Гласове в тишината

Под заплахите на режима, Сирия мълчи, вместо да вика

Гласове в тишината

Смела блогърка и двама унгарски журналисти са сред малкото свидетели, които информират света за репресиите в Сирия

Красимир Янков
5405 прочитания

Под заплахите на режима, Сирия мълчи, вместо да вика

© Reuters


Баща ми е моят герой – това е заглавието на публикация преди 2 седмици, благодарение на която блогът "Една лесбийка в Дамаск" става един от основните източници на информация за случващото се в Сирия. След като властите се погрижиха да изгонят повечето журналисти от страната, а тези като Дороти Парваз от телевизия "Ал Джазира" бяха задържани, изведнъж сирийските събития попаднаха в информационен вакуум. А вакуумът, както знаем, не остава дълго в природата. 

Баща ми има номера на президента

Амина Абдула е много смела по арабските стандарти. Тя открито признава, че е хомосексуална, разказва подробно (и увлекателно) за романтичните си похождения в затвореното за хора с нетрадиционна ориентация сирийско общество. Амина също така не се страхува да критикува режима, да разказва "подробности от кухнята" и да призовава за бунт – всичко това на перфектен английски.

Тя, разбира се, не е обикновено арабско момиче – наполовина американка, завърнала се в Сирия, за да бъде с болния си баща, който съдейки по публикациите в блога й, също не е случаен човек в сирийското общество. Историята, която й донесе слава в блогосферата и която привлича все повече интерес към писанията й, разказва за една нощ в Дамаск, не съвсем отдавна, когато тайните служби идват, за да я приберат.

Ако тя беше обикновена сирийка, със сигурност нямаше изобщо да разберем историята й. Високият социален статут на баща й (който според една публикация даже има личния номер на президента Башар ал Асад), но най-вече достойнството и дългата история на рода й – нещо много важно в арабското общество – успяват да я спасят от ръцете на закона. Няколко дни по-късно, публикациите на Амина секват и читателите й изтръпват. Тя се завръща, заявявайки, че най-лошото се е случило – агентите на тайните служби отново са дошли, за да й потърсят сметка и дори статуса на баща й не е успял да ги спре. За щастие, тя се намира извън дома си в този момент и успява да се скрие някъде в Дамаск, откъдето и в момента продължава да разказва за случващото се в Сирия.

Колкото и невероятно да звучат историите на Амина, блогът й успява да прикове вниманието и да отговори на глада за информация, докато танковете на Башар ал Асад продължават да се движат напред към Байда, Банияс и други размирни градове.

Двама унгарски туристи в Дамаск

В сирийската тишина отекнаха и гласовете на двама унгарци, решили да разберат какво всъщност се случва в Дамаск. Представяйки се за туристи, те показват съвсем скорошна картина от улиците на града, която не се отличава много от официалната версия на властите – в Дамаск всичко е спокойно.

Почти 10 минутното видео отвежда зрителя в стария град на сирийската столица, където младежите все така пият бира в парка и демонстрират сирийската улична култура пред чужденците. В разговор на развален английски, унгарците успяват да разберат, че всъщност сирийците не са слепи и глухи за случващото се около тях, но поддържат тезата на президента, че всичко това е заговор.

Имайки достъп и до "Ал Джазира", журналистите разбират за един протест, който се случва в едно от предградията на Дамаск. Насочвайки се натам, те бързо са забелязани от силите за сигурност и биват задържани. Унгарците обаче изиграват картата "заблуден турист" и успяват да се измъкнат.

Източници като Амина Абдула и Facebook страниците със свидетелства от очевидци са основните източници на информация за случващото се в Сирия. В момент, когато жертвите от правителственото насилие наближават вече 1000 души обаче, всеки звук от страната е важен, за да не остане незабелязано онова, което Башар ал-Асад върши.

Баща ми е моят герой – това е заглавието на публикация преди 2 седмици, благодарение на която блогът "Една лесбийка в Дамаск" става един от основните източници на информация за случващото се в Сирия. След като властите се погрижиха да изгонят повечето журналисти от страната, а тези като Дороти Парваз от телевизия "Ал Джазира" бяха задържани, изведнъж сирийските събития попаднаха в информационен вакуум. А вакуумът, както знаем, не остава дълго в природата. 


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


8 коментара
  • 1
    gost22 avatar :-P
    gost22

    Пият си бирата и си слушат "Свободна Европа" и "БиБиСи"... някакси познато.

  • 2
    xon2003 avatar :-|
    Starsky

    За какви репресии говорите в заглавието?! От статията Ви става ясно, че такива всъщност няма! Така сте се улисали в инсинуации, че сте пропуснали факта, че нямате теза!

  • 3
    darrydoncheva avatar :-(
    Darry Doncheva

    коментара под снимката обаче отразява добре действителността, а именно:"Под заплахите на режима, Сирия мълчи, вместо да вика."

  • 4
    ajsajder avatar :-|
    ajsajder

    "Под заплахите на режима, Сирия мълчи, вместо да вика."
    --------------------------
    Това може да се напише и за много държави по света.. на много места се мълчи..

  • aru

    До коментар [#2] от "Starsky":

    1000 убити.

  • 6
    shaitan avatar :-|
    shaitan

    До коментар [#2] от "Starsky":

    Не си съвсем прав, защото темата на статията не са самите репресии, а това ярко изключение в сирииското общество. Мога само да се възхищавам на това момиче. Действително, "високият социален статут", може и да има някаква роля с дръзкото й поведение, но в източните държави службите не са шега работа и се иска кураж за такава инициатива.

  • 7
    xon2003 avatar :-|
    Starsky

    До коментар [#6] от "shaitan":

    А, ето някой който е разбрал за какво говоря :-)
    Така е, имате известно право, ако ще търсим оправдания за автора на статията. Но ако целта е била да ни се внуши колко е страшно в Сирия, то от така предложеното съдържание това по никакъв начин не личи. Даже обратното.
    Подобна слабовата журналистика веднага ме кара да заподозра изфабрикувани факти.

  • 8
    xon2003 avatar :-|
    Starsky

    До коментар [#5] от "aru":

    Ето Ви един доста по-смислен коментар на Дойче Веле:
    http://www.dw-world.de/dw/article/0,,15064667,00.html?maca=bul-dnevnik-svet_bg-4461-xml-mrss


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал