Нобелови награди 2009: Медицина

Original design of Nobel Prize medal. ®© The Nobel Foundation.
Original design of Nobel Prize medal. ®© The Nobel Foundation.    ©  Nobel Foundation
Original design of Nobel Prize medal. ®© The Nobel Foundation.
Original design of Nobel Prize medal. ®© The Nobel Foundation.    ©  Nobel Foundation

Тази година журито от 50 професори от Каролинския медицински университет (т.е. Karolinska Institute) отличи две жени и един мъж в областта на медицината. По правило носители на престижното отличие много по-често са мъже, така че тазгодишната награда е в известен смисъл знак за признаване на пълноправието на жените в науката.

И тримата изследователи са от САЩ, което бе очаквано след миналогодишния очевиден напън Нобеловите награди да се присъдят на европейци.

Отличените са:

- Д-р Елизабет Блекбърн от университета на Калифорния в Сан Франциско;
- Д-р Карол Грайдер от Медицинското училище на университета Джон Хопкинс;

- Д-р Джак Зостак от медицинското училище на университета Харвард, и медицинския институт Хауърд Хюз.

Тримата учени си поделят по 1/3 от наградата. Те получават признание за работата си, разкрила как хромозомите се копират безгрешно при клетъчното деление и как преминават в новата клетка без да се "повредят".

Хромозомите са сложни структури, съставени от ДНК и протеини. Те са носителите на наследствеността. В средата на миналия век хромозомите са били идентифицирани, но два въпроса остават неясни: (i) как и защо отделните хромозоми не се свързват помежду си и (ii) защо те не се скъсяват при всяко копиране, при положение че последната част на ДНК-молекулата не може да бъде копирана?

Отговорът са теломерите. Те представляват повтарящите се сегменти ДНК, които се намират в двата края на хромозомите и играят роли на "тапи", предпазващи генетичния код. Теломерите се синтезират от специален ензим, наречен теломераза.

Тримата Нобелови лауреати са отличени за откритието на уникалната структура на теломерите (Блекбърн и Зостак, 1982 г.) и идентифицирането на теломеразата (Грайдер и Блекбърн, 1985-1989 г.). Трудът на учените има огромно значение за науката и медицината. Например е намерено, че скъсяването на теломерите съответства на стареенето на клетката и предизвиква прекратяване на клетъчното делене. Високата активност на теломеразата е характерна за младите клетки. Късите теломери предизвикват апоптоза, тоест клетъчна смърт. Така старите и изтощени клетки се подменят с нови и се избягват различни опасности, като например репликация на мутирала клетъчна ДНК.

При раковите клетки теломерите не се скъсяват, въпреки че те се делят непрекъснато. Активността на теломеразата остава висока. Това позволява дейността на този ензим да бъде терапевтична цел при някои видове тумори.

Множество учени считат, че теломерите са ключът към разбирането какво причинява стареенето. Дали е така предстои да разберем, но е сигурно, че късите теломери са характерни за достопочтената (клетъчна) възраст.

Идентифицирани са и няколко генетични заболявания, дължащи се на дефекти в теломерите. Знаем ли причината за една болест, можем да й търсим лечение.

В резюме според Нобеловия комитет съвместният труд на тримата лауреати "добавя ново знание за клетките, осветлява някои болестни механизми и стимулира създаването на потенциални нови терапии".

Съобщението на Нобеловия комитет.

Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


4 коментара
  • 1
    nik666 avatar :-|
    Strygalldwir

    Една крачка по-близо до безсмъртието ;-)

  • 2
    Avatar :-|
    v

    авторе (батенце),
    що не почнеш да пишеш на бг-език (да - репликиране има съответстваща дума некъде в речника за синоними), но не думите, постройката на изречението ти бяга. Много при това. Буквалният превод е нож с 2 остриета, (понякога само с едно).
    подрави.

  • 3
    Avatar :-|
    az

    Елизабет блекбърн е от Австралия ако трябва да сме по-точни :)

  • 4
    Avatar :-|
    Скептик

    Ей, това журналята снощи направо се оляха ! Тайната на вечната младост беше една от изцепките, черешката на тортата, а не казаха за времето на откритието ! Какво сега, вечно млади ли ходим или гушваме босилека по-рано ? Май второто, ама не искам да се заяждам ! Генетика, генетика, ама само в лайната не се живее !


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал