Новият брой: Пътят към Шенген
Close

Дилемата на Дилма

Между наследството и промяната в Бразилия

"Ако раят съществува някъде на тази планета, няма как да е далеч оттук" – фразата е на Стефан Цвайг от една от последните му книги, "Бразилия, страна на бъдещето". Еуфоричните настроения на писателя обземат самите бразилци седем десетилетия по-късно. Ако само преди двадесет години Бразилия е държава с бушуваща инфлация, с огромен държавен дълг и с най-голямото социално неравенство в света, сега тя е осмата по големина икономика, със средна класа, която обхваща над половината от населението.

Тези успехи на Бразилия са резултат от управлението на двама президенти – дясноцентристът Фернандо Енрике Кардосо (1994 – 2002) и лявоцентристът Луис Инасио да Силва (2002 - 2010). Въпреки че са непримирими идеологически опоненти, тъкмо двамата са двигателите на възхода на страната. Лула е президент с късмет. Кардосо овладява инфлацията, модернизира банковия сектор, привлича големи инвеститори и т. н. Успешни в дългосрочен план, тези реформи са болезнени. Така през 2002 г. електоралните предпочитания в Бразилия се насочват към левия спектър. С изключителна политическа интуиция, левият президент Лула си "присвоява" успеха от десните реформи на Кардосо, като разширява социалните програми. Наследената финансово-икономическа стабилност, ефектът от програмите в полза на бедните, благоприятната международна конюнктура – това е сместа от фактори, превърнали "епохата Лула" в синоним на възхода на Бразилия. Към тях следва да се добави още един фактор, който споява останалите – Лула е неподражаем в умението да "продава" мечти и да ентусиазира обществото.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    zumz avatar :-|
    zumz
    • + 5

    Интересно, щеше ли да има толкова внимание към Бразилия ако не беше "българската връзка" на новия президент? Според мен отговорът е "не" и икономическите връзки с Бразилия ще си останат такива каквито са били и досега - минимални. България е малка страна с незначителна политическа и икономическа роля в световните процеси. Външно-икономическите и политически интереси на Бразилия са в съвсем друга посока и няма основания да се мисли, че "българската връзка" на Дилма ще промени нещо.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал