Лидер в криза
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Лидер в криза

NIH.gov

Лидер в криза

Бъдещето на американската наука може да не е толкова бляскаво, колкото миналото й

Ясен Пекунов
4398 прочитания

NIH.gov

© NIH.gov


Историята на човечеството ни убеждава в наличието на един непрестанно повтарящ се интересен феномен: което до вчера е служело на целите на обществото, изведнъж престава да работи. Мнозина описват тази промяна с думата еволюция. Така например монархията е била чудесна форма на управление в продължение на много-много векове, но вече не е. По същия начин жените са нямали права и това е устройвало всички, но днес не ни устройва. Примерите са безброй.

Американската наука е световен лидер от Втората световна война насам. Нейният дял в световните открития е толкова голям, че практически всяка, желаеща да нарече себе си втора научна сила страна, е много, много по-назад. Разнообразни наукометрични показатели доказват това и ако се намери човек, който да го оспорва, то той или не е учен и не разбира нищо от темата на обсъждане, или има проблем с признаването на обективната и очевидна действителност.

В скорошен брой на списание Scientific American е публикувана задълбочена статия, която разкрива, че американската наука е в криза. Авторът е г-жа Beryl Lieff Benderly, сътрудник на списание Science и fellow на американската асоциация за развитие на науката (AAAS, издател на сп. Science). Материалът е великолепен и разкрива както проблемите пред кариерното развитие на учените в САЩ, така и причините за тях (вж. кратко описание на проблемите под заглавие "It's money stupid". Този материал на BL Benderly e от 2008 г.)

Следствията от трудностите, които срещат младите учени, води до отлив на бели родени в САЩ студенти, които искат да имат научна кариера. Колкото и расистко и сексистко да звучи, тази прослойка сред студентите е давала талантите на американската наука (дотук с мита за чуждите учени, които американците крадат). По правило родените в САЩ бели студенти са най-добрите студенти, а после и най-квалифицираната работна ръка. Не е чудно тогава и че те са били двигателят на науката, както можем да се уверим от биографиите на американците с Нобелова награда, например.

Днес тези студенти вече не желаят да правят научна кариера. Защото последната е зле платена, несигурна и донякъде несправедлива. Целият кариерен модел на американската наука зависи от изградена на конкурентен принцип схема на финансиране. Тази система не дава достатъчно добър резултат. Преди 2 години Нобеловата награда по химия отиде при трима (американски) учени заради изследванията им с т.нар. Green Fluorescent Protein. Самият откривател на протеина обаче не беше награден. Защо? Защото след като открил и изолирал гена, синтезиращ протеина, не успял да спечели проект и финансиране и сега работи като шофьор! Човекът, направил откритие, променило света на биомедицината, не е успял да остане учен (четете тъжната история в NY Times).

Проблемът пред американската наука е толкова сериозен, защото науката иска качество, а не количество. Затова и текстът на г-жа Бендерли е озаглавен Does the U.S. produce too many scientists. Дали?

Междувременно Nature публикува един според мен много смел текст озаглавен "Do Scientists Really Need a PhD?", в който се пита дали изобщо имаме нужда от докторска степен или нов китайски модел е бъдещето на науката. Моделът е съвсем китайски - стотици студенти от учебните скамейки се пращат в лабораторията и почват да правят наука след кратка специализация. На запад аналогът на тази програма е докторат + един-два постдока. Имаме конфликт на качество и количество, толкова характерен за китайското мислене. Не случайно то е родило поговорката: "Което не можем да направим красиво, го правим мащабно" (цитатът е на китайски учен, работещ в чужбина, пред Nature).

Изглежда сякаш времето за промяна на досега най-успешния научен модел, американския, е дошло. Въпросът е дали той трябва да се промени към количество, както Nature допуска, или да се намери начин да се върнат най-добрите студенти в лабораториите, както предлага г-жа Бендърли?

Вашето мнение?

========

Забележка: Тези от вас, които са били абонирани за RSS емисията на предходната форма на този блог, ще трябва да се абонират отново за услугата, ако желаят да продължат да я ползват.

Историята на човечеството ни убеждава в наличието на един непрестанно повтарящ се интересен феномен: което до вчера е служело на целите на обществото, изведнъж престава да работи. Мнозина описват тази промяна с думата еволюция. Така например монархията е била чудесна форма на управление в продължение на много-много векове, но вече не е. По същия начин жените са нямали права и това е устройвало всички, но днес не ни устройва. Примерите са безброй.

Американската наука е световен лидер от Втората световна война насам. Нейният дял в световните открития е толкова голям, че практически всяка, желаеща да нарече себе си втора научна сила страна, е много, много по-назад. Разнообразни наукометрични показатели доказват това и ако се намери човек, който да го оспорва, то той или не е учен и не разбира нищо от темата на обсъждане, или има проблем с признаването на обективната и очевидна действителност.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

29 коментара
  • 1
    jddi avatar :-?
    Димов

    Ъ-ъ, "По същия начин жените са нямали права и това е устройвало всички..." ? Това пък как го установи, г-н Пекунов?
    Иначе статията е интересна.

  • 2
    hitrata_svraka avatar :-|
    Хит®ата Св®ака ;)

    Това жените да нямат права е устройвало единствено мъжете :)

    А за науката - така е, наука се прави с пари. Достатъчно пари.

    В момента карам редовна аспирантура в европейска държава. Перспективата след това е или преподавател+изследовател в университет (даскалуването хич не ме влече!), или срочна PostDoc позиция. Познавам българка в същата държава, която след PostDoc по биомедицина остава без работа за дълго - просто в него град освен университета, никоя фирма/индустрия не се занимава в нейната област. Уви, семейна е, с деца, мъжът й работи там, а заплатите в индустрията и тук са значително по-високи от тези на научен работник в академична институция. Депресирана е, естествено. :(

    По техническите специалности докторантите сме почти само мъже, почти само чужденци. Просто много студенти се вливат в индустрията след бакалавърската степен (и не записват магистратура), също и повечето магистри. А при балонираните цени на жилищата не си струва да губиш 5-6 години за магистратура и PhD - трябва да се правят пари много по-отрано...

    В крайна сметка, всичко опира до пазар. Не е достатъчно само да си много добър, важното е да успееш да пласираш това, което имаш. Т.е. да има достатъчно търсене, и да успееш да пребориш конкуренцията. А конкуренцията е все по-ожесточена. Много народ от цял свят се стреми към научна кариера. Комай твърде много. Научната литература е наводнена от безброй статии, и търсенето на стойностните неща отнема ужасно много време дори с Google Scholar.

    В крайна сметка икономиката определя колко учени може да изхрани едно общество. С типичната цикличност на капитализма това ще рече или осцилиращ брой учени препитаващи се с наука, или... относително постоянен брой учени с осцилиращи (т.е. негарантирани) доходи. За посткомунистическите държави да не отварям дума, че... :( Там си е феодализъм със закрепостени граждани, даже не капитализъм :( За каква наука може да става дума?!! Но нормална медицина не може да съществува, както се вижда...

  • 4
    gfdgdkf avatar :-|
    gfdgdkf

    хахах авторе за да спрат обидните думи и злоядите дискусии каквито мислиш че са - трябва малко повече да почнеш да мислиш. умозаключенията които обичаш да добавяш към краткото и малоумно ревю на някакви научни статии са за осмиване, но не за дискусия. върне се пак към статийката си и ми кажи какъв вид логика си приложиш при този обобщаващ извод - Така например монархията е била чудесна форма на управление в продължение на много-много векове, но вече не е.

    може би тези насочващи въпроси ще ти помогнат - кога възниква като форма на управление монархията, при какви обстоятелства, каква е същността й, има ли някакви класови разделения, привилегии и репресии??? кога е извършена трансформацията към демокрация ?? и кой решава кое е чудесно и кое не ???

  • 6
    ilich avatar :-|
    ilich

    ясене, внимавай, всички заглавия на английски, който си дал са погрешни. Не че е драма, но все пак. Аз също виждам разлики със статиите, които цитираш, но си мисля, че по-скоро не си успял да ги обясниш добре, не че не си ги разбрал. По една случайност съм ги прегледал отгоре-отгоре покрай ревюто в последния брой на New Republic, препоръчвам ти го. http://www.tnr.com/article/politics/humanities-and-inhumanities

    иначе, да, имаме нужда от PhD. Ако заложим само на количеството и ентусиазма, получаваме историци като Божидар Димитров и Георги Първанов. Освен това не бъркай изобретателя с учения. На първия може и да не му трябва, но на втория му трябва.

  • 8
    capitalist avatar :-|
    capitalist

    До коментар [#6] от "ilich":

    споменаваш за божидар димитров и първанката ........все пак те са в хуманитарните специалности ,а в точните и природните науки нямат шанс подобни хора ........те са като плевели ,няма и да се учудя и ако на запад се реализират .......защото и на запад ги има подобни и то не малко ,само,че те са хитряги и едва ли биха били същите и там .....


  • 9
    capitalist avatar :-|
    capitalist

    най общо можем да ги разделим .....
    американците и европейците предпочитат хуманитарни специалности ,а чужденците най вече китайците се насочват и запълват вакума към точните и природните науки .......

  • 10
    szoro avatar :-|
    szoro

    Проблемът е, че историята, разказвана от икономическата наука просто не се връзва с реалността. Това може да бъде видяно достатъчно ясно в последните скандални примери за провали в пазарния начин на мислене – как медийните гиганти продължават да растат или как нееднозначните наредби за корпоративно счетоводство унищожават безбройни милиони от лични инвестиции. Но официалната икономика също се проваля и на едно по-фундаментално ниво: в начина, по който моделира базовото човешко поведение. Централната предпоставка на стандартната икономика е, че хората фундаментално са индивидуалистични, а не социални животни. Теорията гласи, че всеки икономически избор е проява на автентичен и непосредствен личен интерес, рационален израз на това, което сме и искаме в живота. Но в действителност дори чисто "икономическите" ни избори не са направени на базата на чисто автономна самоличност; всичките ни избори са родени от слоеве преживявания в контакт с други хора. Това, което е напълно отсъстващо от икономическия възглед за съвременния живот е разбирането за социалния свят.
    Това беше именно диагнозата, поставена преди пет години от група френски студенти по икономика, които публикуваха дисидентското си мнение в отворено писмо, което вдигна известен шум в световната преса. В писмото студентите обявиха, че икономическата теория преподавана в курсовете им е безнадеждно несъстоятелна, затънала в собствения си частен модел на действителността. Те писаха:
    >>"Ние искаме да излезем от въображаемите светове! Повечето от нас избраха да учат икономика, за да придобият по-дълбоко разбиране за икономическите феномени, с които гражданството се сблъсква днес. Но науката, която ни преподават обикновено не отговаря на тези очаквания... Тези научни несъответствия, това незачитане на конкретните реалности, представляват огромен проблем за тези, които биха искали да са полезни на икономическите и социални участници в обществото."
    Икономическата наука е болна – твърдеше писмото – патологично дистанцирана от проблемите на истинските пазари и истинските хора.
    Студентите, които сложиха тази диагноза в 2000 г. бяха от най-престижната магистърска програма по икономика във френската университетска система Гранд екол и поради това тяхната аргументация не можеше да бъде лесно отхвърлена. Критиците, обвиняващи икономистите, че са жреци на безполезна теория, обикновено биват сами обвинени в глупост: че са неспособни да проумеят елегантния математически апарат, който доказва как теорията работи. Но математическите акредитиви на тези студенти бяха безукорни. Най-добрите от новото поколение въставаха срещу тяхното обучение, така че пресата и публиката им обърнаха внимание.
    Гордън Бигелоу


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Вреден, но не съвсем

Вреден, но не съвсем

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.