Кой ще поеме космическата щафета?
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кой ще поеме космическата щафета?

След "пенсионирането" на совалките САЩ ще плаща на Русия по 43.5 млн. долара за всеки космонавт, превозен до Международната космическа станция.

Кой ще поеме космическата щафета?

Русия изглежда най-подготвена да поеме инициативата за изследване на космоса след края на програмата на НАСА

Божан Чипев
6891 прочитания

След "пенсионирането" на совалките САЩ ще плаща на Русия по 43.5 млн. долара за всеки космонавт, превозен до Международната космическа станция.

© Reuters


"Хюстън, мисията е изпълнена" - с тези думи приключи последният полет на совалката "Атлантис", която се приземи завинаги миналата седмица. С това беше сложен край на цяла една епоха от историята на човечеството, свързана с изследването на космоса.

Сега щафетата вероятно ще се поеме от Русия, която със своите ракети представлява единствения начин за транспортиране на космонавти до и от Международната космическа станция. По петите на руснаците обаче са и двете най-бързо развиващи се икономики – Китай и Индия, които със своите нови програми създават здравословна за напредъка на науката конкуренция.

Важно е да се отбележи и че правителството на САЩ пренасочи голяма част от финансирането си за НАСА към частни компании, които се занимават с космически изследвания – около 6 млрд. долара. Това е вид публично-частно партньорство в изследването на Вселената, което ще подпомогне формирането на конкурентноспособен частен сектор в този вид проучвания.

Ето кои са главните претенденти за властелини на открития космос след "пенсионирането" на американската програма:

Русия

Годишен бюджет на космическата програма: $3.8 млрд.

Тандемът Путин-Медведев възроди руските космически изследвания и за първи път след падането на Желязната завеса Русия конкурира Запада в изследването на космоса. В момента именно от Русия излитат над 40% от всички космически сателити, кораби и ракети.

Този процент ще се увеличи с преустановяването на програмата на НАСА, защото руските ракети "Союз" ще са единственият начин да бъдат транспортирани астронавти и провизии до международната космическа станция. Това ще донесе и солидно количество финанси в руската икономика – цената, която САЩ ще плаща за всеки космонавт, изпратен до станцията на руска ракета, е 43.4 млн. долара.

Премиерът Владимир Путин обаче обяви по-амбициозни планове от това Русия да е просто "междузвезден таксиджия" на САЩ – предстои руска мисия до Луната, насрочена за 2025 г., както и евентуално построяване на "населена станция" в открития космос. По-късно тази година пък се очаква Русия и Китай съвместно да изстрелят безпилотна сонда до Марс.

Европа

Годишен бюджет на космическата програма: $4.8 млрд.

Европейската космическа агенция (ESA) е създадена в последните години на Студената война от 18 страни членки. Агенцията традиционно се е задоволявала с поддържаща роля в мисиите на NASA, една от които е построяването на космическия телескоп "Хъбъл".

В климата на тежка финансова криза, повечето европейски правителства драстично орязват финансирането за ESA. Особено след преустановяването на работата на американската програма, амбициозни проекти като EXOMars, които предвиждаха мисии до Марс, сега са застрашени от прекратяване. Отново поради финансови проблеми, ESA ще разчита на руски ракети да праща астронавтите си в космоса поне през следващото десетилетие.

Китай

Годишен бюджет на космическата програма: $1.3 млрд.

Космическата програма на Китай е активна сравнително от скоро и постиженията й са по-скоро скромни. Страната изпрати първия си астронавт в космоса през 2003 г., но амбициите й са огромни. За по-късно тази година е планирано изстрелването на първата от три временни космически станции, които ще доведат до евентуална постоянна станция между 2020 и 2022 г. Предвижда се и изпращане на астронавти на Луната до 2022 г.

Индия

Годишен бюджет на космическата програма: $1.3 мрлд.

За разлика от космическите програми на конкурентите си, които са разклонения на военни проекти с цел демонстриране на национално величие, индийският опит в космоса доскоро беше основно съсредоточен върху сателитни комуникации. През средата на 70-те Индия изстреля сателити, чрез които телевизията да бъде достъпна и за по-откъснатите части на страната, а орбитални уреди са били използвани за локализирането на вода в районите, страдащи от суша.

През 2008 г. посоката на индийската космическа програма се променя. Страната изстрелва първата си лунна сонда, наречена Шандраяан-1. Тогава мнозина критикуваха правителството, че харчи 80 млн. долара "за нищо", при положение, че в провинциите хората масово гладуват. Година по-късно обаче Шандраяан-1 доказва, че не е била изстреляна "за нищо" и открива водни молекули в почвата на Луната – едно от огромните научни открития в областта на космическото изследване.

Плановете на Индия за близкото бъдеще включват завръщане на Луната, както и безпилотна мисия до Марс през 2015 г.

"Хюстън, мисията е изпълнена" - с тези думи приключи последният полет на совалката "Атлантис", която се приземи завинаги миналата седмица. С това беше сложен край на цяла една епоха от историята на човечеството, свързана с изследването на космоса.

Сега щафетата вероятно ще се поеме от Русия, която със своите ракети представлява единствения начин за транспортиране на космонавти до и от Международната космическа станция. По петите на руснаците обаче са и двете най-бързо развиващи се икономики – Китай и Индия, които със своите нови програми създават здравословна за напредъка на науката конкуренция.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

25 коментара
  • 1
    woland avatar :-|
    woland

    Надали ще е само една страна. За да се излезе сериозно в космоса, се иска постоянен и сериозен напредък във високотехнологичните области, които са същевременно свързани и с най-много разходи. Реално силите с възможности тук са си САЩ, ЕС и Япония. Китай, независимо колко отделя, има още много да догонва. А Русия, за да направи нещо повече от това да печели от извеждане на товари в орбита, трябва да възроди космическата си програма, каквато беше пре 80те, което на този етап е невъзможно.
    Аз лично залагам на японците - те имат и интереса и средствата да направят нещо в тази област. Един пример: http://www.usef.or.jp/english/f3_project/ssps/f3_ssps.html

  • 2
    jubal avatar :-P
    jubal harshaw

    Пропуснали сте единствената държава, която има два работещи апарата извън Слънчевата система, два робота на Марс, изкуствени спътници около Луната, Сатурн, Марс и Меркурий, три обсерватории, които виждат цялото слънце 24х7 и най-сериозната програма за автоматично изследване на местната система от всички останали.

  • 3
    chesten5139 avatar :-|
    Навуходоносор

    До коментар [#2] от "jubal harshaw":

    коя?

  • 4
    roppery avatar :-|
    navI

    До коментар [#2] от "jubal harshaw": ????

  • 5
    oxygen avatar :-|
    Miroslav Tochev

    Гърция !

  • 6
    peho avatar :-|
    peho

    До jubal harshaw
    Е тя статията си е лекичка и кратка без много информация за бъдещите ракети носители. А след твоята тирада да попитам тази страна може ли да изведе в орбита 1 астронавт?

    До woland
    "А Русия, за да направи нещо повече от това да печели от извеждане на товари в орбита, трябва да възроди космическата си програма, каквато беше пре 80те, което на този етап е невъзможно."
    Тоест да има самостоятелна орбитална станция? Не виждам причина това да се случи. Далеч по-важно е да успеят да разработят системите Ангара и Рус-М, приходите от комерсиалните им пускове ще донесат нужните пари за "да направи нещо повече..". А и наскоро успешно изведоха на орбита Спектр-Р, достатъчно хай-тек ли е за теб?
    http://rt.com/news/space-telescope-russian-rocket/

  • 7
    sasvirco avatar :-|
    sasvirco

    До коментар [#6] от "peho":

    Гледах филм как го правят по една от руските телевизии. Едни 60 годишни чичковци и лелки само, един млад учен нямаше. Кадрите им малко по малко си заминават.

  • 8
    woland avatar :-|
    woland

    До коментар [#6] от "peho":
    Пускането на ракети е нещо, което се прави с успех от 60те години. Повечето модели са от 70те, с подобрения. Това е просто вчерашния ден. За да бъде направена следващата стъпка е необходима наука. Не тази от 60те, а сегашната, с нови материали и нови идеи. Русия си е останала на нивото от 80те, в най-добрия случай. За да се изгради научна база са необходими огромни средства. В държавата на Путин това не може да стане, дори и теоретично.
    Космическото съревнование от 50те-80те години на ХХ век беше в голяма степен идеологическо и заради това - безсмислено. Докато сега нещата тръгват по правилния път - научна база, открития, водещи до комерсиални ползи в перспектива и т.н. по кръга. Тоест, освен чисто научната полза, има и комерсиална такава. Това е бил нормалният път досега (поне). Докато идеологическият път винаги страда от множество проблеми, както и се видя.
    Реално, освен САЩ, има само няколко други държави, с достатъчно развита наука, за да напредват в космическата област (и сродните й, без които няма прогрес): това са Япония, Германия, Франция.

  • 9
    edin_lud avatar :-|
    bolenZdravNosi

    Много бързо отписахте руснаците ,учените им били стари ,ползвали стара техника ,недейте така бре хора.Аз очаквам чудото в космическите полети да дойде именно от Русия и Китай,САЩ заради огромните си дългове и перчене се осраха тотално ,пък и като сметнеш че изсценириха и полет до луната за какво да говорим.

  • 10
    johnniewalker avatar :-|
    johnniewalker

    Интересна статия. Надявам се "Капитал" да публикува повече научни статии.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK