Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 5 окт 2009, 16:25, 5191 прочитания

Нобелови награди 2009: Медицина

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Носители са тримата американски учени, открили как генетичната информация се копира и запазва непроменена при клетъчното делене
Тази година журито от 50 професори от Каролинския медицински университет (т.е. Karolinska Institute) отличи две жени и един мъж в областта на медицината. По правило носители на престижното отличие много по-често са мъже, така че тазгодишната награда е в известен смисъл знак за признаване на пълноправието на жените в науката.

И тримата изследователи са от САЩ, което бе очаквано след миналогодишния очевиден напън Нобеловите награди да се присъдят на европейци.


Отличените са:
- Д-р Елизабет Блекбърн от университета на Калифорния в Сан Франциско;
- Д-р Карол Грайдер от Медицинското училище на университета Джон Хопкинс;
- Д-р Джак Зостак от медицинското училище на университета Харвард,  и медицинския институт Хауърд Хюз.

Тримата учени си поделят по 1/3 от наградата. Те получават признание за работата си, разкрила как хромозомите се копират безгрешно при клетъчното деление и как преминават в новата клетка без да се "повредят".

Хромозомите са сложни структури, съставени от ДНК и протеини. Те са носителите на наследствеността. В средата на миналия век хромозомите са били идентифицирани, но два въпроса остават неясни: (i) как и защо отделните хромозоми не се свързват помежду си и (ii) защо те не се скъсяват при всяко копиране, при положение че последната част на ДНК-молекулата не може да бъде копирана?



Отговорът са теломерите. Те представляват повтарящите се сегменти ДНК, които се намират в двата края на хромозомите и играят роли на "тапи", предпазващи генетичния код. Теломерите се синтезират от специален ензим, наречен теломераза.

Тримата Нобелови лауреати са отличени за откритието на уникалната структура на теломерите (Блекбърн и Зостак, 1982 г.) и идентифицирането на теломеразата (Грайдер и Блекбърн, 1985-1989 г.). Трудът на учените има огромно значение за науката и медицината. Например е намерено, че скъсяването на теломерите съответства на стареенето на клетката и предизвиква прекратяване на клетъчното делене. Високата активност на теломеразата е характерна за младите клетки. Късите теломери предизвикват апоптоза, тоест клетъчна смърт. Така старите и изтощени клетки се подменят с нови и се избягват различни опасности, като например репликация на мутирала клетъчна ДНК.

При раковите клетки теломерите не се скъсяват, въпреки че те се делят непрекъснато. Активността на теломеразата остава висока. Това позволява дейността на този ензим да бъде терапевтична цел при някои видове тумори.

Множество учени считат, че теломерите са ключът към разбирането какво причинява стареенето. Дали е така предстои да разберем, но е сигурно, че късите теломери са характерни за достопочтената (клетъчна) възраст.

Идентифицирани са и няколко генетични заболявания, дължащи се на дефекти в теломерите. Знаем ли причината за една болест, можем да й търсим лечение.

В резюме според Нобеловия комитет съвместният труд на тримата лауреати "добавя ново знание за клетките, осветлява някои болестни механизми и стимулира създаването на потенциални нови терапии".

Съобщението на Нобеловия комитет.
     

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Един ден от живота на Васко Кръпката 6 Един ден от живота на Васко Кръпката

Този разказ бе написан преди две години, но не се намери кой да го публикува

29 мар 2010, 14271 прочитания

Кога да се съмняваме в научния консенсус 17 Кога да се съмняваме в научния консенсус

Пътят към познаването на научната истина често минава през отхвърляне на общоприетите схващания. Но как да разберем кога възприетото за истина е невярно?

28 мар 2010, 6974 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Ясен Пекунов" Затваряне
Нобелови награди 2009: Физика

Още от Капитал
В енергетиката всичко върви надолу

Блокирането на икономиката заради COVID-19 доведе до най-драстичния спад в цените на електроенергията и природния газ

Тяхната първа криза

Финтех компаниите са изправени пред нови предизвикателства заради COVID-19 и първия им сблъсък с икономически проблеми

Може ли България да надбяга вируса

България използва времето, спечелено от социалната изолация, за минимални подобрения в здравната система и планира да въведе софтуер за следене на заразени и нарушители на карантини. Засиленото тестване все още не се случва

Глобалната рецесия изглежда неизбежна

Коронавирусът инфектира както търсенето, така и предлагането по света

Всички в кухнята

Как да пазаруваме, какво да готвим и откъде да черпим кулинарно вдъхновение

20 въпроса: Енчо Керязов

През март "Колибри" издаде първата му биография – "Обичай смело"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10