С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
25 5 окт 2008, 13:48, 10959 прочитания

Една майка за МОН

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
При нас попадна писмо на г-жа Виолета Костова до журналистката от Нова телевизия г-жа Анева, която отразяваше скандалните (и вече сякаш успешни) опити на МОН да закрие V-то помощно училище. Публикуваме писмото заради неговата искреност и трогателност. И за да разберем как се отнасяме с децата на България.
Пастор Дитрих Бонхофер - теолог и борец срещу нацизма - е казал: "Тест за морала на едно общество е как постъпва с децата си". Тук нацизъм няма, но отношението изглежда е подобно.

Здравейте г-жо Анева,

    Аз съм Виолета Костова, родител на дете от 5–то ПУ. Сигурно се питате какво стана с нас. След публикации в „Капитал” и в блоговете му и след репортажа на Нова телевизия от 02. 10. 2008 г. сутринта от училището, когато представител на МОН така и не дойде, МОН „се събуди“. Към 10.00 ч сутринта идват служители на министерството на крака в училището и дават заповед директорът ни да напуска сега и веднага. Към 15.00 ч същия ден идват експерти от МОН и заявяват, че от следващия ден (03. 10. 2008 г.) сутрин ще идва 8-местен микробус, който да транспортира децата до общ. Илинден на училище и да ги връща в 14,00 пак пред 5-то ПУ. На следващия ден (03. 10) сутринта дойдоха експертите, докараха микробуса и се впуснаха в събиране на документи и архив на училището. Колкото и да обяснявах, че това са незаконни действия от тяхна страна предвид заведената пред Върховния Административен Съд моя жалба  № 13990 / 19.09.2008, че това е самоуправство и че нямат право да се разпореждат с децата заради съдебния спор, те взеха правосъдието в свои ръце (Министър Вълчев ще отговаря на актуален въпрос от депутат Иван Сотиров на 10. 10. 2008 за 5-то ПУ. Как ли ще оправдае това, че той решава вместо Върховния Административен Съд?). Правителството в лицето на МОН не спази закона, според който всякакви действия по преместването на децата са незаконни, докато Върховния административен съд не се изкаже по жалбата срещу заповедта на министъра.

    Така и следващата седмица ще изнасят архив, ще возят само 8 от всичките 72  деца на училище и така ще оправдават заплатите си. Как да ги спра? На децата с инвалидни колички беше казано от г-жа Латинка Ковачева, експерт в МОН, че те няма смисъл да идват (така или иначе нито микробуса може да ги качи, нито в сградата на 2-ро ПУ могат да влезнат...).

    Знаете ли колко струва една сълза на майка при тия думи? Страшно е. Страшно е и че държавна институция си позволява да погазва закона и да

лъже, лъже, лъже...


Пиша  това с цялата си отговорност и омерзението си от тях. Страшно е, че в 2008 г. в страна членка на Европейския съюз родители се борят с държавата, за да ограмотяват децата си. Сигурно така е било през Възраждането, а може би тогава да е било и по-лесно.

    Тъй като, така или иначе, те ни прегазиха, детето ми трябва да остане в къщи. Ще продължа да търся начин да го науча на четмо и писмо въпреки МОН. Искам да докосне света на книгите, защото това е по-добрия свят. Искам да се докосне до „Властелинът на пръстените”, „Да убиеш присмехулник”, искам да може да прочете субтитрите на филма „Предай нататък” и т.н. И това ще стане след дълго обучение въпреки МОН. Убедена съм, че синът ми струва за цялото общество повече от МОН накуп, защото синът ми не може да лъже, да наранява, да краде... Той наистина не може! И никога няма да може. Усмихва се лъчезарно и обича. И вечер свлича умората и злобата на деня ни с грейналия си поглед и припряно бърборене. Знаете ли, че в Америка предпочитани работници на каса са жените със Синдром на Даун? Защото не могат да лъжат.

    Социалните последици за нас? Аз ще напусна работа, за да намеря възможност за детето си да бъде грамотен човек. Инвестицията на държавата в мен не се оправдава. Ненужни се оказаха на тази държава висшето ми образование, двата ми чужди езика, компютърната ми грамотност. Нашия татко си работи така или иначе на две места. А пък МОН е заето да прави социален инвалид от сина ми, обричайки го да виси на вратата на социалното министерство. Бруталността и цинизмът на институцията МОН, с които се сблъсках, ме карат да онемявам.  

Аз съм обикновен човек от панелките

и искам простички неща. Радвам се на развитието на сина ми, той ме възнаграждава с възторжени викове „ Мамо, обичам те много, много, много.” Не считам, че държавата ми е длъжна с нещо, само защото синът ми по-различен от другите. Не за пари и не за внимание настояваме. Искаме само държавата да ни остави да си учим децата.

    Но очевидно имотът на 5-то ПУ си заслужава да посегнеш на деца с увреждания. Морал? Съвест? Това са категории, които не съществуват за чиновниците от МОН. Тях, законите не ги засягат, „какво остава за „архаичните понятия на слабите хора“. Да не им дава Господ ужаса да осъзнаят какво са направили и бремето да живеят с тази мисъл!

    Адвокатът, който попитах за делото ми срещу МОН, ми сподели, че дори и да го спечеля, ако през това време започне да се строи на терена, ние печелим 5-то ПУ само на хартия. И нищо повече.

    Така изглежда завършва нашата приказка, г-жо Анева. Благодаря Ви от сърце за съпричастността и  човещината. Каузата ни е справедлива и аз ще продължа и в съда. Може пък да помогна на някой следващ, който още не знае, че е такъв. Ще следя какво ще стане на 10. 10. 2008г (този петък) с делото на Католическата църква. И как ще изгонят и другите деца оттам (от II-ро ПУ, което е в процес на реституция – бел. ред.). После всичко ще се уталожи във времето. Само горчивия привкус на спомена ще се появява, когато срещнем дете, подложило недъгавостта си, просейки от нас - самодоволните граждани на ЕС. А тези деца са наши и ги има. И аз ги обичам.




С благодарност,                                                                            5. 10. 2008 г.,
Виолета Костова                                                                           София



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Един ден от живота на Васко Кръпката 6 Един ден от живота на Васко Кръпката

Този разказ бе написан преди две години, но не се намери кой да го публикува

29 мар 2010, 13460 прочитания

Кога да се съмняваме в научния консенсус 17 Кога да се съмняваме в научния консенсус

Пътят към познаването на научната истина често минава през отхвърляне на общоприетите схващания. Но как да разберем кога възприетото за истина е невярно?

28 мар 2010, 6643 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Ясен Пекунов" Затваряне
Нобелови награди 2008: Медицина или кои вируси заслужават внимание

Бойното поле на "Българска армия"

Ще има ли нов стадион на ЦСКА в Борисовата

Повелителят на отпадъците

Централите на Христо Ковачки масово заместват въглищата с RDF и биомаса

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Човекът и мракът

Palacio de Velazquez в Мадрид показва първата голяма ретроспектива на японския художник Тецуя Ишида извън родината му

Хубаво е, но е фалшиво

Как изложба с фалшификати почти предизвика дебат за черния пазар на изкуство у нас