Движение през времето*
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Движение през времето*

Движение през времето*

Ясен Пекунов
5052 прочитания

© (cc)lrargerich/flickr


Теорията на относителността на Алберт Айнщайн носи това име заради времето. То е относителното и прозрението на Айнщайн, че природата на времето е субективна, е може би най-голямото му постижение. Субективна в смисъла на физиката означава, че различните субекти (наблюдатели) възприемат скоростта на времето по различен начин в зависимост от скоростта си.

Идеята е в известна степен антиинтуитивна. Часовниците измерват времето еднакво за всички, нали така? Айнщайн се е шегувал, че независимо от това един час с красива жена се усеща като една минута, докато минута на горещия котлон като безкрайна вечност. Кой би могъл да го оспори? Е, теорията на относителността, уви, не е толкова проста, но пък доказва, че часовниците на двама човека, които се движат с твърде различна скорост, ще показват времето различно.

Айнщайн съвсем правилно е разбирал, че усещането ни за субективната скорост на времето се променя според изживяванията ни или се влияе от емоциите ни (вж. свързаната статия). Друга интересна особеност на хората е способността им да пътуват през времето в мислите си. Да си припомняме миналото или да си измисляме бъдещето се нарича хроностезия. Доколкото знаем, тази способност не се среща при други видове.

Група английски учени докладват, че хроностезията повлиява движението на телата ни [1]. Изследователите от университета на Абърдийн прикачат сензори за движение на 20 доброволци и ги инструктират да мислят или за миналото, или за бъдещето. Хроностезията повлиява сензорно-моторната система на участниците и тези, които мислят за миналото, се отместват назад. Телата пък на мислещите за бъдещето се придвижват леко напред.

Изследването е интересно, защото подсказва за връзка между дейността на тялото в най-общ смисъл и субективното ни усещане за време. Чудесна тема за фантастичен роман, например описващ човек, който толкова образно си представял бъдещето, че по този начин местел тялото си в пространството. Какво ли би си помислил Айнщайн?

=========

1. Lynden K. Miles, Louise K. Nind, and C. Neil Macrae. Moving Through Time. Psychological Science, in press, January 2010, doi:10.1177/0956797609359333. Статията е кратка, ясно написана и свободна за четене и сваляне.

*Превод на заглавието на научната статия, където е наблюдаван интересния ефект на хроностезията

Източник: Science Daily. Много любопитно е, че друго изследване, отразено също от Science Daily, разкрива, че в процеса на мислене както за миналото, така и за бъдещето, се активират едни и същи мозъчни дялове. Подробности и видео.

Теорията на относителността на Алберт Айнщайн носи това име заради времето. То е относителното и прозрението на Айнщайн, че природата на времето е субективна, е може би най-голямото му постижение. Субективна в смисъла на физиката означава, че различните субекти (наблюдатели) възприемат скоростта на времето по различен начин в зависимост от скоростта си.

Идеята е в известна степен антиинтуитивна. Часовниците измерват времето еднакво за всички, нали така? Айнщайн се е шегувал, че независимо от това един час с красива жена се усеща като една минута, докато минута на горещия котлон като безкрайна вечност. Кой би могъл да го оспори? Е, теорията на относителността, уви, не е толкова проста, но пък доказва, че часовниците на двама човека, които се движат с твърде различна скорост, ще показват времето различно.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    k

    е с тази статия изби вече рибата

  • 2
    Avatar :-|
    вие не сте нормални

    ужас. ако нямате какво да кажете, защо просто не си мълчите?

  • 3
    Avatar :-|
    инж. Ганев

    Пекуне, часовника от снимката на композитора ли е ? Много сложен бе!

  • 5
    Avatar :-|
    Спас Бунака

    "Чудесна тема за фантастичен роман, например описващ човек, който толкова образно си представял бъдещето, че по този начин местел тялото си в пространството. Какво ли би си помислил Айнщайн?"
    Айнщайн нема какво да мисли. Подобна идея за преместване на тялото в пространството, като си представиш мястото където искаш да бъдеш е развита от А.Бестър през 50-те в НФроман "Тигър, Тигър!". Самият ефект се нарича "джонтиране".

  • 6
    Avatar :-|
    гудю

    Има нещо вярно в тая работа. Забелязал съм, че като ми предстои в близко бъдеще посещение на кръчма, цялото ми тяло се накланя целеустремено напред, а краката се забързват.
    А като отивам към данъчното, като си помисля какви суми са се насъбрали в миналото, някак се дърпам назад.

  • 7
    Avatar :-|
    sb

    аххахаххахаха

    евала гудю


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Вреден, но не съвсем

Вреден, но не съвсем

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.