Стенограма от заседанието на Министерски съвет - 26 февруари 2009 г.
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Стенограма от заседанието на Министерски съвет - 26 февруари 2009 г.

Стенограма от заседанието на Министерски съвет - 26 февруари 2009 г.

2262 прочитания

© Асен Тонев


РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Стенографски запис

ЗАСЕДАНИЕ на Министерски съвет 26 февруари 2009 г.

Заседанието започна в 10.15 часа и се ръководи от г-н Сергей Станишев, министър-председател на Република България.

Точка 1

Проект на Решение за приемане на отчет за изпълнението на Националната програма за статистически изследвания, приета с Решение № 301 на Министерския съвет от 2008 г. и за дейността на Националния статистически институт за 2008 г. и приемане на Национална статистическа програма за 2009 г.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Имате ли въпроси?

Няма.

Приема се.

Точка 2

Доклад относно приемане на отчет за изпълнението на мерките, заложени в Националната програма за реформи на Република България (2008-2009 г. за периода след приемането на Националната програма за реформи през октомври 2008 г. до края на януари 2009 г.

ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Направили сме отчет след обобщаване на съответни отчети на другите министерства, които са компетентни в съответните области. От около 115 мерки мисля, че има десетина, които се изпълняват, но са в процес на забава. Не са фатални.

Отчетът е гледан на Съвета по европейски въпроси и е одобрен. Предлагам да го одобрим и ние.

Има детайлна таблица с всички мерки и отчет за степента на изпълнение.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Въпроси? Няма.

Приема се.

Точка 3

Проект на Решение за предложение до президента на Република България за награждаване с орден „Стара планина" първа степен

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Става дума за режисьора Никола Корабов. Въпроси имате ли? Няма. Подкрепяме.

Точка 4

Проект на Решение за предложение до президента на Република България за награждаване с орден „Стара планина" първа степен

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Става дума за Свилен Нейков. Въпроси имате ли? Няма.

Подкрепя се.

Точка 5

Проект на Решение за предложение до президента на Република България за награждаване с орден „Стара планина" първа степен

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: За Румяна Нейкова - въпроси имате ли?

Няма.

Подкрепя се.

Точка 6

Проект на Решение за административно-териториални промени в границите на общините Ветово и Русе, област Русе

АСЕН ГАГАУЗОВ: Има възражение от страна на вицепремиера г-жа Емел Етем. Ако приемем това решение населеното място ще изпадне от програмата за развитие на селските райони. Трябва още един разговор да проведем с тях дали продължават да държат на своето решение, защото в противен случай може би няма да могат да получават такова финансиране.

Ако разрешите - да отложим точката.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Добре - отлагаме.

Точка 7

Проект на Решение за одобряване проект на Рамково споразумение за сътрудничество между Министерство на икономиката и енергетиката на Република България и Корпуса на мира на Съединените американски щати в България

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Въпроси имате ли? Няма. Подкрепя се.

Точка 8

Проект на Решение за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1 от Закона за подземните богатства -скалнооблицовъчни материали - варовици, от находище „Бени", разположено в землището на с. Петревене, община Луковит, област Ловеч, на „АГЕНОР-3" ООД - София

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Въпроси има ли?

Няма.

Подкрепя се.

Точка 9

Доклад относно одобряване проект на разрешение за търсене и проучване на строителни материали - подземни богатства по чл. 2, ал, 1, т. 5 от Закона за подземните богатства, в площта „Конярника", разположена в землищата на с. Понор и с. Богьовци, община Костинброд, Софийска област

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Бележки има ли? Няма.

Подкрепя се.

Точка 10

Доклад относно одобряване проект на разрешение за търсене и проучване на неметални полезни изкопаеми - подземни богатства по чл, 2, ал. 1, т. 2 от Закона за подземните богатства, в площта „Грънчар", разположена в землището на с. Гърбино, община Кюстендил, област Кюстендил

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Бележки има ли? Няма.

Подкрепя се.

Точка 11

Доклад относно одобряване проект на разрешение за търсене и проучване на скалнооблицовъчни материали - подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 6 от Закона за подземните богатства, в площта „Сидиа", разположена в землищата на с. Добротица и с. Любен, община Ситово, област Силистра

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Бележки имате ли?

Няма.

Приема се.

Точка 12

Доклад относно одобряване проект на разрешение за проучване на строителни материали - подземни богатства по чл* 2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства, в площта „Али", разположена в землището на с. Веринско, община Ихтиман, област София

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Бележки имате ли?

Няма.

Приема се.

Точка 13

Доклад относно одобряване проект на Разрешение за проучване на строителни материали - подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства, в площта „Дермиян", разположена в землището на с. Нови хан, община Елин Пелин, област София

Точка 14

Доклад относно одобряване проект на разрешение за проучване на строителни материали - подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства, в площта „Орманите", разположена в землищата на с. Тюркмен, община Брезово, област Пловдив и на с. Братя Даскалови община Братя Даскалови, област Стара Загора

Точка 15

Доклад относно одобряване проект на разрешение за проучване на строителни материали - подземни богатства по чл. 2, ал. 1,

т. 5 от Закона за подземните богатства, в площта „Калоян", разположена в землището на с. Белащица, община „Родопи", област Пловдив

Точка 16

Доклад относно одобряване проект на разрешение за проучване на строителни материали - подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства, в площта „Желязна врата 3", разположена в землището на с. Седловина, община Кърджали, област Кърджали

/Точки 13, 14, 15 и 16 се разглеждат едновременно./

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Имате ли бележки или въпроси към министър Чакъров по четирите точки? Не виждам.

Подкрепят се точките 13, 14, 15и 16.

Точка 17

Проект на Решение за отнемане на част от имот на Военна академия „Г.С.Раковски" и предоставянето му в управление на Държавна агенция „Национална сигурност" и за предложение до Народното събрание за приемане на решение за изменение на Решение на Народното събрание за привеждане на акта за създаване на Военна академия „Г.С.Раковски" в съответствие със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и със Закона за висшето образование

Точка 18

Проект на Решение за отнемане на части от имот на Националния военен университет

Васил Левски" и предоставянето им за управление на Министерството на отбраната и за предложение до Народното събрание за приемане на решение за изменение на Решение до Народното събрание за преобразуване на Висшето военно общовойсково училище „Васил Левски" - Велико Търново, Висшето военно училище за артилерия и противовъздушна отбрана „Панайот Волов" - Шумен, и Висшето военновъздушно училище „Г. Бенковски" -Долна Митрополия, в Национален военен университет „Васил Левски"

/Точки 17 и 18 се разглеждат едновременно./

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Имате ли въпроси и бележки към министър Цонев?

ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Една бележка има на правната дирекция, която ми се струва основателна. Аз също не считам, че трябва да се минава през Народното събрание. Тези имоти наистина са дадени с акт на Народното събрание за учредяване, но по тази логика ще трябва да се връщаме много назад за всеки подобен случай. Примерно и Министерството на външните работи, ако трябва да се разпореди с нещо сигурно ще трябва да се върнем от създаването на външно министерство, ако имотът е от тогава - условно казано?

Тоест това може според нас да го направи и Министерският съвет. Помислете дали да го приемем на вносител, за да приключим въпроса още на заседанието?

НИКОЛАЙ ЦОНЕВ: И за двете точки има такова предложение от правната дирекция на Министерския съвет. Приемаме го.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Добре. По тези две точки, ако няма възражения - да ги приемем на вносител.

По-разумно е за такива не толкова фундаментални неща да не се влиза в Народното събрание. С правна дирекция ще уточните как трябва да се изпише, за да бъде акт на Министерския съвет.

Точка 19

Проект на Постановление за преобразуване на Научно-приложния институт по пожарна безопасност и защита на населението в научно-приложен институт по пожарна безопасност и спасяване

МИХАИЛ МИКОВ: Става дума за промяна в името на института. Няма някакви особености, произтичащи от тази промяна. СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Добре.

Точка 20

Проект на Решение за определяне на „УИЗ ЕР България ЕЪР ЛАЙНС" ЕАД (WIZZ AIR BILGARIA AIRLINES Е AD) за назначено въздухоплавателно предприятие от страна на Република България за експлоатация на маршрутите по редовните международни линии, договорени със Спогодбата за въздушни съобщения между правителството на Република България и правителството на Украйна със Спогодбата между правителството на Република България и Швейцарския федерален съвет за редовни въздушни съобщения и със Спогодбата относно въздушния транспорт между Република България и Република Тунис

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Бележки има ли? Няма. Подкрепя се.

Точка 21

Проект на Решение за приемане на Национална програма „Осигуряване на възможности за активно стареене, пълноценно участие на пенсионерите в социалния живот и превенция на тяхното социално изключване"

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Бележки имате ли? Няма.

Подкрепя се.

Точка 22

Проект на Постановление за изменение и допълнение на Постановление № 215 на Министерския съвет за определяне на детайлни правила за допустимост на разходите по оперативна програма "Техническа помощ", съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие за Финансовата рамка 2007-2013 г.

ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Основната причина за тази поправка е включване на звената на г-жа Плугчиева сред бенефициентите на оперативна програма "Техническа помощ". Другото са редакционни неща.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Бележки има ли? Няма.

Подкрепя се.

Точка 23

Проект на Решение за одобряване на позицията на Република България за участие в заседание на министрите на околната среда на Европейския съюз, което ще се проведе на 2 март 2009 г. в Брюксел

ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Всички позиции са уточнени и е реализирана съответната съгласувателна процедура. Има санкция на СЕВ.

По точка 6 от дневния ред по отношение на временната забрана за употреба и продажба в Австрия на генетично модифицирана царевица предложението на Министерството на околната среда и водите е да бъдем с позиция "въздържали се". Предлагам заместник-министър Пейчев да вземе отношение по темата, защото до сега те имаха малко по-различна позиция. Надявам се, че ще съумеем да оформим консенсусна позиция с оглед на чувствителността и значимостта на темата, за да имаме обща позиция, а не двете министерства, които са основни принципали по темата да имаме различия.

ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ: Наистина първоначалното становище на Министерството на земеделието и храните беше да се съгласим с комисията, но смятаме, че по-добрият вариант ще бъде да гласуваме "въздържали се". Консенсусно.

ГЕРГАНА ПАСИ: Колеги, този въпрос е важен, защото ние за първи път се оказваме в много странна позиция - в два различни съвета на Европейския съюз гласуваме по противоположен начин. В Съвета по земеделие гласуваме в полза на предложението на комисията, тоест за либералния подход по отношение на генно модифицираните организми, а в Съвета по околна среда - точно обратно. Много консервативно!

Друг път може и да се е случвало поради чисто липса на координация. Този път обаче две ведомства споделят качествено различна позиция. Чух какво каза г-н Пейчев, но съм убедена, че, ако тук беше министърът на земеделието и храните той щеше да изрази отново обратната позиция.

Ние на СЕВ не можахме да примирим двете позиции, защото самите експерти струва ми се имат такъв тип указания.

Предлагам на сегашното заседание наистина да приемем това, което министър Чакъров каза - да гласуваме "въздържали се". И в СЕВ ще се опитаме да поемем инициативата чисто междуведомствено - да се опитаме малко да приближим позициите. Но въпросът е много важен. Той е свързан с някакво ново отношение изобщо в Европейския съюз към генно модифицираните организми, което се приближава до американската политика и за това е много важно да имаме ясна позиция. Позиция "въздържате се" е може би най-добрата, защото ние засягаме и много чувствителни вътрешни дебати в мнозинството държави-членки.

ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Предлагам да подкрепим проекта на решение така, както беше изложен от г-н Чакъров - с бележките от Министерството на земеделието и храните.

Моята молба също е, че не може България да няма ясна национална позиция и всеки път да се чудим какво мислим. Въпросът по отношение на генно модифицираните организми е фундаментален въпрос и според мен е редно да имаме една принципна позиция. Тя може да еволюира през годините, но всеки месец да се чудим какво да гласуваме ми се вижда доста специфично, а безкрайното въздържане едва ли ще е полезно.

Това, което предложи г-н Чакъров е ние да заемем позиция "въздържал се". Това е предложението. Ако някой оспорва това към момента - да каже, за да има аргументи.

ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Аз съм категорично против генно модифицираните храни. Но, ако искаме да намерим меката форма да откажем това е да се въздържим.

Трябва да преценим ясно каква ще ни е позицията в бъдеще -дали ще сме категорични, че в България такъв тип дейност няма да има или ще играем някаква политика. Като политика - "въздържал се" върши работа до определено време. Но така или иначе ние трябва да имаме категорична позиция. Моята е против.

ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Колеги, предлагам да не правим дискусия по същество, защото това сигурно е въпрос и на специалисти, и на аргументи и т.н.

ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: От финансова гледна точка би трябвало да има анализи на сравнителни преимущества от чисто гледна точка на конкурентоспособност на нашето селско стопанство. Ако имаме интерес - тогава да бъдем "против". Ако развиваме този бизнес и имаме сравнителни преимущества - тогава може да се преразгледа позицията,

ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Въпросът тук е, че все пак от много страни трябва да се огледа, както и от гледна точка на въздействие върху икономиката, здравето, пораждат се и в перспектива може би етични проблеми и т.н. Така, че въпросът не е толкова безобиден. Но предлагам сега да подкрепим министър Чакъров към този момент с молба да направим един по-сериозен етап и в бъдеще да видим каква ще бъде нашата трайна позиция.

Решението се приема.

Точка 24

Проект на Решение за придобиване от българската държава чрез дарение от „Български държавни железници - товарни превози" ЕООД - София, на имущество, обявяването му за имущество - публична държавна собственост, и безвъзмездното му предоставяне за управление на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура"

ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Става дума за фериботния комплекс. До този момент той не е регистриран като пристанище, а е собственост на БДЖ сега - след преструктурирането на "Товарни превози". Целта е: запазваме БДЖ, като оператор, включително с функциите си, които трябва да изпълнява към железопътен оператор на фериботния комплекс, но прехвърляме към "Пристанищна инфраструктура" изцяло кейовата част, която изпълнява функциите на пристанище, включително с подходите за вагоните така, че да можем да регистрираме пристанището. Това ще ни помогне при бъдещи проверки така, че сме изчистили всички проблеми, свързани с пристанищната инфраструктура.

ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Колеги, има ли въпроси, предложения?

Не виждам.

Решението се приема.

Точка 25

Проект на Решение за изменение на приложението към т. 1 от Решение № 643 на Министерския съвет от 2008 г. за безвъзмездно предоставяне за управление на части от имоти — публична държавна собственост, на Министерство на вътрешните работи

МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Става дума за решение, което приехме през октомври миналата година, с което предоставихме на Министерството на вътрешните работи определен брой сгради и помещения. През 1992 г. при разделянето на следствието от МВР тези сгради и помещения в различни сгради на МВР са били предоставени на окръжните следствени служби. В 2003 г. част от тези помещения вече се ползват от прокуратурата. И в двата случая става дума за орган на съдебната власт, който не би могло да му се отнеме имотът без негово съгласие. В случая става дума за това - в това решение ние сме дали повече стаи, отколкото са се съгласили Националната следствена служба. Няма как да извадим тези прокурори на улицата, МВР не е съгласно, аз смятах, че колегиално бихме могли да постигнем съгласие за това. След като министърът на вътрешните работи не е съгласен аз предлагам колегите да вземат решени по съвест. Ако Министерският съвет не вземе решение днес ще имаме 13 отменени решения на Министерския съвет заради това, че без съгласие на орган на съдебната власт помещенията са иззети от тях.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Всеки междуведомствен спор за стаи ли ще изнасяте на министерски съвет!?

МИХАИЛ МИКОВ: Не става въпрос само за стаи.

Първо. Аз не смятам, че има човек в държавата, който да предопределя някакви решения на един или друг съд в България, за да има такива предварителни изказвания за резултат от дела и висящи искове.

Второ. За какво става въпрос? През 1992 г. функцията разследване е извадена от Министерството на вътрешните работи - заедно с с хората и стаите, и е предадена на съдебната власт. През 2005-2006 г. функцията разследване в 95-96% от нея е върната на Министерството на вътрешните работи, запознато е назначаване на разследващи полицаи само, че стаите - до една, са останали в съдебната система. Междувременно поради редукция на функцията разследване в тези стаи са се настанили и прокурори, и други структури. Примерно "пробация" също има в сгради на МВР.

Въпросът във висока степен е принципен. Служителите, обслужващи следствието са значително повече от следователите - има такива случаи. Не можем да приемем за нормално разследващите полицаи да са по трима човека в една стая, а служителите, обслужващи следствието да са по един в стая! Ако трябва - ни дайте срок - предлагам с министър Тачева да минем двамата обект по обект.

Другият принципен въпрос - не може функцията да се връща в Министерството на вътрешните работи, а стаите, които осигуряват тази функция да останат в съдебната власт. ДАНС излезе - държи ни целия етаж! В МВР вече работят прокурори, работят пробационни служители! Не можем да управляваме единно това имущество! Ако трябва - да прехвърлим цялото имущество на съдебната власт - тя пак да поеме тази функция и да се приключи с тази драма!

Въпросът е принципен, господин премиер! Не може да се иска капацитет за разследване и трима разследващи полицаи да разпитват едновременно в една стая! В същото време служители на следствието, които пак казвам - са два пъти повече от следователите - и, които нямат толкова работа и не са защитени от конституцията никой не се е сетил да ги съкрати. На 10 следователи - 15 служители. Това е положението в следствието! Такъв бюджет сме им гласували, държат си ги тези служители, аз правя съкращения в МВР, те не ги пипат - без да са следователи! И искат сега и стаите!

Добре! Нямам нищо против - да вземат и стаите! Но въпросът е по-голям от въпроса за 10-15 или 20 стаи. Въпросът е принципен и, ако трябва - да се съберем и със следствие, и с Висшия съдебен съвет и да го решим. Ако ще останат тези стаи - нека да участват в поддръжката на сградите, покривите, ремонтите, в режимите на достъп и т.н. Принципно да се изчисти! Забатачен въпрос от години!

Основният въпрос е: функцията е била в МВР - извадена е от МВР и е отишла в съдебната система; след това функцията се връща на МВР - имотите си остават на съдебната система.

Малко по-държавнически да гледаме! Нито аз ще бъде министър, нито г-жа Тачева след 2-3 години, или до утре примерно! Но нека да заложим принципно решаване на проблема. Защото така е пълен хаос вътре и той ще продължи да тормози и следващи управления на държавата.

Предложих някои от тези - няма да изгоним никой прокурор, няма да изгоним никой представител на съдебната система - изрично съм издал заповед да не се пипат. Но да въведем нещата в реалните им нужди! Не може 15 стаи на 5 следователи и 10 служители! Ще се съберат в 5 стаи и в другите 10 ще влязат по двама разследващи полицаи, за да могат да разпитват! Това трябва да се разбере от съдебната система. Имуществото е публична държавна собственост - нито е мое, нито е на г-жа Тачева, нито е на съдията или прокурора, или на разследващия полицай.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Ясно.

В интерес на истината и при мое ходене в някои от РПУ-тата съм виждал запечатани врати.

МИГ ЛЕНА ТАЧЕВА: Ние запечатаните им ги дадохме. Дадохме и там, където работят прокурори. И сега искаме това да възстановим.

Не е въпрос за това, че не можем да управляваме една сграда с решение на Министерския съвет на кого да се водят. Защото, ако ние сега се съгласим да останат в МВР вие трябва да правите неприсъщи разходи, което ще бъде нарушение на бюджета. Вие не може да правите ремонти на помещения, в които работи орган на съдебната власт, без значение дали това е следовател или прокурор - за това става дума.

За мен е просто да стоят на МВР, да седят и прокурорите там и вие да ги ремонтирате. Ще отпадне от моя бюджет да правя ремонти на помещения, в които седят следователи и прокурори. Това не е редно. И това, че не е ясно кой да направи примерно ремонт на покрива е несериозно!

МИХАИЛ МИКОВ: Още повече, че концепцията на разследването така, както е развивана от 2005 г. - идеята е прокурорът да отиде по-близо до разследването. За мен лично е по-добре да има работещи прокурори вътре. Даже там, където те нямат въобще стаи сме се разбрали с главния прокурор, че ще им предоставим една стая, за да са по-близо с разследващите полицаи. Но тук си прехвърляме някакви нотариални актове!

Какъв е проблемът? Проблемът е, че в следствието много служители на брой искат да са по един човек в една стая. Хайде! Следствието - 500-600 следователи - са ни проблем, но кажете колко са служителите в следствието?

МИГЛЕНА ТАЧЕВА: 700

МИХАИЛ МИКОВ: На 500 следователи имат 700 служители! Аз на 30 разследващи полицаи или на 25 не мога да дам по един, който да им е деловодител!

Нека и Висшият съдебен съвет да бъде така добър да си преразгледа това разхищение.

МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Правим го това нещо.

МИХАИЛ МИКОВ: А искат и стаи!?

Нека да имаме още десетина дена, за да го поговорим с г-жа Тачева, да видим конкретните случаи.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Добре. Десет дена и не ни занимавайте повече. Мисля, че в дадения случай по-скоро принципно е прав министърът на вътрешните работи, но изяснете конкретния случай. Важното е прокурорите и следователите, които имат отношение към конкретните разследвания да могат да бъдат там. Ако стаите се ползват по-скоро от служители - това действително е малко...

МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Не е правилно това нещо!

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: искате да ходя по стаите и да проверявам ли!?

МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Ами аз съм ходила!

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Ами седнете и си разберете!

Отлага се.

Точка 26

Проект на Решение за даване на съгласие за изменение и допълнение на Договора за предоставяне на концесия за подземни природни богатства - медно-порфирни златосъдържащи руди, чрез добив от находище „Елаците", Софийска област, сключен между министъра на промишлеността и „Елаците - Мед" ЕАД на 15 ноември 1999 г.

ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Разширена е площта на концесионера и тя обхваща пет общини. До сега 30-те процента, които се полагат на общината са получавани само от община Етрополе. Сега пропорционално на площите от 5-те общини, върху които е територията на концесията им се дава част от концесионното възнаграждение, което не радва община Етрополе, но това е справедливото решение. Твърдо е спазена пропорционалността според площите и предлагам да приемем това разпределение.

Това е същността на промяната - концесионното възнаграждение да се разпределя между петте общини, а не само в една, и то пропорционално на площите, които влизат в това находище.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Въпроси имате ли?

ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Това, което поставя министър Димитров попада в две защитени зони. Трябва да се извърши оценка за съвместимост съобразно наредбата за оценка в тези случаи. Трябва да се реализира и след това да се даде ход на процедурата.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Тоест предлагате да се отложи ли?

ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Не. Да се приеме със забележката.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Други бележки има ли?

ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ: Ние разбрахме как ще се разпределят средствата, които ще се получат, но трябва и задълженията да се разпределят. Едно от задълженията по разпоредбата е на чл. 11 от Закона за опазване на земеделските земи - да се предвидят специалните условия за опазване на земните недра, а именно планът за рекултивация, който ние не видяхме в тези документи.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Други бележки? Няма.

Приема се с направените уточнения и бележки на двете министерства.

Точка 27

Проект на Решение за уведомление за откриване на процедура за издаване на разрешение за търсене и проучване на нефт и газ - подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за подземните богатства в блок 1-8 Алтимир, разположен в областите Враца и Плевен

Точка 28

Проект на Решение за уведомление за откриване на процедура за издаване на разрешение за търсене и проучване на нефт и газ - подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за подземните богатства в блок 1-7 Търнак, разположен в областите Плевен и Враца

Точка 29

Проект на Решение за уведомление за откриване на процедура за издаване на разрешение за търсене и проучване на нефт и газ - подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за подземните богатства в блок 1-6 Пелево, разположен в област Плевен

/Точки 27,28 и 29 се разглеждат едновременно./

ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Говорихме с министър Чакъров. Има някои бележки, но те не са непреодолими. Предлагам да приемем трите аналогични точки.

Предвид на ситуацията след газовата криза изключително актуално е търсенето на нефт и газ и, тъй като там една американска компания има разкритие, което иска да го превърне в търговско явно районът е перспективен и е в наш интерес да вървят тези концесии.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Бележки има ли? Няма.

Подкрепят се и трите с уточненията.

Точка 30

Проект на Решение за одобряване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България

МИХАИЛ МИКОВ: Изменението на закона се налага от последните изменения и в Европейския съюз, свързани с тази материя. Увеличава се броят и на чужденците в страната, както и е свързано с чуждестранните инвестиции.

Основното, което ще бъде дискутирано е въвеждане на основни принципи, залегнали в директивата относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи.

Част от материята е свързана с миграцията и насочена към уеднаквяване на стандартите.

Целта на директивата е да има ясни, прозрачни, справедливи правила с цел установяване на ефективна политика на връщане, като необходим елемент на една общоевропейска миграционна политика.

Аз не възприемам от гледна точка на борбата с престъпността намаляването от 10 на 5 години на срока, но такова е посланието на директивата. Да се търси намаляване и уеднаквяване. Защото много често и в предишни години лица, за които не е могло да бъдат осъдени с криминални прояви е използван механизмът на екстрадиция. Той и в момента се използва от Държавната агенция за национална сигурност.

Скъсяването от 10 на 5 естествено ще повлияе по някакъв начин на връщането на лица, които са имали прояви, вредни за криминогенната обстановка в страната, но такова е решението на директивата.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Имате ли бележки?

ЛЮБОМИР КЮЧУКОВ: Една малка бележка имаме за промяна на една формулировка. В текста на § 37 е "не е пребивавал", когато става дума за чужденеца - за 12 месеца на територията на България. Предлагаме да се замени с "е отсъствал", тъй като се получава двусмисленост и се оказва, че може да му се отнеме правото на пребиваване в България, ако дори само един ден от цялата година е отсъствал от територията. И ще има практическо значение много. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Приемам.

МИХАИЛ МИКОВ: Това, което се предлага е свързано с чуждестранната инвестиция, свързана с получаване на разрешение за постоянно пребиваване. Вдигаме от 500 на 1,5 милиона лева. Защото са известни случаи, в които чужденци, които не подпомагат кой знае колко нашата икономика, но благодарение на минималната инвестиция извършват и друга дейност под формата на инвеститори, а на базата на това получават разрешение за постоянно пребиваване. Но нека да преценим в условията на криза дали да отидем към това решение или да остане.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Аз съм по-скоро на мнението, че в условията на криза да остане старият праг.

МИХАИЛ МИКОВ: Или да го направим примерно 700!? Добре! Той сега е към 500 000 щатски долара, ние предлагахме да стане 1,5 милиона, но щом преценяваме, че в условия на криза - нека си остане. А пък и доларът може да се вдигне.

ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Той се вдига.

МИХАИЛ МИКОВ: Значи ще отиде към 750-800 хиляди лева. СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Добре. Според мен - да остане. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Да.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Добре. Приема се с тези уточнения.

Точка 31

Проект на Решение за приемане ни актуализиране на национални програми за развитие на средното образование

ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Всяка година Министерството на образованието и науката внася за разглеждане такава точка. Припомням, че тези национални програми стартираха през 2005-2006 г. През 2007-2008 г. имаше нови програми. Сега през тази година освен тези, които вече познавате има една нова програма, за която ще кажа няколко думи.

Преди това искам да кажа, че по решене на Съвета на Коалицията с Министерството на финансите сме се разбрали да отрежем 18,5 милиона от две програми, както следва:

  1. 12,5 млн. от "Информационни и комуникационни технологии в училище", които бяха предназначени за купуване на компютри и друг хардуер;

  • 6 млн.от програмата за по-пълно обхващане на учениците в задължителна училищна възраст. Тук ги отрязваме от закупуване на автобуси.

  • Искам да обърна внимание, че общо бяха 20 млн. за автобусите - от тях ни дават 90% понеже и за програмите важало 10% задържане и стават 18 милиона. Сега отрязваме 6 милиона и остават 12 милиона. Което според мен не е добър знак. Разбира се ние ще се съобразим с решението, но молбата ми е, ако ние реализираме през следващите месеци икономия, а ние имаме известна възможност, тъй като имаме надпланирани ученици тази година - молбата ми е за съдействие да възстановим тази сума, разбира се при възможност от нашия бюджет. Мисля, че това би било добър знак, защото в противен случай ще намалее рязко броят на автобусите, които тази година ще закупим.

    Иначе с компютрите няма проблем - там има малък резерв и ще се справим.

    СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Новите програми кои ще са?

    ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Новата програма е една. Това е програмата, която и министър Калфин обяви в общата програма за отношението към българите в чужбина, а именно - "Роден език и култура зад граница". С нея ще финансираме български общности, които искат и при положение, че посолството или нашето друго представителство ги припознае за учители по български език и литература, по история и география на България, както и за наем на помещения. Подробно е описано.

    СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Какъв е обемът на програмата?

    ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Обемът е 5 милиона за тази година.

    Оказа се, че имаме малък юридически проблем и ще помоля цялата точка да бъде на вносител, тъй като сме предвидили, че ще ги даваме на техните общности, които най-често са чуждестранни юридически лица, а пък г-жа Маринска и нейните колеги твърдят, че е спорно дали бюджетни средства могат по да се харчат към чуждестранни юридически лица. Може би ще трябва с външно министерство да помислим дали през посолствата или как да го направим.

    Парите са налични и програмата е разписана. Единствено по отношение на бенефициента трябва да видим как да го направим, за да не стане проблем.

    Това е едната нещо.

    Второто нещо. Имаме един модул за диференцирано заплащане за директори и понеже ми се иска - ние обявихме един нов модул, с който да престанат свободните часове в училище.

    Знаете, че НОИ поема от втория ден изплащането на обезщетение за нетрудоспособност - тоест при отсъствие на учител по време на болест. Понеже са на делегиран бюджет за първия ден директорите се въздържат да назначават заместник. А най-много отсъствия има за по един ден. И всъщност има масови отсъствия без да се назначава заместник, за това ние сме предвидили по един от модулите, ако назначават за 1 ден заместник ние да го финансираме това нещо.

    Наред с това пък регионалните инспекторати правят регистър на учители - пенсионирани учители, на студенти и всички, които биха могли да са заместващи.

    С това или моите служители са забравили, или по-скоро лобито на директорите нещо е сменило в последния час - един текст, който ще моля също да влезе в програмата, а именно: че директорите, които са допуснали свободни часове над определен размер без осигуряване на заместващ учител нямат допълнително възнаграждение. Мисля, че това е правилно. Директорът трябва да е този, който трябва да се грижи за това да няма свободни часове. Ако няма кой - той ще влиза в час и това е! Щом е директор - носи отговорност. Влиза заместникът, влиза педагогът на училището, психологът и т.н. - как така никой няма да влиза при децата!? И мисля, че това е правилно да бъде въведено. Ще моля този текст - ще го дам след това за протокола, за да не занимавам сега всички.

    И нека цялата точка да бъде на вносител, за да може с г-жа Маринска да уточним тези неща, защото наистина не съобразих, че може да има някакъв проблем чуждестранни юридически лица да получават бюджетни средства от България.

    СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Добре. Точката се приема на вносител с уточненията, които бяха направени.

    При вътрешни икономии по други програми или средства от бюджета на министерството е хубаво да се попълват по възможност бройките автобуси. Това е част от преструктурирането на училищната мрежа. Като закривате училища трябва да се осигури и транспорт. Чрез вътрешно преструктуриране, ако се оправите ще бъде най-добре, защото това е важно.

    Що се отнася до другите теми.

    Важно е. За първи път се прави такава стъпка - имам предвид програмата за изучаване на български език, литература, география и история на България в чужбина. Тя е важна за българските общности и е част от общата концепция, която одобрихме миналата година. Трябва да се намери формата с правистите на външно министерство и дирекцията на Министерския съвет как това да се реализира на практика и да достигнат тези средства до българските общности, където и да се намират те. Важното е да се поддържа знанието на историята, езикът и литературата на страната сред децата от българските общности. Така, че ще намерите вярвам подходящата формула.

    За свободните часове - за директорите - да се вкара текстът. Трябва да се носи отговорност и да си създадат организация в тази област директорите.

    Други въпроси има ли?

    ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ: Вероятно е техническа грешка, но е пропуснато Министерството на земеделието и храните - г-жа Бъчварова обърна внимание. В комисиите за диференцирано заплащане нямаме наши представители.

    Нашето второ предложение е да се въведе единна карта, с която да се оценява трудът на директорите на държавните училища към Министерството на земеделието и храните, тъй като те са много на брой.

    СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Не трябва ли по принцип да има един подход към различните училища - и към културата, и към земеделието, и общообразователните и т.н.? Трябва да има някакъв единен критерий, а не всяко министерство да си има свой самостоятелен критерий за оценка на директорите. Кажете, господин Вълчев!

    ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Това, което казвате е напълно вярно. Но, господин Пейчев, има и друго нещо. Ние в момента не разглеждаме нормативен акт, а в момента обсъждаме как да бъдат усвоени парите по програмите. Ако искате - ние сме изпратили копие от проекта на новия Закон за училищното образование. Ако искате - дайте предложението към закона. Това си е работа за закона - да си пише, че за всеки директор ще се прави карта за оценка и т.н.

    Според мен също трябва да е един подходът, защото днес е примерно гимназия, финансирана от земеделието, утре може да отиде към друго - държавно или общинско финансиране. Но по принцип на директорите на училища работата е еднотипна. За това ми се струва, че това е по-скоро въпрос на законодателно решение.

    ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ: като говорихме с г-жа Бъчварова именно техническият пропуск на поканването на наш представител вероятно е провокирал този въпрос. Ако е възможно - да направим една техническа среща със специалисти в МОН мисля, че това може да стане много бързо.

    СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Във всички случаи на вносител се приема точката, така че си поставете въпросите там - на експертно ниво.

    ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ: Разбира се. Благодаря.

    Точка 32

    Проект на Постановление за изменение

    и допълнение на Устройствения правилник на Министерството на

    здравеопазването,приетс

    Постановление № 43 на Министерския съвет от 2006 година.

    ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги, става въпрос за преструктуриране, в същност опит за оптимизиране на работата на дирекция „Връзки с обществеността и протокол" на базата на трансформация на три вътрешни бройки. От щата на министерството се опитваме да направим два отдела към дирекцията, за да предоставим възможност за по-добра работа.

    СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Имате ли въпроси? Няма.

    Приема се.

    Точка 33

    Проект на Решение за безвъзмездно придобиване от държавата на дялове от капитала на „Областен диспансер за пневмо-фтизиатрични заболявания със стационар - Шумен" ЕООД, собственост на община Шумен.

    ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги, става въпрос действително за придобиване на 51 на сто от капитала на „Пневмо-фтизиатричен диспансер", който е с общински и между областни функции. В същност диспансерът в Шумен обслужва населението на три области в цяла Североизточна България.

    Целта е, да можем със собствени средства от страна на министерството да инвестираме довършването на този голям проект. В Североизточна България да имаме една база, която да може да оказва адекватна и оптимална помощ, що се отнася до борбата с туберкулозата. Ще ви кажа защо се предприема тази стъпка? Намираме се в една много напреднала фаза в профилактичната част на това социално значимо заболяване. Знаете, че миналата година получихме около 90 милиона лева за борба с ХИВ, СПИН и туберкулоза, за следващите пет години от Глобалния фонд, което е много добре.

    В процеса на изпълнение на програмата се оказа, че заболеваемостта от туберкулоза е на високо равнище. Все повече и повече болни се откриват, благодарение на това, че провеждаме тази програма, а те изискват специфично лечение, което е сериозно и тежко.

    Според мен, за това държавата е длъжна да направи всичко възможно да формира определен тип политика в тази област.

    По този начин в тази част на България, ние ще имаме възможността да проведем държавната политика. Не искаме допълнителни пари. Това са средства на бюджета на Министерството на здравеопазването. Придобивайки 51 на сто ние ще можем да инвестираме, за да довършим целият този проект и да бъдем адекватни на нуждите на населението в този край. Благодаря ви.

    СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Имате ли бележки към министър Желев? Не

    виждам.

    Приема се.

    Точка 34

    Доклад относно одобряване на График на неотложните мерки и действия на правителството и органите на съдебната власт, допълващи плана за действие по показателите за напредък в областта на съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност за периода февруари-май 2009 година.

    ГЕРГАНА ПАСИ: Уважаеми господин премиер, колеги, днес по ваше указание внасяме този график, макар че щеше да ми е по-спокойно, ако имахме още малко време, за да се направи още по-добър документ.

    Първо, искам да кажа, че това не е екшън план и много ви моля да не използваме тази дума. Самата комисия вече има чувствителност към поредните екшън планове. Това са набелязани конкретни мерки, които оттук до следващия летен доклад всички институции участващи в „Правосъдие и вътрешни работи" ще предприемат.

    Второ, според мен нашето опасение, което коментирахме непосредствено след последния доклад за съжаление е налице. Т.е. има известно отпускане и успокояване. Може би това е психологически закономерно, но ви моля да го преодолеем с общи усилия колкото и трудно да е, защото наистина чисто политически истински е важно какъв ще бъде следващият доклад. Ако той не е по-позитивен от този мога да предположа малко спекулативно,че предпазната клауза ще стане факт в България, наистина в края на възможния период, в който може да се наложи.

    Трето, в този състав ще кажа, че искам Министерството на вътрешните работи малко по-активно да се включи в набелязването на конкретни мерки. Разговаряхме с министър Миков, като две възможни мерки, едната е включена в доклада в графика на базата на дискусията, която имахме.

    Смятаме, че са много важни от гледна точка на адресиране на конкретните препоръки на комисията.

    На първо място, е прословутото разграничение на правомощията между Министерството на вътрешните работи и ДАНС. От всички разговори, които съм провела дори не толкова, колкото със служители във вътрешното министерство ми се струва, че създаването на ДАНС безкрайно демотивира тази система. Това се усеща и от нашите европейски партньори, както и се усеща, че колкото и да разписваме всякакви инструкции, в същност разграничаването на правомощията между ДАНС и Министерството на вътрешните работи е една непостижима задача. Ако тук успеем да се справим добре, включително и министър Миков, предлагаше като възможно решение отделни състави от Наказателния кодекс да са в правомощията на ДАНС и отделни в МВР, не знам какво решение би могло да бъде работещо, но това е много важен въпрос, който ако не се реши вероятно ще срещне критики към МВР и ДАНС в следващия доклад.

    На второ място, е много важно чисто политически, тъй като в този междинен доклад се казва, че като цяло по-скоро в позитивен план се коментира стартиралата реформа в Министерството на вътрешните работи. Ние вече към лятото ще трябва да кажем какво сме постигнали в тази реформа. Опасявам се, че няма да имаме отговор на този въпрос. Ако в Министерството на вътрешните работи могат да изготвят някакви критерии, според мен това не е толкова трудна задача, които да оценят реформата качествено. Например, да кажат, че в резултат на тази реорганизация се постигна този резултат. В резултат на тези чисто практически обучения - се постигна този резултат и т.н.

    Мисля, че това ще бъде оценено добре от страна на комисията.

    Най-големият въпрос в този график, който остава абсолютно нерешен, поради което има и причини е досъдебната фаза. Казвам голям въпрос, защото тази досъдебна фаза и критикувана в продължение на много на брой доклади. Всички знаем, че тя не е съвършена, а в същия момент последните промени в НПК бяха направени през месец декември. Тук разбирам съображенията на Министерството на правосъдието, но трябва да сме готови за много тежка критика по отношение на досъдебната фаза, ако нещо не направим. Дали е възможно имайки предвид, че имаме парламент, в който адвокатското представителство е много силно. Не знам дали е възможно това да се случи, но най-малкото, което трябва да направим е стартиране на много широк обществен дебат, как решаваме въпроси с адвокатските болести, как решаваме въпросите с проточването на досъдебни процедури с връщане на дела и т.н.

    Мисля, че ще е добре чисто политически да започнем да говорим по този въпрос по-широко и чуваемо.

    Искам да благодаря на министър Орешарски, късно снощи пристигнаха мерките от страна на Националната агенция по приходите, които ние ще включим. Надявам се, от Министерството на вътрешните работи да дойдат няколко конкретни мерки. Предлагам да приемем точката на вносител. Искам да обърна внимание на някои от мерките, които според нас са най-важни и ще са видими.

    Първо, имаме специално изменение в Наказателния кодекс и НПК. Ако преценим и ако министър Тачева прецени, че в рамките на този дебат в парламента ние можем отново да поставим някои въпроси, които не бяха подкрепени в дебата през декември, това е добрият момент. Следствието като решаване на въпроса е поставено също в графика. Това ще нещо, което ще трябва да решим. Предложено е за месец април. Законът за конфликт на интереси е много важен. В разговор с депутатите успяхме да изчистим позиции. Моето притеснение е, че те са дали двумесечен срок за тези декларации. В същия момент се променя съдържанието на декларацията, което означава, че ние отиваме към месец април - май, като начален период, в който тези декларации ще са ефективни. Остава голям въпрос какво става с досегашните декларации. Тук има известен елемент на хаос. Смятам, че това отлагане на закона беше грешка, макар че публично не е казвано толкова категорично. В същия момент по конфликта на интереси разговаряхме с депутатите и с Ангел Найденов. Според мен, политически не е добре да започваме обсъждане на промяна на комисия, подкомисия и т.н.

    Смятам, че за това имаме разбиране. Освен Законът за конфликт на интереси и Комисията „Кушлев" е много важен законопроект, по който сега започваме да работим.

    Ще поставя нова точка на дискусия, разбира се ако се приеме в този график. Ако ние се съгласим да предвидим ограничаване на разплащанията в брой на суми над 20 хиляди лева. Това е също една критика, която се появява. Тук възможните контрааргументи са финансовата криза и начина, по който това би имало ограничителен ефект върху стопанската дейност. За това не предлагаме пет хиляди, а двадесет хиляди, за да има един по-висок праг.

    Мисля, че досега няма ограничения за разплащания в брой. Обръщам ви внимание, защото ако приемем точката на вносител всички тези точки могат да се изчистят от дискусионните елементи.

    Има още една точка, която в същност дискутирахме на събирането непосредствено след доклада. Остава една критика абсолютно неадресирана. Това е критиката за неоснователното богатство. Точният превод е необяснимото забогатяване. Тук с благодарност към прокуратурата те предложиха да помислим за някакъв вариант макар и това да не е експлецитно в правомощията на прокуратурата. Да се направи проверка на законността на доходите на лица придобили недвижими имоти на територията на Република България с цена над половин милион, например за последната година. Без да се прави свръх пропагандна и без само по себе си това до означава, че не може да придобиваш имот например за един милион. Необходимо е да се провери лицето, което има такъв имот платил ли си е данъците. Това би било реално действие срещу неоснователно обогатяване, заедно с промяната в Закона за комисията „Кушлев", ако наистина решим там да регулираме и тези отношения.

    В графика е включена и промяната в Комисията за противодействие за борба с корупцията, както беше дискутирано на Коалиционния съвет и вицепремиерът Плугчиева да поеме тази комисия. Мисля, че това ще бъде добър политически сигнал със съответното и реорганизиране.

    Отварям една скоба, за да кажа, че това е малко по-маловажна на пръв поглед мярка, но е свързана с действията на инспекторатите в отделните ведомства и координацията им от инспектората, който се намира тук в Министерския съвет. Като цяло това редовно е обект на критика. Разговаряхме с господин Николай Георгиев да помислим за промяна може би в Закона за администрацията, която да дава малко по-голяма самостоятелност на тези инспекторати. Защото, към момента се казва, този инспекторат, който и да е той и в което и да е министерство, е пряко подчинен на съответния министър и от тази гледна точка в много голяма степен не е мотивиран да осъществява дейността си. В момента обмисляме може би една малко по-вертикална подчиненост на централния инспекторат и повече към администрацията на Министерския съвет, би могла да покаже действия в тази посока.

    Тези мерки са обект на дискусия, ще помоля да кажете вашето становище, но целта на всяка една от мерките, които сме посочили е да адресира конкретна критика, която се появява многократно в докладите. Наистина ще ви помоля за разбиране. С оглед усъвършенстване на самия график ви предлагам да се приеме на вносител и да имаме не повече от едноседмичен срок за да реагират съответните ведомства. Благодаря ви.

    МИХАИЛ МИКОВ: Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги, ние правим графика, така както и досега е правен, с много мерки част от които ще ни накарат да направим усилия. Надявам се, че повечето от тях ще бъдат изпълнени, но няма да бъдат оценени. Ние имаме няколко големи въпроса в доклада, които може би е добре да дискутираме какво можем да направим по тях - по НПК, досъдебното производство. Това са генерални въпроси. Ако може да проведем една дискусия с парламента и с политическите сили, да видим един стандарт минимум, в което можем да решим темата за досъдебното производство. Иначе и 100 стратегии и работи да напишем от тези комисии, хората казват ясно - адресирана критика по делата за досъдебно производство. Има един много интересен доклад на Висшия съдебен съвет. Ако се вземе техният доклад по темата болести, знаете какво имам предвид, тази критика от доклада пряко кореспондира с това, което самият Висш съдебен съвет е приел.

    Господин премиер, ако имаме воля през тези десет дни да се опитаме с едно максимално усилие да включим нещо, което наистина е адресирана критика.

    Второ, разработване на критерии за оценка на ефективността на досъдебното производство и т.н. Ще направим тези неща, но няма да са основното.

    Третият въпрос е свързан с прословутия единен фиш. Молбата ми е този ангажимент да отпадне.

    МЕГЛЕНА ТАЧЕВА: Разработете стратегии.

    МИХАИЛ МИКОВ: Ще ги разработим, но те не искат това.

    ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Колеги, не сте ли разговаряли по тези неща предварително?

    МИХАИЛ МИКОВ: Не сме разговаряли. Те не засягат само моето министерство, или само госпожа Гергана Паси или госпожа Тачева, засягат ни всички чисто политически. Внесохме НПК с някакви мерки...

    СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Парламентът ги отхвърли.

    МИХАИЛ МИКОВ: За съжаление не само парламента и Министерството на правосъдието по този въпрос имаше нюансирана позиция.

    МЕГЛЕНА ТАЧЕВА: Внесохте текстове на маса в последния

    момент.

    МИХАИЛ МИКОВ: Добре, няма значение, сега да седнем и да ги погледнем.

    МЕГЛЕНА ТАЧЕВА: Направете предложения.

    СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Няма да се процедира така, един да направи предложение, а другия ще го отхвърли, трети ще предложи трето, което някой друг също ще го отхвърли. Ще седнем заедно и ще се уточним как ще действаме. Необходимо е да се набележат конкретни неща по основните критики в доклада - по досъдебната фаза, ДАНС и МВР и други неща.

    МИХАИЛ МИКОВ: Това го приемам като мярка.

    СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Ако трябва на политически съвет ще се разгледа, но преди това е необходимо да се съберем в работен формат, при мен, след празниците, за да се уточнят тези неща. Ще помислим за формата, което да стане след 5 февруари 2009 година, защото имам пътуване до Брюксел. След това, ако трябва да се разгледа и на Политически съвет, защото има редица неща, които следва да се завъртят, да се уточни каква е позицията и какви са уточненията за законодателни инициативи, на парламента и останалите неща.

    МИХАИЛ МИКОВ: Господин премиер, става въпрос за единния фиш. Въвеждане на системата „Единен фиш" на всички ГКПП не мога да го изпълня, нито съм го искал да се запише.

    ГЕРГАНА ПАСИ: Това е само нота.

    МИХАИЛ МИКОВ: Имайте предвид, че този единен фиш ми го джиросахте, хубаво приех го. Аз съкращавам полицаи от РПУ-тата, ще назначавам фишаджии да събират парите на НАП, че имало корупция.

    МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Това не може да бъде подход на работа. Разбирате ли, че по една изключително важна тема, по която ще се прави оценка на държавата, по един крайно неконструктивен подход и недостоен като разговор, който се провежда тук. Не може сега, след като не е събирана групата, която има отговорност по тези ангажименти в момента да се прави тълкувание на една или друга мярка и да се обсъжда толкова несериозно. За това ще помоля и напълно подкрепям казаното от министър-председателя, да се събират министрите и да се предоставят до тогава конкретните предложения и да се направи един сериозен анализ и ангажимент да се поеме, защото това, което става и в момента е недопустимо. На базата на конкретен анализ на доклада, който излезе през февруари да има ясно разписване, ако трябва в таблична форма ангажименти. От друга страна да има ясно разписани мерки и действия, с ясно разписани отговорници и срокове. Със срокове „постоянен" до никъде няма да достигнем. Това е като принципна бележка. За тези, които трябва да изпълняваме или има един пакет, които постоянно вървят - да, но говоря за конкретни мерки, които да бъдат измерими в края на периода, за да може да стане ясно какъв е този напредък и колко е реален.

    Второ, темата Комисията по борба с корупцията към Министерският съвет. На миналото заседание разбрах, че е взето решение на коалицията. Това трябва да стане официално решение на Министерския съвет, иначе звучи в общественото пространство, в същност няма реален акт на Министерски съвет. На практика вися някъде във въздуха с поет ангажимент и с липса на пълномощия. Първо, признавам си, че имах друго виждане и предложението ми беше за госпожа Гергана Паси. Ако се вземе такова решение моля да бъде взето официално, като решение на Министерския съвет с последващи ангажименти. В противен случай отново няма да можем реално да свършим работа. Трябва да се приема програма и стратегия за работа за 2009 година.

    Моля да има ясно решение, за да може да има реални действия.

    Госпожо Паси, имам едно предложение към този график. Това, за което разговаряхме за пакета от предложения, които са събрани от Обществения съвет и от редица институции също ще моля да бъдат включени тук. Имам ангажимент да ги предоставя при приемане на вносител.

    СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Добре, да се уточним по следния начин. Приемаме точката на вносител.

    Първо, всяко министерство да си огледа конкретните ангажименти, защото не са само за МВР и Министерството на правосъдието. Някои ангажименти има и Министерството на образованието и науката, и Министерството на здравеопазването и всички останали. Всеки трябва да има свой вътрешен график на действие.

    Второ, по основните политически въпроси и критики госпожо Паси трябва да се съберем в моя кабинет, но е необходимо да уточним състава, което ще бъде след празниците, тъй като сега има други неща.

    Госпожо Грънчарова вие, министър Миков, министър Тачева, госпожа Плугчиева, главния прокурор, председателят на ДАНС, Инспектората на висшия съдебен съвет, председателите на трите парламентарни групи или този, който ръководи групата, за да направим спора във вътрешен състав. По Комисията „Кушлев" или ако трябва ще се викат по отделни теми представителите, които участват, но набележете кръг от въпроси, които трябва да дискутираме. Всеки да дойде със своята позиция и да се уточняваме. Защото стои въпросът за Комисията „Кушлев", приема ли се? В какъв обем и какви въпроси адресира? Веднъж беше отхвърлен от парламента, а сега на 13 март 2009 година изтича шест месечния срок. Трябва да се приеме и да се уточним какво е съдържанието. Например, адресира ли въпроса за необяснимото забогатяване или например, прокуратурата да каже по какъв начин ще извършва проверки. По взаимодействието между ДАНС и Министерството на вътрешните работи. По какъв начин става, ако е необходимо законово да се разпишат по възможност.

    Господин Миков, срещнете се предварително с господин Сертов, поговорете и решете. Има редици идеи за следствието в тази насока в това число и на главния прокурор. Необходимо е да се уточним, за да е ясно и всеки да си поеме ангажимента по съответните неща, и законодателите, и Висшия съдебен съвет и изпълнителната власт. Трябва да структурираме нещата, за да избегнем хаоса. Законът за конфликт на интереси също трябва да се реши. Доколкото знам промените са готови. Помолих ви вие да участвате пряко в работата на групата, ако трябва ще обсъдим и сроковете. Става въпрос за попълване на декларациите, така че да вместим всичко това в един разумен, реалистичен и амбициозен график, който трябва да комбинира и двете цели - амбицията и реализма. По този начин ще се уточним, но ще трябва след като се уточним на тази среща да се знае, че всеки си поема ангажиментите. В това число след това в парламента, за да не се получи всяка група да гласува различно и накрая нямаме Закон за конфликт на интереси. В същност доколкото знам в парламента се развали, защото го оставиха на самотек в комисията, която се председателства от господин Методиев, бившият вицепремиер от кабинета на Иван Костов. Ако се правят конкретни предложения трябва да се знае, че мърдане по тези въпроси, които са важни за страната не може да има. По този начин се уточняваме. Приемате ли?

    МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Приемаме господин премиер, но поставете срок, в който МВР, прокуратурата и който още иска да направи съответни предложения, а не само да говорим, че това или онова ни пречи. Да има яснота в каква посока искаме промени с конкретни текстове.

    СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: По НПК ли?

    МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Да.

    ГЕРГАНА ПАСИ: Искам да ви обърна внимание, че на коалиционния съвет беше решено до края на месеца да се внесе този график.

    Предлагам това да се обяви като свършено, за да не увисва във

    въздуха.

    СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Да, разбира се.

    ГЕРГАНА ПАСИ: Смятам, че този график с много усилия все пак стана един добър документ. Вие ще видите, че има конкретни срокове сред постоянните мерки. Вие правилно изброихте въпросите, които могат да предизвикат спор.

    Първо, предлагам, за срещата, която ще се проведе при вас след посещението ви в Брюксел, по спорните въпроси наистина да очакваме предложение за решение, защото ние много пъти сме ги обсъждали.

    СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Всеки да дойде с предложенията на

    решения.

    ГЕРГАНА ПАСИ: Второ, нека, министър Миков и Петко Сертов да решат работещ модел за взаимодействието. Нека по досъдебната склонна, аз съм склонна. Искам да ви кажа, че това е много тежък проблем въпреки всички разумни аргументи. Склонна съм да предложим добри решения, за досъдебната фаза, тъй като е важна. Дори да не се приемат преди доклада да има такъв тип дебат в парламента и трето Комисията „Кушлев". Това са трите спорни въпроса, които остават. Министър Миков, вече е внесъл предложението за реорганизация на тази комисия. Т.е. това се движи и го смятаме за решено.

    Единственият ми апел е на срещата при вас да дойдем с конкретните решения.

    СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Трябва да излезем с конкретни уточнения от срещата. Добре, уточнихме се по тази точка.

    Точка 35

    Проект на Постановление за изменение и допълнение на Наредбата за условията, правилата и критериите за включване, промени и/или изключване на лекарствени продукти от Позитивния лекарствен списък и условията и реда за работа на Комисията по позитивния лекарствен списък, приета с Постановление № 311 на Министерския съвет от 2007 година.

    ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги, извинявам се за по-ускорения начин на внасяне за разглеждане на тази наредба, но условията го изискват, тъй като Комисията по позитивно реимбурсния лекарствен списък работи по съвсем нови нормативни уредби. Имам предвид новият Закон за лекарствените средства. В хода на работа се явяват някои проблеми, които трябва да се решават в оперативен порядък. Например, досега тази комисия е работила изключително и само по сведение от Изпълнителната агенция по лекарствата на базата на разрешения за даден лекарствен продукт, що се отнася до генериците. Тези, които не са оригинални. Ние правим няколко промени, в които се изисква на този етап всяко лекарство да не е само с разрешение, а да е и на пазара - защо? Защото, ако един генерик има разрешение за пускане на пазара преди изтичане на срока на оригиналния препарат, който има патент може да се допусне такава възможност да влезе в Позитивния лекарствен списък, да започнат да искат производителите и тези, които го търгуват да се заплаща с обществени средства, а в същото време този, който носи патента да го стопира. По този начин ще предизвикаме хаос.

    Предлагаме да се променят сроковете за влизане, излизане и изключване на лекарствените продукти. Променяме един текст в наредбата, който регламентира и в същност потвърждава членовете като брой на самата комисия, на базата на това, че в предишната наредба са записани 12 членове, а сега в новия закон участниците са 11. В общи линии това са основните промени, които предлагаме.

    Искам да отбележа, че оттегляме параграф 1, изменението на точка 3 към член 4, в същност да остане да действа сега действащият текст.

    СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Колеги имате ли въпроси.

    ЕМЕЛ ЕТЕМ: Уважаеми господин премиер, за съжаление през тези четири години от нашия мандат, ми прави впечатление, че такива важни теми винаги се внасят без да се спази срокът за едно прилично съгласуване. Материалът е изпратен до всички нас в петък, което означава, че понеделник в 10.00 часа сутринта или на обяд всички трябва да сме върнали отговори и да сме се запознали с материята, която е изключително важна бих казала и от обществена гледна точка, а не само от управленска, защото касае нас, близките ни и целия народ, който се възползва от т.нар. лекарствен списък.

    Тук има няколко въпроса, които ми бяха поставени по телефона от експерти. В момента нямам готовност писмено да ви ги представя.

    Господин премиер, искам да ви обърна внимание, че от миналогодишните ни приемания отново набързо и в рамките на два дни, съгласуване или въобще без съгласуване, а на маса се оказа, че една част от лекарствата, които бяха достъпни за по-голяма част от българското население вече не се внасят в България. По същия начин разбирам, че сега ще бъдем изправени пред една друга заплаха - начинът, по който се изписва само формулата на лекарството без да се казва другото наименование се дава възможност да се прави внос, например на лекарства от Индия, Пакистан или други държави, с които предполагам, че си давате сметка с какви злоупотреби и какво може да се получи.

    Правя една официална препоръка на Министерството на здравеопазването, нека този тип материали, които винаги са били изключително важни и са провокирали съмнения и подозрения в нашата коректност и почтеност, да не ги поставяте на масата за два дни господин министър. Разбирам, че има неща, които бързате да узаконите с наредба и да придвижите, но лично аз съм притеснена, че отново наредбата няма да бъде догледана и в един момент ще се окаже, че на някой сме направили много голяма услуга. Благодаря ви.

    ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Господин министър-председател, аз нямам такива опасения. Наредбата е огледана със специалисти, които не са само в министерството. Знаете, че в комисията има различни видове участници. Спешният порядък се налага от това, тъй като на 31 март 2009 година трябва да имаме Позитивен лекарствен списък. За съжаление, в закона така е предвидено. В същност трябва да знаете, че Законът за лекарствените средства в хуманната медицина, ние като Министерски съвет го внесохме под една форма, а от парламента излезе в съвсем друга.

    В хода на работата трябва да оправяме нещата, които се забъркаха на друго място. Наредбата не се прави за някои производител или медикамент, а за да облекчим работата на самата Комисия по позитивния лекарствен списък.

    Необходимо е да знаете, че основното правило в закона е да се търси най-ниската цена в референтни седем страни. Лекарствата в Позитивния лекарствен списък влизат тогава когато отговарят на най-ниската цена в седем референтни страни. Например, ако кажем, че най-ниската цена на производител в Европа е Португалия - 10 лева, нито едно лекарство каквото и да е било генерик или оригинал не може да влезе над тази цена. Седем дни са достатъчни, за да изразим становище. Налага се понякога да действаме бързо. Условията са такива. Защото, утре ще станат същите тези народни представители и да кажат, защо не излязохте със списък на 31 март 2009 година? Въпреки, че ние искахме списъкът да излезе на 31 април 2009 година. Ясно е, че дейността е огромна по обем.

    Искам да кажа на колегите, че не комисията забавя дейността по включване на лекарствата в списъка, а самите фирми нямат интерес да подават нормални документи, защото когато подадат документа цената им намалява. Това трябва да е ясно. Ще има пореден дебат в Народното събрание как бавим и как искаме да стоят лекарства с високи цени. Ще направим всичко възможно и за това се налага по този начин да ускоряваме действията.

    СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Господин Желев, референтните цени от седемте страни, за списъците по Националната здравноосигурителна каса ли се отнасят или за всички лекарства? Защото, мисля че беше на етапи - първо само за това, което се закупува от Националната здравноосигурителна каса. Разшири ли се за всички?

    ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Да, действа за всички. Медикаментите, които влязат в Позитивния лекарствен списък са тези, които ще бъдат плащани със средства от Националната здравноосигурителна каса, от болниците и т.н.

    Колеги, трябва да знаете, че този списък когато излезе на 31 март 2009 година той не е окончателен. Законът дава възможност във всеки един момент да бъде допълван с нови медикаменти. Във всеки следващ момент те могат да станат три или пет хиляди. В крайна сметка какъв ресурс Националната здравноосигурителна каса има да плаща, необходимо е това да се прецени. Защото, има 10 хиляди регистрирани в България и трябва да се знае, че 10 хиляди няма да влезнат в този списък.

    СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Добре, приема се точката.

    Точка 36

    Проект на Решение за замяна на имоти - частна държавна собственост с част от имот и право на строеж върху имот — собственост на акционерно дружество „Издателско-полиграфически комплекс Родина" АД - София.

    АСЕН ГАГАУЗОВ: Уважаеми господин премиер, уважаеми колеги, получено е предложение в Министерството на регионалното развитие и благоустройството от страна на министъра на финансите господин Пламен Орешарски за замяна на имоти собственост на министерството с ИПК „Родина" АД. Знаете, че преди една седмица този въпрос беше разискван. Става въпрос за замяна на изградената в груб строеж сграда на Националната агенция по приходите. Имотът се намира в района на жк „Младост", бул. „Цариградско шосе" № 113-а, който представлява не жилищна сграда, подземни гаражи на две нива със застроена площ по проект около 10 хиляди квадратни метра. Състои се от два високи корпуса, корпус 1 на девет етажа с разгърната площ 8418 квадратни метра и корпус 2 на петнадесет етажа с разгърната площ 13 хиляди квадратни метра. Топла връзка към корпус 1 и корпус 2 със застроена площ около 300 квадратни метра. Всичко това е с акт за държавна собственост издаден от областния управител на област София. Имотът се намира в район „Средец", бул. „Шести септември" № 10, имот намиращ се в гр. София, район „Оборище" бул. „Дондуков" № 52 и имот намиращ се в гр. София, район „Средец", ул. „Аксаков" № 21 срещу, което частната държавна собственост на ИПК „Родина" АД предлага част от имот включващ 4064 идеални части или малко повече от 9,94 на сто от площта на ИПК „Родина" АД - гр. София с право на строеж върху оставащите за ИПК „Родина"-63,29.

    СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Господин Гагаузов, тъй като въпросът е обществено чувствителен, искам да припомня дискусията отпреди. Необходимо е, Министерският съвет да е на ясно със смисъла на това предложение. Също така и с политическите рискове.

    Първо, познавате сградата на ИПК „Родина", която се намира на бул. „Цариградско шосе". Тя е замразена и е в полуразрушено състояние. В материала са приложени и снимки. Идеята беше и се сключи споразумение доколкото си спомням със Световна банка съвместно да се финансира нейното доизграждане и там да се премести целият НАП, който да се настани в тази сграда и по този начин да се решат битовите проблеми и т.н., и сградата да функционира. Не си спомням параметрите при търга, но бяха дадени или много ниски стойности, които са нереалистични или много високи стойности, които надхвърляха това, което беше предвидено. Опитвам се да систематизирам нещата, по които проведохме дискусията на предишното заседание. Поради всичко това беше канселиран търга, нали така? В следствие постъпи предложение за замяна от Българска вестникарска група, която предлага следното, доколкото си спомням. Държавата предоставя тази сграда с терена на ИПК „Родина". Те предоставят площ, която е по съседство на втори план, не фасадна и получават две сгради в центъра на София. Срещу, което те построяват за своя сметка сградата на НАП на втория план. Необходимо е да сме наясно и публично наясно, по какъв начин е защитен общественият интерес, защото вече се появиха публикации, а със сигурност ще има още повече, ако вземем съответното решение, които могат да обвинят в какво ли не Министерският съвет. Проблемът е следният.

    Първо, НАП няма сграда и търга е провален. Необходимо е или да построим нещо с държавни пари, или да използваме съответното предложение, което е направено.

    Господин Гагаузов, правилно ли формулирам?

    АСЕН ГАГАУЗОВ: Да.

    СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Трябва да сме наясно, че това действително е в обществен интерес, за да вървим в тази посока, защото искам да припомня, че и сроковете за реализиране на замени по законодателната промяна, която беше приета изтичат сега, в края на месец февруари, нали така?

    АСЕН ГАГАУЗОВ: До утре.

    СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Тук има политически и прагматични рискове. Политическият риск е да обвинят правителството, че обслужва нечий интерес и, че държавният е ощетен, което е съвсем реалистично.

    Прагматичният риск е, че ако не се приеме това предложение, ще трябва да потърсим бюджетни пари, за да се направи нещо, за което не се знае дали изобщо ще стане и дали няма да се повтори историята със Световна банка. Доколкото разбирам това е беграунда на цялата ситуация, която достатъчно е заплетена.

    Колеги заповядайте за дискусия?

    ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: За мен привлекателността на тази замяна или преотстъпване право на строеж или микс от двете най-вече, е свързано със следното. Само ключови аргументи: Аз съм силно скептичен, че държавата може да намери 50 милиона евра в следващите година, за да дострои една сграда, която виждаме, че стои там от 20 години.

    Последният търг беше опорочен фактически, защото имаше дъмпингова цена и пропуски в документация и цени на останалите трима участници - 52, 54, 64 милиона евра. Това бяха съответно втори, трети и четвърти. По съвет на Световната банка, която трябваше да одобри търга, правеше се по процедурите на Световната банка. Те също бяха доста затруднени и ни върнаха един отговор, който фактически звучеше „вие преценете, но нямате вярно решение", разказвам смисъла. И ние канцелирахме този търг, който вероятно е подтикнал въпросният инвеститор да ни представи едно съблазнително предложение, според мен. То се свежда до това да се заменят по същество две сгради - една нова срещу тази, която е в настоящото състояние, с доплащане с три имота. Разбирам от оценката, която сега специалистите от Министерство на регионалното развитие и благоустройството са правили, че единият имот в центъра е отпаднал, тъй като и трите имота надхвърлят разликата по стойности и това за мен е още по-удовлетворяващо след като само с два имота се покрива разликата между нова сграда.

    Освен това, за мен операцията е обвързана изцяло, тъй като инвеститорът ще влезе във владение само и единствено тогава, когато предаде готовата сграда - едва тогава ще влезе във владение на действащите имоти. Това е вид гаранция, че той ще построи тази сграда. Ако не построи тази сграда, ние губим време, нищо друго. Тоест, ще изгубим още няколко години и тази сграда ще престои в този си вид още няколко години.

    Споменах миналият път, че обвързаността на няколкото действия силно затруднява въвеждането на търгове за всеки един имот поотделно. Ние може да продадем тези две сгради в центъра, които са сега, няма къде да сложим НАП, ще вземем едни пари, с които да почнем да строим например сградата на 4-ти километър. Но през това време трябва да изнеса „Данъчна администрация" под наем. Затова споменах, че доста наподобява операцията, която госпожа Тачева докладва за затвор.

    МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Не съвсем.

    ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Не е съвсем, но наподобява като аргументация тази сделка.

    Що се касае до чисто количествените елементи на замяната, те са изложение в документацията, аз даже с последните оценки не съм запознат.

    ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Колеги, заповядайте!

    МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Понеже аз бях спомената, искам да кажа, че въобще не прилича на формулата, принципа или метода по този, който ние взехме като Решение на Министерския съвет за строителство на затвори. Аз бих подкрепила едно решение на Министерския съвет, в което да няма думата „замяна", защото не можеш да заменяш имот, пък да заменяш срещу право на строеж - така ми се струва. Бих подкрепила едно решение, в което е изписано, че даване вместо плащане се дават два имота, влиза се в собственост на тези два имота тогава, когато се предаде ключа на сградата -новата на НАП. Тук никъде не е написано така, напротив - ние говорим за замяна, в която държавата заменя три атрактивни имота (няма да ги смятам по декари и по оценки) и накрая получава 10% от някакви 20 декара, които както и да ги смятаме не са повече от 2 декара, дори да има 50 хиляди разгърната площ. Не съм много силна по цифрите, но говоря за принципа. Тук е променен изцяло принципът и затова това решение ми се струва че не е добро да бъде взето днес, така както е предложено.

    АСЕН ГАГАУЗОВ: Не е съвсем по-различно, според мен. Предоставяш една сграда в груб строеж с правото и на собственост, целият терен - 26% е държавен, 60 и няколко процента е на тази група. Предоставяш груб строеж срещу отстъпване право на строеж, но това е само първата точка. Втората точка е „и изграждане на сграда от тяхна страна на стойност не по-малко от 93 милиона 957 хиляди лева, която е разликата между това, което заменяме като държавно срещу това, което трябва да получим. В замяна на това те трябва да изградят новата сграда на НАП при следните условия, и пише: „държавата си запазва правото на безвъзмездно фактическо ползване върху имотите, които заменя, до момента, в който се завърши новата сграда и се предаде". Тоест, ползвателите не получават никакво ползване на нищо, докато не бъде завършена и предадена сградата, при това са оказани и сроковете. В тригодишен срок от издаването на разрешение за строителство или в петгодишен срок от подписването на договора.

    Те внасят и гаранция, ако не изпълнят в този срок строителството, гаранцията се задържа в полза на държавата. Гаранцията трябва да бъде определена тук в предложението - да възложите на министъра на регионалното развитие и благоустройството, но аз мисля да го предложа сега - гаранцията да бъде от порядъка на 10% от разликата в стойността на сградата, която трябва да бъде изградена, защото ти през останалото време ще ползваш твоята собственост. Такова е моето предложение. От тези 93 милиона 957 хиляди.

    МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Само едната сграда е 9 милиона.

    АСЕН ГАГАУЗОВ: Нищо не им даваме. Пише: „Държавата ще има даде това, което е предмет на договора, след като получи Министерство на финансите ключа от новата сграда". Иначе правим фактическа замяна. Какво ще се получи - те ще гръмнат тази сграда най-вероятно и ще построят нова. Новата сграда е в съседство.

    ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Какво ще става докато я построят.

    АСЕН ГАГАУЗОВ: Докато не я построят сградата те няма да получат право на собственост върху нищо от това.

    ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, г-н премиер. Г-н Гагаузов, може и да е така това, което казвате, обаче за 15 минути ние не можем да прочетем 200 страници. Извинявайте много, става въпрос за четири-пет от най-атрактивните сгради или за три, няма значение за колко, в центъра на София. Например, на „Аксаков" на Данъчна служба София до Агенцията за приватизация. Извинявайте, много, обаче за 15 минути аз лично не мога да взема такова решение. Извинявайте много, не знам откога е тази работа, да сте се сетили малко по-рано тази работа да я правите. Тук ще има голям обществен отглас, помнете ми думата за това нещо. В последния ден, в който може да се правят замени, вие предлагате замяна, която сигурно е за десетки милиони левове, без никой от нас да е видял никакъв материал. Извинявайте, но вие преценете това нормално ли е. с това нещо ще се прочуем, помнете ми думата - да остане за протокола - ще се прочуе нашето правителство с това нещо. Моето лично мнение е, че това нещо трябва да бъде отложено. Нека да го прегледаме, да го видим. Нямам нищо против, може да е правилно, не казвам, че не е правилно, но така, на крак да заменим за 100 милиона лева някаква собственост, понеже някой бил направил предложение, извинявайте, но това ми се вижда изключително несериозно. Колко години г-н Орешарски стои в тая сграда? Как пък не се сетихте за всичките тия години нещо да направите с нея? Изведнъж сега се присетихме!

    Частна държавна собственост, добре, но кой ги е гледал? Правната фигура вярна ли е, не е ли вярна? В кой момент какво се прехвърля? Знаете ли ги тия работи? Аз нищо не знам. Тачева казва едно, Гагаузов казва „Трябваше да обясня." Какво ще обясните?

    МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Първи март не е датата, на която държавата не може да прави замяна, ако не ме лъже паметта - нека да направим справка - когато става дума за ликвидиране на съсобственост. А другото е даване вместо плащане. Ние направихме думата „замяна" нечиста и сега в последния срок, в който от 1 март не може да се правят замени, Министерски съвет взема решение за това нещо. Може да стане същото това нещо с друга правна фигура.

    ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Ще се прочуем нещо с това, което правим, и то без никакво съгласуване. Аз правя предложение, Тачева го приема и приключваме работата.

    СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Добре, има ли други изказвания? Аз предлагам тогава да отложим точката, защото не се съмнявам в добрите намерения. Между другото, г-н Вълчев не зная дали беше на миналото заседание, но се обсъждаше точно този въпрос. Не сте били?

    ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Не, не бях.

    СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Не сте били. Обсъждаше се точно този въпрос като подход. Аз не се съмнявам, че министър Орешарски търси начин да реши битовия проблем на НАП, който е защото службата е разпиляна много. След като се отмени търг със Световната банка, се търси друга форма, тъй като, особено в условия на финансова и икономическа криза, сега да влагаме огромни средства на държавата за строителство на тази сграда няма как да стане, реално погледнато и пак ще си остане този грозен строеж. Но трябва да отчитаме и обществената нагласа и да не поставим най-вече ще ползваш твоята собственост. Такова е моето предложение. От тези 93 милиона 957 хиляди.

    МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Само едната сграда е 9 милиона.

    АСЕН ГАГАУЗОВ: Нищо не им даваме. Пише: „Държавата ще има даде това, което е предмет на договора, след като получи Министерство на финансите ключа от новата сграда". Иначе правим фактическа замяна. Какво ще се получи - те ще гръмнат тази сграда най-вероятно и ще построят нова. Новата сграда е в съседство.

    ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Какво ще става докато я построят.

    АСЕН ГАГАУЗОВ: Докато не я построят сградата те няма да получат право на собственост върху нищо от това.

    ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, г-н премиер. Г-н Гагаузов, може и да е така това, което казвате, обаче за 15 минути ние не можем да прочетем 200 страници. Извинявайте много, става въпрос за четири-пет от най-атрактивните сгради или за три, няма значение за колко, в центъра на София. Например, на „Аксаков" на Данъчна служба София до Агенцията за приватизация. Извинявайте, много, обаче за 15 минути аз лично не мога да взема такова решение. Извинявайте много, не знам откога е тази работа, да сте се сетили малко по-рано тази работа да я правите. Тук ще има голям обществен отглас, помнете ми думата за това нещо. В последния ден, в който може да се правят замени, вие предлагате замяна, която сигурно е за десетки милиони левове, без никой от нас да е видял никакъв материал. Извинявайте, но вие преценете това нормално ли е. с това нещо ще се прочуем, помнете ми думата - да остане за протокола - ще се прочуе нашето правителство с това нещо. Моето лично мнение е, че това нещо трябва да бъде отложено. Нека да го прегледаме, да го видим. Нямам нищо против, може да е правилно, не казвам, че не е правилно, но така, на крак да заменим за 100 милиона лева някаква собственост, понеже някой бил направил предложение, извинявайте, но това ми се вижда изключително несериозно. Колко години г-н Орешарски стои в тая сграда? Как пък не се сетихте за всичките тия години нещо да направите с нея? Изведнъж сега се присетихме!

    Частна държавна собственост, добре, но кой ги е гледал? Правната фигура вярна ли е, не е ли вярна? В кой момент какво се прехвърля? Знаете ли ги тия работи? Аз нищо не знам. Тачева казва едно, Гагаузов казва „Трябваше да обясня." Какво ще обясните?

    МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Първи март не е датата, на която държавата не може да прави замяна, ако не ме лъже паметта - нека да направим справка - когато става дума за ликвидиране на съсобственост. А другото е даване вместо плащане. Ние направихме думата „замяна" нечиста и сега в последния срок, в който от 1 март не може да се правят замени, Министерски съвет взема решение за това нещо. Може да стане същото това нещо с друга правна фигура.

    ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Ще се прочуем нещо с това, което правим, и то без никакво съгласуване. Аз правя предложение, Тачева го приема и приключваме работата.

    СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Добре, има ли други изказвания? Аз предлагам тогава да отложим точката, защото не се съмнявам в добрите намерения. Между другото, г-н Вълчев не зная дали беше на миналото заседание, но се обсъждаше точно този въпрос. Не сте били?

    ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Не, не бях.

    СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Не сте били. Обсъждаше се точно този въпрос като подход. Аз не се съмнявам, че министър Орешарски търси начин да реши битовия проблем на НАП, който е защото службата е разпиляна много. След като се отмени търг със Световната банка, се търси друга форма, тъй като, особено в условия на финансова и икономическа криза, сега да влагаме огромни средства на държавата за строителство на тази сграда няма как да стане, реално погледнато и пак ще си остане този грозен строеж. Но трябва да отчитаме и обществената нагласа и да не поставим най-вече министъра на финансите под удари, и то необосновани. Аз чух тук и съображението на г-жа Тачева, която смята, че може да има и друга правна формула. Действително, трябва да се намери решение на този въпрос по някакъв начин какво да правим с тази пуста сграда, която стърчи като скелет. На вносител е трудно да го вземем, след като има такива становища. Трудно ще бъде на този етап, според мен, след като има такива становища от членове на Министерския съвет, неизяснени въпроси и политически въпрос, реално погледнато.

    Г-н Орешарски? Въпреки че ние рискуваме, остава всичко и аз ви казах: алтернативите са две: или взимаме някакво решение за тази размяна на имоти, но с ясно осъзнаване и обяснение как е защитен държавният интерес. Аз лично мисля че като цяло това е разумно нещо, поне от това, което чета и виждам. Или поемаме ангажимента да финансираме това нещо с държавни средства, реално погледнато, които не знам откъде ще вземем и невършенето на нещо.

    ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Аз поддържам мнението си за целесъобразност, тъй като - и миналия път се опитах да спомена, че всъщност многото юридически формулировки се свеждат до следното. Заменяте две сгради. Едната сграда не е изградена, разбира се. Едната е нова. Другата е в този си вид, която, според мен, има повече разходи за разрушаване. При предварителното техническо задание доста се спореше дали да се събори, или да се укрепва в този й вид и стойността й горе-долу е една и съща. Дали да се укрепва този железобетон от 20 години? Не може да остане в този вид. И разликата - да се плати не в кеш, а да се замени с две сгради в центъра. Оттук нататък е въпрос на сметки.

    МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Въпрос на правна формулировка.

    ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Аз не споря върху това, ни най-малкото пък аз ще оспоря на Вас, г-жа Тачева, правната страна на въпроса. Но считам, че този или друг начин е единственият да се реши този въпрос. Не съм оптимист, че в следващите няколко години държавата ще може да инвестира такива големи суми, въобще не съм оптимист.

    СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: И аз не съм оптимист. Но да отложим точката, за да се огледат нещата от правна гледна точка и от всички други аспекти.

    Точка 37

    Проект на Постановление за предоставяне на финансови средства като хуманитарна помощ за пострадалото от военните действия население в ивицата Газа

    ЛЮБОМИР КЮЧУКОВ: Става дума България да се включи в общите усилия на Европейския съюз и на неговите страни членки за предоставяне на хуманитарна помощ. Досега в Европейския съюз страните членки са дали 9 милиона евро. Това, което се предлага, е България да участва на донорската конференция, която се провежда на 2 март в Египет, като даде сумата от 100 хил. евро чрез Червения кръст. Споменавам изрично Международния червен кръст предвид обстоятелствата, че там на практика и достъпът до тази територия е невъзможен.

    СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Въпроси, бележки имате ли? Няма.

    Приема се.

    Точка 38

    Проект на Постановление за изменение на Постановление № 27 на Министерския съвет от 2009 г. за изпълнение на държавния бюджет на Република България за 2009 г.

    ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Проектът за изменение касае средствата, които са отпуснати за БДЖ по бюджета, тъй като е необходимо да се мине през нотификация, да ги прехвърлим като средства от капитални разходи към средства, които са за текущите разходи, по-точно за пътническата услуга. Но те също ще бъдат пренасочени за строителството на 40-те рециклирани вагони. Половината от тези средства ще бъдат по предварителното плащане за договора за строителство на нови спални вагони. Ние направихме съответно сондиране с Европейската комисия, днес пристигнаха нашите експерти, директори оттам. По принцип при сключването на договора, който сме обявили за обществена услуга, няма необходима нотификация, но същевременно позицията на Европейската комисия е, че когато става дума за подобряване в железницата на услугата по отношение на подвижен състав, е допустима държавна помощ. Така че за останалата част ние също ще си пуснем за анекса едно писмо. До два месеца ще ни отговорят и тези средства ще могат да се използват.

    СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Благодаря. Имате ли въпроси по тази точка?

    Подкрепя се.

    Точка 39

    Доклад относно одобряване на позицията на българската страна за участие в 2929-ото заседание на Съвета на Европейския съюз по конкурентноспособност, вътрешен пазар, индустрия и изследвания, което ще се проведе на 5 и 6 март в Брюксел

    ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Шест точки има за заседанието. По шестте точки сме предложили проект на позиция на българската делегация. Приети са материалите от Съвета по европейски въпроси на 24 февруари. Няма някакви извънредни неща, които да налагат особено внимание. Затова предлагам да го приемем.

    СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Имате ли въпроси към министър Димитров?

    Няма.

    Приема се.

    Точка 40

    Проект на Постановление за извършване на разходи от Държавен фонд „Земеделие" за финансиране на разходите за данък върху добавената стойност по одобрени проекти на публични получатели на финансова помощ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г.

    МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Не би трябвало аз да го докладвам, а министърът на земеделието или министърът на финансите, но аз съм наясно и мога да коментирам.

    СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Г-н Орешарски ли?

    ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, г-н премиер. От няколко месеца търсим решение на този въпрос дотолкова, доколкото по Програмата за развитие на селските райони ДДС е абсолютно недопустим разход, а в същото време потенциалните бенефициенти са по същество селските общини или малки градчета, които се затрудняват още повече, отколкото останалите общини, да осигурят средства реално върху 20 на сто от проектите. Предлагам временно решение за тази година чрез преструктуриране разходите на фонд „Земеделие" държавата да поеме разходите за ДДС на програмите, които стартират, а за следващия бюджет ще се търси по-трайно решение в рамките на следващите години. Но към настоящия момент мисля, че това е добро решение и сме съгласували с министъра на земеделието и с вицепремиера такъв подход.

    СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Имате ли бележки или въпроси? Г-жа Плугчиева.

    МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Искам да обърна внимание на Министерство на земеделието и храните, макар че министъра го няма, но да остане в протокола и да му бъде предадено още сега да се направят съответните постъпки за бюджет 2010 г. Тази препоръка беше направена от министъра на финансите много отдавна и всичко за да не върви на парче, а трябва отсега да се мисли и да се направят съответните постъпки за бюджет 2010 г. за генерално решение на въпроса.

    СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Благодаря. Имайте го предвид това, г-н Пейчев и го предайте на министъра.

    Ще помоля утре да се изпрати в моя кабинет и това споразумение, което се подписа от министерството със зърнопроизводителите - там имаше съответен график - как се изпълнява. Да не цъфнем след това с нови протести, защото пак министерството не е изпълнило нещо, което е поело като ангажимент. Утре - справка по графика в табличен вид. Договорили сте се за това, за еди какви си срокове, защото това е чувствителна тема.

    Точка 41

    Проект на Решение за назначаване на генерален консул на България във Валенсия, с консулски окръг, обхващащ автономните области Валенсия, Мурсия, Кастилия, Ламанча и Балеарскнте острови.

    ЛЮБОМИР КЮЧУКОВ: Благодаря, господин премиер. Предвид наличието на огромна българска диаспора в Испания, беше взето решение за откриване на Генерално консулство във Валенсия. На практика всичко е готово. Предлагаме на позицията генерален консул да бъде назначен господин Костадин Куджабашев - кадрови дипломат с много сериозен опит в консулската сфера.

    СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Бележки имате ли? Подкрепя се.

    РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

    Стенографски запис


    Благодарим ви, че четете Капитал!

    Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
    Влезте в профила си
    Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
    Вижте абонаментните планове

    0 коментара

    Нов коментар

    За да публикувате коментари,
    трябва да сте регистриран потребител.


    Вход

    С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.