С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
49 6 мар 2010, 14:00, 6738 прочитания

Време е за нравствена журналистика

Какво липсва на българските медии и общество вече две десетилетия

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Какво липсва на българските медии и общество вече две десетилетияВероятно повечето българи вече охотно ще се съгласят, че изобилните беди, които спохождат България през последните две десетилетия, се дължат на липсата на гражданска нравственост. Тук не е Чили - за състоянието си не можем да виним земетресение; не сме Конго - не ни е виновна кръвопролитна война; не сме и пустинна държава без нефт като Афганистан.

Ние сме в Европа и сме вече свободни. От две десетилетия си пречим сами, защото толерираме и търпим безнравственото поведение. Последното създаде мутрите, повсеместната корупция, президент с агентурно име Гоце и всички останали отрови, които превърнаха България в хронично интоксикирана болна страна.


А би било различно и може да бъде различно, ако започнем да постъпваме по-морално. Това е толкова очевидно в западните държави. Защото глупавият и необразован човек не е опасен, докато не достигне до власт и ресурси, които биха били непостижими за него, ако не постъпва безнравствено, тоест ако не лъже, краде, взима и дава подкупи, убива...

През последните няколко години горната истина бе внушавана и внушавана. Но защо това не доведе до промяна? Защо е възможно циркът Гоце-Дянков да се случва днес?

Донякъде заради медиите. Последните по едни или други причини не правят нравствена журналистика, а някаква друга, за съжаление често безнравствена, която формира общественото мнение.



Време е за нравствена журналистика. Навсякъде, където съществува някаква свобода на словото и известен брой читатели/слушатели/зрители, времето на нравствената журналистика е дошло. А където е дошло, то е дълг.

Ние, журналистите на България, от години сочим недъзите и откровените извращения в обществения и политическия живот. Сочим ги със страст и настървение. И това е добре. Но все още не е нравствена журналистика. Всъщност най-често е безнравствена такава.

Нравствената журналистика изисква ясно осъждане на неморалното поведение. В самата си същност нравствената журналистика е активна и се съпротивлява и бори с безнравствеността. Това става чрез посочване на решения на вече посочените проблеми.

Когато се пише за проблем, но не се посочва неговото решение, е лесно да се допусне, че решение няма. Това води до бездействие и отчаяние. Бедите на България се дължат на пасивността и бездействието ни по отношение на неморалното поведение. Това е истинската причина престъпниците да са на свобода, пътищата постлани с дупки и катастрофи, но катаджиите добре нахранени.

Нравствената журналистика изисква да се предлагат решения, а не просто да се сочат проблеми. Нравствената журналистика е журналистика на надеждата и промяната. Тя разказва по-скоро за средствата, отколкото за целите, защото целите се постигат чрез средствата.

Държавата и животът, за които мечтаем, се постижими само по пътя на нравствеността и справедливостта. Журналистиката, която желае да служи на тази мечта, трябва да стъпи на този път и да бъде нравствена.

                
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Един ден от живота на Васко Кръпката 6 Един ден от живота на Васко Кръпката

Този разказ бе написан преди две години, но не се намери кой да го публикува

29 мар 2010, 13820 прочитания

Кога да се съмняваме в научния консенсус 17 Кога да се съмняваме в научния консенсус

Пътят към познаването на научната истина често минава през отхвърляне на общоприетите схващания. Но как да разберем кога възприетото за истина е невярно?

28 мар 2010, 6750 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Ясен Пекунов" Затваряне
Новият блог и промяната, която той носи

Разсъждения за свободата, отговорността, коментирането и светлото бъдеще

Още от Капитал
Мениджърът, който удвои гиганта VMware

Пат Гелсингър, изпълнителен директор на американската технологична компания, пред "Капитал"

30 години след 10-и: Каква я мислехме, каква стана

Българите са по-богати от всякога, но и все по-тревожни, че демокрацията, в която живеят, е имитация

Мавродиев, който назначи Мавродиев, който вдигна заплатата на Мавродиев

В явен конфликт на интереси директорът на ББР се е избрал да управлява дъщерни дружества и е увеличил възнаграждението си

Климатично северно сияние

Как Финландия ще стане въглеродно неутрална до 2035 г.

Книга: "Истории от 90-те"

Сборникът "Истории от 90-те" дава поглед към размирното десетилетие без излишна сантименталност

Календар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10