С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
6 29 мар 2010, 16:44, 12637 прочитания

Един ден от живота на Васко Кръпката

Този разказ бе написан преди две години, но не се намери кой да го публикува

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Илюстрация

Илюстрация

Този разказ бе написан преди две години, но не се намери кой да го публикува   
Визитка


Име: Васил Георгиев (Кръпката)
Роден на 06. 06. 1959
Адрес: www.vaskothepatch.com
Зодия: Близнаци
Образование: Техникум по автотранспорт, София
Мечтае: Да пътешества; да отвори клуб за блус и рок
Занимания: Телевизионно предаване за блус и рок по телевизия СКАТ, сряда, 22:00, повторение - събота 24:00; всеки четвъртък свири с група Кръпка блус бенд в клуб FANS
Книги: "Улица консервна", "Пътешествия с Чарли", "Лавината", "По пътя", "Алиса в страната на чудесата"
Филми: "Плешивото куче", "Коса", "Последният валс", "Шоу на колела", "Всичко е любов"
Български музиканти: Георги Минчев, Милена, "Щурците"; "Бъндараците
Български поети: Блага Димитрова, Петя Дубарова
Личности: Блага Димитрова, Ласло Фьолдиш (от Hobo Blues Band), Камен Кацата

***


Нека бъде светлина


Да прекараш часове в компанията на някого, на когото се възхищаваш от дете и чието творчество те вдъхновява да постъпваш доколкото можеш, както е редно, "ден след ден", е щастие, за което не смея да мечтая. А ме очаква точно това - един ден с Васко Кръпката, с този когото режисьорът Теди Москов нарече "най-чистият човек на прехода". Малко блус, усмивка и радостно предчувствие и неусетно съм в Драгалевци.

Питам се какво отличава Васко от повечето хора "по света и у нас"? Надявам се да разберем. Скачаме в микробуса му (VW Transporter), слушаме блус и отдаваме чест на "палатите" на различни културтрегери, заселили се в планинското село. На техния фон малката построена и достроявана с ръцете на Васко къща, наследство на съпругата му Елена, е едва ли не невзрачна. При все че е кокетна и излъчва любов и талант. Прави силно впечатление радостта в очите на съседите, щом само видят шумната позната им кола.



Днес ще ковем нещо, което бива наричано гальовно "трънска мебел" (виж снимката). Затова не губим време и се устремяваме към един малко неочакван "приятел" на Васко - Mr Bricolage.

Старият рокер

Купуваме винтове и лак в магазина, сядаме да изчакаме да ни приготвят плоскостите. Заговаряме се за Камен Кацата, с който Кръпката се е запознал на  къмпинг "Веселие" преди има-няма тридесет години. "Няма кой да разбере Камен в България: повече го разбират в Германия или другаде, където сме били – тъжно споделя Васко. – Много е високо над българските представи за пеене, той има уникален фънко-джазов вариант на пеене: хем реве като мечока Фози, хем душата му е ранима като на Луиз Армстронг, хем е мракобесен като Sex Pistols. Това са неща, които тук в България не вървят много, затова няма препитание за музиканти като него."

"А има ли търсене за твоите албуми?" - питам.

"Не, в тази държава няма. Няма търсене на свобода и демокрация, следователно няма много търсене на блус и Rock&Roll: блусът е според търсенето - като демокрацията и свободата." И добавя умислен, но в рима: "Общото между блуса, демокрацията и Rock&Roll-а е, че те са като бездънна яма – стъпваш и дъно няма."

Комунизмът си отива

"Васко, комунизмът си отиде от материалния ни живот, но остана в душите ни. Защо не си отиде и оттам?"

Отговаря някак бавно и с усилие: "Песента се нарича "Комунизмът си отива". Много хора объркаха "отива" с "отиде"... Други не искаха да й повярват. Малко хора възприеха песента като искрено чувство... Пропагандата натика тази песен в областта на поръчковите политически песни, а тя няма нищо общо с тях. Тя е вопъл, стенание, трябваше да ни подбуди да си вземем живота в ръце и да почнем от нулата...

Голяма част от хората се оказаха неподготвени за това състезание, защото Свободата е един вид състезание... И онези, които бяха подготвени, избягаха да се състезават по други земи. Тук останахме "породистите" ("Кучето на крайния квартал" няма порода и родословно дърво - б. ред.). Много бързо комунизмът стана "капитализъм", който се осъществи от комунисти и се оказа най-лошият вариант на псевдокапитализъм. Което не го различава много от комунизма и хората живеят с мисълта, че комунизмът изобщо не си е тръгнал, което не е истина, защото когато написах тази песен в духовен план, си представях да са ни по-отпуснати душите, да са ни по-свободни мечтите и по-дълги косите, брадите... и в материален план мечтите ми се свеждаха до това да има банани по магазините... Не съм си представял интернет, да имам всички албуми на Ерик Клептън и лична карта, с която да обикалям цяла Европа и да ходя в ГФР."

Злите сили

"Хората ме срещат по улиците и ме питат: "Какво стана - комунизмът си отиде, а лошите са тука, лошите ни управляват?" - споделя Васко.

"Защо, мислиш, питат теб?" - отзовавам се.

"Защото смятат, че имам отговор. Защото са намерили някакъв отговор в песните ми досега. Написах "Злите сили" в търсене на моя отговор на въпроса: "Защо ги има лошите?" И той е в последната фраза на песента: "За да не сме като тях!" Аз съм блажен, че не съм като тях. Това ми е най-голямата награда в живота!"

И добавя: "В нормалните страни злите сили се опитват да изглеждат като добрите сили. Но ако нямаш достатъчно любов към човечеството, към ближния, нямаш и достатъчно ненавист към злите сили... На границата между доброто и злото всеки сам си е митничар."

В Mr Bricolage срещаме един от тези известни българи, като които "не трябва да бъдем". Последният, макар и живеещ живота си като отявлен противник на "блуса и демокрацията", поздравява Васко с отчетливо желание да бъде харесван или най-малкото някак си, ако може, неосъден. У нас случката оставя чувство на тъга и недоумение. Мнозина по-честни хора също поздравяват Васко, без да го познават лично. Хубаво е. 

Кучето на крайния квартал

Освен музикант Васко е поет, написал няколко от стойностните стихове на български език. Заговаряме се как твори и научавам, че "Кучето на крайния квартал" съществува като идея от 80-те години.

"Винаги съм я усещал в главата си. Седем-осем години ми увираше [в главата]. Милена [Славова] реши да направи концерт за кучета и котки в летния театър (еех, летният театър!) и ме покани, а аз си рекох: "Сега е моментът!" Седнах и преди концерта го "наместих". Даже не съм сигурен дали изобщо го написах на лист."

"Харесваш ли Милена?"

"Естествено. Не я харесвам – обичам я!" (Часове по-късно си говорим кои са 24-те албума, които В# би взел на необитаем остров. Един от тях е на Милена, редом с Floyd и Stones, с Clapton и Dylan...)

Там, където блусът се е родил

"Много е важно да имащ тръпка, да вярваш, че правиш хубава музика, да си влюбен в това, което правиш, да си готов да умреш, да свириш на живот и смърт. Това е разликата между блусарите от източния блок на комунизма и тези на Запад."

Заговаряме се отново за първия албум и началото на кариерата му и Васко споделя: "Аз изгрях с тази песен ("Комунизмът си отива"), тогава не беше трудно. Но идва следващият етап, по-трудният – да задържиш тази еуфория. Мнозина изгряват с една песен... Важно е да впечатлиш най-близките си хора, да им покажеш, че имаш сили, че имаш енергия."

Васко обяснява, че е музикант, защото е "на 49, но се чувства на 19, защото нощем по клубовете така се зарежда, че ток хваща от него, а и зарежда хората там".

"Защото ставам все по-добър – когато започнах да свиря и пея, не можех нито да свиря, нито да пея, но много исках. Свиренето и слушането на музика ми дават усещането за един нов свят, за една друга България."

"Пожелаваш ли на сина си съдбата на музикант?" - провокирам го.

"Разбира се, че му я пожелавам!" - отвръща бащата, без да се замисли и за миг. Категоричността му може да се стори на някого странна – та нали Васко е все така беден и недооценен? Обяснява: "Има двама в мен: единият нощно време е в небесата с китара в ръката, другият ходи през деня и се опитва да продаде това, което първият е сътворил през нощта." Нима такъв човек може да е нещастен?

Роден в Подуене

Васко е добър човек (затова и целият е в кръпки), но в неговата доброта няма и капка сантименталност. Обядваме в стария му квартал. В малката кръчма искрено се радват, че ги е "пипнал блусът". Изведнъж се появява стара позната на Васко. Тя е един от онези хора, които поради слабост или друго нещастие са посегнали към чашката. Всички знаем как е в подобни ситуации – досада, чувство на неудобство и превъзходство... Но не и в тази! У Васко няма и помен от осъждане. От него се лее доброжелателство и състрадание.

Но колко е различна добротата на Васко! Сам свикнал да живее в строги рамки и дисциплина, той поставя граници на поведението и мотивите на човека срещу себе си. За слабия дух те са необходими като патериците на болния... ала къде по-лесно е да си лежиш! Жената си тръгва, ако не с друго, то поне с усещането, че някой я е приел с открито сърце каквато е и най-важното - без да я осъди.

"Трябва да държим сабята винаги наточена, но да не я използваме" - споделя ми Васко любимата си Айкидо мъдрост, но вече изглежда мисли за нещо друго, за причините една млада жена да поеме по пътя на огнената вода.

А по пътя често ни поздравяват фарове и клаксони. 

Карай да върви, това е блус

"Ти все си беден, нямаш пари" - изпя Васко през далечната 1991 г. и понеже в къщата на обесения за въже не се говори, не го и питам как е издържал семейството си. Все пак той ми споделя, че е член на Music Author, които следят за изплащането на хонорари, съобразени с авторските права. Плащат предимно националните радио и телевизия, като "парите стигат за бензин до морето и пет дни там". "Тоест нищо – клати глава Васко и добавя - Това не е нормално. Краденето на музика от интернет не е такъв проблем, какъвто е излъчването на филми и т.н. без авторски права по медиите."

Васко има издадени 12 албума* и едно DVD. Всичките са записани от звукозаписна компания "Сам съм си рекърдс". (Каква воля има този човек!) Единствено "Ден след ден" има спонсор. Продава си ги сам по клубовете, където свири, и в музикалните магазини на Orange и в Халите. Толкоз.

Живот на колела - "Тази обречена територия"

"А защо остана в България? - недоумявам. - С този занаят би получил истинско признание (и пари) "там, където блусът се е родил".

"Тук срещнах жената на моя живот... Виж, аз съм абсолютен емигрант в тази държава и българското знаме съм го прибрал много отдавна. Блусът ми дава виза за целия свят, интернетът – също. Музиката, с която съм се обградил, ми позволява тотално да се абстрахирам, да си създам моята си Америка и моята си Австралия и Канада ей тук. Музиката ме издига над нещата."

"Тука намирам екзотиката на това да ти е кофти, за да ти е гот, тоест пò ми е удобно да пея блус, събуждайки се в една бедна страна, където майка ми има най-ниската пенсия и с баща ми живеят на ръба на мизерията, отколкото ако се разхождам по някоя спокойна калифорнийска улица. При това много обичам Калифорния и съм американофил, особено при тази проклета антиамериканска пропаганда, която се носи отвсякъде."

"Зная, че след два-три концерта там ще ми мине меракът, защото тук свирим блус на живот и смърт. В България съм пуснал корен. Всъщност не зная... Това ми е физкултурата... Нямам конкретен отговор и самият аз не зная защо стоя тук."

Да живее Rock&Roll-a

"През 2001 г. Подуене Блус Бенд смениха музикалния стил. Аз останах на пътеката на блуса, защото една пътека, по която не се ходи, обрасва" - споделя Васко. Изведнъж останал сам и без група, той събира двама верни приятели - Краси Табаков и Спарки - и правят неформална акустична формация, която тримата шеговито наричат оркестър "Сам съм си виновен". Години по-късно след няколко албума с "Каскадьори" - групата, в която е и синът му Боби, - Васко споделя на концерт в зала 1 на НДК, че "колкото и да съм луд по цялата глава, без тези две момчета [Краси и Спарки] нямаше да оцелея".

Сега, няколко кръпки по-стар, Васил свири с "малките". Споделя, че "не им е гуру, а по-скоро шофьор и че повече така се възприема". Тук няма никаква поза – сам казва, че промяната в стила на музиката му идва от тях.

Питам го как се спогажда с доста по-младите от него музиканти от групата*. Васко отговаря многозначно: "За блус е нужно едно улягане (възраст). На блуса това му е хубавото – човек колкото навлиза в годините, толкова по-готин става. Аз съм твърде млад за блус."

Една китара

Завършваме деня с концерт в новооткрит столичен клуб. Става от весело по-весело – момчетата от "Каскадьори" тъкмо са положили кандидат-студентските си изпити и им се свири, та "две не видят".

Говорим си с Камен Кацата. Като го зная каква взривоопасна фурия е на сцената, трудно възприемам колко деликатен и чувствителен човек е в живота. Душа, която ходи на пръсти, за да не нарушава външния покой на другите. По някое време Кацата се качва на сцената, този път за да наруши покоя (онзи вътрешния), а Васко сяда до мен. Отбелязвам, че днес става хубава веселба и че публиката е много активна и "на кеф". Той се съгласява и добавя, че наблюдава завръщане към блуса и рока. "На хората чалгата им омръзна вече и те искат да чуят и нещо друго".

Хубава вест! Ако се търси блус и Васко е прав, то скоро ще започнат да търсят демокрация и свобода. Не е ли крайно време?

 =======


* Група Каскадьори пое по свой път след написването на този текст. Сега Васко свири с  Кръпка блус бенд. Албумите вече са 13.

     
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вреден, но не съвсем 30 Вреден, но не съвсем

Ново изследване показва, че консумацията на високо-фруктозен сироп от царевица е предпоставка за натрупване на наднормено тегло. Резултатите обаче трябва да се интерпретират внимателно.

25 мар 2010, 5533 прочитания

Сбърканият мозък на злодея 9 Сбърканият мозък на злодея

Непредизвиканата и неочаквана агресивност на хората с психопатично поведение намира отражение в дейността на мозъка им

21 мар 2010, 6627 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Ясен Пекунов" Затваряне
Кога да се съмняваме в научния консенсус

Пътят към познаването на научната истина често минава през отхвърляне на общоприетите схващания. Но как да разберем кога възприетото за истина е невярно?

Догодина - нов главен прокурор и 10 млрд. лв.

Който управлява през 2019 г., ще участва в избора на заместник на Цацаров и разпределянето на скъпи поръчки

Дизелът залязва на изток

Забраните за стари дизели в западноевропейски градове се превръщат в износ на мръсен въздух към Източна Европа, а решенията трябва да се взимат и на двете места

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Звезда и половина

Историкът Уилям Юинг за ретроспективата на легендарния фотограф Арнолд Нюман в София

Ния от 9 до 5

Петата самостоятелна изложба на създателката на Water Tower Art Fest Ния Пушкарова е арт експеримент с отворено студио

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 17.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Кои са най-растящите IT компании, ще има лимити по "Гражданска отговорност", паркът на основателите на "Телерик" расте с нова сграда

Емисия

DAILY @7AM // 21.11.2018 Прочетете