Ако бюджетният дефицит на САЩ за 2009г. в размер на 9,9% от БВП изглеждаше огромен, то този за 2010г. ще го задмине с лекота – 10,6% или 1,56 трилиона според разпространената в понеделник информация от Белия дом.
Притиснат от загрижените избиратели удома и инвеститорите в чужбина, най-вече Китай, Обама обаче обеща, че през фискалната 2011г. ще бъде намален до 8,6% от БВП или 1.26 трлн. долара. Новият проектобюджет в размер на 3.83 трлн. долара ще се опита да направи почти невъзможния шпагат между мерки за насърчаване на икономиката и заетостта и рязко свиване на дефицита. Годишният разчет трябва да бъде гласуван от Конгреса до октомври когато започва фискалната 2011г.
"Ние няма да можем да елиминираме бюджетния дефицит за една нощ, защото възстановяването на икономиката е бавно," Обяви на специална пресконференция. Дългосрочната декларирана цел на администрацията му е до 2013 г. бюджетният дефицит на САЩ ще бъде орязан с 50% спрямо сегашното си равнище.
Според изчисленията на бюджетния офис към Белия дом ръстът на икономиката се очаква да е 2,7% за 2010г., 3,8% за 2011г. и над 4% в следващите три години. Прогнозата обаче е и за високи нива на безработицата като от 10% за 2010г. тя да слезе едва до 8,2% през 2012г.
Новите приоритети
Въпреки обявеното от Белия дом намерение за замразяването до 2013г. на всички дискретни държавни разходите освен тези за национална сигурност, все пак някои области ще получат увеличение на бюджета си.
В речта си "За състоянието на съюза" миналата седмица Барак Обама акцентира върху нуждата от широкомащабна реформа в началното и средното образование, за да може Америка да продължи да бъде икономически лидер. С проектобюджета си президентът пък показва, че намеренията му са сериозни. Министерството на образованието получава увеличение от почти $3 млд. или 6% повече в сравнение с 2010г.
Министерството на енергетиката също ще получи $2 млд. за изследвания и изграждане на инсталации за екологично чиста енергия. По време на речта си миналата седмица Обама рязко смени досегашния си курс и обяви подкрепа за изграждане на нови атомни централи. Министерството на енергетиката ще получи допълнителни $36 млд. към досега съществуващия фонд за кредитирането им от $18 млд.
$100 млд. долара са отделени за създаване на нови работни места по програми за подпомагане на малкия бизнес, проекти за обновяване на инфраструктурата, насърчаване на създаване на работни места в сектора на екологично чистата енергия и т.н.
Въпреки че Обама се стреми да приключи двете войни в Ирак и Афганистан, бюджетът на Пентагона ще бъде увеличен с 3,4%. От предложените $708 млд. за отбрана $159 ще отидат за омиротворителните операции в двете страни.
Загубилите
Сред институциите с орязана бюджет НАСА е най-куриозният случай. Плановете за нова серия от експедиции до Луната до 2020г. (т.нар. проект Constellation от времето на Джорж У.Буш) са замразени. За сметка на това администрацията на Обама предлага $6 млд. за създаване в рамките на 5 години на нов космически кораб, който да транспортира астронавти до Международната космическа станция.
От 2011г. американците с доходи над 250 хил.годишно ще трябва да плащат по-високи данъци. Досега те се възползваха от данъчните облекчения, въведени от президента Буш. Мярката се очаква да вкара нови $678 млд. в бюджета в следващото десетилетие.
До 2020г. банки, застрахователни институции и други финансови институции с активи над $50 млд. (с изключение на спестителните влогове) да бъдат обложени допълнително с 0,15% данък годишно на базата на нетните им пасиви. Мярката, известна като "налог отговорност за финансовата криза" ще трябва да донесе около $9 млд. приходи на година.
Освен това президентът Обама заяви подкрепата си за въвеждане на нов закон, който предвижда всяко решение за намаляване на данъците или даване на други финансови привилегии да може да бъде прокарвано само, ако бъде намерено финансиране за него.
Още по темата четете в новия брой на "Капитал"