Хората предпочитат равенството и справедливостта пред парите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Хората предпочитат равенството и справедливостта пред парите

Авторът на снимката пише: Some people think that money is the root of all evil. No, money is just a means of exchange. The love of money is the root of all evil. That is pure greed.

Хората предпочитат равенството и справедливостта пред парите

Ясен Пекунов
5266 прочитания

Авторът на снимката пише: Some people think that money is the root of all evil. No, money is just a means of exchange. The love of money is the root of all evil. That is pure greed.

© (cc) Muffet/flickr


Децата казват "грешка на природата". Дали не са прави за породата хора, населяващи парламенти и министерства в разни демократични страни?

Един от големите парадокси на класическите икономически схващания е нежеланието на т. нар. Homo economicus да приема пари даром, ако сумата не е справедливо разделена. Двама ходят и единият намира 100 лв. Първият щедро решава да ги раздели с втория и му дава 20 лв. В повечето случаи вторият ги отказва, защото това го обижда.

Според съвременните икономисти тази склонност на човека би трябвало да се дължи на намаляване на наслаждението, което той изпитва от печалбата, когато разпределението е нечестно (неравно, несъразмерно). Това допускане обаче не беше доказано експериментално, а, докато това не станеше, поведението на икономическите субекти, стремящи се към равномерно разпределение на благата, би могло да се дължи на желание за запазване на социалния статус (никой не иска да го наричат скръндза, егоист и т.н.).

В последния брой на Nature американски и ирландски учени представят директно доказателство за невробиологичен механизъм, който обуславя inequality-averse social preferences, тоест неудоволствието, което нечестното разпределение на благата носи [1].

Тук думата "неудоволствие" трябва да представя обективен за всички феномен. В този случай удоволствието се дефинира като активност в мозъчните центрове, отговарящи за насладата. Тези центрове са отговорни за удоволствието от секса, храненето и пиенето на вода, печеленето на пари, наркотиците, компютърните игри и т.н. Всичко, което им въздейства, ни носи наслада и ние продължаваме да го правим (удоволствието гарантира оцеляването и продължаването на рода).

Мозъкът има нужда от хранителни вещества, за да работи. Последните се доставят чрез кръвта. Затова, колкото по-активен е даден мозъчен дял, толкова повече кръв има в него. Това количество може да бъде индиректно измервано с помощта на т. нар. fMRI (функционален магнитен резонанс). И така, колкото е по-силен сигналът на fMRI скенера, толкова по-активен е даден мозъчен дял.

Екипът на д-р Джон Дохърти от колежа Тринити в Дъблин, Ирландия, и университета Caltech, Калифорния, САЩ, използва fMRI, за да установи колко наслада ще изпитват хора, когато получават пари в два случая. В първия парите се разпределят поравно между участниците в изследването. Във втория - не. Отговорът е, че на внезапно позабогателите не им харесва и не им доставя наслада новопридобитото имане, когато то е по-голямо от това на ближния. Хората са така устроени, че да обичат честното и равно разпределение на благата.

Звучи повече от странно. Противоречи на реалността на някои парламенти и свързаните с тях обръчи от фирми. Нека е така, но това не променя факта, че мозъчната активност в центровете за удоволствие рязко нараства, когато на по-богатите участници в експеримента се дава възможност да разделят парите си с по-бедните. С други думи, нечестното разпределение на благата подтиска радостта от придобиването им, докато радостта от честното им разпределение надвишава многократно мъката от загубата им.

Експериментът открива също, че, колкото по-нечестно богат става един участник, толкова по-малка е радостта му от последващи печалби.

В целия експеримент ключовата дума е "нечестно". Нечестно е забогатяването за сметка на друг, но не и забогатяването следствие от честен, упорит и квалифициран труд. С други думи равенството, към което мозъкът ни изразява толкова силно предпочитание, не е равенство по принцип, а справедливо равенство. Не е справедливо продавачът на зеленчуци да изкарва колкото сърдечен хирург. Справедливо е двама еднакво квалифицирани и работещи служители в една фирма да получат еднакви бонуси (затова бонусите по правило са тайни).

Експериментът не е важен само за икономистите, но и за всеки от нас. В нас е заложено да изпитваме удоволствие от неща, които са важни за оцеляването и еволюцията ни. Едно от тях е справедливото и равномерно разпределение на дължимите на всички блага (примерно републиканския бюджет). Тези, които го крадат, пораждат неравенство, което противоречи на собствената им природа и парадоксално не им носи щастие.

Ако пък им носи, то в началото на текста устами младенца глаголит истина.

Още по темата в свързаните статии.

=========

1. Elizabeth Tricomi, Antonio Rangel, Colin F. Camerer & John P. O’Doherty. Neural evidence for inequality-averse social preferences. Nature 463, 1089-1091 (25 February 2010) | doi:10.1038/nature08785

Децата казват "грешка на природата". Дали не са прави за породата хора, населяващи парламенти и министерства в разни демократични страни?

Един от големите парадокси на класическите икономически схващания е нежеланието на т. нар. Homo economicus да приема пари даром, ако сумата не е справедливо разделена. Двама ходят и единият намира 100 лв. Първият щедро решава да ги раздели с втория и му дава 20 лв. В повечето случаи вторият ги отказва, защото това го обижда.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

16 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    -

    На мен пък ми е интересно на вас в Капитал дали ви плащат по равно? Ако да, приятно ли е това за по-кадърните колеги? Как мислиш, Яшка?

  • 2
    Avatar :-|
    к

    Само че в този експеримент става въпрос за малки суми. Никой не иска да се излага, когато става въпрос за джобни пари. Ако обаче става въпрос за милиони не съм сигурен, че експериментът ще постигне същите резултати.

  • 3
    Avatar :-|
    ААА+

    Ами това поставя под съмнение цялата философия на капитализма :)
    Опитват се да ни втълпят, че не е важно какво, как и защо действаш, а колко пари получаваш за това.
    Удовлетворението, обаче, като една по-висша категория, е пряко свързана с по-висши усещания, като полезност на труда, справедливи отношения в икономиката и в социалния живот.

    Корелация с идеите на Маркс??

  • 4
    Avatar :-|
    critic

    От цитирания експеримент, без да познавам детайлите, мога да се сетя за поне 2 причини, защо има разлика между експеримента и действителността.
    1. Самият експеримент - не разбрах как им дават парите на тези хора - примерно - аз каня Иван и Петко и им казвам колко важен учен съм и какъв колосален експеримент ще направя, после ги слагам в 1 стая и давам на Иван 100лв, а на Петко - 50лв. Ще бъде ли Иван нещастен? Според цитирания експеримент и според мене в този случай - ДА. Иван изпитва натиск от 2 посоки - първо Петко почва да има мрачни мисли към Иван, Иван не иска да изглежда като привилегирован (Иван и Петко са се мислили за равнопоставени до преди 5мин) без заслуга - чуства се гузен или очаква да се наложи да плати цена за неочакваната печалба. И второ - и Иван и Петко знаят, че това е експеримент - т.е. някой ги наблюдава и оценява, а всички хора слагат обществено приемлива маска, когато знаят, че има авторитет, който ги тества за нещо. Така Иван чувства и натиск да изглежда като #добър човек#.
    2. Ако променим условията на екперимента, ще наблюдаваме не толкова алтруистична реакция. Нека Иван и Петко да бъдат поканени за някакво различно допитване в 2 различни стаи - нека дадем 100лв на Иван и 50 на Петко без да им казваме за какво, 5мин по-късно кажем на всеки от тях за съществуването други хора в други стаи, които също са получили пари, но различни суми, като максимума е бил 100лв. А сега тествайте да видите колко нещастен е Иван? Иван си удря г**** в тавана, че е ударил джакпота и не му пука дали е справедливо или не

  • 5
    Avatar :-|
    critic

    Добавка - подобни експерименти колко са алтристични хората по природа има много и всички те имат един недостатък, приемат грешна база за оценка. Пример - експеримента с "Двама ходят и единият намира 100 лв. Първият щедро решава да ги раздели с втория и му дава 20 лв. В повечето случаи вторият ги отказва, защото това го обижда".
    доколкото аз знам оригиналния експеримент е малко по-различен и по-интересен - Иван и Петко са в различни стаи, даваме на Иван 100лв и му казваме, че в другата стая се намира Петко и Иван трябва да направи оферта на Петко за подялба на парите, Петко от своя страна може да приеме офертата или да откаже, в който случай Иван губи 100-те лева. А, сега се сетете какво си мислят учените, че Иван ще предложи, какво предлага Иван и при каква оферта "има сделка"?

  • 6
    Avatar :-|
    critic

    Отговор - учените предполагат напълно рационалната природа на Иван и Петко и че по-добре е за Петко да си тръгне с нещо, отколкото с нищо. Знаейки това Иван би трябвало да предложи оферта от 1ст., а Петко да я приеме, щото е нещо все пак. В действителност Петко отказва всички оферти под 20-30лв. Защо? Защото Петко наказва Иван за алчността му и смята, че всичко под 20-30 не се брои за "справедливо" и неговата "болка" от загубата на потенциални 20-30лв не е толкова голяма. Тук са в сила и всички условия от по-горния пост за изкривените резултати от експеримент, за който се знае, че е експеримент. Иван от своя страна няма да предложи никога цена от 1ст. не щото е добър човек, а защото иска да купи благоразположението на Петко. Учените често взимат "щедрите оферти" на Иван за алтруизъм....

  • 7
    Avatar :-|
    грей

    Да пробват да го направят този експеримент в България,от сега ви казвам ще е total failure.Хората са алчни по природа никой не може да ме убеди че единия като има достатъчно пари ще иска да ги раздели с ближния си.Защо има толкова много милиардери и защо те не си раздадат парите на бедняците да речем в Африка.Колкото и да търси науката добрите качества на хората толкова повече разбира че лошите надделяват,който иска да ме оборва.

  • 8
    Avatar :-|
    моряка

    Въпросът е доста сериозен и не може да бъде разглеждан само едностранно с някакви опити .Факторите са хиляда и един.Като в приказките.Социална справедливост от как съществува човека няма.Желанието се подтиква от рецепторните органи ,подтикващи мозъчните клетки според ,човека и начина му на мислене, е реакция на солидарност или злоба.Слепецът, например не иска пари.Иска да прогледне.А човешкото око алчно, се пълни само със шепа пръст.

  • 9
    chyene avatar :-?
    chyene

    Броят на вестника 30 януари - 5 февруари 2010 г., стр. 13, колона 3, в червено с кавички: „Всяка система, основана на насилствена солидарност, поражда стремеж към грабеж.“

    Всичко това е така, че ще се предпочита равенството и справедливостта при условия (както и в случая с изследването), че планетата Земя се обитава от 20 - 30 млн души. Но за съжаление, както всички знаем, а и е отдавна известно нашата Земя е ограничена както във времето, така и в пространството. Тя е с площ има няма 510 млн км² а паплачът по нея гони 9 млрд добитък... Естествено, ние какво си мислим. Че можем да взимаме безкрайно ресурси и инвентар от нея и че ще има за вечни времена и за всички?!??! Това е голямата заблуда на мнооооооого от нас, вас - всички ние. Който проумее елементарния факт, че всички реурси на Земята не са достатъчни и няма да стигнат за никой, ще си напраява простата сметка, да има колкото се може повече от този ресурс който ще ми осигури живот не 5-6 дни, а най-малкото животът ми до моята смърт, както и поне този на децата ми до тяхната (е ако има за внуците - още по-добре, няма да откажа). Няма нужда от такива глупави изследвания за да се докаже един елементарен факт и истина - моето си е мое, твоет си е твое! Ако ще помагаме на някой или някого - нека това да е заедно съвместно с друг който има възможност. Няма да съм най-простия за да се откажа от всичко само аз...

  • 10
    tucker_case avatar :-P
    tucker case

    щот си въобразеват че имат неккъф шанс... :)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK