С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
29 14 мар 2010, 13:24, 4059 прочитания

Лидер в криза

Бъдещето на американската наука може да не е толкова бляскаво, колкото миналото й

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Бъдещето на американската наука може да не е толкова бляскаво, колкото миналото й. Какво поражда нуждата от промяна на научния модел, който в продължения на толкова десетилетия бе неоспорим световен лидер? И дали промяната няма да бъде на световно ниво, както допуска Nature?Историята на човечеството ни убеждава в наличието на един непрестанно повтарящ се интересен феномен: което до вчера е служело на целите на обществото, изведнъж престава да работи. Мнозина описват тази промяна с думата еволюция. Така например монархията е била чудесна форма на управление в продължение на много-много векове, но вече не е. По същия начин жените са нямали права и това е устройвало всички, но днес не ни устройва. Примерите са безброй.

Американската наука е световен лидер от Втората световна война насам. Нейният дял в световните открития е толкова голям, че практически всяка, желаеща да нарече себе си втора научна сила страна, е много, много по-назад. Разнообразни наукометрични показатели доказват това и ако се намери човек, който да го оспорва, то той или не е учен и не разбира нищо от темата на обсъждане, или има проблем с признаването на обективната и очевидна действителност.


В скорошен брой на списание Scientific American е публикувана задълбочена статия, която разкрива, че американската наука е в криза. Авторът е г-жа Beryl Lieff Benderly, сътрудник на списание Science и fellow на американската асоциация за развитие на науката (AAAS, издател на сп. Science). Материалът е великолепен и разкрива както проблемите пред кариерното развитие на учените в САЩ, така и причините за тях (вж. кратко описание на проблемите под заглавие "It's money stupid". Този материал на BL Benderly e от 2008 г.)

Следствията от трудностите, които срещат младите учени, води до отлив на бели родени в САЩ студенти, които искат да имат научна кариера. Колкото и расистко и сексистко да звучи, тази прослойка сред студентите е давала талантите на американската наука (дотук с мита за чуждите учени, които американците крадат). По правило родените в САЩ бели студенти са най-добрите студенти, а после и най-квалифицираната работна ръка. Не е чудно тогава и че те са били двигателят на науката, както можем да се уверим от биографиите на американците с Нобелова награда, например.

Днес тези студенти вече не желаят да правят научна кариера. Защото последната е зле платена, несигурна и донякъде несправедлива. Целият кариерен модел на американската наука зависи от изградена на конкурентен принцип схема на финансиране. Тази система не дава достатъчно добър резултат. Преди 2 години Нобеловата награда по химия отиде при трима (американски) учени заради изследванията им с т.нар. Green Fluorescent Protein. Самият откривател на протеина обаче не беше награден. Защо? Защото след като открил и изолирал гена, синтезиращ протеина, не успял да спечели проект и финансиране и сега работи като шофьор! Човекът, направил откритие, променило света на биомедицината, не е успял да остане учен (четете тъжната история в NY Times).



Проблемът пред американската наука е толкова сериозен, защото науката иска качество, а не количество. Затова и текстът на г-жа Бендерли е озаглавен Does the U.S. produce too many scientists. Дали?
 
Междувременно Nature публикува един според мен много смел текст озаглавен "Do Scientists Really Need a PhD?", в който се пита дали изобщо имаме нужда от докторска степен или нов китайски модел е бъдещето на науката. Моделът е съвсем китайски - стотици студенти от учебните скамейки се пращат в лабораторията и почват да правят наука след кратка специализация. На запад аналогът на тази програма е докторат + един-два постдока. Имаме конфликт на качество и количество, толкова характерен за китайското мислене. Не случайно то е родило поговорката: "Което не можем да направим красиво, го правим мащабно" (цитатът е на китайски учен, работещ в чужбина, пред Nature).

Изглежда сякаш времето за промяна на досега най-успешния научен модел, американския, е дошло. Въпросът е дали той трябва да се промени към количество, както Nature допуска, или да се намери начин да се върнат най-добрите студенти в лабораториите, както предлага г-жа Бендърли?

Вашето мнение?

========

Забележка: Тези от вас, които са били абонирани за RSS емисията на предходната форма на този блог, ще трябва да се абонират отново за услугата, ако желаят да продължат да я ползват.

            

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Един ден от живота на Васко Кръпката 6 Един ден от живота на Васко Кръпката

Този разказ бе написан преди две години, но не се намери кой да го публикува

29 мар 2010, 13820 прочитания

Кога да се съмняваме в научния консенсус 17 Кога да се съмняваме в научния консенсус

Пътят към познаването на научната истина често минава през отхвърляне на общоприетите схващания. Но как да разберем кога възприетото за истина е невярно?

28 мар 2010, 6750 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Ясен Пекунов" Затваряне
Разсъждения за самоличността, интернет и бъдещето

Интернет е средата, която в голяма степен ще формира самоличностите характеристики на хората от следващите поколения.

Още от Капитал
Сбогом, кабели

Първите дошли в автосектора се изнасят първи към по-евтини дестинации

Внимавай с Aliexpress

Кои са най-честите рискове при покупки от китайската онлайн платформа

Да копаеш дъното за Доган

Държавата изненадващо отпусна 220 млн. лв. за драгиране на плавателния канал в пристанище Варна. Съмненията са, че пристанището на Ахмед Доган ще е основният печеливш, а държавните терминали ще трябва да го догонват

Омраза за двойна употреба

На фона на практиката обвинението срещу природозащитника Тома Белев изпъква като политическо

Книга: "Истории от 90-те"

Сборникът "Истории от 90-те" дава поглед към размирното десетилетие без излишна сантименталност

Календар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10