Син език, цигари и алкохол
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Син език, цигари и алкохол

Син език, цигари и алкохол

4660 прочитания

© Николай Дойчинов


Винаги съм мислела за много досадни онези хора (и най-вече колеги журналисти), които в момента, в който стъпят с единия си крак зад граница, изпадат в полу-истерична нужда да споделят впечатленията си. И то в 2007 година, в която дори и майка ми, която 15 години не беше ходила по-далеч от София, обиколи 4 или 5 европейски държави. Днес не пътуването е събитие, а обратно - истинското събитие е стоенето на едно място. Контрастът България – другия свят обаче все още е дотолква неустоим, че дори и аз (за кратко) ще наруша високо рекламираните ми лични приниципи. Това, което ме извади от обувките след двукратното преминаване на границите (бивши и настоящи) на пет европейски държави беше „Калотина”. Същият онзи Гранично контролно-пропускателен пункт, който преди няколко години изнерви дори и позитивно мислещия ни тогавашен министър-председател Симеон Сакскобургготски до степен, че да изпрати Олипи Кътев (по това време областен управител) и Николай Василев (министър на нещо си) да чистят, едва ли не собственоръчно, тоалетните и да метат из улиците. Днес потресът е също толкова силен, особено ако предходните няколкостотин километра сте пътували в посока Изток или Югоизток.

Сцена първа – за да влезете в България трябва да се промушите между две подвижни бариери. Те са сложени толкова близо една до друга, че човек за момент се чуди дали целта им не е да ви откажат да минавате докато още не е късно. След като преодолеете успешно първото препятствие следва изненада номер две – попадате в правоъгълна локва с цел дезинфекция, за които Николай Василев (вече министър на друго нещо си) твърдеше, че повече няма да ги има на никоя българска граница. Стигате бяла будка, където стоят двама души (за повече няма място), които ви взимат 4 лв. срещу на ръка написана квитанция от името на Министерство на земеделието и продоволствието. На въпроса срещу какво точно са имунизирани четирите гуми на автомобила ви, ви обясняват: „Е, как срещу какво в Европа има Птичи груп, Син език, едно-друго”. За миг човек се замисля за подметките си и се пита дали, за по-добра превенция не трябва да се върне и да стъпи в локвата. После обаче далеч по-тривиални мисли обземат главата ви – като например 4 лв. за кола, 10 за микробус, 20 за автобус – това са много пари. Какво ли трябва да има в тази течност, че да е толкова скъпа и как така преди Николай Василев да ги „премахне”, „една баня” беше два лева. (Може да е по два кинта на зараза – 2 за Птичи грип, 2 за Син език.) Без да искате се сещате за ДПС, за обръчите от фирми, за партийните каси, за милионите, които се изсипват по време на избори. Лоши мисли, пъдите ги бързо, защото стигате до отегчен митничар. Той държи да знае къде точно сте ходили, за да „напише нещо в компютъра”. Докато му подавате паспортите си и талона на автомбила ( който не се е налагало да вадите до момента), несъзнателно сравнявате мургавия мъжага, балкански тип с пернишки акцент и усмихнатите митничари от Хърватска. Грешка на съзнанието. Потегляте бавно, за да спрете два метра по-напред, където други трима обграждат колата и с жаден поглед ви питат съзаклятнически: „Нещо за деклариране?”. Мъжете в униформи не приемат лесно „не” за отговор – „Поне цигари, алкохол?”. Разочароваме ги. Преживяването не свършва до тук. За да е пълна картината „Добре дошли в България” на непочистения от снега път към София, осеян с дупки и ями, без маркировка и грам осветление ви посрещат група катаджии с палки – явно са повечко, за по-голям респект. Застанали са до знак, обозначаващ, че пътят изисква винетка. Ние нямаме, защото ни е домързяло да спрем малко по-рано на поредното гише, където продават въпросните стикери, а и защото в мига в който влязохме в България започна да не ни пука за правилата. Полицаите обаче не виждат в тъмното, а и имат друг клиент. Първите резки маневри с цел предпазване от пропадане, изкривяване на джанта или друга щета по колата, ни убеждават, че сме взели правилното решение за въпросната винетка. Поледицата под гумите, която се оказва по-силна от модерните тракшън контроли затвърждават това усещане. Веднага се питаш, кой ли луд човек е ходил да почиства пътищата в иначе доста бедно изглеждащите Западни покрайните в тая тъмница и по празниците, като ето, че можело и нищо да не се прави. А за ония от Европа да им се чуди човек, колко излишни усилия – чистене, миене, метене. Ужас.

Все пак, ако трябва да се похвалят тези на Запад, сърбите си остават най-хитрите западняци - българската администрация например веднага може да им взаимства идеята за борба с корупцията – плакати, които призовават да не се корумпираме. Ние, както е известно, сме много силни по плакатите, даже може пак да пуснем и клипчета по телевизията, за да раздуем малко бюджета. И друга гениална идея на съседите, която бихме могли да ползваме тук и сега веднага е с платените отсечки по магистралите – цената е 0,7 евро, но на гишето хората с големи букви са написали, че не работят с евроцентове, нито вземат, нито връщат. Този принцип на добавка към заплатата веднага може да се приложи към локвата на границата – нека струва 4 лв, но нашите да напишат, че не работят с по един и два лева. Така и за хората в будката ще остава по нещо.

Винаги съм мислела за много досадни онези хора (и най-вече колеги журналисти), които в момента, в който стъпят с единия си крак зад граница, изпадат в полу-истерична нужда да споделят впечатленията си. И то в 2007 година, в която дори и майка ми, която 15 години не беше ходила по-далеч от София, обиколи 4 или 5 европейски държави. Днес не пътуването е събитие, а обратно - истинското събитие е стоенето на едно място. Контрастът България – другия свят обаче все още е дотолква неустоим, че дори и аз (за кратко) ще наруша високо рекламираните ми лични приниципи. Това, което ме извади от обувките след двукратното преминаване на границите (бивши и настоящи) на пет европейски държави беше „Калотина”. Същият онзи Гранично контролно-пропускателен пункт, който преди няколко години изнерви дори и позитивно мислещия ни тогавашен министър-председател Симеон Сакскобургготски до степен, че да изпрати Олипи Кътев (по това време областен управител) и Николай Василев (министър на нещо си) да чистят, едва ли не собственоръчно, тоалетните и да метат из улиците. Днес потресът е също толкова силен, особено ако предходните няколкостотин километра сте пътували в посока Изток или Югоизток.

Сцена първа – за да влезете в България трябва да се промушите между две подвижни бариери. Те са сложени толкова близо една до друга, че човек за момент се чуди дали целта им не е да ви откажат да минавате докато още не е късно. След като преодолеете успешно първото препятствие следва изненада номер две – попадате в правоъгълна локва с цел дезинфекция, за които Николай Василев (вече министър на друго нещо си) твърдеше, че повече няма да ги има на никоя българска граница. Стигате бяла будка, където стоят двама души (за повече няма място), които ви взимат 4 лв. срещу на ръка написана квитанция от името на Министерство на земеделието и продоволствието. На въпроса срещу какво точно са имунизирани четирите гуми на автомобила ви, ви обясняват: „Е, как срещу какво в Европа има Птичи груп, Син език, едно-друго”. За миг човек се замисля за подметките си и се пита дали, за по-добра превенция не трябва да се върне и да стъпи в локвата. После обаче далеч по-тривиални мисли обземат главата ви – като например 4 лв. за кола, 10 за микробус, 20 за автобус – това са много пари. Какво ли трябва да има в тази течност, че да е толкова скъпа и как така преди Николай Василев да ги „премахне”, „една баня” беше два лева. (Може да е по два кинта на зараза – 2 за Птичи грип, 2 за Син език.) Без да искате се сещате за ДПС, за обръчите от фирми, за партийните каси, за милионите, които се изсипват по време на избори. Лоши мисли, пъдите ги бързо, защото стигате до отегчен митничар. Той държи да знае къде точно сте ходили, за да „напише нещо в компютъра”. Докато му подавате паспортите си и талона на автомбила ( който не се е налагало да вадите до момента), несъзнателно сравнявате мургавия мъжага, балкански тип с пернишки акцент и усмихнатите митничари от Хърватска. Грешка на съзнанието. Потегляте бавно, за да спрете два метра по-напред, където други трима обграждат колата и с жаден поглед ви питат съзаклятнически: „Нещо за деклариране?”. Мъжете в униформи не приемат лесно „не” за отговор – „Поне цигари, алкохол?”. Разочароваме ги. Преживяването не свършва до тук. За да е пълна картината „Добре дошли в България” на непочистения от снега път към София, осеян с дупки и ями, без маркировка и грам осветление ви посрещат група катаджии с палки – явно са повечко, за по-голям респект. Застанали са до знак, обозначаващ, че пътят изисква винетка. Ние нямаме, защото ни е домързяло да спрем малко по-рано на поредното гише, където продават въпросните стикери, а и защото в мига в който влязохме в България започна да не ни пука за правилата. Полицаите обаче не виждат в тъмното, а и имат друг клиент. Първите резки маневри с цел предпазване от пропадане, изкривяване на джанта или друга щета по колата, ни убеждават, че сме взели правилното решение за въпросната винетка. Поледицата под гумите, която се оказва по-силна от модерните тракшън контроли затвърждават това усещане. Веднага се питаш, кой ли луд човек е ходил да почиства пътищата в иначе доста бедно изглеждащите Западни покрайните в тая тъмница и по празниците, като ето, че можело и нищо да не се прави. А за ония от Европа да им се чуди човек, колко излишни усилия – чистене, миене, метене. Ужас.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

21 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    Гост

    една европейска държава прави следното: ,поддържа"пътна мрежа с преобладаващи пътища с едно просто двулентово платно.Там пуска за движение каквото може да се сети човек, че има колела - трактори,комбайни,автобуси,тирове,каруци,велосипеди,мотоциклети и леки автомобили.Понеже е ясно какво изнервяне е участието в такъв трафик,държавата умно поставя полицейски засади да успокоява участниците в него. А полицаите ,,успокояват" с писане на актове, а не примерно с отбиване на тези,които затрудняват трафика. Пишат ни актове,ние плащаме-щото сме съвестни граждани, и после ето ти бюджетен излишък. Умна държава! Разрешава вноса на 500 000 таратайки , без да прави пътища,по които да се движат. Не знам кой е виновен за ужасния софийски трафик.Едва ли ще са само тези от провинцията.
    http://csoft.up.md/f.php?f=bigora
    А някой смята ли си парите за актовете? Умножете ги по 4-5 млн и се сетете за бюджетния излишък?

  • 2
    Avatar :-|
    Licho

    сипват хлор в онази голяма правоъгълна локва. представляват едни бели кутии с гранули и пише нещо друго но си е хлор. даже като бях на кулата граничар взимахме да си мием тоалетните с него - действаше идеално :) беше преди 10 години, едва ли е по-различно съдържанието му. даже повече от половината коли обикаляха отстрани, когато бе възможно, даваха си парите и не влизаха в локвата

  • 3
    Avatar :-|
    ivan

    Пътят Калотина-София нали го ремонтираха? Откъде се взеха тия ями?

  • 4
    Avatar :-(
    Стефан

    Първо нека кажа, че от актове полза за бюджета няма, защото няма събераемост. Не бих се учудил даже, че ако сметнеш раходите по администрация за обработка на наказателни постановления, не се окаже че сумата далеч надвишава приходното перо.

    А сега за статията - нищо ново действително. Това са вече натрупани впечатления в 3 поколения. Но за мен лично не е толкова шокираща ситуацията с "инфраструктурата" ни - това искаме или не ще се промени, та било то и минвайки през обрачите от фирми на Доган. Чудя се обаче дали някога ще стана свидетел на пословичното бългорско дружолюбие, или вечено ще бъдем третирани в собствената ни държава като престъпници, всеки път когато решиш да си подариш една разходна из нормалния свят или ти се наложи пътуване по работа.

  • 5
    Avatar :-|
    IE

    Само аз ли забелязах няколкото правописни грешки?

    Иначе по статията - преди няколко месеца преминавах през Кулата. Нямам никакви забележки за митницата.

  • 6
    Avatar :-(
    йордан

    Винаги съм се питал как при такива условия може да оставаш равнодушен и да не предприемаш нищо. Другия въпрос, който ме е мъчил е откаде пътуват управниците - хората, които са отговорни за състоянието на пътищата и на митниците. Самолети ли имат, летят ли, заобикалят ли? Защо на обикновен човек като мен и като на 90% от българите им прави впечатление, а на тях не? Това за отношението на митничарите е отделен въпрос. Там винаги има раздвоение на личностите. Бай Ганьо, Хитър Петър, Чичо Скруч са се уплели заедно с "тъмния балкански" манталите... който се оказва присъщ само на българите. Друг въпрос е, че сме свикнали с толкова много простотии и нечистотии, че даже не ги забелязваме. Може ли народът да съди тези, които сам е избрал. Защо няма в нито една предизборна платформа точка, която да казва "Ако не спазим това обещание може да ни свалите от власт".
    Аз лично не съм съгласен всеки 4 години от живота ми да се пропиляват и накрая пак да започнем отначало. Сплотените хора предприемат нещо, нека направим митинг за свалянето на тези, които не си изпълняват задълженията. Като уволнението във всяка фирма. Ако не знаем кои е виновен, нека искаме оставката на човека над него. С риск да стигнем до президента като върховно лице. Негова е грешката явно. Негови са хората отговорни за тези, които трябва да си вършат работата. "Натрупани впечатления на 3 поколения". Колко пропилени години. Нищо, нали е демокрация.
    Весела Коледа на всички.
    П.С. Добре поне, че по въздуха няма асвалтови дупки, та Дядо Коледа успя да донесе подаръците и тая година

  • 7
    Avatar :-|
    Comandante Marques

    малко безадресен текст на човек който отдавна не е минавал сухопътна граница. За граничари и митничари - зависи от смяната и времето и дали някой не ги е изнервил преди вас. Сърбите са по-неприятни от нашите.

  • 8
    Avatar :-|
    Иво

    Сибина, позволете ми да Ви поправя - пише се и се произнася "контролно-пропускателе" пункт.
    "Пропускам" - "пропускателен". Дано не ВИ досаждам с пунктуализма си.

  • 9
    Avatar :-|
    StudenT

    Текста наистина е доста тъпичък. Не съм минавал през Калотина, но почти 20 години минаване през Кулата стигат.

  • 10
    Avatar :-|
    A

    Ще си помисли човек, че нещо се е променило в манталитета и културата на гранична полиция, митничари, проверяващи след толкова тръбене за организираното им обучение, стандарти, изпити, издържани (или дадени им?) с успех....
    На новата Аерогара София първите впечатления са от мляскащи дъвка служители, разговарящи помежду си, и между другото проверяващи някои документи


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK