Новият брой:
Образованието: Лунната мисия на България

По пътя към евтина слънчева енергия

<a href="http://en.wikipedia.org/wiki/PS10_solar_power_tower">Слънчева електроцентрала</a> в Испания. Множество огледала отразяват слънчевата светлина към кулите, които превръщат лъчението в електричество.<br />
<a href="http://en.wikipedia.org/wiki/PS10_solar_power_tower">Слънчева електроцентрала</a> в Испания. Множество огледала отразяват слънчевата светлина към кулите, които превръщат лъчението в електричество.<br />
<a href="http://en.wikipedia.org/wiki/PS10_solar_power_tower">Слънчева електроцентрала</a> в Испания. Множество огледала отразяват слънчевата светлина към кулите, които превръщат лъчението в електричество.<br />    ©  (cc) Koza1983/Wikimedia Commons
<a href="http://en.wikipedia.org/wiki/PS10_solar_power_tower">Слънчева електроцентрала</a> в Испания. Множество огледала отразяват слънчевата светлина към кулите, които превръщат лъчението в електричество.<br />    ©  (cc) Koza1983/Wikimedia Commons
Бюлетин Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Човечеството трябва да намери заместник на изкопаемите горива, защото от една страна развиващите се страни се нуждаят от все повече енергия, а от друга, защото запасите от изкопаеми горива се изчерпват. Освен това те са мръсни и рушат крехкия екологичен баланс на планетата.

Според мнозина най-добрият изход от енергийна криза на бъдещето е изнамирането на евтин и достатъчно ефективен начин за оползотворяване на слънчевата енергия. Тя е безплатна, неизчерпаема и екологична. Това обаче съвсем не е толкова лесно. Един от проблемите е, че хубавите съвременни слънчеви колектори се изработват от редки и много скъпи химични елементи (индий и телур, например). Цената и недостатъчните запаси от нужните материали на практика превръщат тези технологии в безперспективни.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
25 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    Avatar :-|
    Халваджиян
    • - 6
    • + 11

    Гсподин Пекунов,
    Вие сте на върха на вълната както винаги.
    Ще съм Ви много благодарен ако може да дадете малко повече подробности за течното състояние (суспензията) на въпросните вещества.

    Благодаря Ви предварително

    Нередност?
  • 2
    Avatar :-|
    -
    • - 3
    • + 10

    Халваджиян, Вие сериозно ли или чувството Ви за хумор е твърде тънко?
    Ако е сериозно: суспензията е вид дисперсна система в която има непрекъсната фаза (напр. течност) и равномерно разпределена прекъсната фаза (напр. твърди частици).
    Примери: боя (суспензия на твърди частици пигмент в непрекъсната течна среда), мъгла (капчици течност в непрекъсната газова среда), дим (твърди частици в непрекъсната газова среда), мляко (емулсия на две несмесваеми течност - едната непрекъсната, другата на равномерно разпределени капки).

    Нередност?
  • 3
    Avatar :-|
    Dirk Struan
    • - 1
    • + 3

    От цялата тая новина най-интересното е, че някой си Teodor K. Todorov работи в IBM T. J. Watson Research Center. Иначе такива "breakthrough" се правят и се публикуват всеки няколко месеца.

    Нередност?
  • 5
    Avatar :-|
    Халваджиян
    • - 7
    • + 6

    Ехххх какви сте ми прибързани мили ми форумци... а можеше да се позабавляваме ;-)

    П.С. Понякога ми става жал за Пекунов, ама няма как у наше село винаги има един, за чиято сметка народа се забавлява.

    Нередност?
  • 6
    Avatar :-|
    sluchaen
    • + 5

    До коментар [#3] от "Dirk Struan":

    Радвам се, че обърна внимание на българското участие. Та и аз да добавя нещо. Този "някой си", който е първият автор на статията е Теодор Красимиров Тодоров, възпитаник на български ВУЗ и е на пост-докторска специализация в IBM T. J. Watson Research Center. Тук има малко повече за него.
    http://www3.interscience.wiley.com/cgi-bin/fulltext/123189509/PDFSTART

    Нередност?
  • 7
    Avatar :-|
    айсайдер
    • - 5
    • + 6

    Не е за смях не е-е-е-е...с подобни "научни"статии разни компании зарибяват либерал-екологичните ентусиасти,как в света ще има безкрайно чиста енергия и храна за всички...и еколибералите вярвааат!

    Нередност?
  • 8
    Avatar :-|
    хахаха
    • - 4
    • + 10

    Браво на Дянков, че им би шута на тия нещастници от IBM с техния център по нанотехнологии. Само щяха са ни прахосват парите и научния потенциал. Някой български учен можеше да измисли нещо на българска територия. Ужас. Просто ужас.

    Нередност?
  • 9
    Avatar :-|
    мен
    • + 3

    Върти ми се, че въпросните технологии с "намазване на тъник течен филм" - тоест боядисването, имат недостатъка, че много бързо губят ефективност. Един вид - панелите следва да се пребоядисват на няколко месеца, за да поддържат 9 % КПД. Вярно ли е това или съм в заблуда?

    Нередност?
  • 10
    Avatar :-|
    Dirk Struan
    • - 2
    • + 2

    sluchaen, чудесно че се е разходило момчето, видяло хора...
    Но честно не виждам повод за някъв телешки възторг. ИБМ дори патенти не пуска за важните си неща. Има една стаааара като света поговорка известна на доста хора - "щом ИБМ го публикува или патентова, значи са решили да не го използват". Не ми се търси, ако искаш опитай да намериш поне патентна апликация за метода в статията. Ако не намериш и това даже, просто забрави... стойност точно нула. Ако има поне патент в процес, може някой ден след 10 години и да чуеш нещо за това, но вероятността не под 1%.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал