Той бе просто ексцентричен, преди да се превърне в луд

Режимът на Муамар Кадафи в спомените на българи, работили в Либия

Докато въртяха сделки с либийски петрол, западните лидери наричаха Кадафи "ексцентричен", визирайки това, че личната му охрана е от жени или че на чуждестранни визити разпъва бедуинска шатра. А фанатичната му привързаност към зеленото ("Зелената книга", "Зеления площад", зеления национален герб, зелените фасади на къщите, зелените улични табели, зеленият фон на официалните портрети на либийския лидер) демократичният свят смяташе за поредната негова екзотична черта.

Достатъчно е да поживееш дори месец в Либия обаче, за да видиш докъде може да стигне "ексцентричността" на полк. Кадафи. Лудостта на режима е жива в спомените на няколко българи, работили в джамахирията в началото на 90-те години на миналия век, с които "Капитал" разговаря. Ето резюме на по-интересните моменти:

- По пътищата в Либия липсват указателни знаци, а където ги има, са замазани. Така ако не знаеш посоката, е много вероятно да се изгубиш. Обяснението смайва с "логиката си" - така при евентуално нападение вражеските войски ще се объркат и няма да знаят къде точно се намират.

- Някои от приумиците на Кадафи са толкова абсурдни, колкото беше и твърдението по време на комунизма в България, че американските войници се напиват с кока-кола. В този стил са предупрежденията, че вид муха, създадена като биологично оръжие от Запада, разпространява болести сред либийците; или че във вносното мляко на прах за бебета има отрова; или че токите на италианските колани причиняват безплодие.

- Брадатите мъже в Либия са "мушкойс" (лоши – бел. ред.), може би заради алюзия с ислямистите, които са врагове на Кадафи. Българско семейство с изненада научава този факт, когато е спряно на митницата заради вестник с публикувана снимка на Христо Ботев по случай 2 юни. Въпреки опитите да обяснят, че това е "Bulgarian national hero", вестникът е конфискуван.

- Официалната позиция на либийското правителство е, че в страната няма СПИН. Това се обяснява със следните необорими аргументи - полови контакти преди брака няма, извънбрачни връзки също. Затова единственият начин за появата на епидемията в Бенгази е "нарочно заразяване от българските медици".

- Съдбата на българските медицински сестри успяват да избегнат две унгарски лекарки. Един ден в болницата в Мисрата, в която работят, умира малко дете, техен пациент. Два дни разтревожените жени се затварят вкъщи и не излизат никъде. На третия унгарското посолство тихомълком си ги прибира.

- Изпатили си от либийските органи на реда и от правосъдието българи веднага обясняват на новодошлите основното правило – ако случайно станеш участник в пътен инцидент, в никакъв случай не спираш, а караш направо към посолството, където могат да ти помогнат.

- За ситуацията в либийските затвори красноречиво говорят спомените на двама българи, чийто приятел произвеждал нелегално ракия (в джамахирията алкохолът е забранен). Сред хората, които черпел, били и немалко либийци, но накрая някой го издал. Човекът прекарал четири дни в затвора. Когато излязъл, бил променен – не искал да говори с никого за случилото се, изолирал се и скоро си заминал за България.

Още от Капитал