Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
7 9 апр 2010, 17:51, 3778 прочитания

А къде остана смисълът на закона?

Председателят на АИКБ Васил Велев се опитва елегантно да прокара стара своя идея за облекчаване на отписването на публични дружества

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
В момента се готвят промени в Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) - основополагащия акт за търговията на фондовата борса. Част от тях са смислови, повечето са технически, но така или иначе касаят една малка общност която си ги дискутира. Вместо обаче да се включи по-активно в смисловата дискусия, Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) се включи с доста странно писмо до финансовото министерство, с което предлага доста фина промяна в един член с добавяне на само една дума, която обаче обръща голяма част от философията на закона наопаки.

За какво става въпрос. Чл. 119 от урежда как едно дружество може да престане да бъде публично. Най-общо логиката е да се защитят интересите на миноритарните акционери и да не може някой мажоритарен или голям собственик да свали дружеството от търговия без съгласието им или без да изкупи акциите им по справедлива цена.


Комисията за финансов надзор, която е инициатор на промените, предлага една по същество техническа промяна - да се добави нова алинея: "5. общото събрание на дружеството е взело решение за отписването му с единодушно решение на всички акционери с право на глас." Най-образно казано това означава, че ако една компания има двама акционери и двамата решат да я свалят от търговия няма проблем и единият не е нужно да предлага на другия да му изкупи дела.В това има логика - все пак ако всички акционери са съгласни е нормално да няма нужда да се минава през търгово предлагане - все пак идеята е да бъдат защитени интересите му срещу свалянето на дружеството от търговия против волята му. Ако той е съгласен, да е акционер в непублична компания - добре! А ако не е - ще гласува против и (ако и повечето като него мислят така) ще трябва да се стигне до търгово предложение и акциите му да бъдат изкупени.

АИКБ предлагат новата алинея да гласи: "5. общото събрание на дружеството е взело решение за отписването му с единодушно решение на всички представени акционери с право на глас." Най-образно казано това означава, че ако една компания има двама акционери и единият не може да дойде на общото събрание, другият може да я свали от борсата. Тази хипотетична ситуация не е толкова далеч от реалността. Има доста публични компании, където дребните акционери (особено с малка бройка акции от масовата приватизация) не се интересуват от инвестицията си активно или дори са забравили за нея. И съответно не ходят на общите събрания. Нерядко има случаи на компании с хиляди акционери, чиито общи събрания се провеждат в присъствието на няколко или дори един акционер. В АИКБ знаят много добре това - в тази асоциация членуват голяма част от бившите приватизационни фондове и затова тя отдавна се опитва да прокара промени, с които да се облекчи свалянето от търговия на публични дружества.

В писмото подписано от председателя на АИКБ Васил Велев и този на Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите в България Даниела Пеева се изтъкват следните мотиви:



Предложеният в проекта текст въвежда практически неприложима хипотеза за част от онези компании в България, които формално придобиха публичен статут преди повече от 13 години, но по същество днес това са ниско ликвидни компании, които обективно нямат характеристиките и поведението на публични дружества. В акционерния състав на тези дружества фигурират физически лица – миноритарни акционери, които никога не са проявявали интерес към своята инвестиция, а друга част от тях са починали и това прави прилагането на текста практически невъзможно. Присъствието на такива компании на Българската фондова борса води до принизяване на нейното качество като цяло и по същество представлява фактор, който отблъсква потенциалните инвеститори. Считаме, че предложеният от нас вариант защитава в максимална степен правата на миноритарните акционери.

Ами не - не защитава интересите им. Ако съм инвеститор в компания, това е защото вярвам, че тя ще се развива добре и аз ще мога да спечеля от това. И че ще мога да излезна от инвестицията си когато искам. А не защото искам да контролирам действията им и да ходя на всяко общо събрание под страх, че ако не отида може да се окажа акционер в непублична компания. Ако искам да следя нещата изкъсо и да се изживявам като управител, ще си започна собствен бизнес.

Аргументът, че този член няма да може да се приложи е напълно верен. Но той не е и насочен към тях. Ако някой мажоритарен собственик в така публична компания с много незаинтересувани акционери желае да я свали от търговия трябва да отправи търгово предложение. Ако те са наистина заинтересовани само няколко от тях ще си направят труда да приемат и да си продадат акциите. А ако са чак, ама чак толкова незаинтересовани, после никой няма да дойде на общото събрание и мажоритарният собственик ще може да гласува с новопридобитите акции и да отпише компанията.

Само преди няколко месеца КФН спря промени в правилника на борсата, с които се целеше облекчено сваляне от търговия на дружества без търгово предложение. Този нов опит в тази насока също трябва да бъде пресечен за да се запази именно качеството на БФБ и да се привлекат потенциални инвеститори - неща, за които изглежда и АИКБ и АДВИБ милеят.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Има ли добра новина за Италия? Има ли добра новина за Италия?

Берлускони вече няма мнозинство в парламента, но това не успокои пазарите

8 ное 2011, 6898 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Николай Стоянов" Затваряне
Прочети още...

Няколко кила God Damn... ъъх! Goldman Sachs и още няколко Гърция

Още от Капитал
Ваксина срещу комуникационна криза

6 съвета как компаниите да адаптират комуникационните си стратегии към новата реалност

Масови тестове или карантина без край

България не може да издържи повече от два месеца със спряла икономика, а разхлабване на мерките без масово тестване носи голям икономически и здравен риск

Ваксината срещу COVID-19: В надпревара с вируса

Пандемията вероятно ще е достигнала своя пик и ще върви към овладяване, преди ваксината да е налице, но това не я прави непотребна

Проф. д-р Коста Костов: Колкото повече знаем за заразата, толкова по-добре ще се справим с нея

Ръководителят на Медицинския експертен съвет към Министерския съвет пред "Капитал"

В началото бе поп културата

"Пророческите" филми, книги и песни, които помагат на света да осмисли случващото се

Кино: "Двамата папи"

Дуел на възгледи за ценностите във време на изпитание

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10