МААЕ размаха пръст срещу Иран
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

МААЕ размаха пръст срещу Иран

Разкриването на тайната ядрена фабрика край Кум провокира втвърдяване на тона към Иран<br />

МААЕ размаха пръст срещу Иран

3463 прочитания

Разкриването на тайната ядрена фабрика край Кум провокира втвърдяване на тона към Иран<br />

© Reuters


Съществуването й излезе на бял свят този септември. Съветът на директорите гласува резолюция, в която настоява Техеран веднага да прекрати изграждането на фабриката "Фордоу", да изпълни изискванията на няколко резолюции на Съвета за сигурност (СС) на ООН и на МААЕ и да отговори на все още открити въпроси около противоречивата си ядрена програма. "Няма да изпълним нито дума от нея (резолюцията - бел. ред.), защото това е политически мотивиран жест срещу иранската нация," заяви пред журналисти във Виена Али Ашгар Солтание, посланикът на Иран към седалището на ООН в австрийската столица.

Резолюцията, която призовава генералния директор на МААЕ да докладва за нея пред СС в Ню Йорк, бе първият подобен документ срещу Иран, гласуван във Виена от февруари 2006 г. насам. Тя беше подкрепена от 25 от обшо 35 членове на Съвета на директорите на агенцията, включително Русия и Китай. В близкото минало двете неведнъж заставаха срещу опитите за международна изолация на Иран, не на последно място заради търговските си отношения с него. Три страни - Куба, Венецуела и Малайзия, гласуваха срещу резолюцията, а шест други - Египет, Бразилия, Пакистан, Афганистан, Турция и Южна Африка се въздържаха. Азербайджан пък отсъстваше от залата в момента на гласуването. "Щеше да е чудесно, ако резултатът беше консенсусен," каза пред журналисти след вота американският посланик към ООН във Виена Глин Дейвис. Германия, която внесе резолюцията, беше поискала от Съвета на директорите да одобри текста единодушно, без гласуване. "Не можахме да постигнем това, защото някои страни не искаха консенсус. Те искаха да има гласуване и ние гласувахме. Това е начинът, по който този орган (Съветът на директорите - бел. ред.) работи по смисъл на парламентарната му процедура," поясни Дейвис.

Неговият ирански колега заплаши, че гласуването на резолюцията няма да остане без последствия. "Най-малкото последствие е, че сега сме обезкуражени да продължим с доброволните си жестове, които сме правили в много случаи," каза Солтание и добави: "Ще се опитаме да се ограничим само до всеобхватните гаранции (в сътрудничеството си с МААЕ - бел. ред.) … Сега решението какво да правим е в ръцете на нашите управляващи." Солтание повтори, както много пъти в миналото, че страната му е напълно прозрачна по отношение на ядрената си програма и оказва пълно сътрудничество с агенцията. Той увери, че поне засега Иран няма намерение да излезе от Договора за неразпространение на ядрено оръжие. "Поне на този етап мога да кажа, че не, ние нямаме намерение да се оттеглим от Договора за неразпространение на ядрено оръжие," заяви иранският посланик и за пореден път повтори, че страната му няма да се откаже от обогатяването на уран.

Във връзка с опита да се намери схема за доставка на гориво за техеранския изследователски ядрен реактор, който произвежда изотопи с медицински цели, Солтание отсече: "Имаме нужда от гориво колкото се може по-скоро. Готови сме да преговаряме за него. … Но ако не получим положителен отговор, не можем да чакаме повече." Според Дейвис обаче Западът е този, който вече няколко седмици чака официален отговор от Иран по предложена от Генералния директор на МААЕ Мохамед ел Барадей схема за доставката на гориво за реактора. Тя предвижда Иран да изпрати около 70% от своите запаси от ниско обогатен уран за допълнително обогатяване до около 19% в Русия. От там материалът ще отиде във Франция, която да произведе от него горивни елементи за реактора. Иран изглежда обаче не иска да се раздели със запасите си от ниско обогатен уран. В изминалите дни се появиха предложения за размяна на материала на иранска територия. "Не мисля, че това е възможно, защото целта на сделката е да разсее кризата (на недоверие срещу иранската ядрена програма - бел. ред.) … и да отвори място за преговори. Това, което искаме от Иран е да поеме минимален риск, заради мира и да имаме споразумение, основаващо се не на недоверие, а на доверие," категорично заяви пред журналисти по-рано тази седмица Ел Барадей.

Според дипломати, застоят около сделката за гориво за техеранския изследователски реактор със сигурност е допринесла за политическия климат, довел до гласуването на новата резолюция на Съвета на директорите. Ненадейното разкритие на втората иранска фабрика за обогатяване на уран "Фордоу" обаче изигра най-голяма роля за засилване на съмненията около мирния характер на ядрената програма на Техеран.

Съществуването й излезе на бял свят този септември. Съветът на директорите гласува резолюция, в която настоява Техеран веднага да прекрати изграждането на фабриката "Фордоу", да изпълни изискванията на няколко резолюции на Съвета за сигурност (СС) на ООН и на МААЕ и да отговори на все още открити въпроси около противоречивата си ядрена програма. "Няма да изпълним нито дума от нея (резолюцията - бел. ред.), защото това е политически мотивиран жест срещу иранската нация," заяви пред журналисти във Виена Али Ашгар Солтание, посланикът на Иран към седалището на ООН в австрийската столица.

Резолюцията, която призовава генералния директор на МААЕ да докладва за нея пред СС в Ню Йорк, бе първият подобен документ срещу Иран, гласуван във Виена от февруари 2006 г. насам. Тя беше подкрепена от 25 от обшо 35 членове на Съвета на директорите на агенцията, включително Русия и Китай. В близкото минало двете неведнъж заставаха срещу опитите за международна изолация на Иран, не на последно място заради търговските си отношения с него. Три страни - Куба, Венецуела и Малайзия, гласуваха срещу резолюцията, а шест други - Египет, Бразилия, Пакистан, Афганистан, Турция и Южна Африка се въздържаха. Азербайджан пък отсъстваше от залата в момента на гласуването. "Щеше да е чудесно, ако резултатът беше консенсусен," каза пред журналисти след вота американският посланик към ООН във Виена Глин Дейвис. Германия, която внесе резолюцията, беше поискала от Съвета на директорите да одобри текста единодушно, без гласуване. "Не можахме да постигнем това, защото някои страни не искаха консенсус. Те искаха да има гласуване и ние гласувахме. Това е начинът, по който този орган (Съветът на директорите - бел. ред.) работи по смисъл на парламентарната му процедура," поясни Дейвис.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    .

    те тез фабрики колкото са отгоре 5 пъти са отдолу

  • 2
    Avatar :-|
    Персия Off

    Американците няма ли най-накрая да го успокоят тоя Ахмак,взе големи каши да ги бърка,плаче си за ядрени ракети

  • 3
    Avatar :-|
    стаканофф

    Като искат толкова атомна бомба, да им тръснат 2-3.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK