Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
49 27 окт 2011, 14:23, 9063 прочитания

Спасяването на еврозоната: Рано е за шампанско!

Или защо, преди да видим детайлите, може да отложим празненствата, че Гърция и еврото са спасени

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
С риск да развалим духа на партито след постигнатата поредна договорка между европейските лидери снощи, няма как да не отбележим, че решението (или поне черновата му, тъй като още не са ясни никакви детайли) оставя много неизвестни. Ето един неизчерпателен списък на потенциалните проблеми:

1. Какво мислят по темата рейтинговите агенции. Увеличаването на Европейският спасителен фонд (EFSF) неминуемо ще означава, че държавите, които го гарантират стават по-рискови. Опасността Франция или някой от другите с перфектен рейтинг да изгуби някое от своите ААА се увеличава. А ако това се случи се увеличава и опасността и самият EFSF да загуби някое А. Всъщност това, което прави така структурирането решение, е да пренесе част от риска от банките, върху спасителния фонд и държавите и резултатите започват да се виждат. Само че не е ясно къде точно е тънката граница и дали това не я прекрачва. Още повече че самият фонд е малко странно животно, което се гарантира (поне на теория) и от страните, които го ползват.


2. Не само финансирането, но и инструментариума на EFSF стават все по-подозрително разтегливи. От него се очаква едновременно да отпуска пари на правителства, да изкупува дълг (или да служи за застраховка при фалит), да рекапитализира банки, да създава финансови инструменти (които не са много различни от тези, с които започна кризата в САЩ). Почти като швейцарско ножче, ама което няма кръстата отверка и отварачка за консерви. Само, че дори и да имате джобно ножче със сто функции, можете да ползвате само една от тях бе опасност да се самонараните...

3. Доколко доброволното отписване на 50% от гръцкия дълг може да е "доброволно". Вече никой не си прави илюзия, че поне за част от кредиторите, то си е принудително. А това поражда въпроса дали застраховките срещу фалит на Гърция чрез credit default swaps (CDS) ще се задействат. Най-общо логиката е, че доброволното отписване на дълг не е фалит, но финалната дума е на International Swaps and Derivatives Association (ISDA). От една страна, ако тя прецени, че има фалит, може да има вторични ефекти и проблемите да се пренесат към банки, издали CDS. От друга, ако се окаже, че това не е фалит, възниква въпросът какво е? Такова решение би подкопало доверието в пазара на застраховки срещу фалит, а ако инвеститорите нямат сигурност, че могат да предпазят инвестициите си в гръцки и т.н. дълг чрез CDS, може да започнат да разпродават своя гръцки и т.н. дълг и допълнително да направят финансирането на проблемните държави от пазарите още по-трудно.

4. Коя банка точно колко ще трябва да се рекапитализира.
Вече започнаха да валят обяснения. Реално набирането на 100 млрд. евро от пазара в близките 6 месеца не е непостижимо. Остава обаче неясно дали през всичкото това време пазарите ще продължат да вярват, че това ще е достатъчно. Ако освен отписването на гръцки дълг се отчете и вероятността да трябва да се отпише и част от този на другите проблемни държави, цифрата става доста по-голяма.

5. Какво ще стане, ако се наложи и централната банка да отпише своя дял? Засега запазваме ЕЦБ стабилна, като включваме само частния сектор в отписването на 50% (което е и основната причина дългът на Гърция да не намалее наполовина след операцията). Какво ще стане обаче, ако се наложи и ЕЦБ да отпише своя дял? Тревожни мисли за рекапитализиране и на ЕЦБ със сигурност вече минават през главите на европейските лидери... Може би позитивната страна от всичко това е, че поне институцията не е включена в плана да финансира EFSF или директно да печата пари. Така за инвестиралите в еврови активи остава поне доверието, че ЕЦБ е независима и няма да помете инвестициите им чрез инфлация. Засега.



6. Въпреки отписването, Гърция остава свръхзадлъжняла. Дори и след отписването на 50% от дълга, съотношението дълг/БВП на Гърция се очаква да остане 120% поне до края на десетилетието. Това никак не изглежда безопасно ниво, и определено не звучи като решение на проблемите за самата Гърция.

7. Сега си представете, че сте Португалия. Какъв ви е стимулът да се опитвате да се реформирате и да показвате по-добри резултати, след като знаете, че ако покажете влошаване, ще получите отписване на 50% от дълга? Става малко трудно да се обясни на електората, че трябва да се затегне колана...

8. И накрая всичко това се скрепва единствено от някакво мъгляво обещание за засилена фискална интеграция в Европейския съюз. Простете, но малко се съмняваме, че частта за "консултиране с Комисията и другите членки на еврозоната преди да бъдат предприети планове заголеми фискални или икономически реформи" може да проработи в Европа.

Ако не ви стига - ето и още въпроси. Ще чакаме отговорите през следващите седмици.

Анкета

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Има ли добра новина за Италия? Има ли добра новина за Италия?

Берлускони вече няма мнозинство в парламента, но това не успокои пазарите

8 ное 2011, 6898 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Николай Стоянов" Затваряне
Забравете Гърция, проблемът вече е Италия

Докато всички следят драмата около референдума, доходността по италианските облигации скочи до нови рекорди

Още от Капитал
Ваксина срещу комуникационна криза

6 съвета как компаниите да адаптират комуникационните си стратегии към новата реалност

Защо се бавим с бързите тестове

Националният кризисен щаб и премиерът са абсолютно против използването им в България

Масови тестове или карантина без край

България не може да издържи повече от два месеца със спряла икономика, а разхлабване на мерките без масово тестване носи голям икономически и здравен риск

Ваксината срещу COVID-19: В надпревара с вируса

Пандемията вероятно ще е достигнала своя пик и ще върви към овладяване, преди ваксината да е налице, но това не я прави непотребна

В началото бе поп културата

"Пророческите" филми, книги и песни, които помагат на света да осмисли случващото се

Кино: "Двамата папи"

Дуел на възгледи за ценностите във време на изпитание

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10