Стенограма от заседанието на Министерски съвет - 12 февруари 2009 г.
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Стенограма от заседанието на Министерски съвет - 12 февруари 2009 г.

Стенограма от заседанието на Министерски съвет - 12 февруари 2009 г.

2889 прочитания

© Асен Тонев


РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Стенографски запис!

ЗАСЕДАНИЕ на Министерския съвет 12 февруари 2009 г.

Заседанието започна в 10,15 часа и се ръководи от министър-председателя Сергей Станишев.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Колеги откривам заседанието на Министерския съвет. В началото на заседанието предлагам госпожа Грънчарова да ни информира за доклада на Европейската комисия, който ще бъде публично обявен днес в Брюксел и да обсъдим този въпрос, след това ще продължим по дневния ред.

ГЕРГАНА ГРЪНЧАРОВА: Колеги, подготвила съм един доклад за оперативно заседание, за да се запознаете с него. Днес в 12,20 часа Европейската комисия ще обяви междинните доклади за България и Румъния. Докладът, с който разполагаме е малко променена версия от първоначалния, който пристигна през последните дни на миналата седмица.

Мисля, че целта, която си бяхме поставили в много голяма степен е постигната. Тя беше да подобрим малко средата и да създадем повече доверие с екипите на комисията. Искам специално да благодаря на министъра на вътрешните работи и на министъра на правосъдието и на вас, защото смятам, че голяма част от тежките решения нямаше да бъдат възможни. Ако говорим за обръщане на тенденцията този доклад го постига.

За първи път получаваме доклад по този механизъм, който е значително по-добър от доклада, който се пише за Румъния. Казвам всичко това, защото от месец юли насам се опитахме да ограничим спора с комисията по процедурните въпроси и да се концентрираме върху усилията тук. Като казвам това искам специално да обърна внимание на факта, че това е междинен доклад и той далеч не означава, че летният доклад ще бъде позитивен. Ако ние си позволим малко да намалим темпото допускам, че комисията може да обърне подхода през лятото. Още повече, че най-вероятно докладът през лятото ще следва самите парламентарни избори и може да стане инструмент в ръцете на следващото правителство, което и да е то, да го използва във вреда на сегашното правителство. Това наблюдаваме и в Румъния. Проблемите в Румъния възникнаха заради изборите, заради смяната на правителството и поради това, че сегашното правителство практически няма силен политически интерес да преувеличава ролята на предходното. Така, че ние трябва да си даваме сметка за това, че може да се изправим пред такава ситуация.

Според мен, нещата които успешно трябва да се направят през следващите месеци са следните:

Първо, да определим и днес след обяд в 17.00 часа се събираме цялата група, министър Миков, министър Тачева, главният прокурор, инспектората и т.н., за да си набележим стъпките по следващия график. Имайки предвид, че навлизаме в предизборна ситуация е много добре да си определим приоритетите, които са изпълними. Така, че през месец май и юни да не влизаме в оправдателна позиция и да се обясняваме защо едно или друго нещо не е изпълнено. Такива приоритети от законодателна гледна точка са конфликта на интереси, Закона „Кушлев" и ако трябва те да се обсъждат и в коалиционен съвет може би не е лошо на предвидения в края на седмицата съвет тази точка да бъде част от дневния ред, защото по Закона „Кушлев" по Комисията за контрол на ДАНС, по конфликта на интереси има и между управляващите политически сили разминаване по отделни детайли.

Много важно ще бъде, вече не е като претенция към правителството, но практически ние носим отговорност съдебната система наистина да произведе някои съвсем конкретни резултати по делата, които се следят. Истински важен тест ще бъде и процедурата по избор на административни ръководители в съдилищата. Казвайки това, ключова ще бъде процедурата за избор на административни ръководители в София.

Според мен, основно това ще наблюдават както и изборите в големите градове. Едва ли ще им стигне ресурса да наблюдават всички съдилища. Много важно ми се струва все пак във Висшия съдебен съвет всяка една от политическите сили има излъчени свои представители.

Първо, ние настояваме изборът на тези административни ръководители да не е таен.

Второ, наистина предложенията, ако има такива да са за хора, които са с добра репутация, относително млади, професионалисти. Мисля, че това ще бъде оценено много добре в комисията. Сега и експертните мисии ще бъдат много повече на брой. Те ще бъдат по съвсем отделни проблеми. Ние за този доклад използвахме много чисто лично психологическо убеждение, че реформите са започнали и системите като МВР, прокуратура, инспекторат и като висше съдебен съвет сега практически се задвижват много успешно и в някаква степен комисията дава сигнал и казва, „Добре ние виждаме усилието, окуражаваме го, но нека да видим какви резултати ще произведе".

Политически разбира се да си вземем дивидента образно казано в този доклад, но с ясното съзнание, че може да се трансформира в много негативен, ако не запазим съзнанието, че все още не сме си свършили работата. Самата Европейска комисия ще се опита максимално да избягва коментарите и да играе като технически и междинен. Сравнението на този междинен доклад с предишния през февруари показва разлика колкото от земята до небето. Тук за пръв път се говори за значителен прогрес в действията на инспектората, в работата на тези съвместни екипи, които създадоха прокуратурата, МВР и ДАНС.

Има още един въпрос, който по-скоро е политически. Все още комисията се чувства некомфортно с начина, по който се разпределят правомощията между ДАНС и МВР. Там ще трябва може би на съвсем високо ниво да се коментира с господин Сертов и с вътрешния министър как да поставим много ясна разграничителна линия между правомощията. До съдебното производство ще бъде тема на много тежки критики в летния доклад и ние трябва да решим политически имаме ли ресурс да правим нови промени в НПК.

Според мен, би било добре, но наистина по-добре предварително за себе си да кажем, да можем да го направим и да го направим, отколкото да кажем - да, ще го направим и след това да не го направим.

Още веднъж благодаря ви господин премиер и на всички колеги, мисля че това е успех.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Колеги, да благодарим на госпожа Грънчарова.

Госпожо Грънчарова, бях помолил за опорни точки, подготвени ли са за всички министри?

ГЕРГАНА ГРЪНЧАРОВА: За вас са подготвени и сега ще се разпространят до министрите.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Важно е всички министри да ги получат и трите парламентарни групи да имат тези опорни точки, да има едно говорене и еднопосочност. Като цяло балансът трябва да бъде следният:

Първо, да се каже положителното, защото в действително се отбелязва реален напредък. Мисля, че това е най-добрият доклад от Европейската комисия от 2007 година, който получавам досега. Това трябва да се каже и да се направи сравнението с доклада от февруари миналата година. Спомняте си, че миналогодишният доклад послужи за вот на недоверие като основание. Да се благодари на всички институции и хора, които са работили сериозно и усилено, особено тези, които са посочени и в самия доклад на Европейската комисия и да се каже, че този доклад мотивира всички тези хора и институциите да продължим със същото темпо. Действително не трябва да се отпускаме по никакъв начин, а да се постараем това да се превърне в тенденция, да не бъде инцидентен изблик на нещо положително. Много е важно в момента да се акцентира и върху това, че сме успели през последната половин година да създадем много тесен контакт с Европейската комисия по решаването на проблемите. Оттук нататък да се каже, че незабавно ще изработим допълнителен план за действие. Днес трябва да се съберете. Утре това ще бъде една от точките на политическия съвет и вие ще докладвате, за да обсъдим нещата и да преценим действително реалистичните цели, които трябва да си изпълним и отново да се направи график по тези въпроси и що се касае работата на парламента и на съответните институции. Готов съм да направя среща и с Висшия съдебен съвет, в това число публична. Отделно с инспектората, защото те действително получиха висока оценка. Хората да почувстват окуражаване и да продължим да настояваме пред Европейската комисия за тяхното още по-голяма въвличане на място, при решаването на проблемите. На отделни проблеми заедно да се формулират пътищата за тяхното преодоляване и след това да ги правим, за да видят политическата воля и конкретните резултати.

Естествено темата за резултатите е свързана и с работата на съдебната система и ще имаме отделен разговор и за предстоящия избор във Висшия съдебен съвет на много ключови позиции в магистратурата, защото е важен начинът, по който това ще се организира и посланието, което ще се отправи към обществото и навън. Необходимо е да бъдем много прецизни. Това са основните неща, които исках да кажа.

Ще помоля тези опорни точки до края на заседанието да бъдат раздадени на министрите и изпратени на трите парламентарни групи, за да разполагат с тях и да има едно говорене. Създавам и организация за разпределение по медиите, за да натежат. Хубаво е да се изпратят и на президента, в петък ще участва в „Панорама" доколкото знам. Хубаво е да разполага с нашата позиция и коментари. Това са моите препоръки в тази област.

Започваме с обсъждане на дневния ред на Министерския съвет.

Точка 1

Проект на Решение за предложение до президента на Република България за награждаване с орден ,,3а гражданска заслуга" първа степен.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Имате ли въпроси? Няма. Приема се.

Точка 2

Доклад относно одобряване на разходи за командирован в Република България немски експерт.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Имате ли въпроси? Няма. Приема се.

Проект на Решение за обявяване на имот - публична държавна собственост, за имот - частна държавна собственост.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Имате ли бележки? Няма. Приема се.

Точка 4

Проект на Решение за безвъзмездно предоставяне за управление на част от имот - публична държавна собственост ,на Министерството на земеделието и храните за нуждите на областна дирекция „Земеделие" - Търговище.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Имате ли въпроси? Няма. Приема се.

Точка 5

Проект на Решение за безвъзмездно предоставяне за управление на Държавна агенция „Национална сигурност", на имот - публична държавна собственост.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Имате ли въпроси? Няма. Приема се.

Точка 6

Проект на Решение за изменение на Решение № 762 на Министерския съвет от 2007 г. за определяне на представител на правителството на

Република България и възлагане на подготовката, организацията и осъществяването на процесуалното представителство на правителството на Република България по иск, заведен под № 1512/FM в Международния арбитражен съд на Международната търговска палата в Париж, от Salini Costruttori S.P.A

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Имате ли въпроси? Няма. Приема се.

Точка 7

Проект на Решение за утвърждаване на

споразумението между правителството на Република България и правителството на Боливарска

републикаВенецуелаза

сътрудничество в областта на здравеопазването и медицинските науки.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Имате ли въпроси? Няма.

^Приема се.

Точка 8

Проект на Решение за утвърждаване на споразумението за икономическо сътрудничество между правителството на Република България и правителството на Република Корея, подписано на 30 октомври 2008 г. в Сеул.

СЕРГЕЙ СТАНИШВ: Имате ли въпроси? Няма. Приема се.

Проект на Решение за одобряване на позицията и състава на Българската делегация за участие в Петата сесия на Междуправителствената българо-молдовска комисия за икономическо сътрудничество, която ще се проведе на 26 и 27 февруари 2009 г. в Кишинев, Република Молдова.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Имате ли въпроси? Няма. Приема се.

Точка 10

Проект на Решение за одобряване на

Резултатите от протокола от третата

сесиянасмесената

Междуправителственабългаро-

венецуелска комисия за търговско,

икономическо, промишлено, научно- техническоикултурно
сътрудничество, проведена на 1 и 2

декември 2008 г. в София.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Имате ли въпроси? Няма. Приема се.

Точка 11

Доклад относно одобряване проект на разрешение за проучване на подземни богатства по чл. 2, т. 2 от Закона за подземните богатства- неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали, в площта „Брусарци", разположена в землищата на гр. Брусарци, с. Буковец, с. Дъбова махала, с. Киселево, с. Княжева Махала, с.

Крива бара, с. Смирненски, община Брусарци, и с. Сливовик, община Медковец, област Монтана..

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Имате ли въпроси? Няма. Приема се.

Точка 12

Проект на Решение за изменение на Решение № 739 на Министерския съвет от 2008 година за разместване на почивните дни през 2009 година.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Господин Лазаров, какво ще се размества?

ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа министри, официални празници през месец май в първата половина са 1-ви и 6-ти май. Първи май се пада в петък, а шести май в сряда. С оглед да не се прекъсва работната седмица и с оглед по-добро използване на работното време и почивното такова, предложението е, 4-ти и 5-ти май, които са понеделник и вторник да бъдат обявени за почивни дни, а да бъдат отработени на 9-ти май и 25-ти април.

Успоредно с това в хода на между съгласувателната процедура има и предложения от Министерството на външните работи 31-ви декември, който тази година се пада в четвъртък да бъде обявен за почивен ден. Ние сме подготвили и предложение 31-ви декември да бъде обявен за почивен ден и да бъде отработен на 19-ти декември.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Колеги имате думата.

ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин премиер, колеги нека още веднъж да помислим това решение. Ние правим шест почивни дни, шест свободни дни за банките. Не знам, на кой е нужно това? Три дни почивни ще има голям уикенд, след което понеделник и вторник ще се работи, сряда е 6-ти май. Не съм против по принцип, но 9-ти май е Ден на Европа.

Според мен, насила се прави това, поне моето становище е такова. Ако има сериозни основания. По време на криза може би и от бизнеса няма да се приеме много добре.

АСЕН ГАГАУЗОВ: Искам да подкрепя това, което каза вицепремиера Вълчев. Не виждам смисъл от такива почивки още повече, че 6-ти май е както общ празник, така и малко по-строго професионален на Българската армия, но два дни преди това да се почива. Знаете след това как става отработването. Половината ден нищо не се прави, а останалата половина ги освобождаваме. Не виждам никакъв смисъл от нещо такова.

ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Аз също възразявам да насищаме годината с такива дълги празници, който иска да си вземе отпуск и да си направи дълга почивка, може да направи това без да е какъвто и да е проблем, но да задължаваме всички според мен, прекалихме малко в тази посока.

Днес ние вземаме решение, след като всички вестници са обявили правителството прави подарък на хората шест почивни дни. Може ли преди да сме взели решение тези неща да не се обявяват в медиите, защото сега, ако вземем обратното решение ще излезе публикация „Правителството отне подаръка" и вместо да приемем едно правилно решение ще излезем виновни за това.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Господин Лазаров, определено натежава мнението това да не се прави. Не знам какви са допълнителните аргументи, 9-ти май е Ден на Европа.

ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Той е неофициален празник. Наистина България търпи последиците на външната криза, но съчетаването на тези дни във всички случаи ще допринесе за по-добро организиране на работното време и в същото време ще допринесе за подобряване на приходите в туризма от гледна точка на вътрешното търсене.

Мисля, че това е един допълнителен аргумент. Отново повтарям, че всички които се изказаха сега в хода на съгласувателната процедура са подкрепили без възражения и без бележки.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Ако говорим за икономическо въздействие при тази икономическа криза, която през месец май ще се усети по-силно в България за бизнеса няма да бъде проблем от гледна точка на това, че няма да имат толкова поръчки. В България въпросът ще бъде да се запазят работните места като цяло и да има достатъчно поръчки.

Според мен, не това е водещото, но натежава становището да не се прави такава дълга ваканция. Не чух достатъчно убедителни други аргументи. Как са организирани празниците за Великден?

ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: За Великден единственият почивен ден е 20 април, защото е в понеделник. Ако се приеме това предложение за обявяване на 4 и 5 май за почивни дни, 25-април, който е събота ще се получи 5 дневна работна седмица.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Прекалено много празници се натрупват в късо време. Колеги, направиха се уточнения 4-ти и 5-ти май да бъдат работни дни. Не чух достатъчно убедителни други аргументи. Въпреки, че нямаше да бъде такъв голям проблем за икономиката.

ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин премиер, не мисля че бизнесът ще бъде недоволен, съвсем отговорно казвам това, тъй като на много места или са пуснати в отпуск, или ползват намалено работно време. От тази гледна точка за бизнеса няма да е проблем. Знаете, че през почивните дни търговските обекти работят и оборота се увеличава. Не може да има безпокойство в тази посока. Там където има непрекъснати производство те работят независимо от това дали е празник или не е празник. Във връзка с кризата това е слаб аргумент. Не бъдете сигурни, че след днешния анонс във всички медии как ще се почива,че с това решение няма да предизвикаме недоволство.

ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Подкрепям становището на министър Димитров и това, което каза министър Мутафчиев. Има много разминавания, едно се обявява, а друго се прави - защо, каква е логиката? Защо да няма шест почивни дни. На запад хората празнуват по 10 дни Великден, а ние ще празнуваме един ден. Там нямат ли криза? Имат.

НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Господин премиер, от моите наблюдения през годините, дните които се отработват реално се неработни дни. Всяка година без изключение началникът на кабинета идва към 11.00 часа и пита дали да се пускат след 12.00 часа и аз си затварям очите, защото и по принцип изчезват. Това е в цялата държава. Не съм съгласен, че може да имаме свободни аргументи, аксиома по света е удължаването на почивните дни намалява бизнеса, намалява производството. Хората почиват повече, а в кризата трябва да се работи повече, а не по-малко. Тази година трябва да се работи повече. Според мен, това не е добре.

ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: По споразумение със синдикатите всеки предпразничен ден ги освобождаваме и работят половин ден. Един ден преди празника ще работят половин ден и един ден по средата на седмицата отново ще работят половин ден.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Предлагам да стане, така както се уточнихме първоначално. Не се приема 4-ти и 5-ти май да са почивни дни.

Точка 13

Проект на Постановление за изменение на Постановление № 204 на Министерския съвет от 1999 година за определяне на второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към министъра на културата и за преобразуване и закриване на държавни културни институти.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Имате ли въпроси и бележки? Няма. Приема се.

Точка 14

Проект на Решение за удължаване срока на разрешението за търсене и проучване на нефт и природен газ в блок „Шабла", разположен в Северната част на Българския черноморски шелф.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Имате ли въпроси? Няма. Приема се.

Точка 15

Проект на Разрешение за продължаване срока на разрешението за търсене и проучване на нефт и природен газ — подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за подземните богатства, в блок „А-Ловеч", разположен на територията на областите Монтана, Враца, Ловеч и Плевен.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Имате ли въпроси? Няма. Приема се.

Точка 16

Доклад относно одобряване проект на Разрешение за търсене и проучване на скалнооблицовъчни материали -подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 6 от Закона за подземните богатства в площта „Празнопрът - изток", разположена в землищата на с. Градец

и с. Медвен, община Котел, област Сливен.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Имате ли въпроси? Няма. Приема се.

Точка 17

Проект на Решение за одобряване проект на Споразумение между правителството на Република България и правителството на Арабска Република Египет за взаимно премахване на входните визи за притежателите на дипломатически и служебни паспорти.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Имате ли въпроси? Няма. Приема се.

Точка 18

Проект на Решение за изменение на

Решението по т. 11 от заседанието на Министерския съвет на 2 септември 2004 г. за одобряване проект на
Споразумение между правителството на Република България и правителството на Грузия за
сътрудничество в областта на

пощенскитесъобщения,

далекосъобщения и информационните технологии.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Имате ли въпроси? Няма. Приема се.

Проект на Решение за оттегляне на съгласието Пламен Любенов Юруков -български гражданин, да изпълнява функциите на почетен консул на Република Казахстан в Република България със седалище в София.

ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Искам да ви попитам това Пламен Юруков за който всички си мислим ли е и да не излезе така, че се освобождава по политически признак?

ЛЮБОМИР КЮЧУКОВ: Да, за този Пламен Юруков стана въпрос, но Казахстан отвори посолство в България. Имат почетно консулство във Варна. Не може да има консулски окръг, който да покрива територията, която покрива и посолството. Това е по молба на Казахстан.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Имате ли други въпроси? Няма.

Приема се.

Точка 20

Проект на Решение за одобряване позицията на Република България за участие в заседанието на Съвета на министрите по образование, младеж и култура на Европейския съюз, което ще се проведе на 16 февруари 2009 година в Брюксел.

ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин премиер, нищо особено няма в този документ. Преминал е през съответните начини на съгласуване. Позициите са съгласувани. Нищо окончателно няма. Основното е ключовите послания към Пролетният европейски съвет, които ще се издават по повод на образованието. Заместник-министър Кирил Атанасов ще пътува.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Имате ли въпроси? Няма.

Приема се.

Проект на Решение за обявяване на имот - публична държавна собственост, за имот - частна държавна собственост.

ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин премиер, уважаеми дами и господа с проекта на решение се предлага да се обяви имот публична държавна собственост, за имот - частна държавна собственост. Имотът представлява поземлен имот с площ 10 декара, находящ се в землището на град Шумен и построените върху нещо три сгради, администрация на два етажа със застроена площ 700 квадратни метра, трафопост и котелно, за които има издаден акт за получаване на държавна собственост през 2007 година. Към настоящият момент имотът е предоставен за управление на Земеделския институт в град Шумен към Селскостопанската академия в град София, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Министерството на земеделието и храните.

Посоченият имот е необитаем и с нарушена покривна конструкция, тъй като не се предвижда бъдещото му използване като административна сграда на института той е изгубил характера си на публична държавна собственост и е придобил качество на имот - частна държавна собственост. Налице е предпоставка по чл. 6, ал. 1 от Закона за държавната собственост за обявяването му за частна държавна собственост.

Проектът е съгласуван с министрите. Всички направени бележки и предложения са приети и отразени.

Уважаеми господин министър председател, уважаеми госпожи и господа предвид гореизложеното предлагам на Министерския съвет да разгледа и приеме предложения проект на решение. Благодаря ви.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Имате ли въпроси? Няма.

Приема се.

Проект на Решение за одобряване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение.

ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин премиер, ще помоля да отложим законопроектът за следващата седмица, разбира се ако вие и колегите се съгласите. Специално бях казал на моята администрация да включи едно изменение, а именно прословутия тринадесети клас в техникумите, в който са 20-годишните и са в една четвърт от училищата на остатъчен принцип по една паралелка и от 15 септември въобще да се закрие. Така или иначе не е включен. Ако не възразявате да бъде докладвано за следващото заседание. Разбира се, това не предполага, че непременно трябва да бъде приет от Министерския съвет, но да ми дадете още една седмица и този въпрос, за да може да приключваме. Ще бъде глупаво след един месец да внесем нов законопроект.

НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин премиер, в същност това, което каза вицепремиерът Вълчев е коректно, но тъй като по принцип всички ще подкрепим това, което той предлага, като имаме предвид кой месец сме и закони така ще останат. Защо не се приеме точката на вносител, ако всички сме съгласни, тъй като този въпрос беше обсъждан няколко пъти на оперативно заседание. Ако се подкрепя от нас да се поправи и да се приеме на вносител.

СНЕЖАНА ДИМИТРОВА: Уважаеми господин премиер, в законопроекта основно се правят изменения свързани с програмата за по-добро регулиране и облекчаване на лицензионния режим за разрешение за професионално образование и обучение, разбира се след завършване на степен на образование. В този смисъл ние също, ако не възразява Министерският съвет, да се приеме законът на вносител, като предлагаме две

изменения в два текста, в които да отпаднат изискванията на допълнителни документи, които да се уреждат с правилник, а да останат в самия закон тези изисквания, защото това е изискване и на Закона за ограничаване на административното регулиране върху стопанската дейност. Член 4, алинея 2 гласи, че всички изисквания към лицензията трябва да бъдат уредени със закон. В този смисъл това е нашата бележка.

Имайки предвид, че тази програма за по-добро регулиране се наблюдава много сериозно от Европейската комисия и от бизнес организациите очакваме да бъдем готови с отчета на програмата през месец март и ако е възможно да ускорим приемането на законопроекта.

ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин премиер, ако всички са съгласни съм готов да приема точката на вносител, но ще помоля да ми дадете срок, за да въведем и този текст. Разбира се, ако има съгласие в Министерския съвет.

Изцяло приемам бележките на госпожа Димитрова. Освен това приемам и бележката на Министерството на труда и социалната политика, която искам да кажа за какво е. В същност какво прави този закон? Досега имаше една тристепенна система за центровете за професионална квалификация - първи, втори и трети орган. Ние ги намаляваме на два. Единият от органите остава в безтегловност, тъй като няма правомощия. Тъй като е създаден на трипартиден принцип Министерството на труда и социалната политика допуска, че от работодателите и от профсъюзите ще има известно напрежение. Склонен съм да приема това, но да знаете, че ще го оставим без да имат реално правомощие. Ако това е цената, аз съм съгласен да го оставим, защото не пречи. Общо взето там ще има функции. Няма да има реални правомощия, а общи правомощия, които не знам в какво ще се изразят. Така или иначе съм съгласен с това предложение. Ако се обединяваме около бележките направени от госпожа Димитрова, от

Министерството на труда и социалната политика и за 13-тия клас, склонен съм да приемем точката на вносител.

Ще ви помоля да ни предоставите известно време за да оправи текстовете с дирекция „Правна".

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Имам един въпрос, има ли някакви напрежения, които могат да възникнат във връзка с отпадането на 13-ти клас?

ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Господин премиер, 13-ти клас има в много малко професионални училища. Преди година и половина имаше интерес към 13-тия клас, защото се освобождаваха от казарма, да кажа съвсем честно. В момента, в който отпадна редовната военна служба те са на съвсем остатъчен принцип. Нашите проверки показват, че повече от шест, седем човека в клас не сме заварвали. Разбира се, ние и сега и за в бъдеще ще остане им даваме възможност всеки индивидуално да си довърши степента на квалификация. Разбира се, винаги може да има корекция в Народното събрание.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Колеги, предлагам да приемем точката на вносител и да дадем мандат на господин Вълчев да допълни отпадането на 13-тия клас от месец септември. Да се приемат бележките от дирекцията на госпожа Снежана Димитрова, защото всичко, което намалява излишни бюрократични процедури е добре в контекста на политиката, която провеждаме и на МТСП от гледна точка на тристранното партньорство и това да се отрази. По този начин се уточняваме.

Точка 23

Проект на Постановление за приемане

на Наредба за реда за организирането,

обработването,експертизата,

съхраняването и използването на документите в учрежденските архиви на държавните и общинските институции, проект на Наредба за реда за използване на документите от Националния архивен фонд и Проект на Наредба за условията и реда за воедене на регистъра на Националния архивен фонд.

ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин премиер, може ли да поканим госпожа Боряна Божашка, тъй като материята е по-специфична.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Поканете госпожа Божашка.

ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин премиер, колеги става въпрос за приемането на три наредби. Едната наредба е за реда за организирането, обработването, експертизата, съхраняването и използването на документи в учрежденските архиви на държавните и общинските институции. Това е една наредба, която е във връзка с една разпоредба на Закона за националния архивен фонд. Има за цел да осъвремени практиката по събирането, обработването и използването на архивни единици, които всички ние, цялата администрация произвежда.

Втората наредба е свързана с реда за използване на документите от Националния архивен фонд, по която госпожа Божашка повече ще ви каже.

Третата наредба е, много важна и е свързана с регистъра на самия Национален архивен фонд. Тук става въпрос за изграждането на централизирана електронна база данни, която ще съдържа съвкупности от взаимно свързани сведения за документите от Националния архивен фонд, независимо в чия собственост и чие разпореждане се намират. Това е съвсем накратко.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Госпожо Божашка, по смисъла на точката кое е ново и какво се променя по същество?

БОРЯНА БОЖАШКА:Смисълът на регистъра - това е нова

наредба, която я няма в други европейски страни, но която ние преценихме, че е добре да бъде приета - да бъдат описани в този регистър всички ценни документи, които са притежавани не само от държавни институции, но и от частни лица. Това става доброволно, те трябва да декларират, ако имат такива. Прави се с оглед сигурността на документите, тъй като трябва да се знае, че частни лица не могат без разрешение да препродават, независимо че са частна собственост, ако са определени като особено ценни за българската държава документи, те трябва да искат, когато ги използват или ги предоставят за продажба, да искат разрешение.

Но това е тяхно лично право и личен избор да ги регистрират при

нас. Не възникват никакви задължения. Всъщност, това са т.нар. частни архиви, тъй като до сега нямаше такава практика и в България не е регламентирано създаването на частни архиви, започнаха да се формират такива или към съответни научни центрове, или отделни лица откриват или създават такива частни архиви.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: А включва ли частните архиви от VI-to управление на бившата „Държавна сигурност"?

БОРЯНА БОЖАШКА: Би трябвало....

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: А можете ли да ми направите списък? БОЖАШКА: Поне за тези, които знам - мога. СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Добре, направете ми, ако обичате. Имате ли въпроси към председателя на агенцията? Няма. Подкрепя се.

Точка 24

Проект на Постановление за изменение и допълнение на Наредбата за провеждане на конкурсите за държавни

служители, приета с Постановление № 8 на Министерския съвет от 2004 г.

НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Ще припомня, че преди две седмици докладвах тази точка и оттогава се случиха няколко неща, защото я отложихме. Най-напред направихме анализ на голям сегмент от администрацията - по-точно в няколко министерства и други ведомства, където в целите системи общо има към 8 хиляди държавни служители. Това е близо 20% от държавните служители изобщо. Тоест, ние имаме доста значима извадка от статистическа гледна точка и ситуацията е доста недобра - да си призная - по-лоша отколкото очаквахме.

Оказа се, че според дефинициите, които всички закони са приели, в тези структури има 130 хора с увреждания, обаче от тях 129 са такива хора, които ние като неспециалисти - те са с увреждания по смисъла на закона, но ние не за тях направихме този закон. Това са хора с диабет, астма и други неща, които си работят. Аз лично не знаех, че имам такива служители, оказа се че имам. Има само един човек с тези увреждания, за които ние правихме закона. Тоест, почти няма. Статистически най-вероятно е в цялата държавна администрация да има 5-6 души изобщо с такива увреждания. Така всъщност се доказа нашата хипотеза, че почти няма хора с трайни физически, анатомични или психични и т.н. увреждания в администрацията.

Говорихме с г-жа Снежана Димитрова да видим какви решения можем да намерим. Моето предложение е да приемем наредбата такава, каквато е, да проведем конкурса в края на месец март, да видим колко хора ще се явят и какво ще стане и в зависимост от това, да изпълним закона и да ги назначим тези хора, или поне да направим такъв опит.

Приели сме голяма част от бележките, няколко не можахме да приемем. Моето предложение е тази наредба да я приемем така, както е.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Имате ли въпроси или бележки по

точката?

Приема се.

Точка 25

Проект на Постановление за приемане на Устройствен правилник на Агенцията по енергийна ефективност.

ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Знаете всички, че приехме новия Закон за енергийна ефективност, който е европейско изискване и в кратки срокове ще трябва да изпълним изискванията на съответната директива. Тук се реализира правилника, който произтича от този закон.

За моя изненада 15-те бройки, които се добавят са предизвикали доста яростни бележки от някои министерства. Естествено, господин Василев води яростта. Напомням, че в нашето министерство съкратихме над 14% от персонала през миналата година. Аз така и не чух отчет - кои, колко са съкратили. Когато съкращавахме, пак министър Василев беше горе-долу единственият, който ръкопляскаше. Но разбирам, че някои не са изпълнили това решение за съкращенията. Ние не просто го изпълнихме, а го преизпълнихме и при обсъждането на закона тези 15 бройки бяха утвърдени. Министерство на финансите отпусна средства в бюджета на министерството и не разбирам защо се връщаме към един дебат, който е минал водене тук, има осигурени пари, тоест - какво целим в момента с този дебат.

Моят призив е да не повтаряме дебата при обсъждането на закона и да приемем този правилник. Знаете, че всички публични сгради и големите частни собственици трябва да бъдат идентифицирани каква им е енергийната ефективност. Много говорим за това, че сме шампион в Европа по енергийна неефективност. Нямаме варианти, без хора как ще контролираме какво е състоянието, как ще ги правим тези паспорти. Знаете, че ни стартираха и процедура за леко наказание.

(Министър-председателят излиза от залата, заседанието продължава да се ръководи от вицепремиера Даниел Вълчев.)

ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Колеги, заповядайте за становища, мнения.

НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Аз нямаше да вземам думата. Не съм против, предлагам да приемем.

ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Колеги, искам да направя едно уточнение. Аз по принцип бих възразил, но господин Димитров е прав - те миналата година направиха наистина съкращения и сега, според мен, има моралното право да си ги иска тези бройки. Но по правило не бива да ги правим с нови бройки. Мисля че е коректно така да го кажем.

ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Ако правим съкращения, за да имаме право следващата година да си увеличим бройките - ние ще го направим.

Аз подкрепям Петър Димитров, но хубаво е да се мисли, когато се правят тези съкращения да пренасочваме хората към тези агенции предварително, така че да не се стига до подобни спорове. Виждам, че министър Василев не спори по този въпрос, значи има напредък в министерството да проявява разбиране по създаване на нови структури. Аз ще се възползвам от нея, утре като ми трябват около 100 човека в Автомобилна администрация по предписание на Европейския съюз, надявам се, че и Орешарски ще осигури финансово това.

ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Господин Мутафчиев, тъкмо това исках да избегнем като резултат от приемането на това решение. Исках да кажа, че правилното е това, което Вие казвате - всеки за сметка на вътрешни резерви си прави преструктурирането. Тук при господин Димитров е същото, само че е малко разделено във времето. Нека това да кажем. Той не иска нови бройки, той си иска едни бройки, които преди няколко месеца беше съкратил, така че тук е същото. Ако и Вие имате такова нещо във вашето минало, въпреки че моят спомен показва главно, че искате, но може би аз греша.

СНЕЖАНА ДИМИТРОВА: В хода на предварителното съгласуване ние сме задали един въпрос и едно предложение. Агенцията по енергийна ефективност създава 13 свои териториални звена. В самия закон е предвидено да бъдат създадени 6 в районите за планиране, изрично препраща към текста за 6-те района за планиране. Дори да речем, че по целесъобразност е необходимо да има повече от 6 такива звена, какъвто е случаят - 13 се създават, много е странно обяснението, което ни се дава за небалансираното разпределяне на тези 13 звена.

Първо, в Северозападният район има 5 области - звената са две. В Северният централен район, също са 5 области, но звената са три. Североизточният район има 4 области, но звената са две. А Югозападният район има 5 области, а звеното е само едно при положение, че в него се включва Благоевград, Кюстендил, Перник, София град и Софийска.

Обяснението, което ни е дадено е, че няма сгради. Не мисля, че това е сериозно обяснение за една държавна политика и в този смисъл предлагаме да се преосмисли още един път създаването на тези звена с оглед на тяхната натовареност и функциониране равномерно в страната.

МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Исках да направя една принципна бележка, обаче министър Мутафчиев излезе. Да припомня, че министър Василев обяви официален конкурс за преглед на държавната администрация, нейната функционална ефективност и съответно на база на този преглед ще се направят съответни количествени и качествени промени. И нека да не се влиза отново в коментара на парче, тъй като сега едва ли не правим някаква услуга на министър Димитров, следващият момент министърът на транспорта пък ще се възползва да поиска нещо друго. Да не влизаме в такъв подход, а да се стараем и да очакваме, че провеждащия се конкурс ще доведе до една ясна картина на ситуацията и съответно на тази база ще трябва да се вземат управленски решения - къде има нужда от увеличение и къде има нужда от реално съкращение на администрацията.

ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Господин Димитров, по забележката на госпожа Димитрова?

ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Явно не сме се разбрали, госпожо Димитрова. Казва се, че с оглед наличието на сгради и промишлени системи в съответните райони, не за хората от агенцията, а това, което ще бъде оценявано, наблюдавано, контролирано и ще се издават паспорти за енергийна ефективност. Не че няма сгради, в които те да се настанят и ги слагаме там, където има сгради, а сгради за оценяване. От тази гледна точка отговорът на шефа на агенцията беше: „Господин Димитров, ако смятате, че не мога да си управлявам агенцията - ме сменете, но все пак не ми казвайте къде да си пратя персонала точно, за да изпълни задълженията, които му е възложил закона". Така че не е да има по 6-те пропорционално, тъй като има региони, в които има струпване на сгради и трябва да има хора.

ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Има ли други въпроси?

Господин Димитров, една бележка - не им давайте чак толкова свобода на административните ръководители да знаят всичко. Все пак Министерският съвет ги приема. Но така или иначе - да вървим напред.

Приемаме постановлението.

Точка 26

Проект на Постановление за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет.

НИКОЛАЙ ЦОНЕВ: С промяната на Устройствения правилник на Министерство на отбраната и Изпълнителна агенция „Социални дейности" се оптимизират функциите в министерството, прехвърля се Ансамбъла на Българската армия в Националната гвардейска част, тъй като той има също представителни функции. Прехвърля се киноархива във Военноисторическия музей и се създава нова дирекция в агенция, която се занимава изключително и само със служебните жилища и имотите. По този начин с 31 бройки се намалява състава на структурите, които са подчинение на министъра на отбраната.

ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Има ли въпроси и коментари по доклада? Не

виждам.

Постановлението се приема.

Точка 27

Проект на Постановление за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет.

НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми колеги, и ние променяме устройствения си правилник. Основното нещо, което правим е, че увеличаваме дирекцията, която се занимава с еврофондове - от 28 на 34 души. Ще подчертая, че ние го правим в рамките на нашата численост, тоест - ние на други места съкращаваме съответните бройки. Тоест, и ние можехме да кажем, че имаме голямо съкращение, което е така - ние имаме по-голямо съкращение, обаче като принцип, за да подкрепяме тази политика, ние решихме да бъдем консервативни - от други места отрязахме и увеличихме УПП с 6 бройки. Това е основната промяна.

ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Има ли въпроси, коментари? Не виждам.

Постановлението се приема.

Точка 28

Проект на Постановление за създаване на Българо-германски център за професионално обучение в гр. Царево.

ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Позволете ми да представя на вашето внимание проект на Постановление за създаване на Българо-германски център за професионално обучение в гр. Царево.

Този Българо-германски център се създава по модела на съществуващите до момента българо-германски центрове за професионално обучение в Стара Загора, в Плевен и в Пазарджик. Неговото създаване е резултат на международен договор от една страна и от друга страна - в рамките на изпълнение на един проект „Насърчаване на професионалното обучение и заетостта в България". В рамките на тези два документа беше изготвена една концепция за създаване на два нови българо-германски центъра, в която концепция беше създадена от междуведомствена комисия, включена с представители на министерствата, които имат отношение и със социалните партньори.

В резултат на договорките немската страна предоставя безвъзмездно оборудването на центъра, а българската страна има ангажимент да създаде и ремонтира съответно сградите за осъществяване на тези дейности. Предвижда се центърът в Царево да бъде в областта на туризма и някои от съпътстващите професии. Предвижда се неговата численост да бъде 14 души, като този персонал е осигурен чрез вътрешно компенсирани промени в рамките на системата на Министерство на труда и социалната политика. Предлагам на вашето внимание този проект на постановление.

Благодаря!

(В залата влиза министър-председателят и продължава да ръководи заседанието.)

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Имате ли въпроси към господин Лазаров? Няма.

Подкрепя се.

Проект на Решение за предоставяне на концесия за добив на неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали -смектит-илитови алевролити - подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за подземните богатства, от находище „Яна", с. Брестовене, община Завет, област Разград.

ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По това предложение има 5 неприети бележки: от Министерство на правосъдието, от Министерство на регионалното развитие и благоустройството, от Министерство на транспорта. Според моите експерти има известно неразбиране, тъй като се твърди в тези бележки (това е доминиращата), че съгласно ЗИД на Закона за подземните богатства изрично трябва да се запише в предложението, че процедурата е започнала преди влизане в сила на това изменение и допълнение на Закона за подземните богатства. Според моите експерти процедурата е започнала след това и няма такъв проблем и тя се реализира по ново изменение в закона. Така че не е необходимо да се отразяват тези изисквания.

АСЕН ГАГАУЗОВ: Ако е започнала процедурата по новия закон, което ние приемаме, тогава трябва да се измени основанието и членовете, които се цитират, защото те отговарят на стария закон. Иначе нямаме принципно противоречие, освен чисто технически неща.

ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ще го коригираме.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Направете корекциите, които са необходими.

Точка 30

Проект на Решение за възлагане на министъра на регионалното развитие и благоустройството да сключи допълнителни споразумения към действащите към датата на решението концесионни договори за привеждането им в съответствие с чл. 10, ал. 4, т. 1 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.

АСЕН ГАГАУЗОВ: На основание чл. 70, ал. 3, т. 5 и чл. 76, ал. 2 и чл. 77 от Закона за концесиите и във връзка с необходимостта от предприемане на последващи действия в резултат от приетия § 55 от Преходни и заключителни разпоредби на ЗИД на Закона за концесиите, се предлага приемане на Решение на Министерския съвет за възлагане на министъра на регионалното развитие и благоустройството да сключи допълнителни споразумение към действащите договори за предоставяне на концесия върху част от крайбрежната плажна ивица.

Става дума за увеличаване от 20 на 50% на незаетите площи върху концесионните територии на плажовете, заради което ние сме задължени да направим и съответни промени във вече сключените договори. Затова предлагам и това решение.

Ако има бележки, ще отговоря по-подробно.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Заповядайте за бележки, въпроси? Няма.

Подкрепя се.

Точка 31

Доклад относно одобряване проект на Разрешение за проучване на метални полезни изкопаеми - подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за подземните богатства, в площта „Оброчище", разположена на територията на община Балчик и община Добрич, област Добрич, и община Аксаково, област Варна.

ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Оттеглям точката с оглед на това, че вчера разбрахме, че има оспорване на процедурата в съда. Нека да се произнесе, след което ще я внеса за разглеждане.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Добре.

Доклад относно одобряване проект на Разрешение за търсене и проучване на неметални полезни изкопаеми -индустриални минерали - подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за подземните богатства, в площта „Горния Орман", разположена в землището на с. Рогош, община „Марица", област Пловдив.

ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: В посочената площ посоченият субект е реализирал всички изискуеми от Закона за подземните богатства съгласувателни процедури. Има съгласувателна процедура. С оглед на това, предлагам да има одобрение на проект на Разрешение за търсене и проучване на неметални полезни изкопаеми в посочената площ.

Ако има въпроси, готов съм да отговарям.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Има ли въпроси? Няма.

Точката се подкрепя.

Точка 33

Доклад относно одобряване проект на Разрешение за търсене и проучване на неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали - подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за подземните богатства, в площта „Чипровци-запад", разположена в землището на с. Мартинов, с. Желязна, и гр. Чипровци, община Чипровци, и с. Копиловци, община Георги Дамяново, област Монтана.

ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: „Н и Н Трейдинг" е реализирал всички изискуеми от Закона за подземните богатства процедури в площите „Чипровци-запад". Реализирани са съответните процедури и съгласувателни процедури, с оглед на което предлагам да има проект на Решение за одобряване на търсене и проучване на „Н и Н Трейдинг" в посочената площ „Чипровци-запад".

Ние одобрихме в предходни точки удължаване на срока с една година за проучване и търсене в Девинци, където е открит природен газ и при експлоатация в максимална степен на тази площ в Девинци, Монтана, Ловеч, Враца и Плевен за три години би могло да задоволява 50% от потребностите на страната от природен газ. За първи път се прави сондаж на близо 5 хил. метра дълбочина.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Добре.

ЦВЕТА КАМЕНОВА: Искаме да предложим само едно допълнение към точката, за да се спази изменението на Закона за подземните богатства - да се ограничи площта, която засяга урбанизираните територии на двете населени места Чипровци и Мартиново, тъй като съгласно изменението в тези площи не могат да се правят такива проучвания. Затова предлагаме в т. 2 на разрешението да се запише: ,,...,като от нея се изключат урбанизираните територии на гр. Чипровци и с. Мартиново", тоест - едно леко изменение на самото изречение.

ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Приемаме бележката.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Приема се с направеното уточнение.

Точка 34

Проект на Решение за одобряване на позицията и състава на българската делегация за участие в третата сесия на Българо-грузинската междуправителствена комисия за икономическо сътрудничество, която ще се проведе на 19 и 20 февруари 2009 г. в Тбилиси.

ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Това ще е първата комисия отпреди четири години, която ще се проведе - междуправителствена между България и Грузия. Уточнена е датата, включително и въпросите, които ще бъдат обсъждани.

От това, че дълго време не са се провеждали подобни комисии, темите, които ще се обсъждат са в доста начален стадий. Но основни ще бъдат въпросите по НАБУКО и проектите за нефтопровода Бургас-

Македония-Вльора, а също така и някои от въпросите, които касаят транспорта - най-вече морският транспорт, железопътният, автомобилният транспорт, където през последните два месеца възникнаха малки проблеми. Има и определен инвеститорски интерес от български инвеститори в Грузия по отношение на изграждането на малки пристанища за нефтопродукти.

Ще се опитам да направя една подобна среща с министъра на транспорта и икономиката заедно с бизнесмените, които желаят да се започне преговори по подобна инвестиция на територията на Грузия.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Добре. Въпроси? Няма.

Подкрепя се.

Имаше български интереси за взимане на концесия на част от пристанището в Батуми.

ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Има възможности за развитие, така че да се вържат нещата в кавказкия район с черноморското пристанище. Ако успеят да създадат подобна база в Батуми, по същият начин ще се увеличат и количествата на нефтопродукти. Добре е да се направи тази среща.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Добре. Приема се.

Точка 35

Проект на Постановление за изменение и допълнение на Наредбата за граничните контролно-пропускателни пунктове, приета с Постановление № 104 на Министерския съвет от 2002 г.

НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Преди две седмици обсъждахме на оперативно заседание тази наредба и сега ще ви припомня основните моменти в нея. Целта е да се подобри работата на единния фиш, да се опрости, да бъде по-лесен прехода на леки автомобили с българска европейска регистрация.

Преди да ви кажа детайлите ще ви припомня каква е промяната в събираемостта. Има доста сериозен ефект, тъй като верижно влезе в действие единния фиш на различните ГЮ111-ата. Може да се каже, че средно претеглено 6 месеца работи той миналата година.

На всички ГКПП-та общо има 68% увеличение на приходите за бюджета. На големите ГКПП-та още повече. На „Капитан Андреево" е 86%, на „Калотина" е 113% увеличение. Тоест, това е много значим моментален ефект, който се видя. Конкретно, за 6 месеца имаме увеличение около 11 милиона лева, което горе-долу на година дава 20 милиона лева увеличение.

Това, което сега предлагам е следното:

Първо. Собственик и администратор на системата „Единен фиш" да стане Министерство на вътрешните работи. До сега имахме такъв преходен период, в който реално нямаше такъв, по-скоро възложител към изпълнителят беше Министерството на държавната администрация и административната реформа, но ние нямаме структура на границата и няма как да бъдем конкретен собственик или администратор. Преценихме, че Министерство на вътрешните работи е по-правилно, тъй като те все пак ръководят ГКПП-ата и те да го правят това.

За да можем да освободим българите и европейците с леки автомобили от единен фиш, трябва да видим какво плащат те. Затова на първо време въвеждаме нулева ставка, както говорихме предния път, за дезинфекция и дезинсекция на български и европейски граждани по границите, за да може, щом няма какво да плащат - няма какво да ги проверяват. Това, което ние искаме да избегнем е в никакъв случай да не освободим от единен фиш хора, които нещо трябва да плащат, защото направим ли го това - влизаме в спиралата, както беше преди това - нищо няма да събираме.

Обособява се бърза писта от гледна точка на подготовка за Шенген. Тоест - българи европейци минават по бързата писта, както минават другите европейски граници. До тук добре. Има един въпрос, който по-дългосрочно, не в този акт, а друг път трябва да го решаваме. За да можем още повече да облекчим цялата ситуация, добре би било те да не плащат и винетки на границата. За днес обаче нямаме такава готовност. В момента по-добре да ги плащат на границата, защото ако тръгнат да не ги плащат на границата, масово се очаква първо, че няма да има винетки, второ - че на няколко километра някой ще ги проверява и ще се случват много лоши неща.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: По-добре е организирано да става.

НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: По-добре засега да е, както е сега. Българите европейците вървим към премахване на флашките и на единния фиш, а междувременно дългосрочно (може и да е догодина), с оглед шенгенските въпроси, ние с вас ще мислим какво да правим с винетките, но няма да е днес.

Господин премиер, предполагам, че министър Миков ще вземе думата. Тук аз ще го подкрепя по няколко въпроса.

МИХАИЛ МИКОВ: Понеже прехвърлянето на система ще стане към Министерство на вътрешните работи, което означава разходи за поддържане на техниката, разходи за служители, към момента са около 150, но за да функционира системата денонощно на тези ГКПП-ата, където има денонощно преминаване, трябва да се попълни щатното към 200.

Каква е историята? Тези пари са отпуснати за назначаването на тези хора еднократно, когато се е създава преди две години единния фиш, а след това са ни включени в общия бюджет, осигуряващ работната заплата. Несъмнено става въпрос за дейност, която е неприсъща на Министерство на вътрешните работи. Ние реално функционираме като събирач на пари за НАП. В тази ситуация молбата ми е, ако ще се прехвърля единния фиш към Министерство на вътрешните работи, той да бъде финансово осигурен, като пак казвам - да се държи сметка, че не става въпрос за присъща на Министерство на вътрешните работи дейност. Приходите, които спомена

министър Василев явно показват ефикасност. Става въпрос за далеч по-малки разходи. Тези хора не са с полицейски функции, те са администрация, които въвеждат там хората. Така че молбата ми е това при всички случаи да бъде разчетено. Другото би означавало аз да взема от издръжката за полицейски функции и да не давам за някаква данъчна или някаква събираческа администрация.

ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Нещо не разбирам. Ние една сложна система я вкарахме, сега облекчаваме системата, тъй като ще бъде само на компютър и говорим за ограничаване на разходите. Нещо не ми се връзва...!? Ние не увеличихме кой знае колко разходите като вкарахме флашката да се обикаля, сега говорим - само чрез компютъра ще се извършва това. Аз разбирам, че желанието на господин Василев да се прехвърли към Министерство на вътрешните работи е във връзка с онзи спор, че компютърната система трябва да се контролира от Министерство на вътрешните работи, тъй като те имат данни и аз съм „за" това. Само не мога да разбера, какво усложняваме в системата та допълнителни разходи за държавата ще има? Напротив - ние трябва да я облекчим тази система.

МИХАИЛ МИКОВ: Не се съкращава, ние облекчаваме преминаването, а ТИР-овете пак ще си преминават, пак трябва да има човек 24 часа, който да ги върши тези неща.

ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Защо трябва да са повече, като вкарваме компютъра и няма флашки.

МИХАИЛ МИКОВ: Нали някой трябва да има на гишето.

РЕПЛИКИ: То и сега го има.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Като нямате готовност, няма да обсъждате този въпрос. Срещнете се с Министерство на финансите, направете си обосновката защо трябват повече хора.

ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Според мен това, което се предлага, е напълно правилно. Тая система трябва да бъде към МВР. Друг е въпросът оттук ще има ли някакви допълнителни изисквания. Министър Миков може да ги направи.

Но според мен това трябва да бъде подкрепено. То няма къде другаде да бъде. Ясно е, че система, която е свързана с толкова много лични данни - кой влиза, кой излиза - няма къде да бъде, освен при МВР. Така че нека го приемем това нещо. А ние джентълменски да кажем, че ако наистина се появи такава необходимост, ще подкрепим министър Миков. Когато имат готови разчети.

МИХАИЛ МИКОВ: МВР си има тези данни, защото МВР прави паспортния контрол. Но МВР не се занимава и не му е функция да събира държавните вземания, извинявайте! Като искате да ги събира и виждаме, че това е ефикасно, нека то да се осигури от бюджета.

ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Има логика в това, което предлага министър Миков. Ние и в други случаи сме подхождали така: част от приходите отиват за обезпечаване на дейността и трябва да се определи обаче конкретната рамка, следващия път да кажат точно колко ще е потребно и да се приключи.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Мисля, че малко безсмислен се получи

спорът.

Първо, да ви припомня, че имахме достатъчно продължително оперативно заседание по тази тема, обсъждахме и тези неща, които се правят като облекчения за гражданите на Европейския съюз и българските граждани, и премахването на таксата за преминаването през локвата, грубо казано, и това, че трябва да има единоначалие в този процес и се уточнихме, че МВР трябва да бъде тази институция. От тази гледна точка няма какво да спорим.

По техническия въпрос има ли по-големи разходи, има ли нужда от повече хора, направете анализ, представете го на Министерство на финансите, намерете конкретния механизъм, ако трябват повече средства или част от приходите да отиват за осигуряване на тези разходи или нещо друго. Сега да го водим така, от въздуха спора, е безсмислено. Всички го подкрепят принципно. Разбираме, че МВР за да върши работа, трябва да бъде осигурявано за тази работа. Но направете анализ. Ние сега трудно можем да си представим как един човек идва, къде минава, какво, къде се спира и трябват ли такива разходи. Направете анализа, представете го на финансите и го решавайте.

Приема се.

Точка 36

Проект на Постановление за определяне на реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативните програми, съфинансиране от Структурните фондове и Кохезионния фонд и по програма ФАР на Европейския съюз

МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Ако разрешите, в скоби само, преди да започна с постановлението, да изкажа благодарност за голямото внимание днес от Ваша страна и от страна на всички колеги. Трогната съм и съм изключително благодарна.

Искам да кажа, за ваша информация, няколко изречения на въведение, защото смятам, че министрите, които се занимават с проблематиката на еврофондовете, са вече добре запознати с това постановление. Става дума за досегашното постановление, познато под номер 121, което урежда всички или основните въпроси за провеждане на процедури и цялостния процес на управление на средствата от еврофондовете.

Замисълът на това постановление в момента е след като имаме натрупания опит на т.нар. период на кризисен мениджмънт от последните няколко месеца на 2008 г. и сме си направили изводи къде системата има нужда да бъде прецизирана и оптимизирана, за да може да се ускори процесът след работата, която беше извършена от един голям екип от специалисти и експерти от всички управляващи органи плюс външни експерти, плюс представители на общините, на икономическите и социално партньори, като се стигна до този окончателен вариант, който и днес сутринта с министрите в 9 часа при мен отново обсъждахме.

Има един принципен въпрос, който стои, тъй като промените са доста радикални - дали да остане като промяна на досегашното постановление № 121, или да бъде под нов номер, като съответно трябва да има текст, който да предвижда в останалите документи, които са свързани с Постановление № 121, автоматично да бъде направена тази промяна, за да не настъпи някакъв хаос в правната рамка, която се занимава с еврофондовете. Тук ще помоля г-жа Маринска и г-жа Снежана Димитрова за коментар. Иначе има направени предложения, бележки, които не са съществени, които приемаме. Министър Чакъров сподели, че има един принципен въпрос, който иска да коментира. Моята молба е това постановление, което дава знак към всички. На първо място, към бенефициентите, че ние се стараем да направим три неща: да опростим процедурите, съответно да въведем повече прозрачност в процеса, да гарантираме особено работата на оценителните комисии като изключително ясна, прозрачна, а не дискриминационна или даваща привилегии на един или друг кандидат. Трето, да скъсим сроковете и да ускорим процеса. Давам веднага примера в момента - от кандидатстването до сключването на договора времето е 11 месеца. С промените, които правим в момента, съкращаваме този срок на 6 месеца. Това е целта. Още повече, в условия на финансова криза, смятаме, че това е един изключително добър знак към абсолютно всички. Както казах, на първо място, към тези за които са предназначени средствата и на второ място, това ще бъде един добър знак към Европейската комисия, която очаква реални действия в тези месеци.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: По какъв начин се осигурява по-голямата прозрачност в работата на тези фондове? Казвате, че това е една от целите. Трябва да се кажат три точки, които водят до този резултат.

МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Предвидено е в постановлението да се въведат в оценителните комисии на първо място т.нар. външни оценители. Това са представители на неправителствения сектор. Към това се добавят още т.нар. външни експерти, които са експерти от други администрации на другите министерства. Това дава гаранция, че тези външни оценители и съответно експерти осигуряват максимална допълнителна прозрачност и гаранция за недопускане на злоупотреби.

Второ, прави се конкурс за тези оценители като предложението е предвид спецификата на отделните оперативни програми, тези конкурси за оценители да се провеждат от отделните управляващи органи, но да се сформира една централна банка на всички оценители която да бъде и в централното звено в Министерство на финансите и този списък на оценителите да бъде публичен и да се актуализира най-текущо или на най-дълъг период, тримесечен, в който задължително този списък всъщност не само е публикуван, но се и актуализира. Това са така заложените аргументи, като в постановлението трябва още да посоча, че е предвиден и по-добър контрол и повече централизация на цялостната работа по управление на фондовете чрез гласуване на индикативни програми и работни програми с вицепремиера.

В момента тук не е включен един въпрос, който се явява задължение на база на решението на коалицията и на решението на под комисията в парламента. Централното звено - ако може да се покани министър Орешарски да влезе, защото касае Министерство на финансите -централното звено, което е в момента в Министерство на финансите, препоръката е да мине на разпореждане към вицепремиера. Има и междинен вариант да бъде на двойно подчинение - към министъра на финансите и към вицепремиера. Този въпрос също, за съжаление, не е отразен тук в постановлението, но може лесно и бързо да бъде отразен.

ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Имам бележки по отношение на чл. 9, чл. 10 и параграф 6.

По отношение на чл. 9 направихме уточнения, които са приемливи, ако се възприемат от колегите и от г-жа Плугчиева. В ал. 3 Индикативната годишна работна програма (ИГРП) показателите ... естествено да се подготвят от управляващия орган, да се съгласуват с министъра, отговарящ за оперативната програма и заместник министър-председателя и да се утвърждават от Комитета за наблюдение, където има представители на Европейската комисия. Това би било едно силно като послание и издържано по отношение на взимането на решението.

По отношение на чл. 10, предлагам да отпадне и съответно да се преномерират следващи членове до края.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Да отпадне целият член?

ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Да.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Защо?

ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Индикативната годишна работна програма предполага всеки един ръководител на управляващ орган и на междинно звено да си има свой план за действие. Дали трябва изрично да бъде записано, да има план за работа за съответната годишна работна програма. Освен това, трябва да знаем, че на много места има зам.­министри, даже и министри и вицепремиери, които са ръководители на управляващ орган или на междинно звено. Това означава съответният и политически субект да има такава годишна работна програма, която да се утвърждава. Не виждам такава логика. Наистина поддържам чл. 10 да отпадне.

По отношение на § 6 в Преходни и заключителни разпоредби (стр.19) идеята е добра, господин премиер, обаче след анализа, който направихме с моите юристи, това би могло да стане със съответни промени в Закона за държавния служител, така че да се отговаря на критериите за назначаването на комисиите, които да бъдат издържани от правна гледна точка.

Това са бележките, които имахме.

За чл. 9, ал. 3 се приема предложението. За чл. 10 поддържам отпадането на този член. За § 6, ако има и други колеги, които искат да вземат отношение - да ги чуем и тях.

МИХАИЛ МИКОВ: Ние сме подготвили становище. В предмета на това постановление не са включени няколко важни фонда, които са свързани с решение на Европейския парламент през 2007 и това са Европейският фонд за връщане (връщането е от 2008 до 2013 година). Фонд за външни граници, валиден за България от 2010 до 2013 година. Европейският фонд за бежанците (2008-2013) и Европейският фонд за интеграция на граждани на трети страни за периода 2007-2013 година, като част от общата Програма „Солидарност и управление на емиграционните потоци".

Съгласно тези решения, отговорните органи по фондовете следва да организират процедури за подбор и възлагане при дейности за финансиране от фондовете по общата Програма „Солидарност и управление на емиграционните потоци". Трите са към нас, единият - в Министерство на труда и социалната политика. Предлагаме промените да обхванат и четирите фонда, тъй като актовете на Европейския съюз за тяхното създаване, регламентират общ механизъм за усвояване на средства и не могат да бъдат изключени тези фондове. Става въпрос за една политика, която малко при нас за сега не се усеща и е подценена, но това е политиката по миграция. Тя е във френското и в чешкото председателство все повече ще се развива. А имаме възможности да взимаме пари от там.

Това е предложението ми. Да го приемем на вносител с молба да бъдат допълнени и тези четири фонда. Не знам Министерство на труда и социалната политика какво мисли по темата.

АСЕН ГАГАУЗОВ: Не е обсъждан този въпрос и не знам дали режимът на усвояване е един и същи - да не направим някаква беля, това не се прави сега в момента.

ЕМЕЛ ЕТЕМ: Нашето министерство не е ангажирано с оперативните програми, но ние така или иначе работим по предприсъединителни такива и специалистите ни са дали своите мнения. На фона на знанията на останалите колеги нашите са много скромни.

Първо, една бележка. Ние получихме текста снощи. Ако участващите в оперативните програми са обсъждали една седмица този текст, ние го получихме снощи и нямахме възможност да реагираме официално. Затова на маса мога да прочета предложенията, които ги имаме или да ги предоставя на госпожа Плугчиева, официално подписани. Като слушам и колегите изказващи се, моето предложение е да не приемаме днес на крак един толкова сериозен текст. Ако трябва да се отложи с една седмица, да седнат експертите, да обмислят всички направени предложения и да излезем с един сериозен документ.

Аз напълно подкрепям предложението на госпожа Плугчиева да направим различни изменения, за да подобрим дейността си, но с това бързане да не допуснем някакви грешки. Имаме около 10 члена в различни алинеи предложения за някакви промени. За да не занимавам Министерския съвет ще внеса писмено предложение.

ГЕРГАНА ГРЪНЧАРОВА: В детайли не се чувствам компетентна да взема отношение, но смятам че двете стъпки, които с това предложение прави вицепремиерът Плугчиева, трябва да бъдат решително подкрепени.

Този разговор го водихме преди още г-жа Плугчиева да стане вицепремиер и си спомням, че тогава пак спорихме външни хора като задължение да участват в тези оценителни комисии. Мисля че това ще ни създаде много по-спокойна среда и политически може да продаде. Ще дам пример с оперативната програма на Николай Василев и по никакъв начин не ви окуражавам да ни пращане покани, защото аз нямам хора, но той винаги за всяко оценителна комисия ми пуска писмо и казва: „Моля, предложете от Вашият екип човек!". Няколко пъти съм го правила и смятам, че това създава и среда на доверие и много по-голяма прозрачност.

Второ, намирам за съвсем естествено, като един вицепремиер носи отговорност за такъв голям спектър от въпроси, да има и консултираща роля в номинацията но определени хора за тези ключови позиции. Така че смятам, че е логично.

НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Като цяло подкрепям усилията на вицепремиера да направим промени в тази посока - въпрос на решение дали днес или друг път да ги приемаме, но трябва да се направят.

Бих се обърнал и аз към госпожа Маринска със същата молба, ако намерим правно-технически начин, тоест - да се промени ПМС №121, за да се запази номера, тъй като в толкова много публикации, в книжки, в брошури го пише него, че ние ще трябва да се превърнем една индустрия за нови материали само заради номера на ПМС-то. Ако би могло да остане, ще ни помогнете. Това е по техническия въпрос.

По същество, на мен най-много ми харесват усилията за външните членове на комисиите. Тук бих искал да дам малко детайли. Ето тази седмица например нашето министерство е помолило доста от вас, дали бяха седем или девет, се колебая в момента, да дадете външни членове на нашите комисии. Да не помислите защо от Гергана Грънчарова - защото трябваше да изключим, най-напред да изчакаме да дойдат проектите, да видим който има при нас проект, очевидно негов човек не може да е в оценителната комисия и който няма - например, тя няма, да кажем, и финансите нямат, взели сме от тях - и т.н. списъкът е седем или девет.

Обаче целият въпрос тук е, че това упражнение има смисъл само ако те наистина са външни. Тоест примерно не трябва да й казвам „Прати ми Петър от твоя екип, защото той ми е приятел." Не е в това въпросът. Въпросът е примерно министърът на финансите да ми прати някой, който аз даже няма да разбера кой е, но някой външен човек.

Тук има голям напредък в тая посока в това ПМС. Въпросът ми е обаче ако управляващите органи, тоест министрите си направят конкурси за мои външни оценители, от които после ще слагам в моите комисии, какво всъщност им е външното на тези оценители? Целият смисъл е някой друг да ми ги сложи за мое добро. Всъщност ако аз мога сам да си ги слагам от външните, които аз съм избрал, изкушението е огромно. То не е лично за тоя кабинет или за тоя министър, а по принцип, че всъщност пак ние ще си назначаваме тези външни и реално нищо конкретно не сме постигнали.

Според мен ще е още по-добре ако отидем една стъпка по-далеч. Примерно, че не министрите да си избират външните, а някой друг да им избира външните, примерно, вие централно да ги изберете, премиерът да ги назначи, който ще да е, но да не сме ние. Това е за наше добро. Това е моето предложение.

Тоест или направете централизиран конкурс за всички външни, или някак си да си даваме един на друг външни, но не ние да си слагаме външни, защото те стават вътрешни.

ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Да не се увличаме и да не създаваме впечатление, че преоткриваме топлата вода. По ИСПА всички процедури, които съм назначавал комисии, винаги е имало външни оценители и външни експерти. По оперативната програма по същия начин. Добре е да го изведем това, но да бъде подчертано, че се разширява обхватът, в такъв аспект да бъде, защото и пред нашите партньори, и пред нашите партньори от Европейската комисия едва ли не ще излезе, че досега никога не сме назначавали външни оценители и експерти и оттук нататък почваме да ги оценяваме и работата, свършена дотук, ще бъде, естествено, под въпросителна.

ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Министерство на труда и социалната политика също подкрепя усилията и логиката на предложенията и измененията в цялата тази система с това ново постановление. Аз даже бих споделил с вас, че министерството активно участва в подготовката на този документ. Но бих искал да споделя опасенията, които имам, по отношение също на чл. 10. Така, както е написан, според мен има леко объркване. Ако въобще става дума за работен план, той е работен план на управляващия орган по съответната индикативна програма, а не на самия ръководител, защото така, както е написано, става дума, че самият ръководител има личен план, а това въвежда министър, заместник министър-председател или друго лице с такъв ранг в хипотезата държавен служител и оценка и атестация по реда на Закона за държавния служител и наредбите по неговото прилагане. Така че ако се направят съответни изменения в чл. 9 -така, както бяха предложени от министър Чакъров и, както разбрах, възприети от вицепремиер Плугчиева, с някои от елементите по съгласуване и координиране, но пак говорим за програмата на управляващия орган, а не на ръководителя, ние бихме го подкрепили.

Имаме сериозни опасения с новите срокове, които се предвиждат в чл. 27 и 29. Изцяло подкрепяме предложенията, които са направени за скъсяване на процедурата, но оперативна програма „Развитие на човешките ресурси", оперативна програма „Конкурентоспособност", оперативна програма „Административен капацитет" са много малко, но с много голям брой кандидати. И в този срок, 10-дневния срок, който се предвижда в първия член, ще имаме затруднения да проверим дали има и допълнително финансиране за тези кандидати. Например, вицепремиер Вълчев, по неговата операция като междинно звено, има повече от 1200 кандидати, така че за него този срок ще е труден. Бих предложил да обсъдим допълнително срока. Ние имаме предложение 10-дневният срок да стане 15-дневен.

Другият срок е свързан пак поради същите аргументи в 29 член. Там е предвиден 15-дневен срок за уведомяване на тези, които са спечелили. Дотук няма проблем.

По-скоро проблемът би бил за тези, които не са спечелили. Така че за тези, които не са одобрени, предлагаме този срок да е 15 дни след изтичането на първия срок. Мисля, че това може да бъде допълнително коментирано.

Още едно - техническо е - в чл. 34 при процедурата при директно предоставяне. Там бенефициентът е ясен. В тази процедура не се извършва оценка на предложението, а се прави преценка за съответствие с изискванията на управляващия орган. Така че това е техническо. Предложението е оценка да се замени с проверка за съответствие.

ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По отношение на сроковете аз се страхувам, че нямаме време и че е добре да го приемем днес това постановление, дори и да се налага да го коригираме след това, тъй като всички разбираме, че нямаме опит, тъй като излезе позитивен опит, това е органът, който го приема, значи можем с бърза процедура да внасяме изменения.

Аз подкрепям това, което каза г-н Василев и на срещата сутринта го казах, че ние направихме една камара на независимите оценители, които оценяват имоти. Ще трябва да направим нещо подобно и тук, да ги отделим, образно казано, в държавата, ако трябва, да сложим комисия, която да ги изпитва, за да получат правото да работят като оценители. Министър Василев може да организира тяхното обучение през съответната държавна структура, да им даваме сертификат, можем да отидем още по-далеч, при подбора да ползваме компютърен случаен подбор, за да кажем „Това действително не са манипулирани хора, а са независими." Но да не го спираме днес. Като сме готови с такъв механизъм, да го вкараме. Но сега да не спираме процеса.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Има ли други изказвания?

ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Ако не са много принципни бележките, ако са технически, да го приемем на вносител, но да ги отразим, разбира се.

МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Накратко, по направените

коментари

На министър Чакъров - по чл. 9 приемам. Ние се споразумяхме. Съответната индикативна годишна програма се съгласува с ръководителя и със заместник министър-председателя и се утвърждава от Комитета по наблюдение.

ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Не, ако обичате, с ... от управляващия орган, министъра, отговарящ по ... програма и заместник министър-председателя.

МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Нямам нищо против.

По чл. 10 смятам, че г-н Лазаров направи едно прецизиране на текста и по този начин отпадна подозрението, че караме министри и заместник-министри. Става дума за работния план на управляващия орган, който почива или се базира на индикативната годишна програма. По този начин важно е да е ясно, че тези работни планове не са случайни и са свързани с индикативните програми и съответно търсим координацията между отделните оперативни програми, където трябва да се постига и съответният синергиен ефект.

Не бива да допускаме работата на парче, за която знаете колко висока цена платихме. Съответно след като по постановление № 197, ако не греша, така или иначе, раздаването на бонусите се съгласува със заместник министър-председателя, съвсем логично е, че за да се раздава нещо или да се прави оценка, трябва да е ясно на каква база се дава тази оценка, а тя се прави, като се оценява и се съгласува съответно със заместник министър-председателя работната програма.

По отношение на предложението на министър Миков в момента си признавам, че не съм готова да отговоря, но с молба това предложение да го приемем по принцип и тъй като аз накрая в заключение ще предложа да приемем постановлението днес на вносител, този въпрос, който поставя министър Миков, да се огледа и ако не влизаме в някакво противоречие, да включим и фондовете, които той изброи, които са в компетенциите на Министерство на вътрешните работи и Министерство на труда и социалната политика.

Коментарите на вицепремиера Емел Етем - не познавам бележките, но като изхождам от факта, че всички министерства, които работят по оперативните програми, един месец работиха и огледаха всички възможни въпроси, много ми се ще да вярвам, че бележките, които правите, могат да бъдат вградени, приети, но с молба да не отлагаме постановлението днес и съответно благодаря на министър Василев за направения коментар, като приемам всичко, което той на практика изрази като становище. Не приемам само предложението на заместник-министър Лазаров за увеличаване на сроковете.

Връщам ви на това, че в момента срокът от кандидатстване до завършване на процедурата подписване на договорите е 11 месеца. Просто разбирате, че някои хора са забравили откъде са тръгнали, всичко това е свързано особено при частните лица юридически с кредити и други ангажименти. Това създава изключително неудобство, затлачва целия процес. Десет работни дена - това са две работни седмици, в които управляващият орган, след като му са поднесени решенията на оценителната комисия, той е абсолютно във възможностите му да се произнесе и категорично, разчитам, това ще се приеме изключително зле от всички различни целеви групи на бенефициенти.

И по отношение на двойното подчинение направих справка за централното звено. Г-н Орешарски, с който сме разговаряли по този въпрос, явно няма възражения и от правна гледна точка и сега остава само г-жа Маринска да помоля за ПМС - дали ще е под № 121, или под друг номер, така че да не създаваме хаос или проблем в правния мир.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Под № 121 би трябвало да бъде като промени в постановлението.

МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Да, като промени или с нов номер, но да кажат те.

ГАЛИНА МАРИНСКА: Аз съм затруднена да отговоря на този въпрос, защото Дирекция „Правна" знае за този проблем от два дена. Не разполагах с време, за да сравня с ПМС 121 и да видя в какъв обем са промените и параграфите, които трябва да се направят. Така или иначе ще остане на вносител.

Ние ще преценим с колегите има ли възможност да се направи като постановление за изменение и допълнение, защото то сега е 20 страници и ако стане 40 страници, по принцип едно постановление за изменение и допълнение се чете много по-трудно, отколкото едно ново постановление. Но ако има възможност, понеже разбрах, че има подзаконови актове на министри, издадени на основание 121 ПМС, ако има възможност, ще направим опит. Но просто в момента не мога да ви кажа и не искам да се ангажирам, за да не се окаже после, че неволно съм ви подвела.

Това, което каза министър Чакъров за параграф 6, той е прав. В него се предвижда задължително участие в конкурсите при провеждане на конкурсите за държавни служители на представител на заместник-министър-председателя.

Проблемът е следният. По принцип по Закона за държавния служител това са правомощия на органа по назначаването и няма как с подзаконов акт ние да допълним този текст. В закона се пише кои се включват в задължителното. Останалото е на правомощия на органа по ^ Може да се омекоти текстът, примерно, да създадем задължения по звена -това може да направите, да ви уведомяват за провеждането на такива конкурси и вие по ваша преценка да предложите ваш представител, а вече той да прецени как това ще стане.

ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Поддържам моето предложение на този етап. Работихме много по това ПМС, но го получихме в понеделник сутринта министерствата, по които имаме оперативни програми, така че от понеделник до снощи късно много е работено. Но виждаме, че има някои позиции, които трябва да бъдат изчистени. На този етап аз си поддържам становището за отпадането на чл. 10 и ако не се приеме, предлагам да бъде отложено за следващото заседание, за да можем да го обмислим и да го видим от всички аспекти.

Мога да аргументирам защо поддържам становището си, ако е необходимо. Мога да изложа аргументи. Аз ги казах в общи линии, но индикативната годишна програма предполага във всички случаи тя да бъде координирана и вертикално, и хоризонтално с всички оперативни програми. Не трябва да го пренасяме на работна програма на съответния ръководител на звено междинно или управляващ орган. Посочих, че има сума политически лица и оттук нататък има редица други аргументи които ако искате мога да ви го зачета от това, което ми е подготвено като становище. Аз снощи се върнах, бях извън страната.

Така че категорично поддържам за отпадането на чл. 10 и да се преномерират останалите членове. Това няма да попречи на работата на постановлението. Напротив, цялата идея е заложена в чл. 9, за която вече постигнахме консенсус.

ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Аз също пак бих апелирал към преразглеждане на тези срокове. Изцяло разбирам и споделям това, което сподели вицепремиерът. Но тук става дума за много важно обстоятелство -липса или наличие на двойно финансиране и поради тази причина при толкова на брой кандидати по нашите оперативни програми това е затруднение. Затова предложих от 10 - 15 дни. Това са само 5 дни, не удължаване с месеци.

Що се касае до втория срок, за който говорихме, аз направих уточнение- тези, които са спечелили и които са одобрени, си получават уведомлението в 15-дневен срок. Нашата молба беше за тези, които не са одобрени, за тях да продължи един допълнителен срок, който да е 15 дена след изтичането на този първия. Това беше нюансът в предложението.

МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Чл. 27, която визирате в момента, в срок до 10 работни дни след като получи доклада на оценителната комисия, ръководителят на договарящия орган взема мотивирано решение за одобряване на оценителния доклад и предоставяне на безвъзмездната помощ.

Така че това са две работни седмици, в които ръководителят трябва да се произнесе и съответно да се приключи процесът. Това е предостатъчно време. Вие говорите за тези, които са отхвърлени и че трябва да бъдат съответно информирани. И 15-дневния срок, който е в другия член, в срок 15 работни дни от издаването на решението по ал. 1, договарящият орган уведомява писмено одобрените кандидати. Така че не смесвайте нещата. Говорим за одобрените кандидати и тези срокове са дисциплиниращи.

По отношение на коментара на министър Чакъров, работният план на управляващия орган, предложението, което направи заместник-министър Лазаров, да говорим за работния план на управляващия орган, а не за работния план, личния работен план на министъра или на заместник-министъра. Така че не знам кое смущава. Този работен план се съгласува, той не се утвърждава или определя от заместник министър-председателя, а просто се съгласува и това е работен план на управляващия орган.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Колеги,

ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Аз предлагам да не си играем на думи. Наистина, в чл. 9 е заложено абсолютно всичко и заставам зад думите си.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Обяснете, не мога да разбера какъв е проблемът да има работен план на управляващия орган годишен?

ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Те са заложени в индикативната работна годишна програма. То го има. Аз поддържам да отпадне чл. 10.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Дайте аргументи.

ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Давам ги, г-н премиер. Те са заложени в чл. 9. Освен това сега не искам да навлизам и по-нататък в темата. Ако трябва, това са се обсъди на Съвета на коалицията, да се види и да се вземе решение.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Не може всичко оперативно и техническо да решаваме на Съвета на коалицията, г-н Чакъров. Не мога да разбера. Дайте логиката. Г-н Василев, обяснете.

НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Ще се опитам да помогна, тъй като и моите са направили същата бележка. Ние и в момента публикуваме индикативна годишна работна програма (ИГРИ).

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Обяснете, не мога да разбера, кажете!

НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Сега ще се опитам да помогна на министър Чакъров, но моите казват същото. Ние вече публикуваме ИГРП, което ако оставим терминологичните различия, си е нещо като работен план. Аз не знам в работния план какво различно ще пише от това, което вече пише и в програмата.

Всъщност и нашите казват, и неговите казват, че това е една допълнителна бумащина, от която няма нов резултат, но всъщност преписваме горе-долу едни и същи действия в нов вид документ с ново заглавие. Тоест ИГРП, както ние го наричаме, в чл. 9, вече е вид работен план, защото аз знам всеки месец коя процедура отваряме, кой бенефициент, всичко. И работният план пак ще е това. Тоест ако някой не ни каже какво различно трябва да има в работния план за нашите служители, това казваме.

ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Тя съгласува ли се? Може би има основание това, което казва.

СНЕЖАНА ДИМИТРОВА: ИГРП какво съдържа е определено в чл. 8, ал. 2. В нея има основни параметри на всяка оперативна програма, целите, процедурите, допустимите бенефициенти, максималният процент на съфинансиране и т.н. Това са информации за бенефициенти. Планът обаче на управляващия орган включва дейности, които трябва да извършва управляващият орган в изпълнение на тази индикативна работна програма. Включва и публичност, и самите обучения на бенефициенти и всичко онова, което планира, за да може да се изпълнят задачите в индикативната работна програма.

Освен това планът служи на вицепремиера, за да може да отличи по ПМС № 197 по бонусната схема кои са тези звена, които са работили по-добре, за да получат съответно допълнително стимулиране по ПМС № 197 на Министерски съвет. Това е инструмент действително на вицепремиера, за да може да знае по-добре как точно се планира, координира и осъществява дейността между управляващите органи и междинните звена, защото и те са включени вътре.

Ако обаче това е инструмент на вицепремиера и може да го има, може да го няма, това е по целесъобразност, но това е начинът, по който тя може да получи хоризонтална информация за всичко, което се случва в самите органи.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Ясно. Имате ли още изказвания и предложения?

ГАЛИНА МАРИНСКА: Без да се намесвам в спора, аз само просто искам да кажа, че след като някой знае какво трябва да съдържа планът, не е ли хубаво да го напишем, за да знаят и министрите, да се напише. Освен това, - аз поне не успях да разбера, но казвам: не съм имала време да се запозная добре с проекта - на какъв период се дава този план?

РЕПЛИКА: Годишна е - годишен.

ГАЛИНА МАРИНСКА: Тогава действително по-добре разширете обхвата на индикативната работна програма. Нека да се напише, просто да се допълни с една алинея какво съдържа съответният работен план.

Само това предлагам - да се включи една алинея, в която да изброят какво съдържа този работен план, който трябва да готвят съответните ръководители и да се посочи изрично, че става дума за годишен работен план.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Предлагам следното. Честно казано, не разбирам спора. До изборите остават няколко месеца. Предлагам следното.

Да приемем на вносител постановлението.

Първо, трябва да се каже, че се работи от доста време, независимо че интензивната част е в последните няколко дни. Да не говорим, че ние сме обсъждали тази тема в някакъв смисъл още на семинарите на коалицията, принципни договорки има, доклади на парламентарната комисия, които отиват далеч, далеч по-напред от гледна точка на промени на структури, централизация и всичко останало. Сега за България е важен и политическият знак, според мен към нашите европейски партньори и към българското общество. Затова аз предлагам да се приеме на вносител, да дадем и политическия знак.

Второ, по отношение на чл. 9 мисля, че нещата, с уточнението, което беше направено, са изяснени. Г-н Чакъров го формулира, г-жа Плугчиева го прие. Също така помислете за чл. 10 как да се формулира. Според мен, за всеки орган е добре да има някакъв работен план. Нека се опишат вътре.

ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Поддържам становището си за отпадане на чл. 10.

ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Разширете чл. 9.

ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Разширени, но аз поддържам становището си.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Добре, тогава разширете чл. 9. Г-н Чакъров, няма цял Министерски съвет да се разправяме с това! Не мога да разбера за кое точно настоявате. Уточнете чл. 9, уточнете нещата. Добре е да има информация. Иначе... Първо, това е дисциплиниращо за всеки орган. Не говорим за ръководителя, а говоря за всеки, да има и работен план. Не мога да разбера какъв е проблемът.

ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Правили сме сума компромиси...

МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Това не е компромис за вицепремиера, трябва да е ясно,

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Не е компромис. Въпросът е за по-ефективно управление на системата. Не гледайте всеки управляващ орган на оперативната програма като някаква своя територия. Ще дойдат изборите. Трябва да създадем условия системата да функционира по-ефективно и след това правителство. Очевидно имахме проблеми. Очакват от нас и такива решения.

По отношение на сроковете мисля, че трябва да има дисциплинираща мярка, г-н Лазаров. Все едно, не се спазват всички срокове, но поне да има натиск в тая посока да ускоряват нещата.

По отношение на конкурсите г-жа Маринска каза, г-н Чакъров е прав, че има законови процедури и трябва по по-мек начин да ви информират при провеждането на конкурсите и т.н. Така предлагам. И другите неща, бележките на г-жа Етем ги прегледайте, на г-н Миков какво да се инкорпорира.

Молбата ми е към г-жа Маринска да прецените по номера на постановлението, за да избегнем по възможност затруднения за бенефициенти и органи да нес е превърне в една нова тотална бумащина. Използвайте капацитета на двете дирекции - социално-икономическата, за да доуточните нещата.

Ако има някакви детайли, които остават, на следващото заседание оперативно ще ги решим, ако не може да се разберете нещо. Но трябва да има действия.

Проект на Постановление за предоставяне на средства от републиканския бюджет за придобиване на акции от държавата във връзка с увеличението на капитала на търговско дружество

ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Още на събирането в Хисаря беше решено да стартира изграждането на предприятие за индустриални зони в България. Може би трябваше дори по-рано да реализираме тази идея, но се търсеха подходящи организационни форми. Сега е намерена формата. С решение на Министерството на икономиката и енергетиката на 9 февруари е създадена "Национална компания индустриални зони" ЕАД, намерена е база, където да работят, формирано е ръководство и може да стартира тази структура.

Договорката още в Хисаря беше да се заделят 100 милиона лева от фискалния резерв, с които да се изграждат тези зони.

Практиката например на зоната в Русе и на зоната в Ямбол показва, че не е добър вариант да водим инвеститорите на гола поляна, на която няма инфраструктура, няма никаква привлекателност. По-добрият вариант е да има изградена инфраструктура и тогава за кратко време зоната се запълва с инвеститори. Например, след като "Монтюпе" се появи в зоната в Русе за кратко време частните имоти около зоната доброволно се присъединиха към зоната и се превърнаха в част от зоната. Така, че това е добра мярка в условията на кризата, която набира скорост и в България, тъй като ще се създаде работа за хората, които ще изграждат зоните.

Амбицията е през тази година поне 15 до 20 зони да бъдат стартирани по тази програма. Стартирани, като има набрана предварителна информация, има предложения от общините за

Стенограма, МС-12.02.2009

предоставяне на терени за изграждане на такива зони и колкото по-бързо бъде осигурен финансов ресурс толкова по-добре. Тоест амбицията е да се работи в ход и там, където има готовност за стартиране на изграждане на такава зона да се създава най-вероятно дъщерно предприятие между държавата и общината, общината да предостави земята, държавата ще осигури финансирането за инфраструктура и да се допуска включването на частни инвеститори до 40% в изграждането на тези зони.

Мярката се приветства от общините, тъй като те са безкрайно заинтересовани. Разбира се не става въпрос да правим зони примерно в София, Варна - трябва да се ориентираме към зони, които имат определени проблеми с привличането на инвеститорите. В същото време са на подходящо място, имат осигурени терени, може да бъде изградена инфраструктурата в кратко време и по такъв начин да ускорим процеса на привличане на инвеститори.

Няма да се товари бюджетът за тази година.

Предлагам да подкрепите това предложение.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Искате 100 милиона от фиска за увеличаването на капитала на тази компания - така ли?

Принципно сме го обсъждали на семинара в Хисаря на коалиционен съвет и това е добра мярка. Въпросът е обаче какво ще се случи тази година освен, че ще се учреди компанията и ще намалее номинално фискът със 100 милиона лева? Какви конкретни действия? Ще има ли конкретно изграждане? Защото има и процедури след това. Сега учредяваме - добре. Но каква организация е създадена от министерството, за да може тази компания да преработи, тоест през тази година да се реализира с общините или с частен бизнес реални проекти, които ще градят тези индустриални зони? Това ми е основният въпрос.

ПЕТЪР ДИМИТРОВ: На практика не се стартира от празно място. По две направления. С част от парите на бюджета на министерството се работи за изграждането на такива зони, както беше със зоната в Русе и зоната в Ямбол и са предвидени около 120 милиона евро по програма "Регионално развитие". Там ресурсът е изключително сериозен. Там изчисленията са, че могат да бъдат създадени над 100 зони.

Има кандидат-компании от конкретни общини с конкретни предложения.

Не става въпрос за зони в китайския смисъл, а става въпрос за зони в индустриална зона така, както има практика и в България. Тоест нямат статут на специално отделени данъчни зони, в които има особен режим. Това си е обикновен режим - зона, в която общината и държавата обикновено предоставят земя и правят инфраструктура и канят инвеститорите да се разположат в тези зони със схема, която е изгодна за инвеститора. Може да е под наем, може да купят земя - това е вече въпрос на договорка за всяка от тези зони.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Господин Димитров, така и не разбрах отговора на въпроса ми - какво ще свършите в тази година?

ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Извинявайте, но, защо не пуснахте на съгласуване това постановление? Как може въобще човек да пусне за 100 милиона искане без да го съгласува с колегите си предварително по съответния ред!? Защо е нужно това нещо!? Защо всеки път, когато има огромни суми никога не минават на съгласуване, а сега за 20 хиляди лева за германския експерт минава на съгласуване? Това ми се вижда много странно.

И второ. Честно казано не съм против това нещо обаче какво ще се получи? Казвате зони. Обаче къде са тези зони, една ли е, две ли са, три ли ще са, 20 ли ще са до края на годината? Имали интерес общините.

От кои общини има интерес? Може да има дружество в общините. Може, но може и да няма! Можело да има частни инвеститори. Добре! Утре обаче на съвета на коалицията ще трябва да доказваме стотинка по стотинка включително и проекти, които вече са гласувани, за да може все пак да помогнем малко на Министерството на финансите.

Да ви кажа честно - не ми се обиждайте, но не ми се вижда коректна тази работа! Така мисля.

АСЕН ГАГАУЗОВ: Ще отговоря частично на въпроса, който беше зададен от премиера.

Във финансовия меморандум от 2005 г. по програма ФАР ние направихме разработки на 4 лота индустриални зони, които обхващат 16 общини. В неуспешно финализирания меморандум от 2006 г. са проведени процедури и са възложени тези зони за изпълнение. Като в претенцията за индустриална зона е силно казано, тъй като една част от тези общини са малки, формира се една територия със съответно пълни работни проекти, на която се изграждат комуникациите за достъп, определят се какви видове дейности могат да бъдат развивани там и, ако такива средства при Министерството на икономиката и енергетиката се предоставят сега или по-късно след заседание на коалицията и т.н., ние имаме готовност веднага да предложим тези 16 зони за финансиране -сумата е над 60 милиона някъде.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: За какво е сумата 60 милиона?

АСЕН ГАГАУЗОВ: Сумата е за инфраструктура - път, комуникации.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Тя е гарантирана тази сума или ще ни я вземат? Или я искате сумата?

АСЕН ГАГАУЗОВ: Да. За да се изградят тези зони е необходима тази сума. Има пълни работни проекти, определени са, съгласувано е къде трябва да бъдат - въпросът е, че няма финансиране.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Няма финансиране, няма проведени процедури?

АСЕН ГАГАУЗОВ: Има проведени процедури, възложени са, подписани са договорите - въпросът е, че няма финансиране.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Да чуем г-н Орешарски.

ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Действително, когато обсъждахме проектобюджета за следваща година на съвета на коалицията стана въпрос и за елементи на антикризисния пакет, включващ 500 милиона капитализация на Насърчителна банка и още два по-малки проекта капитализация на предприятия за изграждане на зони - въпросните, които сега се коментират, и капитализация на предприятието за напоителни системи или мелиорации с неуточнена сума, тъй като не беше представена по-конкретна визия, а само идея.

Всъщност това, което докладва министър Димитров ми се струва коректно от гледна точка на обстоятелството, че нашето решение беше свързано с целесъобразността точно в този период да инвестираме в публична инфраструктура - не само и единствено през бюджета, а и по възможност и по други канали. Това е един възможен канал. Операцията е финансираща, тъй като представлява покупка на акции и не се води, като разход в бюджета, тоест не се отчита в бюджета. Източник е фискалният резерв и единственият негативен външен ефект е намаляването със 100 милиона на фискалния резерв. Но това не е разход от бюджета.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Ясно.

Нека се уточним така: понеже има политическо решение на коалицията в този смисъл нека го одобрим, но за следващото оперативно заседание искам от Министерството на икономиката и енергетиката ясен доклад какви са стъпките от тук нататък, какво ще се случи в тази година, а не просто да намалим номинално фискалният резерв и да си стои една компания и няколко човека да си седят на креслата на борда на управителите!

Аз самият настоявах по-бързо да го внесат, защото няколко пъти говорих и с г-н Димитров, и със заместник-министър и им казах: имаме такова решение - къде е действието, къде е тази компания, за да може да представим, че този план на правителството работи.

АСЕН ГАГАУЗОВ: Не тепърва да започнем да разработваме

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: По-добре готовите неща. Но да се представи какво има готово.

ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Нека да знаем какво гласуваме.

ПЕТЪР ДИМИТРОВ: В 13 общини се изграждат такива зони. Изграждат се.

ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Ние от къде да знаем, че се изграждат?

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Трябваше да го представите.

ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Нямам възражение. Ако искате - и презентация ще направим. Кажете какво искате и ще го направим.

ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Харчите 100 милиона. Редно беше да представите какво ще се направи и как ще се направи.

ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Бизнес-план при всички случаи е необходимо, за да можем да отчетем този разход. Бизнес-план е необходим не само поради целесъобразност, а и от чисто формална гледна точка, за да отчетем разхода, като финансиране. Ако нямаме бизнес-план тогава има опасност да го отчетем, като разходи по бюджета от гледна точка на класификацията на Юростат.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Господин Димитров, на следващото заседание и бизнес-план, и какво се случва в тази година, в какви срокове! Защото действително всички министерства да ги притесняваме на работната група им изстискваме до стотинка и трябва да е ясно, че това нещо ще свърши някаква работа. Какво се прави? С карти и всичко останало.

Уточняваме ли се така?

Иначе и аз имам вина, че пришпорвах Министерството на икономиката и енергетиката и те са се престарали в пришпорването без да представят това, което е важно.

ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин премиер, говорим си за

кокошката и яйцето!

Сега се формира ръководството на компанията, която трябва да направи този бизнес-план. Все пак не става някой от администрацията на министерството да го направи и да им каже "Вие трябва да го реализирате!". Нещата са свързани - до сега я нямаше тази компания, нямаше кой да работи конкретно.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Добре. За следващото заседание ще имаме ли описание на зоните, където може да се постараете с карти и такива неща?

ЦВЕТА КАМЕНОВА: Може би ще е целесъобразно на следващото заседание и устава на компанията да се приложи, за да видим нейната дейност по-конкретно.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Правилно.

Друго има ли?

С тези уточнения се приема.

Точка 38

Проект на Решение за одобряване на Споразу­мение за дарение между Министерството на здравеопазването на Република България и Министерството на здравеопазването на Република Македония

ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Причината за спешното внасяне на това проекторешение за одобрение на споразумение между двете министерства е утежнената епидемиологична обстановка в Република Македония. Развива се епидемия от паротит и вчера получихме писмо от колегата министър на здравеопазването. Говорихме и няколко пъти по телефона. На тях им е необходимо възможно голямо количество ваксина против паротит - комбинирана ваксина срещу морбили, вариола и паротит. Имаме определен резерв. Преди няколко години имаше такъв проблем при нас и ние го овладяхме. В състояние сме да дарим 20 000 дози, което ще им позволи да покрият промеждутъка от време, до който ще си доставят от фирмата-производител, което е около един месец. Епидемията обаче напредва сериозно, имат здравен проблем и смятам, че можем да помогнем на колегите.

ЛЮБОМИР КЮЧУКОВ: Подкрепяме това предложение. Стана дума и по време на посещението на македонския президент тук. Искам само да помоля, ако се налага да се включи фраза - ще погледна текста на споразумението експертно - която да позволи тази помощ да се отчете, като помощ за развитие.

ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: То така е и написано.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Добре е да го маркираме - да.

Други въпроси има ли? Няма.

Добре е да помогнем на съседите и да го отчетем и, като помощ за развитие.

Подкрепя се.

С това приключваме точките по дневния ред и преминаваме към закрито заседание.

/Следва закрито заседание, стенограмата от което се намира в Секретно деловодство./

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Стенографски запис!


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK