Учени популярно за наука
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Учени популярно за наука

Учени популярно за наука

Ясен Пекунов
4019 прочитания

© (cc) cogito ergo imago/flickr


През последните година или две в света на научно-популярните издания се наблюдава една много радостна тенденция - все повече професионални изследователи пишат за широката публика. Образователната и просветителската полза от това е отвъд всякакво съмнение. Удоволствието от четенето на текста също не е за пренебрегване, защото, когато някой описва своята сфера на дейност с присъщата за добрите учени страст, най-често текстът е жив и емоционален.

Такъв е и този на д-р Франк Райън, английски лекар и биолог, който описва наличието, причините и ползата от относително големи количества вирусна ДНК в човешката ДНК. Статията да д-р Райън е базирана на поредица обзори, публикувани в престижно научно списание, но е написана просто, разбираемо и интригуващо. Заглавието на текста е "Аз, вирусът", което несъмнено трябва да ни напомни за "Аз, роботът" на Айзък Азимов.

Историята, която ни разказва д-р Райън, е много увлекателна и странна. Вирусите са враг. Защо тогава генетичният им материал е останал в нашите клетки? Как е стигнал до тях? Вреди или помага на организма ни? Вирусът HIV, който също се копира в човешката ДНК, по пътя към "очовечаването" ли е поел? Отговорите на тези въпроси ще намерим в New Scientist.

***

През последните две години банковите бонуси са гореща тема. Защо онези момчета и момичета, които през целия си живот не са произвели нищо освен финансова криза, получават подобни възнаграждения? Този доста левичарски въпрос, формулиран по хиляди начини, бе задаван непрестанно от журналисти, коментатори, анализатори, служители в администрацията на Обама и колумнисти на NY Times.

Отговорът, който получаваха от пазарно мислещите хора бе, че високото заплащане стимулира производителността и ефективността, както и поражда конкуренция. За да имаш най-добрите, трябва да им плащаш най-добре. Звучи логично и може би е вярно в много и много сфери на дейност. Но вероятно не и при трейдърите.

Това е доказано от група доста сериозни икономисти. Един от тях описва експериментите им в Wired. Дан Ариели е Джеймс Б. Дюк професор по поведенческа икономика в университета Дюк. Джеймс Дюк е основателят на престижния университет и професорантура на името му се дава на само на учени с огромен принос. Дан Ариели е такъв.

Което не му пречи да пише просто и ясно в Wired. Серия експерименти илюстрира, че увеличението на бонусите не предизвиква нарастване на ефективността, респективно печалбата като процентно изражение. Напротив. Възможността за голям бонус води до повече време, отдадено на работа, и като цяло до повече дейност, но не и до по-добри резултати.

Учените откриват, че хората се мотивират много по-успешно от обществената оценка. Потупването по рамото и славата работи по-добре от парите? Вероятно е това да е така за хората, които не броят стотинките си, за да си купят хляб.

Статията на проф. Ариели можете да прочетете тук. Краят е неочакван и доста интригуващ. Урокът на кризата изглежда не е научен от банкерите.

Приятно четене!

П.П. И понеже е неделя, т.е. чудесен ден за четене, ето още една интересна, но противоречива статия от New Scientist: Survival of the fittest theory: Darwinism's limits. Авторите са отново професионални изследователи.

През последните година или две в света на научно-популярните издания се наблюдава една много радостна тенденция - все повече професионални изследователи пишат за широката публика. Образователната и просветителската полза от това е отвъд всякакво съмнение. Удоволствието от четенето на текста също не е за пренебрегване, защото, когато някой описва своята сфера на дейност с присъщата за добрите учени страст, най-често текстът е жив и емоционален.

Такъв е и този на д-р Франк Райън, английски лекар и биолог, който описва наличието, причините и ползата от относително големи количества вирусна ДНК в човешката ДНК. Статията да д-р Райън е базирана на поредица обзори, публикувани в престижно научно списание, но е написана просто, разбираемо и интригуващо. Заглавието на текста е "Аз, вирусът", което несъмнено трябва да ни напомни за "Аз, роботът" на Айзък Азимов.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    tedcrisp avatar :-?
    tedcrisp

    Значи и Капитал чете New Scientist. I, Virus беше наистина интересна статия и ми напомни на един ваш скорошен материал "Отвъд Дарвин" на Ясен Пекунов от 3 брой за 2010. Въпреки, че темата му беше интересна отношението на автора беше доста странно. Опита се да създаде сензация, където я няма, като едва ли не обяви Дарвин за идиот и го детронира. Истината е, че представените твърдения за базирани изцяло и само на информацията на 1 доклад от д-р Бейрген. Освен това неговата предложена теория не прави тази на Дарвин грешна (тя е изцяло базирана на наблюдение на многоклетъчни организми), а просто непълна (д-р Бейрген се фокусира върху едноклетъчни и микроскопични многоклетъчни). Cтатията за вирусите вече добавя интересни нови правила в най-голямото реалити шоу на земята, наречено "естествен подбор". Наистина е хубаво теориите да се критикуват, за да еволюират, но нека не ги представяме като мъртви, докато още шават.
    -----------
    Ако ви се чете още на английски и искате да разберете малко повече за природата на човешкото поведение ви препоръчвам "Principles of Marketing", Fifth European Edition, Kotler et al., Chapter 17, където се описва как, ако искаш краткосрочни резултати трябва да даваш големи бонуси, а ако искаш дългосрочни (очевадно препоръчително за банките) трябва да даваш висока фиксирана заплата с малки, но все пак забележими бонуси, базирани на представянето през годината.

  • 2
    Avatar :-|
    ха!

    Можеше и превод да направите.

  • биошок

    "...,че високото заплащане стимулира производителността и ефективността" ... ами ОК нека тогава да даваме подобни бонуси на лекарите които ...ааа да СПАСЯВАТ ЖИВОТИ! Не може аз като служител в офис създаващ нищо реално освен услуга да получавам повече пари от майка си която работи в лаборатория изследваща СПИН! Това не е нормално!

  • 5
    Avatar :-|
    luda krava

    Всичко хубаво, ама как можахте да плеснете тая манипулативна бълвоч за Дарвин? Силно препоръчвам на авторите да четат и мненията на читателите от Ню Сайънтист преди да ни препоръчват неделно четиво.

    Прави сте, доста се популяризира науката напоследък. Но голяма част от популяризацията е дело на могъщи и безмерно богати креационистки лобита. Не, не изкам да влизам в никакви полемики, просто се чудя хората които пишат за наука в Капитал какво образование имат? Дават ли си сметка за силата на словото? Дават ли си сметка че невежите търсят под дърво и камък каквито и да са добре звучащи, но неверни фрази които да се инсталират в ума на баба Пенка, която до края на живота си ще ги повтаря като папагал
    Изобщо дава ли си някой журналист адекватна сметка за тия неща....къде е вашата отговорност пред човечеството, драскачи? Писна ми от тия простотии, честно...заслужваме да изпукаме до едни. Как може един и същи вид да произведе Платон, Нютон и Дарвин например а в същото време да произведе Буш, Сталин и Хитлер? Е бати тъпотията....

  • 6
    Avatar :-|
    ?

    Не разбрах връзката между статията и снимката.

  • 7
    Avatar :-|
    -

    Е какви лични нападки към журналисти или техни роднини съдържа риторичния въпрос за вярата в Композитора ?!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Вреден, но не съвсем

Вреден, но не съвсем

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.