Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Дух от изток

С присъединяването на Румъния и България към Европейския съюз, науката в Европа получи прираст – не с богатство, но с идеи.

Буркхард Щрасман, Ди Цайт ( Die Zeit), 11.02.2007

Напред към дивия Изток. Според информацията, нещата там са груби дори криминални. Възможно да има и мечки! Необходими са дебели дрехи и ваксинации. Парите са лева и леи. В първата страна пишат на кирилица. В другата улиците са от дупки. Тринадесет германски журналисти, работещи за пресата и радиото потеглят на експедиция. Търсят се учени. Едър дивеч, плашлив. Искаме да ги потърсим в техните институти и лаборатории. Да задаваме въпроси. Да изслушваме.

И да държим очите си отворени. Когато мислим за върхови изследвания, се обръщаме в посока САЩ, може би и към Западна Европа. Към Азия. В краен случай към Русия. Рядко ще се досетим за другите източноевропейски страни. И никога, ама никога за България или Румъния, за двете страни, които от 1 януари 2007 г. принадлежат към Европейския съюз Това не се харесва на Фондацията “Роберт Бош”. Последната изпраща периодично в чужбина журналисти, които трябва да “огледат състоянието на науката и изследванията в европейските страни, особено в новите членки на Европейския съюз”. С такава задача се провежда командировката.

София. Денят е студен. Сняг покрива автомобилите. Луксозните возила, които паркират пред нашия хотел Шератон-София, Балкан, самопровъзгласил се за “Оазис на лукса и изискания сървис”, обграден с държавни учреждения, министерства, бизнес- и културни институции – пулсиращото сърце на града. Цената на нощувка тук е равна на месечната заплата на един учител – кръгли 200 евро. Тръгваме с автобуса на обиколка, историческият или по-скоро псевдоисторически център е шикозен и излъскан, елегантни кафетерии пълни с безделници, пряснобоядисани църкви. И преди всичко автомобили. Чудовищно стълпотворение от автомобили, които гарантират със сигурност пълен хаос в столичния транспорт. Първата поука, която, както ще видим по-нататък, е общовалидна: винаги се закъснява и то значително. И никой не смята, че трябва да обръща внимание на това.

Изходно шосе с панелни блокове в периферията. Отбор западни журналисти нахлува в Института за полимери. Институтът е изследователско звено на Българската академия на науките. Изследователската дейност в България не се извършва в университетите или в независими институции, а почти изцяло при старата леля Академия.

Пресконференция с Пауър-Пойнт, западни сладкиши и нескафе. Една леко отблъскваща функционална сграда в сила на професионално училище от 60-те години. Малка семинарна зала. Пресконферентно настроение със западни сладкиши и нескафе. Насреща Иван Шопов, бивш директор на института, след него настоящия ръководител Кольо Троев, отстрани заслужили сътрудници, повечето във или близко до пенсионна възраст. Представянето е на световно ниво. Свидетели сме на една Пауър-Пойнт презентация.

История, титли, сътрудници, шест професори, единадесет асистенти, 40 до 45 публикации годишно. Партньори: например Института Макс-Планк за изследвания на полимерите в Майнц. Тази връзка е определила и изборът на служителите от Фондацията “Роберт Бош”. Те са поискали мнение от германски учени, къде се намират върховите места (вероятно се имат предвид Center of Exellence ). Естествено при партньорите.

А сега идва ред на най-ярките постижения. Полимерик Продръгс – медикаменти вградени в пластмаса с намалена токсичност и противопоказания, благодарение на по-бавното отдаване на активната субстанция. И функционални полимери за производство на мембрани за горивни елементи, патент за мембрана с висока термоустойчивост. Европейският проект носи названието “Аутобрейн” и Даймлер-Крайслер има участие. Докладът приключва. Дискусия.

Плач и жалби. Скърцане със зъби. Втората констатация, която изкристализира в рамките на една седмица и след десет посетени института, и ще се потвърди почти навсякъде: всяка институтско представяне следва една депресивна драматургия. Отначало красивите страни, след това вайкане. Макар и в западните лаборатории да се чуват оплаквания и стонове – тук всички плачат. Държавата осигурява единствено скромната недвижимост и повече от скромните институтски заплати. Останалото: незначителни приходи от трети източници. Липсва всичко. Когато българският изследовател успява да забърка някакъв нов полимер, той трябва да го опакова и да го изпрати в Техническия Университет Мюнхен.

Там, любезни колеги разполагат с необходимата апаратура за изследване на свойствата на веществото, например нещо хубаво от рода на ЯМР спектрометър. Да се работи така е унизително - и изключително трудно. Ако в допълнение знаем, че добри изследователи получават месечно 500, максимум 1000 евро – не е учудващо, че най-добрите напускат (Бел.прев. Немските журналисти вероятно са объркали еврото с лева - 1000, но лева, е максималната заплата – на българските учени академици … ). Дори не дотам добре владеещи английски споменават често думата Брейндрейн. Изтичане на мозъци на Запад, преди всичко в Германия и САЩ. От десет години България губи ежегодно един малък град от надеждни млади хора. През последните 15 години, един милион отлично подготвени млади специалисти са напуснали страната, изчислява Христо Цветанов, специалист по водоразтворими и интелигентни полимери. При население от 7,7 милиона това е чудовищно кръвопускане. Между напусналите страната е и дъщерята на Цветанов, и бащата изръмжава гневно, споменавайки страната на изкушението – САЩ.

Какво привлича учените, научаваме от третата част на представянето – обиколката на лабораториите. Сътрудниците стоят пред 25 годишни апарати и трият ръце. Студено е. Само в стаята на шефа усещаме едно електрическо духало. Отоплението на малко жилище изяжда през зимата цяла пенсия. Навсякъде липсва оборудване. Пещ за полимери за 20 000 евро е непостижима мечта. Понякога откриват полезни неща в отпадъците и майсторят сами. А “чистата стая” е просто помещение с врата, която остава почти винаги заключена. Единствено новият реометър, прибор за измерване на пластичност и течимост на вещества, има съвременен вид. Скромно подаяние на Фондацията “Александър фон Хумболд” в Дюселдорф.

Младите бягат в чужбина поради липса на перспектива. Накрая изпитваме срам да връчим като подарък бутилка избрано вино от родината на Бош. Много по-подходяща щеше да бъде една ударна бормашина. Напускаме института с чувство, което ще ни преследва отново и отново. Разочарование, с примес от симпатия и уважение към ентусиастите, които провеждат изследвания на световно ниво при такива условия. Всичко, което имаме са нашите глави, казва Христо Цветанов. И една визия: “да се доберем до Европейски проект”. Единственото, на което се надява Цветанов е 7-ма рамкова програма на Европейския съюз (2007-до 2013) с нейните за българските условия райски пълни тенджери.

Все пак изследователите на полимери поддържат известни контакти с големите пари. Проекти с Даймлер Крайслер или Сони, или с Юниън Карбайд. Който търси истинска мизерия, трябва да напусне инженерните и природните науки.

Център за изследвания на населението, основана преди четири години институция за “теоретични и и приложни изследвания на населението”. Тридесет сътрудници. Етаж от доходоносна жилищна сграда. Миниатюрна библиотека в сравнение с щедро дименсионираната и защитена с тежки железни решетки институтска каса. Тук никога не бяха виждали хора от пресата. Място няма, затова се срещаме в едно помещение на Математическия факултет. Пауър-пойт презентацията повдига интересни въпроси: възпроизводство, сексуална култура на младежта, застаряване, миграция. В последвалата дискусията само тежки въздишки. Българското общество е на седмо място по застаряване. С един от най-ниските показатели за раждаемост. На първо място в Европа по недоносени. Младите хора бягат в чужбина или мигрират към големите градове. Един ефект е сигурен: липса на деца. Трагично.

Да се изследва българското население не е особено приятно. Където и да се огледш отчайващо положение: след промяната 41 % от жените твърдят, че ще абортират при забременяване. Посланието: преди промяната животът и изследователската дейност бяха много по-добри. Заместник директорката на института Геновева Михова не желае да се съгласи, че затова е виновен единствено капиталът.

Михова съчетава успешно изследователска дейност и политика. Заедно с осем свои колеги, тя съветва министри, изготвя студии. Политически съвети като приложна демография. Под “Изследвания на сексуалното поведение на младежите” следва да се разбират оплакванията от ранните бремености на цигани и турци. Както и предложения към Министерския съвет относно “Оптимиране на планирането на раждаемостта” на не особено обичаните етнически малцинства. При тази липса на средства, трябва да извоюваш някакво значимост. На въпроса към експерта по миграция Доньо Донев, следвал седем години в Берлин, как провежда практическите си изследвания, той отговаря просто: чета. За всичко друго, за анкети, статистически оценки и пр. липсва финансиране.

По финансиране на изследванията Румъния почти настигна Германия. Петнадесет години депресия: кървавата (Румъния) и безкръвна промяна (България) донесоха на науката в двете страни пропадане без дъно. Разходите за изследвания и развойна дейност в двете страни съставляваха известно време едва 0,16 и 0,18% от националния продукт. Никъде другаде в Европа този показател за иновационния потенциал на една страна не е бил по-нисък. И изведнаж с изненада научаваме, че през 2005 г. Румъния е догонила почти богатата Германия с 0,7%. Какво се случва там?

Букурещ през декември. Влажно и студено. Впечатлението от непосредственото сравнение със София е смайващо. Истинска метрополия. Импозантни класически сгради в съседство с комунистическа грандомания, мизерни къщурки и свръхмодерни небостъргачи. Дори огромните булеварди, които откаченият диктатор Чаушеску е прокарал през сърцето на историческия град, оказват своето въздействие. Този град поразява.

И тук безкрайни задръствания. Тротоарите са превърнати колективно и безпардонно в паркинги. Наистина, Нане и Вуте получават веднага кредит за покупка на аттомобил, докато научните институти се смятат за ненадежни. С обичайното закъснение пристигаме в ICB (Международен център за биодинамика). Преживяваме скок във времето. Та те са като нас.

Обстановка и обурудване по западен стандарт, модерни лаборатории, млади изследователи. Шефът Ойген Георгиу излъчва самоувереност. Отличен английски, говори свободно и се шегува. Не се страхува от журналисти, никой не трябва да го убеждава в необходимостта от “Visibility” и “PR” . Институтът разработва биосензори за контрол на питейна вода и хранителни продукти, а също така за медицински нужди. Има публикации, патенти и международни проекти. Защо тук, в близост до ботаническата градина, недалеч от чудовищния дворец на Чаушеску (втората по големина сграда в света, днес седалище на парламента) всичко функционира, както почти никъде другаде.

Наистина, от 2000 г. ICB е институт на ЮНЕСКО. Това не донася пари, но изведнаж катапултира Георгиу и неговите сътрудници в елита на световната биофизика. Шефът и неговия екип са извънредно мобилни и използват всяка възможност за престой в чужбина. Той има успех с Европейските проекти, неговите изследвания са близо до пазара. Също така, ако не се заблуждаваме, общият изследователски климат в Румъния е по-добър от този в България.

Един успешен изследовател заработва, колкото седем учители. "От три години..." с тази формула започват румънските изследователи, когато искат да обяснят, че има движение нагоре. Правителството на Траян Басеску, което дойде на власт през 2004 г., наложи висок темп на реформи, също и в изследователската сфера. През 2006 г. бюджетът за изследвания и развойна дейност беше увеличен с 82 %. За 2007 г. се предвижда ново увеличение от 50%. Настроението е повишено. Дори в институти, които изглеждат остаряли и западнали, се забелязва предпазлив оптимизъм. Макар все още обществото да гледа на изследователите с презрение като на гладуващи, усърдните, работещи в международни колаборации и осигуряващи на страната проекти зароботват 1500 евро.

Колкото седем учители.

С напускане на великолепния ICB , у нас журналистите се затвърдява едно впечатление: тук не се оплакват. Няма въздишки, малко са оплакванията, няма отчаяние – този институт не е балкански. Може би това помага.

Затова искаме да завършим пътеписа с нещо свежо. Само един път по време на пътешествието “Бош” се почувствахме весело. Това се случи в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, в Института за германско и европейско право, основан през 1991 г. заедно с Университета Хамбург.

Срещата се проведе в една учебна съдебна зала. Говорим оживено за възможностите на експерти по германско и европейско право във вече европейска България.

Защо хората тук, тези многобройни юристи, са толкова спокойни? Много просто: първо процъфтяващият капитализъм със своята глобална търговска оживеност има нужда от съвсем определен вид учени: адвокати. Когато след промяната, науките започнаха да линеят, нови юридически факултети изникнаха навсякъде като гъби. Изгледите за работа са добри, особено когато хонорарите са в евро.

И второ: Обучението е евтино.

Юристите се нуждаят от помещение и книги. И от глава и език.

Това го има и в България.

Превод: ст.н.с. д-р Хр. Протохристов, ИЯИЯЕ - БАН

Източник: Демокрит - информационен център за новини и ресурси в българската наука

Дух от изток

С присъединяването на Румъния и България към Европейския съюз, науката в Европа получи прираст – не с богатство, но с идеи.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    sss

    Много поучителна статия. Още веднъж се вижда, че не можем да се сравняваме даже и с румънците, да не говорим за други от нашата черга като гърци, турци и др. Вярно е че в България не се дават пари за наука, но също е вярно и че 80 -90% от "учените" в БАН (говоря от личен опит) не правят абсолютно нищо. Единствената им цел е да доживеят спокойно до пенсия и ако падне отнякъде някоя екскурзия ... пардон - командировка добре дошло, ако не - здраве да е. Вярно е че заплатите са ниски (затова и напуснах от там), но за "труда" който се полага даже са много високи. Мои приятели и колеги работят на по 1-2 други места и там ходят само да си проверят пощата в нета.

  • 2
    Avatar :-|
    Абракадабра

    "Тежко е а си говедо, а е скучно да си умен", сетих се за тази песен на Хиподил. Оказва се обаче че май е по-тежко да си учен. Ами това е живеем в държавата на говедата и управляващите правят всичко възможно това да си остане така. Тъжно, но май е вярно.

  • [email protected]

    Българите са велики само във хленча. Избрали са единствено правилен път, но от няколко месеца все скимтят. Айде бе, започнете да се трудите като хората! Не сте първи, не сте последни! А и животът се оказа толкова кратък...

  • 4
    Avatar :-|
    Читател

    Който има очи и уши да чете и слуша (става дума за статията).Колкото и реки от констатации да се изпишат резултатът ще е постоянно един и същ.Тези от които зависи това са без рецептори за правилната посока на държавата.Може би след години ще се разбере къде е било заровено кучето.В България промените са имитация.Това статукво е изгодно за развитите страни,понеже им осигурява приток на способни млади хора.Това отлично се знае от нашите т.н. държавни мъже .Режимът на Чаушеску в Румъния не е бил цвете за мирисане,но не е бил обидно безличен като този в България.Така е и понастоящем.

  • 5
    Avatar :-|
    Kantarion22

    Когато един автор греши в подробностите, има всички основания да се съмняваме в обективността на неговата статия или репортаж. А горният автор е направил нашите национални герои Нане и Вуте румънци. Освен това определено не ми харесва това иронично отношение към хала на българската и румънската наука. Поставени в нашите условия, западните научни светила ще се превърнат за няколко дни в никому ненужни маргинали. А да не забравяме, че Западът ни навъртя тази демоНОкрация, която разруши всичко в двете крайдунавски страни. И дален не само в тях.

  • ulav

    E, нали "No Comment", де? 'Що коментирате? Ама сте и вие едни.

  • 7
    Avatar :-|
    Г.Василев

    Е, то пък да е само БАН! Какво да кажем за "храмовете" на българската инженерна и икиномическа мисъл- ТУ и УНСС, в които имам съмнителното удоволствие да съм студент? За ТУ да дам само два примера:

    * МАТЛАБ- дясната ръка на всички от автоматиката- освен, че се работи на версия с две-три поколения по-стара от актуалната, то на всичко отгоре с тази програма кандидат-инженерите се запознават чак като дойде време да се работи сериозно с нея. Първи и втори курс един куп часове по какво ли не, но не и по това, което по-нататък трябва. Така в трети курс попадаш на доц. Гарипов (много свестен преподавател м/у другото) и неговата "Идентификация на системи" дето троши кокалите на завършени инженери, за "зайци" да не споменавам. Е, ти нямаш навици и достатъчно знания, за работа с МАТЛАБ, но иначе си тръгнал идентификация на системи да правиш. Как става тая работа?! По-нагоре попадаш на едни, други, доценти и професори, които искрено се зачудват на затрудненията, които срещаш, при използването на МАТЛАБ по проектите. А какво има за чудене- един семестър, в Първи курс, си учил асемблер и един семетър си учил "С", нито специалист на асемблер ще станеш, нито програмист на "С". И аз, като инженер автоматчик, къде ще го използвам тоя асемблер? "Техническо документиране"- един куп часове търкаш с молив и гума и виснеш на опашка пред кабинетите, да ти проверят работата. А часоверте пред компютър и работа със софтуер.... нищожна работа. За какво са ги написали тея програми? За да въртиш молива и гумата? Алооо, "кой век е там при вас, на двора?" (с).
    После се чудат що не могат да намерят инженери. Глад за специялисти!

    * Тая година ми беше възложено да направя една презентация на един програмен пакет на "Heron Technologies". За целта ползвах демото на програмите, те самите са скъпи- по няколко хиляди долара. Оказва се обаче, че за такива институции, като университети, фирмата си има много добри оферти и никак не е скъпо да се вземе лиценз за работа с тоя продукт. Така че вместо да цъкаш едно демо, дето ще работи един месец, да си преподаваш спокойно на пълноценен продук и да си гледаш живота. "Да, ама не" (както казваше един умен човек), що трябва да даваме пари за модерен софтуер? Защо да не ги дадеме за фонтани, мрамор и врати с фотоклетки? Ето, аз, дипломант в ТУ, съм тръгнал на среща с ръководителя си, влизам в двора на МЕИ-то - среща ме фонтан, в мрамор, от него весело блика вода. Посягам да си отворя вратата, по стар навик, ама не- тя сама се отваря.... фотоклетка, разбираш ли. Европейски университет, нема що! Да, ама цял един семестър по "Мехатроника", преподавателя разтяга пет слайда на кръст и един пластмасов механизъм. Пари за модерен софтуер, като този дето споменах по-горе, няма. А иначе на преподавателя му е много мерак, и е много ентусиазиран човечеца..ама... За зла беда в администрацията никой няма роднини и/или баджанаци от "Heron Technologies".

    Още много може да се напише, но няма смисъл. Основният проблем е инерцията в мисленето и действията на някои хора. Затова вместо да се учи това, което е необходими на пазара, то се учат работи, които не само, че са безполезни, но ти изяждат от ресурсите необходими за полезните неща.
    Преподавателя по "Мехатроника" в ТУ казва: "Бе аз ако трябваше да я преподавам Мехатрониката както я преподават по света.... ехееее"... ехеее, ама аз не съм Метуселем, та да имам време да дочакам.

    Г.Василев

  • 9
    Avatar :-|
    пенсионер

    www.bgopit.com е уебсайт за пенсионери и хора в предпенсионна възраст – за възрастта 50 и повече години. Нашата основна цел е да направим полезен и приятен сайт , който да информира и забавлява хората в тази възрастова група. На преден план са поставени проблемите и въпросите, свързани с тя хното здраве и дълголетие, доходите им ( основни и допълнителни), както и възможностите за тяхното увеличаване. Ще информираме аудиторията относно промените в пенсиите, пенсионното и здравното осигуряване. Не сме оставили без внимание нуждата на хората във възрастта на богатия житейски опит от общуване. Във форума те могат да споделят мнения и задават въпроси по темите, които ги вълнуват, да създават нови приятелства, да получат или да предоставят съвет и помощ от други потребители в дадена житейска ситуация или професионална област . Предвидена е и възможността да задават въпроси и дискутират с магистър-фармацевт теми, свързани с лекарствата и тяхното приложение; периодично на техни въпроси ще отговарят и лекари, специалисти в различни области на здравеопазването.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Вреден, но не съвсем

Вреден, но не съвсем

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.