Вреден, но не съвсем
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Вреден, но не съвсем

Промяна на консумацията на подсладители в САЩ през втората половина на миналия век.

Вреден, но не съвсем

Ново изследване показва, че консумацията на високо-фруктозен сироп от царевица е предпоставка за натрупване на наднормено тегло. Резултатите обаче трябва да се интерпретират внимателно.

Ясен Пекунов
6387 прочитания

Промяна на консумацията на подсладители в САЩ през втората половина на миналия век.

© US Department of Agriculture


Високо-фруктозният сироп от царевица (high fructose corn syrup, HFCS) се използва за подсладител в хранителната индустрия и в производството на газирани напитки. Той е доста предпочитан, защото е евтин и удобен за употреба (заради течното си състояние). Също така удължава трайността на храните. HFCS държи около 40% от пазара на подсладители в САЩ.

От години има обществен и научен диспут дали HFCS е вреден за здравето или не. Научните резултати са противоречиви. Някои сочат връзка между наднорменото тегло и консумацията на HFCS, други не откриват такава. Някои считат, че масовото навлизане на този подсладител на пазара преди 30-40 години, е причина за нарастващия брой на хората с проблеми с теглото. Подобен аргумент е смехотворен, защото през тези години са се случили хиляди други неща, които могат да са една от причините. Учените обичат да казват, че "съвпадение не означава причинно-следствена връзка".

И все пак дали HFCS повлиява теглото ни? Това ни засяга, защото този подсладител започва да навлиза и на нашия пазар.

Учени от университета Принстън извършват систематични изследване за краткосрочния и дългосрочния ефект на HFCS върху теглото на опитни плъхове. Ефектът е сравнен с този на сукроза (обикновена захар, захароза). На животните ежедневно са давани определени количества фруктозни или захарозни сиропи, като през цялото време животните са имали свободен достъп до нормална храна и вода.

Резултатите показват [1], че животните, поемали HFCS, се сдобиват с наднормено тегло, по-високи количества мастна тъкан и триглицериди (мастни молекули, намиращи се в кръвта. Подобно на холестерола имат пряка връзка с риска от сърдечно-съдови заболявания). Затлъстяването засяга както мъжките, така и женските плъхове, като осем седмици са достатъчни, за да се прояви. Най-важният детайл в изследването е, че калорийният прием на HFCS-животните е по-нисък от тези на захароза. Това е силна индикация, че именно HFCS е причината за затлъстяването.

Изследването трябва да се интерпретира внимателно. Самите му автори си позволяват само да кажат, че прекомерната консумация на HFCS води до натрупване на наднормено тегло. Това не означава, че всякаква консумация на HFCS ще има този ефект. Затлъстяването е следствие (при повечето хора) от повече приети калории спрямо тези, които се изразходват.

Ефектът на HFCS може би се дължи на влиянието на фруктозата върху важни биомолекули като лептин и инсулин, регулиращи апетита и метаболизма. Ако това се докаже недвусмислено, то употребата на фруктоза като подсладител все пак ще трябва да бъде ограничена. И все пак здравите хора, трупащи наднормени килограми, ги трупат, защото ядат повече, отколкото им е необходимо. Въпросът какво точно ядат (и пият) е вторичен. Почти всяка храна от една или друга гледна точка е вредна. Високо съдържание на фруктоза имат пчелния мед, ягодите, пъпешите... Те вредни ли са?

========

1. Miriam E. Bocarsly, Elyse S. Powell, Nicole M. Avena, Bartley G. Hoebel. High-fructose corn syrup causes characteristics of obesity in rats: Increased body weight, body fat and triglyceride levels. Pharmacology Biochemistry and Behavior, In Press, Corrected Proof, Available online 26 February 2010, doi:10.1016/j.pbb.2010.02.012.

Високо-фруктозният сироп от царевица (high fructose corn syrup, HFCS) се използва за подсладител в хранителната индустрия и в производството на газирани напитки. Той е доста предпочитан, защото е евтин и удобен за употреба (заради течното си състояние). Също така удължава трайността на храните. HFCS държи около 40% от пазара на подсладители в САЩ.

От години има обществен и научен диспут дали HFCS е вреден за здравето или не. Научните резултати са противоречиви. Някои сочат връзка между наднорменото тегло и консумацията на HFCS, други не откриват такава. Някои считат, че масовото навлизане на този подсладител на пазара преди 30-40 години, е причина за нарастващия брой на хората с проблеми с теглото. Подобен аргумент е смехотворен, защото през тези години са се случили хиляди други неща, които могат да са една от причините. Учените обичат да казват, че "съвпадение не означава причинно-следствена връзка".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

30 коментара
  • 1
    l avatar :-|
    |

    Както обикновено, статията в Капитал съдържа непростими грешки. Публикацията не сравнява HFCS с глюкоза (glucose), а със захароза (sucrose).

    Обикновената захар е точно захароза, а не глюкоза. Ако помня правилно, това се учеше в 8-ми клас.

  • 2
    l avatar :-|
    |

    Използването навсякъде в статията на HCFS вместо коректното HFCS направо бледнее пред горната грешка :)

  • 3
    komitata avatar :-|
    komitata

    Каква е идеята на тая безумна статия - стотици възмутени коментари? Може ли дори Уикипедия да не се прочете преди да се постне такова нещо...

  • 4
    jddi avatar :-|
    Димов

    Само не разбрах защо заглавието на статията е "Вреден, но не съвсем" при положение, че изводите на изследването недвусмислено сочат "Съвсем вреден".

    Всички въпроси, които г-н Пекунов така увлекателно си задава в последния абзац на статията имат свои отговори, представени от г-н Robert H. Lustig, MD, UCSF Professor of Pediatrics in the Division of Endocrinology на http://www.youtube.com/watch?v=dBnniua6-oM .

    Препоръчвам горната лекция на всички дори и бегло заинтересувани за здравето си - много е вероятно да са най-, хм, полезните час и половина в живота ви.

  • 5
    yassen avatar :-|
    Ясен Пекунов

    Непростимите грешки са оправени.

    Предвид тяхната непростимост, драги ми I, няма да ви моля за прошка. Все пак приемете моята благодарност, че помогнахте да ги премахнем.




    Бъдете здрав,
    Я. Пекунов

  • 6
    l avatar :-|
    |

    До коментар [#5] от "Ясен Пекунов":

    Оправени, но не съвсем. Доколкото знам, в българския език дума сукроза няма.

    Друг път преди да пишете статия, проверявайте какво пише в учебника за 8-ми клас. :)

    И моля, без фамилиарничене. Фрази като "драги ми" си ги пазете за приятелчетата ви.

  • 7
    l avatar :-|
    |

    Отделно, думата "глюкоза" все още я има използвана погрешно в статията. Мисля, че вече разбирам защо Пекунов е решил да се пробва да работи като журналист вместо учен :)

  • 8
    fast_and_furious avatar :-|
    Dante

    Хайде пак булгаристански комплекси- не си поставил тиретата на място и има граматическа грешка! По-добре вникнете в смисъла, това не е строго научна публикаци, АМА НЪЛИ ТРЕБЕ ДА ПОКАЖЕМ КОЛКУ МНОГУ ЗНАЙМ...

    Става въпрос за следното- доколко наднорменото тегло се дължи на нови изкуствени подсладители или пък е в следствие на начина на живот. Ако за 200 метра се качваш на колата, за два етажа хващаш асансьор и най - голямото ти усилие е да натискаш копчетата на дистанционното , докато се въртолиш ( чакам някой "филолог" да ми изЯсни как се пише тази дума) на дивана, никой не ти е виновен, че си заприличал на реклама за гуми Мишлен.
    Можете да дъвчете домашното пиле на баба, дето баба го тъпче с шепи тетрациклин ( и за това не съм сигурен дали е правилно написано, ама на село така му викат), или домати от градината, пръскани и торени с препарати дозирани на око и да живеете с идеята, че това е еко хранене....

  • 9
    mak1951 avatar :-|
    mak1951

    От резюмето на цитираната статия не ми стана ясно каква е била идеята да се ползва за контрола захар, а не глюкоза или глюкоза и фруктоза.
    Ако авторът разполага със статията ще ми е любопитно да разбера.

    Избраното тук заглавие - според мен е неудачно. доколкото си спомням от прочетеното преди години точно високо-фруктозните церевични сиропи бяха "по-малката злина" след подсладителите - захар, глюкоза.

  • 10
    yassen avatar :-|
    Ясен Пекунов

    Здравейте, Мак1951!


    Причината да се ползва захароза е: "These sugars were selected because they are the primary sweeteners in many soft-drinks."


    Свържете се с мен на адрес YassenP (at) capital dot com, ако желаете да научите повече подробности.


    Поздрави,
    Ясен Пекунов


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.