С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
15 18 мар 2010, 16:24, 6538 прочитания

Разсъждения за самоличността, интернет и бъдещето

Интернет е средата, която в голяма степен ще формира самоличностите характеристики на хората от следващите поколения.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Случи се така, че докато извършвах необходимото запознаване с материята за научния текст, публикуван в настоящия брой на вестника (вж. свързаната статия), прочетох няколко психологически изследвания, чийто предмет бе интернет средата и как тя променя личностното формиране. Темата е изключително интересна и важна според учените, поради две причини:

1. Психологията учи, че "човешката личност се формира от двупосочното взаимодействие на индивида със социалния му контекст".
2. Все повече и повече хората общуват и работят онлайн.


С други думи, все повече и повече нашите представи за света и следващите от тях действия се формират чрез взаимодействие с т. нар. виртуална реалност. Въпросът за нейните особености и качества добива изключителна важност. Както и въпросът за рамките на общуване, които тя задава. По надолу нахвърлям няколко идеи, които срещнах в научната литература [1, 2].

Чудесен и въздействащ пример, илюстриращ важността на темата, е психологическият постулат, че човек се превръща в това, което заявява, че е. Тази мисъл често се среща във вид подобен на "Бъди човека, който искаш да бъдеш, и ще станеш този човек". Това е очевидно - майка Тереза първо е действала като светица и после е станала такава (и заслужен носител на Нобелова награда за мир). Интернет позволява лесно да правим заявления какви сме и да постъпваме без особен риск като такива (примерно в компютърна игра, където е лесно дори да си жертваш живота за другите). Накратко според учените интернет е среда, чрез която по-лесно се изгражда представа за себе си.

В игри, форуми, социални мрежи и прочие е по-лесно да си щедър, мил, възпитан, загрижен и дори умен (ако първо ползваме търсачката и четем, а после изказваме мнения), отколкото сред хора. Също така е по-лесно да си прост, невъзпитан, злонамерен или, както стана прието да се нарича, да си трол. Изключително съществено и радостно е обаче, че онлайн е по-лесно да се противопоставиш на троловете. Малцина имат смелостта да се конфронтират в живота с агресивни [попълни по избор].



Казвали ли са ви, че е тъжно как мнозина вече предпочитат да общуват онлайн вместо да пият бира? Аз не мисля, че е тъжно, напротив. Мисля, че е радостно. Първо, защото алкохолът е вреден за здравето. И второ, защото хората, които лично съм имал възможност да наблюдавам, са държат много по-приятно, делово, възпитано, отговорно и прочие онлайн, отколкото в "истинския" живот. Което ще ги промени за добро в крайна сметка, както ни каза психологическата наука по-горе.

Разбира се, анонимността и безнаказаността може да способства на дребните душици да издребняват още, тролирайки напред-назад. Но в тази възможност пак се открива положителна страна. Ако един лош човек оставя лошотията си в нета, то той няма да върши безобразия в живота. Удачният (и политически некоректен) пример е, че порноиндустрията намалява изневерите и изнасилванията в много по-голяма степен, отколкото ги предизвиква.

Интернет поражда различни среди, основаващи се на общи интереси. Тези обособени групи създават свои правила, които устройват всички техни членове. Принципът е подобен на пазарен и следва законите на търсенето и предлагането. Пазарът, както е известно, изхвърля невъзпитаните продавачи и некачествената стока. По същият начин интернет общуването води до изчистване от индивиди, които не са на мястото си. Така например във форум за теоретична физика е почти изключено да срещнем малки деца, а в социална мрежа за малки деца - физици.

Важно и интересно е също, че виртуалната реалност прави харесването (а оттам и подражаването) на даден човек много по-лесно. Да, аз може да съм нисък, грозен и леко уродлив, но хората виждат само колко съм мил и възпитан във форума и ме харесват. По подобен начин интернет общуването позволява лесно да се ползваме с доверие. Някой пише нещо за теоретична физика във форумите на New Scientist, да речем. Другите читатели не могат да знаят дали този някой е физик или малко дете. Очевидно тази особеност на онлайн общуването може да носи както полза (няма нужда да съм теоретичен физик, за да се изкажа; я първо да прочета по темата), така и вреда (я да си изкажа невярното и глупаво мнение).

Самоличността ни в интернет зависи и от способността ни да се изразяваме. Колкото и странно да звучи, неграмотността пречи. Особено в международен план. Там и простотията пречи (което обяснява защо толкова много "успешни" гурбетчии пребивават в родното интернет пространство). Множество преподаватели виждат огромния потенциал на онлайн общуването за образованието. Дори погледнато съвсем простичко е така - един spell checker няма как да не ни ограмотява.

Стана дълго. Ако идеите от по-горе са ви заинтригували, ще намерите още в следните две научни статии, които лично на мен ми бяха много интересни:

1. required fieldGina Maranto & Matt Barton. Paradox and Promise: MySpace, Facebook, and the Sociopolitics of Social Networking in the Writing Classroom. Computers and Composition, Volume 27, Issue 1, March 2010, Pages 36-47

2. Adriana M. Manago, Michael B. Graham, Patricia M. Greenfield & Goldie Salimkhan. Self-presentation and gender on MySpace. Journal of Applied Developmental Psychology, Volume 29, Issue 6, November-December 2008, Pages 446-458

           
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Един ден от живота на Васко Кръпката 6 Един ден от живота на Васко Кръпката

Този разказ бе написан преди две години, но не се намери кой да го публикува

29 мар 2010, 13820 прочитания

Кога да се съмняваме в научния консенсус 17 Кога да се съмняваме в научния консенсус

Пътят към познаването на научната истина често минава през отхвърляне на общоприетите схващания. Но как да разберем кога възприетото за истина е невярно?

28 мар 2010, 6750 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Ясен Пекунов" Затваряне
Сбърканият мозък на злодея

Непредизвиканата и неочаквана агресивност на хората с психопатично поведение намира отражение в дейността на мозъка им

Още от Капитал
Внимавай с Aliexpress

Кои са най-честите рискове при покупки от китайската онлайн платформа

Омраза за двойна употреба

На фона на практиката обвинението срещу природозащитника Тома Белев изпъква като политическо

30 години след 10-и: Каква я мислехме, каква стана

Българите са по-богати от всякога, но и все по-тревожни, че демокрацията, в която живеят, е имитация

Климатично северно сияние

Как Финландия ще стане въглеродно неутрална до 2035 г.

Да бъдеш Дубравка Угрешич

Писателката за обърканото детство, инстинкта да принадлежим към стадото и вечните неприятелства

Пчелен опит

Пчеларството става все по-разпространено хоби сред градските хора

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10