прикритие така или иначе винаги е било използвано за подобна работа, макар че тази двойна идентичност е стриктно забранена от дипломатическия протокол (във Великобритания е изрично забранена) – разкритието води до квалифицирането на лицето като персона нонграта. Това размиване на разликата между дипломация и разузнаване тепърва ще създава главоболие на Вашингтон, точна така както преди години приемането на журналистически самоличност от агентите на ЦРУ доведе до проблеми както на репортерите, така и на разузнавачите (тази практика вече е официално забранена в САЩ). В бъдеще лидерите на опозицията в N-ската страна, ще се замислят още повече дали искат да се свържат с политически отдел на съответното американско посолство, тъй като няма да знаят с кого говорят и какви интереси преследва човека пред тях, представящ се за първи секретар на посолството.

България обаче има поне шест индиректни ползи от изтичането на информация от американския държавен департамент, за което специално трябва да благодарим на wikileaks.

1. Първата и най-очевидна полза е примера за качество. Целият кашон с документи от американската дипломатическа поща трябва да стане настолно четиво за българската държавна администрация. Не че много от служителите и досега не са били наясно с разликата на това което "пишат там", и това което "пишем тук", но сега поне стандарта е публично известен. Ако чиновник не може да напише scenesetter (подготовка за среща) като тази за Хилъри Клинтън преди срещата й с египетския й колега Ахмед Абул Гейт, или пък анализ като на този за новата турска външна политика, вероятно трябва да си търси друго призвание. Същото може да се каже и за началниците, ако не могат да формулират задание за работа, както това, което Държания департамент дава на посолствата си за набиране на информация.

Единственият проблем е, че подобно изтичане от българските държавни ведомства няма, за да стане и сравнението публично. Но пък ние така или иначе подозираме какво е нивото.

2. Втората поука за българската администрация е свободата на мнението в "грамите". Анализът отразява становището на писалите ги, а не това на тези които ще ги четат, както много често се получава в България. В България дори се случва записки от срещи на български министри да не отразяват правилно водените от тях разговори.

3. Информацията се разпространява широко в Държавния департамент. По някои оценки достъп до изтеклите документи са имали над хиляда човека. Това не е доказателство за мащабите на американската администрация, а за това, че се търси мнението на максимално голямо число от експерти – в крайна сметка няколкостотин човека мислят по-добре от министъра и близкия й екип. Както каза министърът на отбраната Робърт Гейтс, след 11 септември 2001 г. е станало ясно, че всеки детайл трябва да се разглежда от максимално количество хора. Това вероятно ще навее тъжни усмивки у българските чиновници, които добре познават практика за разпарчатосване на папките, т.е. разделянето на една тема между няколко служители, така че никой да няма цялостно познание по въпроса. Crowd sourcing?! Крауд к’во?

4. Едно от големите разочарования беше липсата на кой знае какви разкрития в документите – това че Силвио Берлускони е парти звяр, а германският министър на външните работи Гидо Вестервеле е заел този пост случайно е тайна за малцина. По-важното е, че едва ли някой намира особено противоречие между "тайната" кореспонденция и явната американска дипломация. Ок, министърът на отбраната Робърт Гейтс не е казал открито в Москва, че руската демокрация е мъртва (както става ясно от разговора му с френския му колега Ерве Морин). Но пък никой не се съмнява, че Вашингтон точно това си мисли.

В България такава двойственост липсва може би само за Либия.

5. Когато става въпрос за национални интереси, те трябва да се преследват агресивно, колкото и да се възмущава Der Spiegel. Пак поради липсата на изтичане на документи от българските държавни ведомства (поне един договор за "Белене" да бяха пуснали иначе съвестните чиновници) не е ясно как се защитава националния интерес в България, макар че всички подозираме, че всъщност нито има кой да формулира, камо ли кой да го защитава.

6. И на последно, но не и по важност място, стана очевидно, че американското посолство се интересува повече от състоянието на демокрацията в България, отколкото много български медии.

Изтичането на разнообразни документи от дипломатическата поща на американския държавен департамент предизвика няколко първосигнални реакции в България. От официалната, че публикациите няма как да влошат отношенията между България и САЩ, през "егати държавата щом могат да им открадната тайните" на форумните сатирици, до "ето на, стана ясно че американците агресивно преследват интересите си" от борците против империализма. Дори по-заинтересованите от световната дипломация няма какво толкова да открият в документите, освен че Владимир Путин бил алфа личност, или пък че Муамар Кадафи много разчитал на украинска медицинска сестра, която между другото била руса и добре тапицирана отвсякъде.

Вероятно единствената "новост" е разкритието, че американските дипломати вече си играят и на шпиони, събирайки конфиденциална лична информация, като биометрични данни, номера на кредитни карти и т.н. Дипломатическото прикритие така или иначе винаги е било използвано за подобна работа, макар че тази двойна идентичност е стриктно забранена от дипломатическия протокол (във Великобритания е изрично забранена) – разкритието води до квалифицирането на лицето като персона нонграта. Това размиване на разликата между дипломация и разузнаване тепърва ще създава главоболие на Вашингтон, точна така както преди години приемането на журналистически самоличност от агентите на ЦРУ доведе до проблеми както на репортерите, така и на разузнавачите (тази практика вече е официално забранена в САЩ). В бъдеще лидерите на опозицията в N-ската страна, ще се замислят още повече дали искат да се свържат с политически отдел на съответното американско посолство, тъй като няма да знаят с кого говорят и какви интереси преследва човека пред тях, представящ се за първи секретар на посолството.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

32 коментара
  • 1
    caungardh avatar :-|
    Caungardh

    Само аз ли забелязвам че от 200 000 документа до момента са публикувани едва 300. И никой ли неможа да види че документа за България не е един а съм към 1000, които тепърва ще бъдат пуснати!

  • 2
    ariman_info avatar :-|
    Ariman

    Неочаквано приятна и точна статия, доказателство, че в Капитал работят хора, заради които си заслужава да се чете и сайта и вестника.

  • 3
    motochristo avatar :-(
    motochristo

    1. Вярно
    2. Вярно
    3. Вярно
    4. Вярно
    5. Вярно
    6. Вярно

    Уви...

  • Caungardh

    До коментар [#2] от "Ariman":

    Статията не е лоша, но се крепи на грешни предположения и липса на факти.

    Цялото българско медийно войнство си мисли че всички документи са публикувани и тръби това из цяла България. Публикувани са едва 300 документа до момента.

    Набляга се на това че няма нищо важно в документите въпреки че има повече от 1000 за България които не са публикувани още и около 200 000 за останалите държави които също чакаме.

    Лесно е да бъдеш нах-добрия журналист в България... просто трябва да не ползваш копи пейст и си ги бил всичките. СРАМ

  • 5
    motochristo avatar :-P
    motochristo

    До коментар [#4] от "Caungardh":

    Еми дай докато публикуват всички 1000 документа никой нищо да не пише или говори. След това, като сме готови, ще попитаме дали предположенията са "верни" и фактите - "налични", и тогава ще се правят анализи.
    Пий чай от мента - много нерви за 10 ч.

    П.П. Последното го прочетох като "спам" първия път. Извинявай, но алюзията не е случайна. :)

  • 6
    buran avatar :-|
    buran

    Полза ли? Според нашето Външно:
    "Публикуването на конфиденциална дипломатическа информация винаги рискува да затрудни международните отношения и да подкопае доверието между страните. Този акт е незаконен, вреден и обслужва само интересите на тези, които работят против партньорството между Европа и Америка.
    МВнР не предоставя лични данни или друга информация защитена от закона на чуждестранни институции и партньори.
    Българо-американските отношения са стратегически, базират се на общи ценности и съвпадащи интереси и не могат да бъдат поставени под заплаха от подобни действия."

    Най-много ми харесва, това че "МВнР не предоставя лични данни или друга информация защитена от закона на чуждестранни институции и партньори". Да се чудиш да плачеш ли, да се смееш ли...

  • 7
    caungardh avatar :-?
    Caungardh

    До коментар [#5] от "motochristo":
    Къде в коментара си препоръчвам да не се пише нищо? Казвам само да не се пишат глупости.

    Може би е хубаво да се спомене поне в една медия факта че се очакват още документи и че са публикувани само много малка част.
    В момента медийното представяне на тази новина в България звучи по сценарий.
    Първо се започва с това че Уикилийкс е публикувала стотици хиляди документи (което подвежда защото не е вярно), после се продължава с това че за България има публикуван само един документ (което е вярно, но не и в контекста на първото становище) и се завършва с заключението, че няма нищо интересно или важно (което не е вярно дори и за тази малка част от изтекли документи).
    :) и каква е тази мента... да не е с пет/седем листа че си толкова спокоен

  • 8
    yurukov avatar :-|
    Боян Юруков

    Малко е разочароваща тази статия - пропуска се един много сериозен факт, а именно, че едва 0.1% от документите е публикуван. Щом само в тах има такива скандали и пикантни истории, представете си какво ще има в останалите. Както писах по рано в блога, за България има не един, а 1000 телефакса.

  • 10
    maks avatar :-|
    clearly

    Инфо http://www.spiegel.de/flash/flash-24857.html#tab=0
    За България е видно ,че има 978 документа


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK