По пътя към евтина слънчева енергия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

По пътя към евтина слънчева енергия

<a href="http://en.wikipedia.org/wiki/PS10_solar_power_tower">Слънчева електроцентрала</a> в Испания. Множество огледала отразяват слънчевата светлина към кулите, които превръщат лъчението в електричество.<br />

По пътя към евтина слънчева енергия

Ясен Пекунов
9740 прочитания

<a href="http://en.wikipedia.org/wiki/PS10_solar_power_tower">Слънчева електроцентрала</a> в Испания. Множество огледала отразяват слънчевата светлина към кулите, които превръщат лъчението в електричество.<br />

© (cc) Koza1983/Wikimedia Commons


Човечеството трябва да намери заместник на изкопаемите горива, защото от една страна развиващите се страни се нуждаят от все повече енергия, а от друга, защото запасите от изкопаеми горива се изчерпват. Освен това те са мръсни и рушат крехкия екологичен баланс на планетата.

Според мнозина най-добрият изход от енергийна криза на бъдещето е изнамирането на евтин и достатъчно ефективен начин за оползотворяване на слънчевата енергия. Тя е безплатна, неизчерпаема и екологична. Това обаче съвсем не е толкова лесно. Един от проблемите е, че хубавите съвременни слънчеви колектори се изработват от редки и много скъпи химични елементи (индий и телур, например). Цената и недостатъчните запаси от нужните материали на практика превръщат тези технологии в безперспективни.

Тези разсъждения стимулират учени от IBM да потърсят начин да създадат достатъчно ефективни панели, изработени от евтини и широкоразпространени материали. Те успяват да създадат такива от елементите мед, сяра, калай, цинк и селен [1]. Последният елемент не е точно често срещан, но не е и от най-редките и скъпи. Ефективността на новите панели е около 40% по-висока от тази на по-стари колектори, създадени от същите материали (9.6% срещу 6.7%).

Какво е новото в метода на изследователите от IBM? Те успяват да превърнат неразтворимите съединения Cu2ZnSnS4 или Cu2ZnSnSe4 в суспензия, т.е. в течно състояние. Тази суспензия вече може да се ползва като мастило и да бъде буквално принтирана върху съответна подложка. Резултатът е тънък филм от Cu2ZnSnS4 или Cu2ZnSnSe4.

Двете споменати по-горе вещества са широкоразпространените в природата. Следователно те са евтини. Ефективността на изработените от тях слънчеви колектори от 9.7% е съпоставима с тази на колекторите от индий и телур, които са сред най-добрите на пазара.

===========

1. Teodor K. Todorov, Kathleen B. Reuter, David B. Mitzi. High-Efficiency Solar Cell with Earth-Abundant Liquid-Processed Absorber. Advanced Materials 2010 (in press), doi: 10.1002/adma.200904155

По-подробно за откритието можете да прочетете в MIT Technology Review.

Човечеството трябва да намери заместник на изкопаемите горива, защото от една страна развиващите се страни се нуждаят от все повече енергия, а от друга, защото запасите от изкопаеми горива се изчерпват. Освен това те са мръсни и рушат крехкия екологичен баланс на планетата.

Според мнозина най-добрият изход от енергийна криза на бъдещето е изнамирането на евтин и достатъчно ефективен начин за оползотворяване на слънчевата енергия. Тя е безплатна, неизчерпаема и екологична. Това обаче съвсем не е толкова лесно. Един от проблемите е, че хубавите съвременни слънчеви колектори се изработват от редки и много скъпи химични елементи (индий и телур, например). Цената и недостатъчните запаси от нужните материали на практика превръщат тези технологии в безперспективни.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

25 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    Халваджиян

    Гсподин Пекунов,
    Вие сте на върха на вълната както винаги.
    Ще съм Ви много благодарен ако може да дадете малко повече подробности за течното състояние (суспензията) на въпросните вещества.

    Благодаря Ви предварително

  • 2
    Avatar :-|
    -

    Халваджиян, Вие сериозно ли или чувството Ви за хумор е твърде тънко?
    Ако е сериозно: суспензията е вид дисперсна система в която има непрекъсната фаза (напр. течност) и равномерно разпределена прекъсната фаза (напр. твърди частици).
    Примери: боя (суспензия на твърди частици пигмент в непрекъсната течна среда), мъгла (капчици течност в непрекъсната газова среда), дим (твърди частици в непрекъсната газова среда), мляко (емулсия на две несмесваеми течност - едната непрекъсната, другата на равномерно разпределени капки).

  • 3
    Avatar :-|
    Dirk Struan

    От цялата тая новина най-интересното е, че някой си Teodor K. Todorov работи в IBM T. J. Watson Research Center. Иначе такива "breakthrough" се правят и се публикуват всеки няколко месеца.

  • 5
    Avatar :-|
    Халваджиян

    Ехххх какви сте ми прибързани мили ми форумци... а можеше да се позабавляваме ;-)

    П.С. Понякога ми става жал за Пекунов, ама няма как у наше село винаги има един, за чиято сметка народа се забавлява.

  • 6
    Avatar :-|
    sluchaen

    До коментар [#3] от "Dirk Struan":

    Радвам се, че обърна внимание на българското участие. Та и аз да добавя нещо. Този "някой си", който е първият автор на статията е Теодор Красимиров Тодоров, възпитаник на български ВУЗ и е на пост-докторска специализация в IBM T. J. Watson Research Center. Тук има малко повече за него.
    http://www3.interscience.wiley.com/cgi-bin/fulltext/123189509/PDFSTART

  • 7
    Avatar :-|
    айсайдер

    Не е за смях не е-е-е-е...с подобни "научни"статии разни компании зарибяват либерал-екологичните ентусиасти,как в света ще има безкрайно чиста енергия и храна за всички...и еколибералите вярвааат!

  • 8
    Avatar :-|
    хахаха

    Браво на Дянков, че им би шута на тия нещастници от IBM с техния център по нанотехнологии. Само щяха са ни прахосват парите и научния потенциал. Някой български учен можеше да измисли нещо на българска територия. Ужас. Просто ужас.

  • 9
    Avatar :-|
    мен

    Върти ми се, че въпросните технологии с "намазване на тъник течен филм" - тоест боядисването, имат недостатъка, че много бързо губят ефективност. Един вид - панелите следва да се пребоядисват на няколко месеца, за да поддържат 9 % КПД. Вярно ли е това или съм в заблуда?

  • 10
    Avatar :-|
    Dirk Struan

    sluchaen, чудесно че се е разходило момчето, видяло хора...
    Но честно не виждам повод за някъв телешки възторг. ИБМ дори патенти не пуска за важните си неща. Има една стаааара като света поговорка известна на доста хора - "щом ИБМ го публикува или патентова, значи са решили да не го използват". Не ми се търси, ако искаш опитай да намериш поне патентна апликация за метода в статията. Ако не намериш и това даже, просто забрави... стойност точно нула. Ако има поне патент в процес, може някой ден след 10 години и да чуеш нещо за това, но вероятността не под 1%.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Вреден, но не съвсем

Вреден, но не съвсем

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.