Клуб "Евала бе, митница" расте
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Ало, Маджо

Клуб "Евала бе, митница" расте

Клуб "Евала бе, митница" расте

Как се освобождават две книги на митница "Аерогара"

21331 прочитания

В началото на януари "Дневник" публикува разказа на нашия колега Еленко Еленков за премеждията, през които е минал, за да освободи от митницата в София пакет тениски, поръчани онлайн. След него много читатели се включиха със своите аналогични истории, а агенция "Митници" и финансовото министерство тържествено обещаха подобряване на обслужването и по-бързо освобождаване на малките пратки "на едно гише". Капитал направи подобряването на работата на митници и пощи своя кауза.

Близо година по-късно читателските разкази, уви, не свидетелстват за очакваната промяна. Днес ви предлагаме още един.

Този път историята на читател на Дневник се развива на Митница "Аерогара", където пристигат пратките с частните куриерски и спедиторски фирми. Там не се работи по съкратената процедура на принципа "едно гише", която митниците и пощите въведоха пилотно в Разменна пощенска станция в митница "Столична". Обяснението е, че като член на Всемирния пощенски съюз "Български пощи" имат по-големи правомощия от операторите на куриерски услуги и пакетите, които пристигат чрез тях, подлежат на по-различен ред. Тоест отпадането на митническата декларация и премахването на задължителния EORI номер за пратки под 150 евро са елементи от договора на Агенция "Митници" с "Български пощи", но не и с останалите куриерски фирми.

Припомняме ви, че частните оператори на пощенски услуги могат да спестят на гражданите тромавата процедура на митница "Аерогара" само срещу пълномощно за митническо представителство, но само при условие че техният клиент вече има постоянен EORI номер (той трябва да идентифицира всички потребители и фирми, които имат взаимоотношения с митниците), с който е регистриран в системата на митниците. За да се промени трайно обслужването на митница "Аерогара" е нужна промяна в нормативната уредба, която дава на частните куриерски фирми същите правомощия, които имат и "Български пощи" (в частта, в която услугите им се припокриват).

По-долу публикуваме писмото на Надежда Бозакова, изпратено до Дневник

Чувала съм, че било трудно да освободиш пратка от митницата, но си казах, че сигурно хората преувеличават. Понеже не знаех каква е процедурата и какви документи са необходими, звъннах на митница Аерогара да попитам как да си взема двете книги, поръчани от САЩ. Те уж ми обясниха, ама така обясниха, че се наложи 3 пъти да се връщам, за да събирам документи.

Първи опит:

Взимам си такси и отивам до митницата на летището с документите, които ми изброиха по телефона. Плащам 10 лв. за таксито и влизам. Там цари страшна суматоха, всеки се лута, чуди се на кое гише да се нареди, а в същото време през прозорчетата на гишета се вижда как служители много съсредоточено редят пасианс на компютрите. Усещам, че трябва да се заредя със самообладание. Почвам и аз да се лутам и накрая решавам просто да прекъсна пасианса на една от дамите и да питам какво трябва да направя. Тя, леко сърдито, ме праща в 12-а стая. Влизам в 12-а стая и казвам "добър ден", следва пълно мълчание. Там четири служителки са вперили поглед в компютрите и около пет минути сякаш изобщо не забелязват, че съм в стаята. В един момент една от всичките въздиша тежко и казва: "А вие за какво?". Обяснявам, че трябва да взема две книги, и подавам документите, които са подредени в джоб за папка. Жената ми се скарва - не съм извадила документите от джоба и така й забавям работата. Аз пък се извинявам, нали съм се въоръжила със самообладание... Тя преглежда документите и констатира, че ми липсва един, необходим за издаването на някакъв EORI номер. "По телефона не ми казаха за този документ", оправдавам се аз, а тя само вдига рамене.

Втори опит:

Докато извадя необходимия документ, става следобед. Пак взимам такси до летището и на слизане шофьорът ме пита дали ще пътувам обратно, предлага да ме изчака и да ме върне. Радвам се, защото да си хванеш такси от летището до центъра също е сложно... Отивам в 12-а стая, където одобряват документа. Явява се обаче друг проблем: актуалното състояние трябвало пак да го извадя, нищо че ми е в срок (то се вади на 6 месеца, но за EORI номер трябвало на три месеца да се вади). Дойде ми в повече, тъй като нито като звънях по телефона, нито като преглеждаха документите не ми казаха за това изискване. Леко повишавам тон и обяснявам, че не може отново да ме върнат, все пак вината не е моя, те не са ме предупредили. А жената насреща ми каза "е, хайде, този път ще си затворим очите". И най-накрая ми връчиха да попълвам един формуляр за издаване на въпросния EORI номер. Попълних го, което си беше мъчително, защото всичко трябва да бъде написано в едни много малки полета с адски ситни букви и, общо взето, нищо не се чете. С общи усилия служителката разбра какво съм написала и почна да въвежда нещо в компютъра, завери формуляра и ме прати в 6-а стая, където да оставя документите за да ми издадат EORI номера. Попитах дали бързо става издаването, а жената ме увери, че изобщо не отнема време. Да, ама не! В 6-а стая ми казаха, да дойда в понеделник да си взема номера (иначе действието се развива в четвъртък). Васко, таксиметровият шофьор, ме чака пред митницата. Още с качването се разбрахме пак да ме закара до летището в понеделник и след това да ме върне. Единственият, който ми съчувства, е Васко. Токова пъти се наложи да отидем до митницата, че си научихме неволите. И на таксиджиите не им е лесно, да знаете.

Трети опит:

Както са ми казали, аз в понеделник съм отново на митницата. Тръгнала съм рано, уж за да свърша по-бързо и да не чакам на опашка. Васко е много точен и в 9:30 вече съм там. Влизам в 6-а стая и там ми заявяват, че компютърната им система нещо не работи и да мина друг ден. На въпроса кога ще проработи системата не можаха да ми отговорят. Дори отказаха да ми дадат телефон за справка, трябвало да мина и да проверя. Натоварих се в колата на Васко и се върнах обратно.

Четвърти опит:

Взех телефона на митницата от интернет и преди да тръгна, проверих дали им работи системата. Казаха ми "Разбира се!". Веднага се обадих на Васко да ме закара. Тичам към 6-а стая да си взема номера, обаче какво да видя – грандиозна опашка. Започвам да чакам, по едно време някой излиза и казва, че ще трябва още да почакаме, защото служителите са отишли да обядват, нищо че обявената обедна почивка е от 12 до 12.30, а вече часът е 14.30. Чакаме около час, няма къде да се седне, подпираме се където намерим. Изведнъж, след като всички вече сме загубили надежда, се появяват служителите от 6-а стая, наобядвали са се, но сега пък се налага да ги изчакаме да си вземат кафе. В един момент успявам да се добера до тях, а те изпращат мен и всички от опашката в стая 12, нищо че от там ни бяха казали да се наредим на опашката пред 6-а стая. Същата опашка се премести на горния етаж пред 12-а стая. Влизам вътре заедно с още един човек от опашката и започват да ни се карат: защо не сме почукали, защо не влизаме един по един, а само ги затрудняваме. Наложи се да изляза и пак да стоя на опашката. В крайна сметка успявам да проникна и да си получа EORI номера, който така и не знам какво представлява, но толкова много го бях чакала.

Пети опит:

Точно се бях зарадвала, че вече съм на финалната права, но, уви. От 12-а стая ме пращат при ксерокса. Там се извършват куп услуги, но за сметка на това пак се редиш на опашка. И така, там си снимаш всички документи и срещу 18 лв. ти изготвят митническа декларация, разпечатват ти я и освен това ти дават дискета, без да ти обясняват какво е записано на нея и за какво ти е. Всички се вайкат колко е тежка цялата процедура, а момичето от ксерокса предлага срещу 126 лв. да ти освободи пратката. Повечето хора са толкова отчаяни, че се навиват. От ксерокса ме пращат да си платя митото до банката и ме уверяват, че още малко остава до края на цялата тази сага. Платих и се наредих на друго гише, където да подам декларацията заедно с дискетата. Чаках си, чаках си и по едно време ни съобщиха, че системата им пак не работи, а мен учтиво ме предупредиха, че ако и утре не освободя книгите, ще трябва да платя глоба за неспазени срокове. И хайде обратно с Васко до центъра.

Шести опит:

Денят вече е сряда, аз пак звъня да питам дали този път им работи системата, а те пак ми казват "Разбира се", все едно никога не е преставала да работи. Васко е в бойна готовност и идва да ме вземе. Пристигам там 20 мин. след началото на работния ден, а опашката вече е страшна. Нареждам се на едно гише, а около мен се разиграва скандал между чакащите кой кого е прередил. След един час чакане хората от опашката стават изненадващо близки, почти приятели. Започваме да се редуваме кой да отиде до кафе машината и през това време другият да ти пази мястото на опашката, че изпуснеш ли си реда, става лошо. Купуваш си списание, изчиташ го от корица до корица, все пак доста време имаш за четене, след това менкаш списанието за вестника на другарчето до теб. Писва ни да четем и започваме да се препитваме кой какви документи има и дали ни липсва нещо. Винаги излиза по нещо ново, я не си преснимал нещо, я не си се подписал някъде. И така идва време за обедната почивка. И нея изчакваме. Някой се осмелява да попита защо всичко става толкова бавно, казват ни, че системата им е много бавна, но трябвало да сме благодарни, че изобщо работи. Дойде и моят ред, струваше ми се направо невероятно. Подавам документите и дискетата, като съм ги извадила от джоба, все пак помня, че предишния път ми се скараха, че не са извадени. На това гише обаче имат друга политика, искат ги в джоб и се сърдят. Почнаха нещо да въвеждат в компютъра, пуснаха и дискетата и ми казаха да застана отстрани да чакам. Сега пък парите, които платих предишния ден, не били "пристигнали" още, нищо че представих бележка за платената сума. Предложиха ми да се поразходя за около 2 часа и да проверя пак. Вече трябваше да седна някъде, ама нали няма къде и излязох навън. Купих още едно списание и седнах на тротоара. След два часа отново влизам, поздравяваме се с чакащите, все пак вече няколко дни поред се засичаме. Парите още "пътуват". След още половин час вече пристигат, а приятелите ми от опашката ме изпращат с поздравления за успеха. Взимам документите и се мятам при Васко, този път отиваме до доставчика, откъдето трябва да си взема книгите. Там ме държаха някъде около 30 мин., което ми се стори направо миг в сравнение с чакането на митницата, и най-накрая получих кашончето с двете книги. Така, след четири загубени работни дни, 100 лв. за такси и много нерви успях.

В началото на януари "Дневник" публикува разказа на нашия колега Еленко Еленков за премеждията, през които е минал, за да освободи от митницата в София пакет тениски, поръчани онлайн. След него много читатели се включиха със своите аналогични истории, а агенция "Митници" и финансовото министерство тържествено обещаха подобряване на обслужването и по-бързо освобождаване на малките пратки "на едно гише". Капитал направи подобряването на работата на митници и пощи своя кауза.

Близо година по-късно читателските разкази, уви, не свидетелстват за очакваната промяна. Днес ви предлагаме още един.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

41 коментара
  • Rumen Kirilov
    • -17
    • +112

    Пълно безобразие. Ето защо младите хора не искат да живеят в България. Ето защо и аз никога няма да се върна.

  • 2
    enterfornone avatar :-|
    enterfornone

    Това е само видимият пример за глупава, раздута и неефективна администрация. И така е навсякъде.
    Тия взимат ДДС за 10 лева но стоят чиновници с заплата хиляди. Ако всички ги уволнят, държавата ще спести пари, а хората няма да бъдат тормозени.
    И така е с 95% от всякакви разрешителни, лицензионни и прочие режими и наредби и постановления за "услуги"...
    Но се иска и сериозна работа, за да се идентифицират, а министърът на администрацията разбира се си има по-важна работа...

  • 3
    _az_ avatar :-|
    _az_

    10 стаи, 15 служителя, които вършат работа като за един. Обаче ако решат да ги съкращават, ще има протести, ще има вълнения, ще реват синдикатите, ще стане чудо. Това е прокризисната политика на всяко правителство - да създава работни места. Предишните надуваха щата, да видим сегашните дали ще имат сили да го намалят.

  • 4
    i.varna avatar :-P
    Станимир Станчев

    Поръчвайте си нещата от ebay и ги карайте да маркират на товарителницата, че са подарък... така онези от митницата ще се пулят ще се пулят пък ще ви освободят пратката... работи и със стоки от 900 долара... от САЩ... изпробвано няколко пъти ;)

    P.S. Щом системата те цака - цакай я и ти ;)

  • 5
    eos_33 avatar :-|
    Peter Gospodinov

    Това не е нищо нова, наистина. Един съвет от мен. Ако усетите, че нещата се забатачват питайте конкретния служител за името му и си дайте вид че го записвате. Може и да си го запишете. Тогава отговорноста става персонална, и нещата потръгват. С имена може да звъните по шефове, да пишете мейли, и е много вероятно някой да си го отнесе, а и на вас да ви свършат работа.
    Статията щеше да бъде чудесна ако имаше имена. Така написано е поредната клюка. :)

  • 6
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Едва след като уволнят целият отдел за несправяне с работата и лошо отношение към клиентите ще можем да говорим, че нещата могат да се оправят. Ако не вярват на авторката могат да пращат от време на време по един мним клиент да им проверява работата и ако се забавят - кръц целия отдел. И това може да се използва във всички държавни администрации.

    Ааа сетих се, не могат да ги уволнят, щото ще трябва да им платят по 200+ дена отпуск, а пари няма... ама КС нали си знае работата - пази статуквото с всички сили.

  • 7
    allexandrov avatar :-|
    allexandrov

    Ами държавата като плаща 5-600лв. заплата се работи така. За такава заплата работят два вида хора: такива, което не могат да си намерят нещо по-добро и толкова си могат и такива, които си докарват нещо отгоре. Т.е. изборът въ в държавните учреждения е да попаднете на некадърен или на корумпиран чиновник. Но да изисквате учтивост от недоволни от работата си хора е малко нахално :))
    Та така... колкото ви плащат, толкова работите. Нека остроумната госпожа се постави на на мястото на чиновник, който по цял ден виси в мизерна стая и има по 20-ина лева за живот на ден. :Р

  • 8
    cacafuego avatar :-|
    Cacafuego

    Препоръчвам на екипа да проследи пътя на пратките, които пристигат с български пощи. Купувал съм 6-7 пъти книги от британския Amazon. От там книгите се изпращат с DHL, но тук пристигат с български пощи, не знам защо и как - явно е най-евтиният вариант. Проблемът е че от 6 пратки 5 бяха отворени и преопаковани в България поради "нарушена опаковка". Естествено без протоколи, без пояснение кога и къде или от кого е направено отварянето.
    Не се заблуждавам, че е възможно в над 80 % от случаите да се поврежда опаковката. Всички знаят че служителите преглеждат пратките за нещо интересно - я парфюмче мп3 плеър или дай-боже пликче с пари. За мое щастие пощальоните не се интересуват от книги, но ако нещо изчезне няма на кого да търся сметка.

  • 9
    vivausa1 avatar :-|
    vivausa1

    Имаме семеен приятел в България, който е болен от множествена склероза и почти напълно неподвижен, може само да маха едната си ръка. Той преживява на мизерна пенсия откъснат от света. Изпратихме му от САЩ един телефон, който се активира с глас. Такъв телефон е предназначен единствено и само за инвалиди и на пратката писахме, че е за тежък инвалид. Български митнтици обаче го обложиха с 50 лева мито. Евала на тази държава, кято си пълни хазната с последните пари на най-беззащитните си граждани!

  • 10
    kyuubi avatar :-|
    Puf-Paf

    Бе ония, че са под секва критика е ясно...

    Ама разказвачът що за човек е ми е по-интересно честно казано... Човек, за който "да си хванеш такси от летището до центъра също е сложно... " некак не идва много на място да се оплаква за каквото и да било, щото вероятно и да си върже обувките сам му се явява сложно...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Защитата възможна

Защитата възможна

Ум белият враг

Ум белият враг

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK