Кога да се съмняваме в научния консенсус
Пътят към познаването на научната истина често минава през отхвърляне на общоприетите схващания. Но как да разберем кога възприетото за истина е невярно?
Джордано Бруно предпочел истината пред живота и бил изгорен на клада, задето твърдял, че слънцето се движи подобно на всички звезди в нощното небе.
©
Wikipedia commons
Джордано Бруно предпочел истината пред живота и бил изгорен на клада, задето твърдял, че слънцето се движи подобно на всички звезди в нощното небе.
©
Wikipedia commons
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Въпросът кой определя дали нещо е истина е безумен. Истината просто е. Тя не може да бъде определяна, а само познавана и споделяна.
Основната цел на точните науки е да търсят истината. Последната дефинираме като факт от обективната действителност. Небето е синьо и крушите са круши. Това добре, но, ако истината беше известна, щяхме ли да я търсим? Очевидно не.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
17 коментара
Статия в много правилна посока, но според мен недостатъчно изчерпателна дори да започне дебат по въпроса за науката и не-научността в съвременния свят.
Истината се базира на избор на авторитети, така ако избереш църковните отци, земята ще е плоска и ще върти вселената около себе си, на Господ ще му пука какво ядеш и как правиш секс, за кого и от каква вяра се жениш и т.н., ако си избереш други авторитети истината ще е точно обратната - еволюция, дарвинизъм и т.н., въпрос на лична философия всъщност.
Но обективната действителност не се влияе от философията.
Айде пак ще се обясняваме....
Ясене, науката не се занимава да търси или дефинира Истината, защото това е работа на философията!
Небето не Е синьо, небето има характерните си оптически свойства. През деня изглежда "синьо" за нас, хората, през нощта - черно, преди изгрев - от лилаво до розово, при дъжд ни се вижда сиво, а при залез - червено, както и след изригване на вулкан. Водата Е "течна" за човек без научна подготовка, а някой физик би казал че "при определени температури и налягания водата има течно агрегатно състояние". Следиш ли как избягването на конструкция от типа "нещо" Е "друго нещо" ни помага по-точно да описваме наблюдаваното?
Въобще езиковите конструкции, означаващи еквивалентност, имат приложимост единствено в математиката, а дори и там - ограничена в рамките на елементарната алгебра. Истина ли Е че "пи" Е "3,14"? Естествено, не. Истина ли Е че "пи" Е "3,14159"? Вече е по-близо до истината, но пак не е точно. И колко близо? Има ли 90% или 99% Истина, или Истина с точност 6 сигми?
Това, което СЪВРЕМЕННАТА наука приема, е че всяко наше ЗНАНИЕ за реалността може да бъде уточнено или дори оборено. Това се казва ФАЛСИФИЦИРУЕМОСТ и е основната разлика между науката и други (псевдо)интелектуални занимания.
Реалността, от своя страна, бива:
- субективна (т.е. каквато я възприема отделен индивид),
- номинална (каквато сме се научили да описваме чрез човешки или друг език, и спрямо който я разделяме на отделни обекти, взаимодействия и тн, за които имаме думи или формули),
- нормативна (нашите норми и закони създават обекти от реалността ex nihil, напр. закона за ДДС създава обекта ДДС, който иначе не се наблюдава в природата - нито пряко, нито косвено) и
- консенсуална (когато група хора приемат в голяма степен припокриващи се субективни реалности).
Наличието на ОБЕКТИВНА реалност би изсквало наличие на ВСЕЗНАЕЩ, НЕПОГРЕШИМ и абсолютно обективен наблюдател. (Който, например, знае ТОЧНАТА стойност на числото "пи" до последния(!) десетичен знак...) Ако смяташ че познаваш такъв - вън от храма на науката и се отдай на богослужение, молитви, пеене на псалми и философски размисли!
Истината може да се познава чрез вяра, но само в някой манастир или подобно учреждение. Науката, напротив, не изисква вяра от последователите си. Науката съществува в модерния си вид като система от знания и методи за тяхното отхвърляне и заместване с по-точни знания. ПО-ТОЧНИ значи по-точно описващи наблюдаемата вселена, а не "по-верни" или "по-истинни"!
В духа на заглавието на статията - да се съмняваме винаги! Именно в това е ползата от прогресиращата наука. Ако никой не се съмняваше в авторитетните теории, науката нямаше да се развива, и всъщност нямаше да има наука, а само вяра. Както е писано и преди - вярата ражда невежество, или беше обратното?
Да разберем че възприетото за истина е невярно, можем при наличие на достатъчно убедителни (консистентни, обективни) наблюдения и експерименти, съгласуващи се с нова теория, отхвърляща старата.
Особено следва да се съмняваме, когато някакви догадки се опитват да се маскират като наука, за може с тяхна полза да бъдем ограбени. "Наука за глобалното затопляне"... O sancta simplicitas!
До коментар [#3] от "gligi":
The philosopher John Searle says:
"Another rhetorical device for disguising the implausible is to give the commonsense view a name and then deny it by name and not by content. Thus, it is very hard even in the present era to come right out and say, “No human being has ever been conscious.” Rather, the sophisticated philosopher gives the view that people are sometimes conscious a name, for example, “the Cartesian intuition,” then he or she sets about challenging, questioning, denying something described as “the Cartesian intuition”… And just to give this maneuver a name, I will call it the “give-it-a-name” maneuver. (4–5)"
Excerpt from The "Rediscovery of the Mind".
(http://www.american.com/archive/2010/march/the-new
Длъжен съм да се съглася с gligi. За съжаление Ясен е объркал една каша от философия, наука и религия, с която не мога да се съглася по никой начин. По-правилно мислене според мен е, че основната задача на природните науки е да правят модели на света около нас, с помощта на които да можем да предвидим поведението на същия този свят. Някои хора неправилно наричат тези модели с термина "научна истина". Естествено моделите са само приблизително верни, и то само при дадени условия.
Това, което Ясен нарича "вяра", аз бих нарекъл по-скоро "инерция". Тя е нещо напълно нормално, уви. Ако цял живот си живял с мисълта, че някой омдел винаги дава верни резултати, не ти се ще да го отхвърлиш толкова бързо. От друга страна тази инреция ни предпазва от лутане по неработещи хипотези.
За съжаление за повечето хора, особено през средновековието, но и до ден днешен, е присъща известна догматоичност на мисленето - те са склонни да не виждат нещата, които противоречат на тяхната догма. Историята на човешкото развитие просто е такава. Учените понякога имат същата слабост. Мисля, че това е което Ясен нарича "влияние на масите". Обикновенно, уви, учените имат известно пренебрежение към останалите хора, така че "влияние на масите" ми се вижда неподходящ термин.
...и разбира се, електроните няма как да са изградени от кварки, защото самите те спадат към лептоните- т.е. са вид елементарни честици.
Този разговор ДОРИ не може да започне без елеменатрно навлизане в сферата на аналитичната философия, епистемолотгията и философия на науката, без въобще да включваме различните значения на глагола "СЪМ" (кога предицира съществуване, кога - отношение, и кога - тъждество), изследването на най-простите функции на езика и референтната теория.
Похвално е желанието на г-н Пекунов да се захване с висшия пилотаж в постмодерния свят - рефлексия върху самото познание, неговите основания и средства - но, като е маркирал отделни моменти, е създал впечетляваща каша и накрая не казва нищо, а само обърква читателите още повече. Гледайки текста, имам чувството, че се взирам в оплетени конци с множество стърчащи краища и не знам откъде да започна разплитането.
За начало ви препоръчвам този форум, със съответните категории и подкатегории:
http://projectoria.org/forum/forum/15/filosofiya-n
http://projectoria.org/forum/forum/13/epistemologi
Статията в The American не е обективна, а е прикрита атака към привържениците на глобалното затопляне. Най-много си личи в частта за ad hominem, но и останалите части са толкова субективни. Позицията им не е изненадваща за ултраконсервативен think tank.
Gligi много добре е описал що е това наука. Подкрепям напълно мнението му.
абе те марксистите са го казали много точно "критерий за истината е практиката", затова "разните" времена си имат "разни" истини и пак си живеят добре.....
Останалото е ала бала и съзерцаване на пъпа.... не че има нещо лошо и в и съзерцаването на пъпа, 1.2 млрд. души с това се занимават и са щастливи.... но понеже искаме да знаем истината...... гледайте практиката, вашата... не на този и на онзи..... вашата практика, щото с нея си оставяте ...
А децата вярват на мама, че е мама и без ДНК тестове, щото се нуждаят в ласка, закрила и на първо място папу..... нещо много важно в общо взето враждебният свят......
Да, тази представа за истина е много удачна за природните науки. Но светът е пъстър и не се знае какво откъде дебне... Например един културен антрополог има малко по-различна представа за това какво е истина в работата му с непрекъснато променящите се култури.
Има различни представи за истина:
http://en.wikipedia.org/wiki/Truth#Substantive_the
(цитирам Уикипедия, това не е защото информацията там е надеждна, а защото там разказа е добре представен)
Там може да ви е интересно да погледнете и за една доста по-различна, но въпреки това популярна епистемология:
http://en.wikipedia.org/wiki/Constructivist_episte
Надявам се, че с това ще оцените, че въпросът за катеричката в гората, която никой не вижда може да има различни отговори.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.