Кога да се съмняваме в научния консенсус
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кога да се съмняваме в научния консенсус

Джордано Бруно предпочел истината пред живота и бил изгорен на клада, задето твърдял, че слънцето се движи подобно на всички звезди в нощното небе.

Кога да се съмняваме в научния консенсус

Пътят към познаването на научната истина често минава през отхвърляне на общоприетите схващания. Но как да разберем кога възприетото за истина е невярно?

Ясен Пекунов
7120 прочитания

Джордано Бруно предпочел истината пред живота и бил изгорен на клада, задето твърдял, че слънцето се движи подобно на всички звезди в нощното небе.

© Wikipedia commons


Въпросът кой определя дали нещо е истина е безумен. Истината просто е. Тя не може да бъде определяна, а само познавана и споделяна.

Основната цел на точните науки е да търсят истината. Последната дефинираме като факт от обективната действителност. Небето е синьо и крушите са круши. Това добре, но, ако истината беше известна, щяхме ли да я търсим? Очевидно не.

Науката приема a priori, че част от множеството на истините не са известни. Същественият въпрос е кои точно? Този въпрос ни изправя пред проблема за

Обществената заблуда или истината на консенсуса

Някога Галилео Галилей знаел истината, че "тя се върти." Човечеството не знаело тази истина и не желаело да му повярва*. Консенсусът сред хората бил, че земята е центърът на вселената и т.н. Изправен пред изборът клада или отричане от идеята си, Галилей се отрекъл. Истината на света била друга.

Но може ли да е истина нещо, което не е истина? Земята не е център на вселената, а малка планета, кръжаща около звезда от нисък спектрален клас, забутана в един от ръкавите на галактика с млечно име.

В известен смисъл е възможно (нежели парадоскално) неверен факт да се нарича истина. Това се случва, когато има консенсус, че дадено вярване е истина. Тази истина се нарича истина на консенсуса и е в основата на модела на Wikipedia (вж. свързаната статия). В продължение на много години учените вярвали, че атомът е най-малката неделима частица, изграждаща материята. Това е била общоприетата истина. После Ръдърфорд я опровергал. Следва епоха на вяра, че електроните и протоните са неделими, но били открити кварките, които ги изграждат, и поредната общоприета истина се оказала заблуда.

Мнението на хората обаче поражда реалност. Ако всички вярват, че яденето на круши прави човек безсмъртен, цената на крушите ще се повиши. Грешната вяра поражда лоши последици - от инквизиция до пролетарски революции и активисти, считащи фармацевтичните компании за враг на човечеството.

Да се върнем на точните науки. Грешната вяра по отношение на даден изследователски проблем спира развитието. Ето защо за учените е от критична важност да знаят кои истини на консенсуса е възможно да се окажат грешни. По какви белези може да се установи това? Защо схващането, че земята е плоска, е възможно да бъде грешно, а че HIV поражда СПИН - не?

Глобалното затопляне

Изучавайки кашата, наречена наука за глобалното затопляне, г-н Джей Ричардс, сътрудник на The American, издание на American Enterprise Institute, стига до проникновен извод за белезите, по които можем да разпознаем дали една истина на консенсуса е възможно да бъде погрешна. Подобен възхитителен анализ човек би очаквал по-скоро да срещне в дебела и малко известна философска книга, отколкото в списание, било то и The American.

Статията на г-н Ричардс напомня, че "всеки, изучавал история на науката, знае, че учените не са имунизирани към нерационалното движение на стадото." С други думи, учените лесно се подават на грешни вярвания, подобно на всички други хора. Властта на тълпата и общественото мнение не бива да бъде пренебрегвана с лека ръка.

Защо глобалното затопляне? Защото този научен проблем, стана политическа кауза и любимо занимание на еко и прочие активисти. Намесата на обществото в науката, както се видя от climategate, доведе до удар по научната достоверност. Неяснотите в тази научна област са повече от доказаните факти. Обобщените изводи съдържат твърде много неясноти, за да могат да бъдат приети от здравия разум с лека ръка, ако и да има обществен или дори и научен консенсус по въпроса.

Ето връзка към изключително съдържателната статия на г-н Ричардс, която би трябвало да убеди разума (и да охлади емоциите), че науката за глобалното затопляне е в своето детство и човечеството трябва да се въздържа от обобщени изводи поне още няколко години. Което съвсем не значи, че намаление на човешките емисии от CO2 и подготовка за живот при повишени планетарни температури, са лоши инициативи.

==========

*Истината се познава чрез вяра, а не чрез доказване (вж. тук). Представете си децата да искаха ДНК тест, за да повярват на мама, че е мама. Всички вярваме, че водата е течна, а небето е синьо, ако и да не знаем защо е така. Също така е добре да осъзнаем, че не всяка истина може да бъде директно наблюдавана, както наблюдаваме въртенето на земата около слънцето. Всъщност повечето не могат.

Заглавието на този пост съвпада със заглавието на статията на г-н Джей Ричардс.

Въпросът кой определя дали нещо е истина е безумен. Истината просто е. Тя не може да бъде определяна, а само познавана и споделяна.

Основната цел на точните науки е да търсят истината. Последната дефинираме като факт от обективната действителност. Небето е синьо и крушите са круши. Това добре, но, ако истината беше известна, щяхме ли да я търсим? Очевидно не.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

17 коментара
  • 1
    longanlon avatar :-|
    Longanlon

    Статия в много правилна посока, но според мен недостатъчно изчерпателна дори да започне дебат по въпроса за науката и не-научността в съвременния свят.

  • 2
    ariman_info avatar :-?
    Ariman

    Истината се базира на избор на авторитети, така ако избереш църковните отци, земята ще е плоска и ще върти вселената около себе си, на Господ ще му пука какво ядеш и как правиш секс, за кого и от каква вяра се жениш и т.н., ако си избереш други авторитети истината ще е точно обратната - еволюция, дарвинизъм и т.н., въпрос на лична философия всъщност.
    Но обективната действителност не се влияе от философията.

  • gligi

    Айде пак ще се обясняваме....

    Ясене, науката не се занимава да търси или дефинира Истината, защото това е работа на философията!

    Небето не Е синьо, небето има характерните си оптически свойства. През деня изглежда "синьо" за нас, хората, през нощта - черно, преди изгрев - от лилаво до розово, при дъжд ни се вижда сиво, а при залез - червено, както и след изригване на вулкан. Водата Е "течна" за човек без научна подготовка, а някой физик би казал че "при определени температури и налягания водата има течно агрегатно състояние". Следиш ли как избягването на конструкция от типа "нещо" Е "друго нещо" ни помага по-точно да описваме наблюдаваното?

    Въобще езиковите конструкции, означаващи еквивалентност, имат приложимост единствено в математиката, а дори и там - ограничена в рамките на елементарната алгебра. Истина ли Е че "пи" Е "3,14"? Естествено, не. Истина ли Е че "пи" Е "3,14159"? Вече е по-близо до истината, но пак не е точно. И колко близо? Има ли 90% или 99% Истина, или Истина с точност 6 сигми?

    Това, което СЪВРЕМЕННАТА наука приема, е че всяко наше ЗНАНИЕ за реалността може да бъде уточнено или дори оборено. Това се казва ФАЛСИФИЦИРУЕМОСТ и е основната разлика между науката и други (псевдо)интелектуални занимания.

    Реалността, от своя страна, бива:
    - субективна (т.е. каквато я възприема отделен индивид),
    - номинална (каквато сме се научили да описваме чрез човешки или друг език, и спрямо който я разделяме на отделни обекти, взаимодействия и тн, за които имаме думи или формули),
    - нормативна (нашите норми и закони създават обекти от реалността ex nihil, напр. закона за ДДС създава обекта ДДС, който иначе не се наблюдава в природата - нито пряко, нито косвено) и
    - консенсуална (когато група хора приемат в голяма степен припокриващи се субективни реалности).

    Наличието на ОБЕКТИВНА реалност би изсквало наличие на ВСЕЗНАЕЩ, НЕПОГРЕШИМ и абсолютно обективен наблюдател. (Който, например, знае ТОЧНАТА стойност на числото "пи" до последния(!) десетичен знак...) Ако смяташ че познаваш такъв - вън от храма на науката и се отдай на богослужение, молитви, пеене на псалми и философски размисли!

    Истината може да се познава чрез вяра, но само в някой манастир или подобно учреждение. Науката, напротив, не изисква вяра от последователите си. Науката съществува в модерния си вид като система от знания и методи за тяхното отхвърляне и заместване с по-точни знания. ПО-ТОЧНИ значи по-точно описващи наблюдаемата вселена, а не "по-верни" или "по-истинни"!

    В духа на заглавието на статията - да се съмняваме винаги! Именно в това е ползата от прогресиращата наука. Ако никой не се съмняваше в авторитетните теории, науката нямаше да се развива, и всъщност нямаше да има наука, а само вяра. Както е писано и преди - вярата ражда невежество, или беше обратното?

    Да разберем че възприетото за истина е невярно, можем при наличие на достатъчно убедителни (консистентни, обективни) наблюдения и експерименти, съгласуващи се с нова теория, отхвърляща старата.

    Особено следва да се съмняваме, когато някакви догадки се опитват да се маскират като наука, за може с тяхна полза да бъдем ограбени. "Наука за глобалното затопляне"... O sancta simplicitas!

  • 4
    yassen avatar :-|
    Ясен Пекунов

    До коментар [#3] от "gligi":


    The philosopher John Searle says:


    "Another rhetorical device for disguising the implausible is to give the commonsense view a name and then deny it by name and not by content. Thus, it is very hard even in the present era to come right out and say, “No human being has ever been conscious.” Rather, the sophisticated philosopher gives the view that people are sometimes conscious a name, for example, “the Cartesian intuition,” then he or she sets about challenging, questioning, denying something described as “the Cartesian intuition”… And just to give this maneuver a name, I will call it the “give-it-a-name” maneuver. (4–5)"


    Excerpt from The "Rediscovery of the Mind".

    (http://www.american.com/archive/2010/march/the-new-philistinism)

  • 5
    hristomir avatar :-|
    Христомир Йорданов

    Длъжен съм да се съглася с gligi. За съжаление Ясен е объркал една каша от философия, наука и религия, с която не мога да се съглася по никой начин. По-правилно мислене според мен е, че основната задача на природните науки е да правят модели на света около нас, с помощта на които да можем да предвидим поведението на същия този свят. Някои хора неправилно наричат тези модели с термина "научна истина". Естествено моделите са само приблизително верни, и то само при дадени условия.

    Това, което Ясен нарича "вяра", аз бих нарекъл по-скоро "инерция". Тя е нещо напълно нормално, уви. Ако цял живот си живял с мисълта, че някой омдел винаги дава верни резултати, не ти се ще да го отхвърлиш толкова бързо. От друга страна тази инреция ни предпазва от лутане по неработещи хипотези.

    За съжаление за повечето хора, особено през средновековието, но и до ден днешен, е присъща известна догматоичност на мисленето - те са склонни да не виждат нещата, които противоречат на тяхната догма. Историята на човешкото развитие просто е такава. Учените понякога имат същата слабост. Мисля, че това е което Ясен нарича "влияние на масите". Обикновенно, уви, учените имат известно пренебрежение към останалите хора, така че "влияние на масите" ми се вижда неподходящ термин.

  • 6
    klecho avatar :-|
    klecho

    ...и разбира се, електроните няма как да са изградени от кварки, защото самите те спадат към лептоните- т.е. са вид елементарни честици.

  • 7
    rover avatar :-|
    rover

    Този разговор ДОРИ не може да започне без елеменатрно навлизане в сферата на аналитичната философия, епистемолотгията и философия на науката, без въобще да включваме различните значения на глагола "СЪМ" (кога предицира съществуване, кога - отношение, и кога - тъждество), изследването на най-простите функции на езика и референтната теория.

    Похвално е желанието на г-н Пекунов да се захване с висшия пилотаж в постмодерния свят - рефлексия върху самото познание, неговите основания и средства - но, като е маркирал отделни моменти, е създал впечетляваща каша и накрая не казва нищо, а само обърква читателите още повече. Гледайки текста, имам чувството, че се взирам в оплетени конци с множество стърчащи краища и не знам откъде да започна разплитането.

    За начало ви препоръчвам този форум, със съответните категории и подкатегории:

    http://projectoria.org/forum/forum/15/filosofiya-na-naukata/
    http://projectoria.org/forum/forum/13/epistemologiya/

  • 8
    l avatar :-|
    |

    Статията в The American не е обективна, а е прикрита атака към привържениците на глобалното затопляне. Най-много си личи в частта за ad hominem, но и останалите части са толкова субективни. Позицията им не е изненадваща за ултраконсервативен think tank.

    Gligi много добре е описал що е това наука. Подкрепям напълно мнението му.

  • 9
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    абе те марксистите са го казали много точно "критерий за истината е практиката", затова "разните" времена си имат "разни" истини и пак си живеят добре.....
    Останалото е ала бала и съзерцаване на пъпа.... не че има нещо лошо и в и съзерцаването на пъпа, 1.2 млрд. души с това се занимават и са щастливи.... но понеже искаме да знаем истината...... гледайте практиката, вашата... не на този и на онзи..... вашата практика, щото с нея си оставяте ...
    А децата вярват на мама, че е мама и без ДНК тестове, щото се нуждаят в ласка, закрила и на първо място папу..... нещо много важно в общо взето враждебният свят......

  • 10
    mapto avatar :-|
    mapto

    Да, тази представа за истина е много удачна за природните науки. Но светът е пъстър и не се знае какво откъде дебне... Например един културен антрополог има малко по-различна представа за това какво е истина в работата му с непрекъснато променящите се култури.
    Има различни представи за истина:
    http://en.wikipedia.org/wiki/Truth#Substantive_theories
    (цитирам Уикипедия, това не е защото информацията там е надеждна, а защото там разказа е добре представен)
    Там може да ви е интересно да погледнете и за една доста по-различна, но въпреки това популярна епистемология:
    http://en.wikipedia.org/wiki/Constructivist_epistemology#History
    Надявам се, че с това ще оцените, че въпросът за катеричката в гората, която никой не вижда може да има различни отговори.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Вреден, но не съвсем

Вреден, но не съвсем

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK