С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
17 28 мар 2010, 13:11, 6240 прочитания

Кога да се съмняваме в научния консенсус

Пътят към познаването на научната истина често минава през отхвърляне на общоприетите схващания. Но как да разберем кога възприетото за истина е невярно?

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Още по темата

Успехът и заплахата на Wikipedia

Как стои въпросът с достоверността на най-голямата онлайн-енциклопедия в света?

30 окт 2008
Пътят към познаването на научната истина често минава през отхвърляне на общоприетите схващания. Но как да разберем кога възприетото за истина е невярно?Въпросът кой определя дали нещо е истина е безумен. Истината просто е. Тя не може да бъде определяна, а само познавана и споделяна.

Основната цел на точните науки е да търсят истината. Последната дефинираме като факт от обективната действителност. Небето е синьо и крушите са круши. Това добре, но, ако истината беше известна, щяхме ли да я търсим? Очевидно не.


Науката приема a priori, че част от множеството на истините не са известни. Същественият въпрос е кои точно? Този въпрос ни изправя пред проблема за

Обществената заблуда или истината на консенсуса

Някога Галилео Галилей знаел истината, че "тя се върти." Човечеството не знаело тази истина и не желаело да му повярва*. Консенсусът сред хората бил, че земята е центърът на вселената и т.н. Изправен пред изборът клада или отричане от идеята си, Галилей се отрекъл. Истината на света била друга.



Но може ли да е истина нещо, което не е истина? Земята не е център на вселената, а малка планета, кръжаща около звезда от нисък спектрален клас, забутана в един от ръкавите на галактика с млечно име.

В известен смисъл е възможно (нежели парадоскално) неверен факт да се нарича истина. Това се случва, когато има консенсус, че дадено вярване е истина. Тази истина се нарича истина на консенсуса и е в основата на модела на Wikipedia (вж. свързаната статия). В продължение на много години учените вярвали, че атомът е най-малката неделима частица, изграждаща материята. Това е била общоприетата истина. После Ръдърфорд я опровергал. Следва епоха на вяра, че електроните и протоните са неделими, но били открити кварките, които ги изграждат, и поредната общоприета истина се оказала заблуда.

Мнението на хората обаче поражда реалност. Ако всички вярват, че яденето на круши прави човек безсмъртен, цената на крушите ще се повиши. Грешната вяра поражда лоши последици - от инквизиция до пролетарски революции и активисти, считащи фармацевтичните компании за враг на човечеството.

Да се върнем на точните науки. Грешната вяра по отношение на даден изследователски проблем спира развитието. Ето защо за учените е от критична важност да знаят кои истини на консенсуса е възможно да се окажат грешни. По какви белези може да се установи това? Защо схващането, че земята е плоска, е възможно да бъде грешно, а че HIV поражда СПИН - не?

Глобалното затопляне

Изучавайки кашата, наречена наука за глобалното затопляне, г-н Джей Ричардс, сътрудник на The American, издание на American Enterprise Institute, стига до проникновен извод за белезите, по които можем да разпознаем дали една истина на консенсуса е възможно да бъде погрешна. Подобен възхитителен анализ човек би очаквал по-скоро да срещне в дебела и малко известна философска книга, отколкото в списание, било то и The American.

Статията на г-н Ричардс напомня, че "всеки, изучавал история на науката, знае, че учените не са имунизирани към нерационалното движение на стадото." С други думи, учените лесно се подават на грешни вярвания, подобно на всички други хора. Властта на тълпата и общественото мнение не бива да бъде пренебрегвана с лека ръка.

Защо глобалното затопляне? Защото този научен проблем, стана политическа кауза и любимо занимание на еко и прочие активисти. Намесата на обществото в науката, както се видя от climategate, доведе до удар по научната достоверност. Неяснотите в тази научна област са повече от доказаните факти. Обобщените изводи съдържат твърде много неясноти, за да могат да бъдат приети от здравия разум с лека ръка, ако и да има обществен или дори и научен консенсус по въпроса.

Ето връзка към изключително съдържателната статия на г-н Ричардс, която би трябвало да убеди разума (и да охлади емоциите), че науката за глобалното затопляне е в своето детство и човечеството трябва да се въздържа от обобщени изводи поне още няколко години. Което съвсем не значи, че намаление на човешките емисии от CO2 и подготовка за живот при повишени планетарни температури, са лоши инициативи.

 
==========

*Истината се познава чрез вяра, а не чрез доказване (вж. тук). Представете си децата да искаха ДНК тест, за да повярват на мама, че е мама. Всички вярваме, че водата е течна, а небето е синьо, ако и да не знаем защо е така. Също така е добре да осъзнаем, че не всяка истина може да бъде директно наблюдавана, както наблюдаваме въртенето на земата около слънцето. Всъщност повечето не могат.

Заглавието на този пост съвпада със заглавието на статията на г-н Джей Ричардс.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вреден, но не съвсем 30 Вреден, но не съвсем

Ново изследване показва, че консумацията на високо-фруктозен сироп от царевица е предпоставка за натрупване на наднормено тегло. Резултатите обаче трябва да се интерпретират внимателно.

25 мар 2010, 5529 прочитания

Сбърканият мозък на злодея 9 Сбърканият мозък на злодея

Непредизвиканата и неочаквана агресивност на хората с психопатично поведение намира отражение в дейността на мозъка им

21 мар 2010, 6620 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Ясен Пекунов" Затваряне
Един ден от живота на Васко Кръпката

Този разказ бе написан преди две години, но не се намери кой да го публикува

Заем с равни или намаляващи вноски

Макар и рядко, този въпрос изниква и всеки трябва да е наясно какво да има предвид

Проверките на банките: Отново под стрес

Влизането на България в единния европейски надзор ще мине през проверка от ЕЦБ на шест български банки

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Есенният филмов маратон

По-интересните заглавия на "Киномания 2018"

Ния от 9 до 5

Петата самостоятелна изложба на създателката на Water Tower Art Fest Ния Пушкарова е арт експеримент с отворено студио

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 17.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 17.11.2018 Прочетете