Вреден, но не съвсем
Ново изследване показва, че консумацията на високо-фруктозен сироп от царевица е предпоставка за натрупване на наднормено тегло. Резултатите обаче трябва да се интерпретират внимателно.
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Високо-фруктозният сироп от царевица (high fructose corn syrup, HFCS) се използва за подсладител в хранителната индустрия и в производството на газирани напитки. Той е доста предпочитан, защото е евтин и удобен за употреба (заради течното си състояние). Също така удължава трайността на храните. HFCS държи около 40% от пазара на подсладители в САЩ.
От години има обществен и научен диспут дали HFCS е вреден за здравето или не. Научните резултати са противоречиви. Някои сочат връзка между наднорменото тегло и консумацията на HFCS, други не откриват такава. Някои считат, че масовото навлизане на този подсладител на пазара преди 30-40 години, е причина за нарастващия брой на хората с проблеми с теглото. Подобен аргумент е смехотворен, защото през тези години са се случили хиляди други неща, които могат да са една от причините. Учените обичат да казват, че "съвпадение не означава причинно-следствена връзка".
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
30 коментара
Както обикновено, статията в Капитал съдържа непростими грешки. Публикацията не сравнява HFCS с глюкоза (glucose), а със захароза (sucrose).
Обикновената захар е точно захароза, а не глюкоза. Ако помня правилно, това се учеше в 8-ми клас.
Използването навсякъде в статията на HCFS вместо коректното HFCS направо бледнее пред горната грешка :)
Каква е идеята на тая безумна статия - стотици възмутени коментари? Може ли дори Уикипедия да не се прочете преди да се постне такова нещо...
Само не разбрах защо заглавието на статията е "Вреден, но не съвсем" при положение, че изводите на изследването недвусмислено сочат "Съвсем вреден".
Всички въпроси, които г-н Пекунов така увлекателно си задава в последния абзац на статията имат свои отговори, представени от г-н Robert H. Lustig, MD, UCSF Professor of Pediatrics in the Division of Endocrinology на http://www.youtube.com/watch?v=dBnniua6-oM .
Препоръчвам горната лекция на всички дори и бегло заинтересувани за здравето си - много е вероятно да са най-, хм, полезните час и половина в живота ви.
Непростимите грешки са оправени.
Предвид тяхната непростимост, драги ми I, няма да ви моля за прошка. Все пак приемете моята благодарност, че помогнахте да ги премахнем.
Бъдете здрав,
Я. Пекунов
До коментар [#5] от "Ясен Пекунов":
Оправени, но не съвсем. Доколкото знам, в българския език дума сукроза няма.
Друг път преди да пишете статия, проверявайте какво пише в учебника за 8-ми клас. :)
И моля, без фамилиарничене. Фрази като "драги ми" си ги пазете за приятелчетата ви.
Отделно, думата "глюкоза" все още я има използвана погрешно в статията. Мисля, че вече разбирам защо Пекунов е решил да се пробва да работи като журналист вместо учен :)
Хайде пак булгаристански комплекси- не си поставил тиретата на място и има граматическа грешка! По-добре вникнете в смисъла, това не е строго научна публикаци, АМА НЪЛИ ТРЕБЕ ДА ПОКАЖЕМ КОЛКУ МНОГУ ЗНАЙМ...
Става въпрос за следното- доколко наднорменото тегло се дължи на нови изкуствени подсладители или пък е в следствие на начина на живот. Ако за 200 метра се качваш на колата, за два етажа хващаш асансьор и най - голямото ти усилие е да натискаш копчетата на дистанционното , докато се въртолиш ( чакам някой "филолог" да ми изЯсни как се пише тази дума) на дивана, никой не ти е виновен, че си заприличал на реклама за гуми Мишлен.
Можете да дъвчете домашното пиле на баба, дето баба го тъпче с шепи тетрациклин ( и за това не съм сигурен дали е правилно написано, ама на село така му викат), или домати от градината, пръскани и торени с препарати дозирани на око и да живеете с идеята, че това е еко хранене....
От резюмето на цитираната статия не ми стана ясно каква е била идеята да се ползва за контрола захар, а не глюкоза или глюкоза и фруктоза.
Ако авторът разполага със статията ще ми е любопитно да разбера.
Избраното тук заглавие - според мен е неудачно. доколкото си спомням от прочетеното преди години точно високо-фруктозните церевични сиропи бяха "по-малката злина" след подсладителите - захар, глюкоза.
Здравейте, Мак1951!
Причината да се ползва захароза е: "These sugars were selected because they are the primary sweeteners in many soft-drinks."
Свържете се с мен на адрес YassenP (at) capital dot com, ако желаете да научите повече подробности.
Поздрави,
Ясен Пекунов
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.