Активизмът и науката

Каузите на различни природо- или антиприродо-защитни, религиозни или антирелигиозни и прочие организации заплашват развитието на науката и пречат на осъществяването на целите на научното знаниеТози текст представлява опит за есе, чиято теза е, че невежеството на активистите е вредно за науката, ако невежите използват (или пренебрегват) науката като оправдание за грешните си тези и емоционално формираните си цели. Целта на текста е да провокира и да предизвика разумна дискусия.

***

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Статия на Jon Entine, изследовател в American Enterprise Institute, ни разказва за битката около Бисфенол А (BPA). Това химично съединение е едно от най-използваните в света, защото придава изключителни свойства на пластмасите. Използва се навсякъде, включително в контейнерите за храна и напитки, в това число и в бебешките.

Защото е безвредно. Което е потвърдено от множество научни изследвания и досега това не е опровергано. Въпреки това поредица медии в САЩ, като Huffington Post и, разбира се, NY Times създават усещането в хората, че BPA е нещо опасно. И това за вещество, което се метаболизира с лекота от организма, и което е показало токсичен ефект само при инжектиране директно в кръвта на опитни животни при концентрации стотици пъти по-високи от възможните при хора.

Ако цялата работа все още не ни изглежда достатъчно абсурдна, добре е да се запознаем с основния аргумент на анти-BPA активистите. И той е, че веществото е вредно, когато е в безкрайно ниски концентрации... Идеята вероятно е взаимствана от хомеопатията, но няма нищо общо с логиката на последната. Просто е проява на невежество.



Когато някой крещи, околните го чуват. Активистите са гръмогласни по природа и не щадят гърлата си. В резултат, въпреки че е доказано, че BPA не е вредно вещество, Канада и американският щат Минесота въвеждат регулации, които забраняват употребата му в продукти за бебета и деца. Ей така, за всеки случай (т. нар. precautionary principle - от англ. предохранителен принцип).

(След тази победа, активистите могат да се обърнат към някои жизнено важни витамини и минерали и да поискат забраната им, защото безкрайно високи количества от тях са вредни. Също така, разбира се, са потенциално опасни и всички други полимери, използвани за производството на пластмаси. Най-добре е да ги забраним веднага за всеки случай.)

***

Иронията настрана, но този случай съвсем не е изолиран. Аналогична е ситуацията с генно модифицираните организми (GMO). Според активистите те са вредни и много опасни. Според стотици научни изследвания не са. Активистите обаче са по-гръмогласни от научните факти, а също така си измислят своя наука (по-вярна от официалната, която е грешна).

Почти цялата храна, която сме изяли през живота си, е от GMO. Причината за това е проста - хората кръстосват сортове култури, ашладисват и оплождат експериментално животни от хилядолетия. GMO са вишните, както и по-сладките джанки на бай Пешо, който ашладиса сливата с череша, за да му дава по-сладки плодове, та да слага по-малко захар на джибрито, но да е все така люта ракията, която го уби от цироза на черния дроб на 56 г.

Активистите, разбира се, имат свое мнение по въпроса. Бай Пешо го убиха гените на черешата, преминали в сливите. По правило какво е гени активистите не знаят точно, както не е знаел и бай Пешо. Те имат мнение за нещата в това число и за гените. Тоест изграждат своя митологична наука.

Интересни мечти имат и любителите на органичното земеделие. Те пък желаят да отглеждаме храната си природно, т.е. без пестициди и хербициди. И никакви GMO, разбира се! Ефектът от всенародно органично земеделие ще е чудесен. Първо добивите ще паднат в пъти изяждани от вредители, покосявани от растителни болести и прочие. Когато това стане, цената на храната ще скочи няколко пъти и няколко милиарда човека ще умрат от глад*. Следва да се спомене и друга радостна част от светлото бъдещето - органичното земеделие изисква плевене на ръка, оране с вол (тракторът е отрова!) и прочие. Всички ще се върнем на нивите. Ура!

Сигурно това е мечтата на активиста  - да живее по-близо до природата. Което той често желае за другите, но не и за себе си. Какво му пречи да стане органичен фермер?

***

Примерите са твърде много. Активизмът скрива науката, което води до грешни заключения и решения (да си спомним например за казуса с ембрионалните стволови клетки). По-скорошен пример е т.нар. Climategate. Някой краде лични професионални писма между учени. Те биват прочетени от хора, които като цяло не знаят какво е климат. Следват генерални изводи, базирани на емоции и каузи. Страда науката за климата. Случва се друго, страда науката за рака или спина. Една серопозитивна майка уби детето си, защото считаше, че HIV не причинява СПИН. Защо пък не? И сам активистът е активист...

Проблемът е много дълбок, както обяснява удачно един от учените, намесени в Climategate. Проблемът е, че научните факти не са емоционални или морални по своята природа. Затова, когато науката се ползва в полето на емоциите, каузите и т.н., тя започва да служи на тях, губейки своята обективност. И така вместо емоциите да служат на фактите, фактите започват да случат на емоциите. Или с други думи разумът отстъпва под напора на искрените чувства.

В този момент действителността вече няма стойност. Забраняваме BPA и пластмасите, преминаваме към повсеместно органично земеделие, закриваме лошите фармацевтични компании и...? И се връщаме 10-20 века назад в развитието си. Точно където ще ни е мястото, ако емоциите и невежеството ни взимат връх над разума.

=====

* Според научната митологията на тези активисти органичното земеделие може да замести количествено и качествено другото. Вероятно съдят по експерименти, извършвани в Калифорнийски университет с три-четири вида растения (чудесен климат и почва, както и изобилна безплатна, но млада и ентусиазирана работна ръка).